№ 174
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „М.С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище – гр. София, поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че след извършено уведомяване от ТД
на НАП – София и в рамките на инициирана прокурорска преписка станало ясно, че
вписаният в ТРРЮЛНЦ, като управител на ответното търговско дружество - „М.С.“
ЕООД – Н.К.Ш. е починал на 10.03.2020 г. След настъпване на това обстоятелство
отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение
продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Ето
защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало
прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 25.10.2022 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. Б. И., в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване.
Изтъква се, че по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството /ЕООД/ се
прекратява с настъпване смъртта на едноличния собственик на капитала му, в случай
че в устава му не е предвидено други и наследниците не желаят да продължат
дейността му. Изтъква се, че доколкото на 10.03.2020 г. едноличния собственик на
капитала на „М.С.“ ЕООД – Н.К.Ш. е починал, съответно наследниците му по закон не
са изявили желание да продължат дейността на дружеството, то последното трябва да
се възприема, като вече прекратено по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, а това е пречка за
предявяване на иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Допълва се и това, че продължаването
1
дейността на дружеството може да се осъществи само от пълнолетно дееспособно
лице. В случая двама от четиримата наследника по закон са непълнолетни, поради
което възникналите отношения между тях относно поемането на дружествените дялове
оставени след смъртта на наследодателя им - Н.К.Ш. следва да се разреши с влезли в
сила актове, които да ги обвързват със СПН. В този контекст се настоява за това
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения
иск от прокурора по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
В проведеното съдебно заседание прокурор – Петрова от СГП поддържа, че са
реализирани в тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, ал.1, т. 3 ТЗ, което
обуславя постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното
търговско дружество.
Назначеният на ответника особен представител – адвокат И. отправя искане за
постановяване на решение съобразно доказателствата събрани по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приложено е Извлечение от Акт за смърт № 427/10.03.2020 г. издаден от СО-Район
Младост, в чието съдържание е отразено, че на 10.03.2020 г. е настъпила смъртта на
физическото лице – Н.К.Ш..
Съгласно налично по делото удостоверение за наследници издадено на 20.09.2022 г.
от СО-Район „Младост“ се установява, че починалият – Н.К.Ш. е оставил за свои
наследници по закон, както следва : Д.С.Ш. /съпруга/; К.Н.Ш. /дъщеря/; Н.Н.Ш. /син/ и
С.Н.Ш. /дъщеря/.
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2011 г. по
партидата на търговско дружество – „М.С.“ ЕООД не е имало вписване на промени по
отношение на законния му представител, като актуалното състояние на вписванията
относно това обстоятелство сочи, че през 2011 г. за управител е вписан - Н.К.Ш.. Пак
той фигурира и като едноличен собственик на капитала на „М.С.“ ЕООД. Независимо
от настъпилата на 10.03.2020 г. смърт му лицето – Н.К.Ш., същият продължава да
фигурира като актуален вписан управител на ответното търговско дружество. В този
контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива
отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследниците
по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и
вписване на нов управител.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството е починал на 10.03.2020 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„М.С.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 10.03.2020 г. до датата на
упражняване на ИМ – 24.10.2022 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
2
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „М.С.“ ЕООД. Липсата на
манифестирана воля от локализираните четирима наследници по закон на едноличния
собственик на капитала за продължаване дейността на учреденото търговско
дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за който
законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази
насока, съответно същите не възнамерява да се възползва от това свое субективно
право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Нещо повече – двама от наследниците по закон на
починалия едноличен собственик на капитала не са навършили пълнолетие, което
съставлява и материална пречка те да упражнят право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ, тъй
като доколкото в чл. 65, ал. 1 ТЗ е поставено изискването учредителите на търговското
дружеството да са дееспособни български или чуждестранни физически или
юридически лица, то такова изискване по аналогия следва да намери приложение и в
хипотезата на правото да се продължи дейността на дружеството след смъртта на
едноличния собственик на капитала и поемане на дяловете от неговите наследници.
Изложеното прави предявеният в процеса конститутивен иск доказван в неговото
основание, което означава, че съдът следва да постанови исканата с него правна
промяна, каквато до момента не е осъществена, доколкото в ТРРЮЛНЦ не е вписано
прекратяване на ответното търговско дружество, което да е настъпило на различно
правно основание, включително по реда на чл. 157 ТЗ предвид смъртта на едноличния
собственик на капитала, който е същият правен субект като вписания в регистъра
управител.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 380,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените
процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Студентски“, ул. „*******.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Студентски“, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 380,00 лева - държавна такса
следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение
определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на
ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4