Р Е Ш Е Н И Е
№176
гр. Враца,19.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, III състав, в публично заседание на 28.05.2020
г. /двадесет и осми май две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 78 по описа
на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано по жалба
на „В.“ ЕООД ***, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.С.,
против Заповед № 10689/ 17.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, и
чл. 187, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"запечатване на търговски обект" – м. „С.“, находящ се в гр. К., *, стопанисван
от жалбодателя и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата се развиват
съображения, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, като
постановена в нарушение на материалния закон и несъответна на преследваната от
него цел. Твърди се, че АО не е обсъдил всички обстоятелства и факти, имащи
отношение към спецификата на плащането в брой в проверения търговски обект, а
именно приемане на поръчката, сервиране на поръчаните храни и напитки,
информиране за дължимата сума със „служебен бон“, плащане в брой с банкноти с
номинал по-голям от достатъчните за удовлетворяване на вземането на търговеца,
което е наложило да бъдат развалени, за да бъде върнато ресто, заедно с което е
предаден и фискалния бон. Налагането на ПАМ като процесната по никакъв начин няма
да обезпечи фиска, тъй като чрез запечатването на търговския обект не могат да
се събират данъчни задължения. Временното спиране на дейността на търговеца би
довело и до липса на приходи, което да има за последица неплащането на публични
задължения. Излагат се доводи за неизлагане на мотиви относно срока на наложената
принудителна мярка. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
разноски по делото. В съдебно заседание и допълнително представена по делото
писмена защита от адв. Ц. С. се поддържа жалбата и се излагат идентични
съображения за отмяна на административния акт.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт А. М. в с.з. и в представена
по делото писмена защита заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, като в случая АО действа в условията на
обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е
длъжен да приложи съответната ПАМ, поради което моли съда да я остави в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското такова.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка и са разпитани свидетелите З. М. Б. и Б. З. Т.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
На * г. в
* ч. служители на ТД на НАП Велико Търново са извършили проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – м. „С.“, в гр. К., *, стопанисван
и експлоатиран от „В.“ ЕООД, при която е установено, че няма разлика между касовата наличност и наличността, фиксирана във фискалното
устройство. Преди легитимация на проверяващия екип е направена контролна
покупка на 2 бр. пици, мин. вода, айран, 2 бр. сладоледена торта и кутия за
пици, на обща стойност – *лв., заплатени в брой от Б. Т.на З. Б. в качеството
ѝ на *, за което му е предоставен „служебен бон“ на същата стойност – *
лв. от * ч. Същото лице в * ч. издава „фискален бон“ на стойност * лв. от
наличното ФУ с ИН *, регистрирано в НАП с №* и в * ч. предоставя дневен отчет
„Х“ №* на стойност * лв., от който се установява, че разчетената касова
наличност от ФУ съвпада с фактическата такава. За установените факти и
обстоятелства при проверката е съставен протокол ПИП серия *, № * г., към който
са приложени опис на паричните средства към момента на започване на проверката;
служебен бон; фискален бон и дневен отчет от * г. Предвид установените
обстоятелства Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е издал оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на ПАМ № 10689/17.01.2020 г., с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС разпоредил налагането на принудителна административна
мярка "запечатване на търговски обект" – м. „С.“, находящ се в гр. К.,
* и "забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 30.01.2020
г., видно от представената с нея разписка, жалбата против нея е подадена директно
в съда на 31.01.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден
задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.1 АПК., с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г.
/л.164/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново, оправомощен по силата на
горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният
административен акт е в установената писмена форма и съдържа реквизитите,
изискуеми по чл. 59, ал. 2
от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на
мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Продължителността на наложената мярка е обоснована с вида и характера на
осъществяваната дейност, местоположението, капацитета и възможностите на
търговския обект, с оглед на което мотивите в тази насока са достатъчни да бъде
разбрана и проверена волята на органа и е удовлетворено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК.
Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда и
доводите на процесуалния представител на жалбодателя в тази насока са
неоснователни.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените
релевантни за спора факти, съдът намира, че наличието на основание за прилагане
принудителната административна мярка не е доказано по несъмнен начин от
административния орган.
Съгласно чл.186, ал.
1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е допуснато нарушение на реда за отчитане на продажбите
в търговския обект, при което органът действа в условията на обвързана
компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение, е длъжен да наложи
принудителната мярка. В случая ответникът е приел за нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от тази Наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Цитираната
за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 4 повелява, че фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Няма
спор, а и от Протокола от проверката, както и в издадената въз основа на него
заповед за ПАМ се установява, че фискален бон е издаден на стойността на консумираните
хранителни стоки – * лв., преди да е предоставен дневният финансов отчет,
поискан с цел съпоставка на касовата наличност от ФУ с фактическата такава, при
което не е установена разлика. Спорен остава моментът на предоставяне на
фискалната бележка, който според органа е едва след легитимация на проверяващия
екип. Действително фискалния касов бон е
издаден десет минути по-късно от служебния такъв на същата стойност от * лв. В
показанията, дадени в съдебно заседание, св. Б. не отрича, че първоначално при
поискване на сметката занесла служебен бон, с цел клиентите да се информират за
сумата до момента. Закъснението обяснява с обстоятелството, че сметката била
платена с банкнота с номинал 100 лв., тя нямала достатъчно пари за връщане на
ресто и отишла при шефа да ги развали, след което пуснала фискалния бон и
върнала рестото заедно с него. В случаите на безкасово плащане чрез пос
терминал, когато от сметката на клиента се удържа точната сума за извършената
покупка на стоки или услуги, както и при плащане в брой с точна сума или,
когато клиентът изрично заяви, че не желае да си получи рестото, следва да се
приеме, че плащането е завършено с фактическото предаване от купувача на
продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В случай
като този, наложилата се търговска практика /в хранителните магазини например/ показва,
че купувачът получава фискалния касов бон едновременно с връщането на рестото и
преди напускане на търговския обект. В показанията си св. Б. установява именно
такива фактически обстоятелства. В протокола от проверката е посочено плащане в
брой, но липсва информация с какви банкноти проверяващите лица в качеството им
на клиенти са платили сметката си, очаквали ли са ресто и дали са получили същото
преди напускане на обекта, без да им е предоставен фискален касов бон, за да се
направи обоснован извод, че плащането е завършено. За първи път с показанията
си в с.з. св. Т. заявява, че след като платили сметката, с колегата си
напуснали търговския обект и се върнали 10 мин. по-късно, като се легитимирали
и поискали дневния отчет, за да видят има ли разлика с касовата наличност. По
същество това е ново фактическо обстоятелство, целящо да установи по безспорен
начин извършено плащане, без да е предоставен фискален бон, но същото не е
намерило и в най-малка степен отражение в съставения протокол от извършената
проверка. След като такава информация не фигурира в официалния удостоверителен
документ, какъвто се явява протоколът от проверката, съдът намира, че органът
се е произнесъл с прилагането на принудителната административна мярка, без да е
имал материалноправно основание за това. Няма спор по делото, че е издадена
фискална касова бележка на същата дата, от фискално устройство, регистрирано в
НАП на същия търговски обект, за сумата от *лева, представляваща цената на
консумираните храни и напитки. За разликата от около 10 мин. между издадения
първоначално служебен бон и последвалия го фискален такъв, поради липсата на
представени от органа убедителни доказателства, в това число и писмени, съдът
кредитира показанията на св. Б., които намира за логични, последователни и
еднозначни, като твърденията са такива, както в депозираната жалба, така и в
съдебно заседание. Също така няма спор, че от извършената проверка на
търговския обект проверяващият екип не е установил разлика между разчетената
касова наличност от ФУ с фактическата такава, а точно обратно - налице
е пълно съвпадение. При това положение няма негативни последици за фиска и не е
нарушен държавният интерес във финансовата сфера, тъй като извършената продажба
е регистрирана и отчетена, чрез издаване на фискална касова бележка в
съответствие с предвиденото задължение в нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите.
Не са представени и
доказателства, досежно изложеното в мотивите на оспорената заповед, че е
нарушено данъчното законодателство относно неначисляване на дължимите данъци
върху реализираните обороти. Напротив, от представения отчет
на фискалното устройство за м. януари 2020 г. се установява, че жалбодателят е
реализирал оборот, върху който е начислил и ДДС.
Административният орган е издал оспорената ЗППАМ, без да е изяснил в
пълнота релевантните факти за случая, който се отличава от типичното нарушение
по чл. 25, ал. 4
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което, съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, се налага принудителната мярка, и
като начин на извършване, и като фактически обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни се явява незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на материалноправните норми и в несъответствие с
целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя следва да бъдат
присъдени направените от него деловодни разноски. По делото е представен
договор за правна помощ от 30.01.2020 г., от който е видно, че същият е договорил
и заплатил в брой възнаграждение за
адвокатска защита в размер на 1000,00 /хиляда/
лева, както и 50.00 лева д.т. за завеждане на делото.
От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид това съдът
намира за обоснован и справедлив размер на адвокатско възнаграждение от 600 /шестстотин/ лева, поради което
общото сума за деловодни разноски, която
следва да се присъди, е 650 /шестстотин
и петдесет/лв., платими от НАП София в качеството му на ЮЛ, в чиято система се намира ответникът.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 10689/17.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е приложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – м. „С.“,
находящ се в гр. К., *, стопанисван от жалбодателя и забрана за достъп до него
за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „В.“ ЕООД ***
сумата от 650 / шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: