Определение по дело №80/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 6182/20.08.2010 г., постановено по гр.д. №1041/2010г. по описа на РС Б. е подадена въззивна жалба от С. А. С., с ЕГН – *, от град Б., улица “П.” № 3, с която жалбоподателката моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и да постанови ново по съществото на делото, с което да уважи предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и чл. 225 ал.2 от КТ, като основателни и доказани.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушаване на материалния закон – разпоредбата на чл. 329 от КТ. Акцентира се върху допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение, доколкото съдът е придал доказателствена сила на Протокол от 16.03.2010г., съставляващ частен свидетелствуващ документ, без да извърши проверка на твърдените в него факти чрез събиране на други доказателства по делото. Поради неправилното интерпретиране на въпроса за достоверната дата на този протокол, съдът е направил погрешния правен извод, че този протокол е противопоставим на ищцата по делото. Възразява се, че макар и да е посочил че ще обяви решението си на 20.08.2010г., съдът не е обявил решението си на тази дата, но въпреки това е посочил че решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок именно от тази дата. Поддържа се оплакването във въззивната жалба, че РС неправилно е приложил закона, като е приел, че правилно е била приложена разпоредбата на чл. 329 от КТ и че подбора при извършване на уволнението законосъобразно е бил извършен само между ищцата С. и Х.С.. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В писмената защита по делото, депозирана в указания от съда срок от процесуалният пълномощник на жалбоподателката – адвокат А., са доразвити съображенията изложени във въззивната жалба по делото. Основните възражения са свързани с твърдението, че при извършването на уволнението, работодателят не е упражнил законосъобразно правото си на подбор, като е счел че отделните факултети имат самостоятелен бюджет и са отделно обособени звена, доколкото същите имат и самостоятелно щатно разписание. Така съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Закона за висшето образование, където е посочено че висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали, като в ал. 2 на цитирания текст изрично е посочено, че основното звено на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите. В тази връзка се посочва, че работодател на уволнената А. е ЮЗУ “Н. Р.” – Б., а не Правно историческият факултет към ЮЗУ “Н. Р.” – Б.. Твърди се в писмената защита по делото, че факултетите в рамките на висшето училище не са на самостоятелна бюджетна издръжка, а отделно от това са звена от един и същи У. и в едно и също населено място. Излагат се съображения, че анализа на длъжностната характеристика на уволнената служителка – “административен секретар на ПИФ” и тези на длъжностите – “секретар – факултет” и “секретар – катедра” са не само сходни, но и идентични и обстоятелството че в длъжността –“административен секретар на ПИФ”, са включени и допълнителни задължения и трудови функции, не може да промени извода за идентитет на тези длажности, което е задължавало работодателят при извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ, да извърши подбор между всички лица, заемащи длъжностите - “секретар – факултет” и “секретар – катедра” в рамките на същия У.. Допълнителни съображения в подкрепа на незаконосъобразно извършения подбор се съдържат в твърдението в писмената защита по делото от адвокат А., където се акцентира, че на практика длъжността “секретар катедра” съществува и преди и след съкращаването на щата и прекратяването на трудовото правоотношение със С., както в ПИФ, така и в останалите факултети на университета.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата – представителят на ЮЗУ”Н. Р.” - Б., професор д-р И. Мирчев, чрез процесуалния представител - адв.Ю. е депозирала становище, в което оспорва жалбата и поддържа, че атакуваното решение на РС е правилно, аргументирано и законосъобразно. Сочи се, че аргументите на въззивницата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни, като цитирания протокол не е бил оспорен от ищците при представянето му пред първоинстанционния съд, като възражения за неговата доказателствена стойност се излагат едва пред въззивната инстанция. Възразява се, че необявяването на решението в посочения от първата инстанция срок не е съществен процесуален порок, който да е съотносим към законосъобразността на постановения съдебен акт. Наведени са доводи и срещу оплакването във въззивната жалба за неправилното приложение на чл. 329 от КТ, като се застъпва становище в писмения отговор, че работодателят е направил правилен подбор при извършване на уволнението. От въззивния съд се иска да бъде оставена без уважение жалбата на въззивника и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски по делото. В отговора няма искане за събиране на нови доказателства.

Пред въззивната инстнация е представено и преото като писмено доказателство Удостоверение № 253/19.10.2010г. на Районен съд Б., придружено от история на редакциите, от което се установява, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е било обявено в АСУД на 20.08.2010г., като смяната на статута от «проект на решението», в «постановено решение» е извършено в 19.15 часа на същата дата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и същата е редовна с оглед на съдържанието и предмета - подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС-Б. намира жалбата за неоснователна.

Жалбоподателката - ищца пред РС Б. – С. А. С., с ЕГН – *, от град Б., ул.«П.» № 3, е предявила пред РС Б., срещу Ю. У. «Н. Р.» - Б., представляван от Ректора проф. д-р И. Мирчев, с адрес: град Б., улица «И. М.» № 66, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ.

С обжалваното Решение № 6182/20.08.2010 г., постановено по гр.д. №1041/2010г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка, излагайки изводите си от фактическа страна и правните съображения във връзка с доводите на страните, е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Настоящият въззивен състав при анализ на събраните пред първата инстанция доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установена следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото:

Жалбоподателката по въззивната жалба – С. А. С. е била във валидно трудово правоотношение, по силата на заеманата от нея длъжност “Административен секретар в Правно-историческия факултет” на ЮЗУ “Н. Р.” - Б../Трудов договор № 352/14.03.1994г. и Допълнително споразумение към трудов договор № 178/14.05.2007г. от личното трудово досие по делото/.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 51/16.03.2010 г. на Ректора на ЮЗУ “Н. Р.” - Б., връчена на С. на същата дата, която тя е отказала да подпише, трудовото й правоотношение с университета е било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че трудовият договор на въззиваемата се прекратява на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата за длъжността “Административен секретар в Правно-историческия факултет”.

Като доказателство по делото пред първата инстанция е представено и прието Актуализирано щатно разписание по длъжности на ЮЗУ “Н. Р.”, в сила от 11.03.2010 г. до 31.12.2010 г., утвърдено от Ректора на университета, от което се установява, че в Деканата на Правно-историческия факултет не фигурират длъжностите “Касиер-счетоводство” и “Административен секретар”/които се откриват в щатното разписание към началото на 2010г./, а фигурира новата длъжност “Специалист административно и финансово обслужване”, за която в Поименното разписание на длъжностите и работните заплати на ЮЗУ “Н. Р.” в сила от 01.04.2010 г. до 30.04.2010 г. е отбелязано името на Х.О.С..

Като доказателство по делото пред първата инстанция е приет Препис-извлечение от Протокол № 31 от заседанието на Ректорския съвет, състояло се на 10.03.2010 г., от който е видно, че с цел осигуряване на оптимално административно и финансово обслужване като мерки за преодоляване на финансовата криза, е взето решение да бъдат обединени длъжностите “Касиер-счетоводство” и “Административен секретар” в Правно-историческия факултет в нова длъжност “Специалист административно и финансово обслужване” в Правно-историческия факултет. За изпълнение на взетото решение са издадени Заповед № 520/11.03.2010г. за извършване на обединяването на двете длъжности и създаване а нова такава, както и Заповед № 521/11.03.2010 г. на Ректора на ЮЗУ “Н. Р.” Б., с която е разпоредено актуализираното щатно разписание по длъжности, за периода от 11.03.2010 г. до 31.12.2010 г., утвърдено от Ректора, което да влезе в сила, считано от 11.03.2010 г.

С друга приета като писмено доказателство по делото от районния съд в град Б. - Заповед № 522/11.03.2010г. на Ректора на университета е определена комисия, която да извърши подбора между служителите, заемащи съкратените две длъжности в Правно-историческия факултет. С последваща Заповед №523/11.03.2010г. е наредено на назначената комисия за подбор, имайки предвид изискванията за заемане на новосъздадената длъжност “Специалист административно и финансово обслужване”, включваща задълженията на двете съкратени длъжности, да се ръководи от критериите по чл. 329 от КТ – по-висока квалификация и начин на извършване на работата, като в цитираната заповед е указан конкретния начин на оценяване на лицата измежду които ще бъде извършван подбор по точки, като е определен и регламента за оценяването.

При събирането на доказателствата по делото, пред първата инстанция е представен от ответната страна с отговора по реда на чл. 131 от ГПК и приет като писмено доказателство Протокол от 16.03.2010г. на комисията, назначена със Заповед №522/11.03.2010 г. на Ректора на университета. На базата на извършената работа по подбор на кандидатите – С. С. и Х.С., въз основа на определените критерии със Заповед № 523/11.03.2010г. на Ректора на университета и новите изисквания за заемане на новосъздадената длъжност – висше икономическо образование, комисията е определила на С. обща оценка 0 точки, а на С. /заемал съкратената длъжност “Касиер-счетоводство”/ – обща оценка 3 точки, и е предложила на Ректора на университета да бъде прекратено трудовото правоотношение на С. С., което е извършено с атакуваната в настоящото производство по съдебен ред Заповед № 51/16.03.2010 г. на Ректора на ЮЗУ “Н. Р.” – Б..

Разпитани по искане на ищцовата страна свидетеи установяват следното:

Свидетелката проф. С. М. /Декан на Правно-историческия факултет/ е посочила, че е избрана за Декан на факултета на 17.07.2008 г., а работи в ЮЗУ “Н. Р.” от девет години. Обяснила е, че всички факултети имат секретари, чиито функции са многообразни – секретарят координира дейността на факултета, подпомага Декана в неговата работа, свързана с организацията на академичния живот, пише докладни, официални приветствия и координира работата на останалите административни служители. Според проф. М. длъжността “Секретар на факултет” е ключова техническа длъжност във факултета, като в конкретния случай длъжността, изпълнявана от ищцата, е била със същите задължения като на длъжността “Секретар факултет” в останалите факултети на университета. Проф. М. е посочила, че не е запозната с длъжностните характеристики на длъжността “Секретар факултет” в останалите факултети. Заявила е, че няма конфликт с Ръководството на университета, като е посочила, че самата тя е имала наложено дисциплинарно наказание “Забележка”, което е отменено от съда и на втора инстанция решението за отмяна е потвърдено. Обяснила е, че е имало решение на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет за назначаване на проф. В. и проф. Б. за “Гост-лектори” във факултета, но последните не са били назначени.

От показанията на свидетеля проф.А. В. се установява, че същият е работил в Правно-историческия факултет от създаването му през 1991 г. до 31.08.2009 г., като преподавател, а впоследствие и на длъжностите “Ръководител катедра”, “Заместник-декан” и “Декан” /за последните осем години/. Свидетелят е посочил, че функциите на ищцата са били идентични с тези на другите секретари на факултети в университета и тя е осъществявала административните функции на Правно-историческия факултет – водене на съвещания на Факултетния съвет, подготовка на материалите за заседанията и протоколирането на последните, приемане на жалби и други материали, постъпващи във факултета и т.н.

Като доказателства по делото са приети длъжностните характеристики на длъжността “Секретар факултет” за всички факултети на ЮЗУ “Н. Р.” – Б., които са идентични помежду си. При сравняването на тези длъжностни характеристики с тази на длъжността, заемана от ищцата преди уволнението и, е видно, че последната включва и задължения, които не са включени в длъжностната характеристика на длъжността “Секретар факултет” в останалите факултети, а именно: т.4. Изготвя проекти за писма, покани, докладни записки, заповеди и др., отнасящи се до организационната дейност на факултета; т. 6. Организира провеждането на държавни изпити, изготвя протоколите и другите материали за тях; т. 7. Организира провеждането на работни срещи, кръгли маси, симпозиуми, конференции и др.; т. 8. Организира посрещането на български и чуждестранни гости и делегации във факултета; т. 9. Организира провеждането на изпитите по чужди езици за студентите, заминаващи на обучение в чужбина по международни проекти.

Видно от приобщената към доказателствения материал Длъжностна характеристика на новосъздадената длъжност – “Специалист административно и финансово обслужване” в Правно-историческия факултет, задълженията които следва да изпълнява лицето на тази длъжност, включват освен задълженията на съкратената длъжност, заемана от ищцата до прекратяването на трудовото и правоотношение, както и тези на съкратената длъжност “Касиер счетоводство”

Като доказателство по делото е приета длъжностна характеристика на длъжността “Секретар катедра” от която се установява, че задълженията, включени в длъжностната характеристика на тази длъжност, не са сходни с тези на длъжността “Секретар факултет”, доколкото са идентични с много малка част от функциите включени в съкратената длъжност.

В хода на производството пред първата инстанция за безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че във всички факултети на ЮЗУ “Н. Р.” – Б., с изключение на Правно-историческия, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, е съществувала длъжността “Секретар факултет” и за периода от 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г. е съществувала длъжността “Секретар катедра”.

Изложеното от фактическа страна дава основание на въззивната инстанция за следните доводи във връзка със становищата на страните и правни изводи:

Решението на РС- Б. е валидно и допустимо.

Първостепенният съд въз основа на обстоен анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал в неговота съвкупност и взаимовръзка, провеждайки процеса при спазване на процесуалните правила на ГПК, е направил верни правни изводи и изложил подробни мотови към обжалвания съдебен акт и доколкото същите напълно съвпадат с правните изводи на настоящата въззивна инсатнция, налице са основанията на чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Б. в настоящия си състав да препрати към мотивите на първостепенния съд.

По повод на конкретните оплаквания и възражения изложени във въззивната жалба, мотивите на първостепенния съд могат да бъдат допълнени с правни оргументи от въззивната инстанция, в следния смисъл:

Установява се от събраните по делото доказателства, че към момента на постановяването на атакуваната с предявените искове заповед за уволнение, е било извършено съкращение в щатното разписание на Правно историческия факултет към ЮЗУ “Н. Р.”- Б., като е била съкратена длъжността заемана към този момент от жалбоподателката С. - “Административен секретар в Правно историческия факултет”, като е била премахната и длъжността “Касиер счетоводство” в същия факултет. Като съвкупност от специфичните трудови функции на двете съкратени длъжности е била създадена нова длъжност в същия факултет – “Специалист административно и финансово обслужване”. Съкращението е било реално и е предхождало уволнението на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Неоснователни са в тази насока възраженията на въззиваемата по делото и на нейния процесуален пълномощник, наведени още с исковата молба по делото, че извършеното съкращаване на щата е фиктивно, а не реално. Реорганизацията на работата на едно от основните звена на университета – Правно историческия факултет чрез сливане на две длъжности в една, е въпрос по преценка за целесъобразност от страна на работодателя. Този въпрос стои вън от трудовото право и не подлежи на съдебен контрол. /Р – 1069 – 1992г. на ІІІ г.о. на ВС/. Не е незаконосъобразно и съкращаването на трудовите функции на работниците заемащи двете съкратени длъжности, при наличие на сливането на тези функции в една длъжност и възможността във време на икономическа криза, тези функции да бъдат осъществявани от едно лице. В този случай не е налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като е възможно наред с реорганизацията на работата да възникне нуждата от “свиване” на една функция без тя изцяло да отпадне в рамките на едно обособено звено от университета – Правно историческия факултет. Установи се от събраните писмени доказателства по категоричен начин също така, че фактическото премахване на трудовата функция на ищцата и съкращаването на длъжността която тя е заемала пред уволнението си, е предхождащо заповедта с която е било прекратено трудовото правоотношение на С., което е допълнително основание за реалността на извършеното съкращаване в щата. Ето защо поради изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят в настоящия казус законосъобразно е осъществил процедурата по реалното съкращаване на щатната длъжност и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ по отношение на правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение.

Основното възражение във въззивната жалба е за незаконосъобразност на извършения от работодателят подбор по реда на чл. 329 от КТ, каквото задължение в този случай е било налично с оглед на съществуващи идентични или близки на съкратената щатни длъжности в другите факултети на ЮЗУ «Н. Р.»- Б.. Настоящият състав на ОС Б. счита, че макар и функциите на въззиваемата С. на длъжността – «Административен секретар – Правно исторически факултет» да са били значително разширени в сравнение с тези включении в длъжността – «Секретар факултет», съществуваща за всеки един от факултетите в ЮЗУ «Н. Р.»- Б., то следва да се приеме че тези функции са сходни и в по – голямата си част идентични с оглед на спецификата и съдържанието на трудовите функции възложени на служителите които заемат тези длъжности. За наличието на идентитет не е необходимо абсолютно припокриване на трудовите задължения по сравняваните длъжности- достатъчно е същите да се идентични и сходни в по –голямата си част. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че «работодател» на въззиваемата по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ е именно Ректора на ЮЗУ «Н. Р.»- Б., доколкото такива изрични негови правомощия се извеждат и от възложените му с разпоредбата на чл. 32 ал.1 т. 3 от Закона за висшето образование/ЗВО/ изрични правомощия да сключва трудови договори със служителите и работниците ва университета, както и да прекратява трудовите правоотношение с тях. Решението за стрюктурните промени в щатното разписание на Правно историческия факултет, водещи до съкращаването на две длъжности и създаването на нова в рамките на същото основно звено на уневерситета, е взето съобразно правомощията предвидении в специалния закон от Ректорския съвет към ЮЗУ «Н. Р.»- Б.. По делото няма спор че трудовото правоотношение на С. с Университета е възникнало по силата на валидно сключен трудов договор, като същото е прекратено и от органа имащ правото да извърши такова прекратяване на трудовото правоотношение, като не е налице и и липса на надлежна пассивна легитимация по предявените искове с правно основание чл. 344 и чл. 225 от КТ.

Правото на извършване на подбор, трансформиращо се в задължение за извършване на такъв при наличието на законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 329 от КТ, възниква за работодателят по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ и следва да бъде реализирано от него, но същото не може да бъде смесвано и приравнявано механично на условията и предпоставките, предвидении в специалния закон за възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Така функциите които С. е изпълнявала по заеманата от нея преди съкращението длъжност – «Административен секретар на Правно историческия факултет», макар и да са идентични и близки по съдържание на функциите на длъжностите – «секретар факултет», съществуващи за всеки един от факултетите в ЮЗУ «Н. Р.»- Б., са били изключително и изцяло свързани с дейността именно на Правно историческия факултет. С. не е изпълнявала трудови функции свързани с дейността на другите факултети в рамките на университета/освен в случая когато по силата на изрична заповед е замествала своя колежка в друг факултет/, нито пък се събраха по делото доказателства да е изпълнявала специфични функции и дейности свързани с дейността на самия У. като ЮЛ. Съобразно разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от ЗВО, факултетите са основни звена на висшето училище, като същите организационно и структурно обединяват усилията на определении лица в образователната дейност в едно професионално направление от областта на науката. На същите съобразно разпоредбата на чл. 90 ал.2 от ЗВО, в рамките на общия бюджет, Академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на съответния факултет като основно звено на университета, като правилата за това се регламентират в Правилник за дейността на висшето училище. Изложеното дава основание от правна страна да се приеме, че факултетите към ЮЗУ «Н. Р.»- Б. са структурно и бюджетно обособени звена на Университета, с отделни щатни разписания, съдържащи необходимите длъжности съобразно спецификата на дейността на всеки един факултет поотделно. Не случайно пред първата инстанция са представени и приети като писмени доказателства не само отделни щатни разписания за всеки един от факултетите, но е представено и щатно разписание на ЮЗУ «Н. Р.»- Б., от което е видно че Университета като ЮЛ разполага със собствена администрация с оглед на специфичните му функции и дейности. Всичко изложено до тук налага според въззивната инстанция правния извод, че подбор по реда на чл. 329 от КТ, работодателят в конкретния случай е бил задължен да извърши само между служителите с еднаква или сходна длъжност в рамките на съответното структурно обособено звено, след като може да се приеме че отделния факултет има отделен бюджет и самостоятелно щатно разписание и органи на управление./в тази насока е и Р – 1248 – 2001г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ по гражданско дело № 2306/2000г. по описа на върховния съд/. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че такъв подбор е и обективно и практически невъзможен, предвид на индивидуалната специфика на образователната дейност в различните факултети, което прави несъпоставима работата на специалистите в тях със сходни длъжности.

Ето защо настоящият състав приема, че в конкретния случай работодателят не е бил задължен да извърши право на подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като в рамките на Правно историческия факултет не е съществувала преди съкращаването на длъжността «Административен секретар Правно исторически факултет», друга длъжност със идентични или сходни функции. Възражението във въззивната жалба, че длъжност с такива близки функции е длъжността – «секретар катедра», съществуваща в същия факултет както към момента на съкращаването на щата, така и след това, съдът счита за неоснователно и неподкрепено от доказателствената съвкупност по делото. Функциите определени за длъжността «секретар катедра» могат да бъдат донякъде определени на близки на тези за длъжността «Административен секретар Правно исторически факултет», но трудовите функции на длъжността която С. е заемала преди съкращаването на щата, са толкова по - широки и по- обемни в сравнение с другата длъжност, че за идентичност или сходство между тези две длъжности изобщо не може да се говори. Доколкото двете съкратени длъжности са били обединени в една нова длъжност, работодателят е счел за нужно да осъществи правото си на подбор по реда на чл. 329 от КТ между лицата заемащи длъжностите от преди съкращаването им, като в рамките на проверка за законосъобразност, следва да бъде отбелязано от настоящия състав на ОС Б., че подбора е извършен законосъобразно и в съответствие с критериите определении от закона за това.

Оплакването във въззивната жалба за неправилна оценка на доказателствената стойност на Протокол от 16.03.2010г., приет като писмено доказателство по делото в качеството му на частен документ и за непротивопоставимост на неговата дата на въззиваемата по делото като ищца по първоинстанционното дело, е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по същество от въззивната инстанция. Съобразно чл.127 ал.2 от ГПК ищецът е длъжен с исковата молба по делото да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да обоснове съображненията на които основава искането си. Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от ГПК, в насроченото от съда открито съдебно заседание, ищецът може да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания и твърдения на ответника с писмения отговор. Процесуалната разпоредба на чл. 143 ал. 3 от ГПК задължава страните още към този момент да направят и да обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърденията на насрещната страна. Протокол от 16.03.2010г. от заседание на Комисията извършила подбора, е бил представен пред първата инстанция с отговора от ответната страна, като същият е можел да бъде оспорен от ищцата и нейният процесуален пълномощник по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК, най – късно в първото съдебно заседание по делото. Такова оспорване не е извършено, а доводите във връзка с липсата на достовореност да датата на този протокол се навеждат от ищцата по деолто чрез нейния пълномощник, едва в пледоариите пред първата инстанция, което е процесуално недопустимо, поради липса на възможност за ответника да се брани срещу едно такова твърдение при условията на равно участие и съзтезателност в гражданския процесс. Ето защо това оплакване инвокирано във въззивната жалба по делото следва да бъде оставено без раглеждане като процесуално недопустимо.

Възражението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с обявяването на решението в АСУД на районния съд на обявената в съдебното заседание дата, въззивната инстанция счита за относимо единственно и само към възможността за обжалване на така постановеното решение. След като съдът е допуснал въззивната жалба до разглеждане и е счел същата за депозирана в срок и за редовна, това възражение губи своето процесуално значение. Въпроса за процесуалната дисциплина на първоинстанционния съд и за пресичане на порочна практика във връзка с обявяването на решенията на предварително зададената от съда дата, не е от компетентността на въззивната инстанция.

Следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на ЮЗУ «Н. Р.»- Б., сумата – 300.00лв., за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на пръвоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6182/20.08.2010 г., постановено по гр.д. №1041/2010г. по описа на РС Б., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН * и с адрес: Б., ул. “П.” № 3, да заплати на Ю. У. “Н. Р.” – Б.– гр. Б., ул. “И. М.” № 66, представляван от Ректора И. А. Мирчев, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от деня на обявяването му/09.11.2010г./, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. О. М.

2.