Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.12.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
ГО, ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ОЛГА КАДЪНКОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното гр. дело № 8284 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна жалба от Х.М.А.
срещу решение №І-44-24 /без дата/ на СРС, І ГО, 44 състав по гр.д. № 3498/93г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
срещу Д.М.С., иск по чл.30, ал.1 от Закона за наследството ЗН/, за възстановяване
правото на Х.М.А. на запазена част от наследството на наследодателя М.А.С.. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Моли се, обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да се възстанови накърнената на
ищцата, със извършеното завещателно разпореждане в полза на ответника, запазена
част от наследството на общия им наследодател М. С..
Въззиваемата страна Д.М.С. /ответник по
делото/ оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ГПК /отм./,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Ищцата Х.М.А. твърди, че е наследница по закон с право
на запазена част заедно с другите си братя и сестри на М.А.С. починал на
01.09.1992г. Сочи, че преди смъртта си нейният наследодател –баща е изготвил и
депозирал нотариално завещание, с което е завещал цялото си имущество само на
един от законните наследници –брат й Д.М.С.. Поддържа, че с това завещание е
накърнено правото й на запазена част от имуществото, в което са включени редица
недвижими имоти /подробно описани в исковата молба/. Предвид изложеното, моли
Съда да постанови решение, с което да намали размера на завещанието до размер,
необходим за допълване на запазената й част.
Ответникът Д.М.С.
оспорва предявеният иск. С писмена молба от 23.06.1994г. във връзка с
посочените от ищцата имоти останали в наследството на М. С., е направил
възражения срещу включването на някои от имотите посочени от ищцата в
наследствената маса /т.ІІ т.2 и т.3 от молбата/ и съответни искания за включване
на други такива /подробно описани в т.ІІ от молбата/.
С последваща молба от 13.09.94г. във връзка с
определяне на наследствената маса, ищцата отново е уточнила имуществото на
наследодателя М. С. към момента на смъртта му и което предвид становището на
ответника /съгласно молбата му от 23.06.1994г./ не се оспорва по отношение на следните
имоти: 1/5 ид.ч. от сграда-базар в гр.София, ул. “********141/822 ид.ч.
от апартамент на първия етаж, над магазините в сградата на ул.“Я.С.“ №**
/сега бул.“********/; дворно място с площ от 1.815 кв.м. и масивна сграда с
площ от 256.20 кв.м. представляваща бивша оцетна фабрика – гара Елин Пелин; дворно
място с площ от 1033 кв.м. с паянтова сграда, от която 161 кв.м.- жилищни
помещения и 286 кв.м. –бивши складови помещения, представляваща бивша оцетна
фабрика – с.Казичене; дворно място и
сгради /бивша спиртна фабрика/ - с.Катуница. По делото липсва спор и по
отношение на имота, представляващ ½ ид.ч. от магазин и 1/3 ид.ч. от
изба, четири магазини в гр.София, ул.“Я.С.“ №** /сега бул.“********/.
Във връзка със
собствеността на тези имоти, от ищцата са представени многобройни
доказателства, вкл. и за други спорни между страните имоти притежавани от общия
им наследодател, както и за извършени разпореждания от същия в полза на двете
страни по спора. Видно от събраните в този смисъл доказателства, имуществената
маса от наследството на общия наследодател на страните в преобладаващта си част
е съставена от реституирани на основание чл.1 от ЗВСОНИ /Обн. ДВ. бр.15/21.02.92г./, т.е преди
съставяне на процесното завещание от 08.07.1992г., отчуждени по ЗОЕГПНС недвижими имоти на наследодателя,
за което са представени и съответните заповеди за деактуване на имотите. Предвид
окончателното уточняване на имотите, формиращи наследствената маса /съгласно
молбата на ищцата от 12.11.2014г./, по делото е изслушана, неоспорена от
страните и СТЕ за определяне стойността на същата. Видно от заключението,
стойността на имота представляващ 1/3 част от земя с пространство 11 957 кв.м в
с. Катуница, общ. Садово, УПИ IV 1**.855 за производствена и
складова дейност и УПИ I - спиртна фабрика в кв. 32 по плана на с. Катуница,
област Пловдив, към датата на откриване на наследството 01.09.1992г., е 38 338 лева; стойността на имота представляващ терен с
пространство 1 815 кв.м в с. гара
Елин Пелин, община Елин Пелин, област
София, УПИ II в кв. 43 по плана на гара Елин Пелин, към датата на откриване на
наследството 01.09.1992г., е 51
893 лева;
стойността на имота представляващ 1/2 част от земя с пространство 2 066 кв.м в с.
Казичане, община Панчарево, област
София град, поземлен имот № 4308 в кв. 80 по плана на с. Казичeнe, към дата на
откриване на наследството 01.09.1992 г., е
37
164 лева.; стойността на имота представляващ 1/3 част от първи и 1/3 част от втори магазин с площ:
първия - 113 кв.м и втория - 110 кв.м на бул. „*******, в гр. София и описаните в нот. акт №128, том III, нот.д № 517/71г. на Соф. нот. - 3% ид.ч. от общо 785 кв.м на дворното
място, към датата на откриване на наследството 01.09.1992 г. - е 103 668 лева - за частта от магазин едно и съответно 100
597 лева -за тази от магазин две, а за 3% ид. ч. от дворното място - 6
650 лева;
стойността за имота в с.
Горубляне,
ул. „*********(бивша ул. „№9” №7),
р-н Панчарево, гр. София, УПИ X 1324 кв. №86 - дворно място от 975 кв.м с къща
и два гаража, към датата на откриване на наследството 01.09.1992 г. - е 60245 лева -за къщата, 96
625 лева -за
парцела и по 14 475 лева - за всеки един от гаражите; стойността на имота, представляващ 1/5 идеална част от дворно място
пл. №3 в кв. 250 и сгради в него на ул. „*********, гр. София (до „Солни пазар”) - терен 1338 кв.м. и общо
застроени там сгради: първа 5-етажна жилищна сграда с 387,4 кв.м застроена
площ, втора 2-етажна жилищна сграда с 92,8 кв.м застроена площ, трета 2-етажна
жилищна сграда със 192,85 кв.м застроена площ, четвърта 2-етажна жилищна сграда
със 104,15 кв.м. застроена площ, към датата на откриване на наследството
01.09.1992г., за посочените 1/5 е 647 045 лева -за сградите и
485 479 лева -за парцела.
Видно от у-ние за наследници №3974/17.09.1992г., М.А.С.
е починал на 01.09.1992г., като е оставил за свои наследници по закон: Р.М.С.-
дъщеря; Х.М.А. - дъщеря; Д.М.С. - син и И.М.С.- дъщеря.
Видно от саморъчно завещание от 08.07.1992г. /нот.д.№1848/92г./
М.А.С. е завещал цялото си имущество „с което разполага в момента на смъртта
си“ на сина си Д.М.С..
При така
установена фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищцата Х.А. е наследник по закон /дъщеря/ на починалия на 01.09.1992г. М.А.С..
В това си качество същата е предявила иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване
на запазената й част от наследството на наследодателя й, който е завещал със
саморъчно завещание на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество.
Безспорно установено е по делото наличието на саморъчно завещание на
наследодателя от 08.07.1992г. в полза на ответника Д.С., който е син на
наследодателя и брат на ищцата. С оглед съдържанието му относно изразената воля
на наследодателя, въззивният съд приема, че е налице универсално по своя характер завещание в полза на ответника, който е
и наследник по закон на завещателя.
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или
чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл.30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част,
защото наследодателят се е разпоредил изцяло или частично със своето имущество
с направени завещания или дарения, може да иска намаляването им, за да бъде
възстановена неговата запазена част. Касае се имуществено право, а всяко
наследство включва не само наличните при откриване на наследството имоти. То
включва и всички имуществени права на наследодателя, освен ако не се касае до
такива, които са поети към него с оглед личността.
Според чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част,
както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН; след това
се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването-за
движимите вещи.
В съдебната практика на ВКС /както при
действието на отменения ГПК, така и практиката по чл. 290 от действащия ГПК/
непротиворечиво се приема, че когато правото на запазена част от наследството е
накърнено с универсално завещание, при
разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл.31 ЗН, а
намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН. Образуването на наследствена
маса по чл.31 ЗН по правило е необходимо само тогава, когато е завещана
определена вещ или вземане /т.е. само при завет/, за да може да се определи
чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се
облагодетелстват заветниците. Съпоставането на стойността на имуществата, които наследодателят е притежавал към
момента на смъртта си след приспадане на задълженията и увеличението на
наследството по чл.12, ал.2 ЗН следва да бъде извършено и при наличие на
извършени от наследодателя дарения на конкретни имущества, както и в хипотеза,
при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си както чрез частни
завещателни разпореждания, така и чрез дарения, тъй като в тези случаи в
наследството остават и свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН
могат да получат съответна част, а ако такива свободни имущества не са налице,
формирането на маса по чл.31 ЗН е необходимо с оглед установените в чл.32, 33 и
34 ЗН изисквания за поредността на извършване на намалението.
При
универсалното завещание, което придава качеството наследник на лицето, в
полза на което е направено, завещателят се е разпоредил с цялото или с дробна
част от цялото си имущество, поради което такова остойностяване на масата по чл.31 ЗН не е необходимо, тъй като всички
имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се
включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не
остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да
получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Ето защо
и обстоятелството какви конкретни
имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е
ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от
наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица. Аналогична е и хипотезата на
разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в
наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството
не са останали нито активи, нито пасиви. Ето защо и в този случай липсват
свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск
по чл.30 от ЗН, не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а
възстановяването се извършва чрез дробата по чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща
размера на запазената част.
В случая, между страните
по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства /удостоверение
за наследници/ се установява, че ищцата Х.М.А.
има качеството на наследник по закон, призовани
към наследяване, като дъщеря на
общия на страните наследодател
М.А.С.,
на които
законът гарантира право на запазена част в обема, определен от нормата на
чл.29, ал.1
от ЗН. Съгласно горепосочената разпоредба когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част
на низходящите при едно дете или низходящи от него е - ½, а при две и повече деца или низходящи от тях
- 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно
в настоящия случай /при оставени четири низходящи/ запазената част на ищцата Х.М.А. е в размер на 1/6 част от неговото наследствено имущество.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество,
но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват
запазената част, определена по закона- чл.29 ЗН. В случая наследодателят
М. С. се е разпоредил в полза на Д.С. с цялото си имущество чрез саморъчно
завещание от 08.07.1992г. След така извършеното от наследодателя разпореждане
не е останало свободно имущество за разпределяне между останалите му деца, едно
от които е ищцата, поради което същата не може да получи полагащата й запазена
част от наследството именно по причина съставеното от наследодателя универсално
завещание. Следователно от самия характер на завещанието като
универсално разпореждане на завещателя с цялото му движимо и недвижимо
имущество за след смъртта му, следва извода за факта на накърнената запазена
част на ищцата Х.А. в размер на 1/6 част от имуществото на наследодателя. Както вече беше отбелязано, в този случай
възстановяването на запазената част не е обусловено от определяне на
наследствената маса, тъй като всички имущества, права и
задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в
завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни
имущества, от които ищцата би могла да получи онова, което съставлява нейната запазена част от наследството. Ето защо и в настоящия случай, възстановяването следва
да се извършва чрез дробта по чл.28 и чл.29 ЗН, съставляваща размера на
запазената част на ищцата от наследството на М.А.С.
/поч.01.09.1992г./ - в случая 1/6 ид.ч., с която следва да се намали извършеното
от последния завещателно разпореждане от 08.07.1992г. в полза на ответника Д.С..
По тези съображения обжалваното решение на СРС,
44 с-в., с което е отхвърлен предявения от ищцата иск по чл.30, ал.1 от ЗН като
неправилно следва да се отменени и вместо него да се постанови друго, с което
на основание чл.30, ал.1 ЗН се възстанови запазената част на ищцата от
наследството на баща й М.А.С., накърнена със саморъчно
завещание от 08.07.1992г.
направено в полза на Д.М.С., като същото се намали с 1/6 ид.ч..
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №І-44-24
/без дата/ на СРС, І ГО, 44 състав по гр.д.№ 3498/1993г., и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателно
разпореждане извършено от наследодателя М.А.С., починал на 01.09.1992г.,
направено със саморъчно завещание от 08.07.1992г. /нот.д.№1848/92г./
в полза на Д.М.С., с ЕГН ********** ***, в размер на 1/6 ид.ч.,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Х.М.А.,
ЕГН **********,***, от наследството на баща й М.А.С., починал на 01.09.1992г., в
размер на 1/6 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.