№ 296
гр. София , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение № 260602 на Софийски градски съд, НО-4 състав от 12.02.2021
г., постановено по н.ч.д. № 4643/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение
молбата на осъдения И. Р. К., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер на 9 месеца, а именно – остатък в размер на 1 месец и 13 дни.
Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от адвокат Г. Ц., защитник на
осъдения И. Р. К., с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да
бъде уважена молбата на К. за условно предсрочно освобождаване. Твърди се в жалбата, че
съдът би трябвало да се съобрази с обстоятелството, че лишеният от свобода И.К. има
малолетно дете, което се нуждае от неговата подкрепа и издръжка.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Осъденият И. Р. К. е постъпил в затвора - *** на 28.11.2019 г., когато по отношение на
същия е било приведено в изпълнение наложеното му наказание в размер на 1 година
„лишаване от свобода“, определено му по НЧД № 64/17 г. по описа на PC— Тополовград.
Това наказание е изтърпяно от К. на 12.11.2020 г., като считано от тази дата същият е
започнал да търпи наложеното му с определение на PC-Ямбол, постановено по НЧД №
100/20 г. по описа на същия съд, общо наказание в размер на 9 месеца „лишаване от
свобода“, определено му измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1168/2019 г. и по
НОХД № 1301/2019 г. - и двете по описа на РС-Ямбол.
1
От търпяното в момента общо наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ към
датата 12.02.2021 г. лишеният от свобода К. е изтърпял фактически наказание в размер на 7
месеца и 12 дни; от работа 5 дни, или всичко - в размер на 7 месеца и 17 дни, като
неизтърпеният остатък от наказанието е 1 месец и 13 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият И. Р. К. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание за престъпление,
което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1
т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното и търпяно наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се установява по убедителен
начин наличието на другата законоустановена и необходима предпоставка за постановяване
на условно предсрочно освобождаване, а именно – достатъчно доказателства за поправяне
на осъденото лице.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за
отсъствието на тази законоустановена предпоставка, касаеща поправянето на осъдения, тъй
като този извод е правилен и обоснован и се основава на приложените по делото
доказателства и на установените от тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора
предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото
лице по време на престоя му в затворническото заведение при изтърпяването на процесното
наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
И. Р. К. не е дал категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са
налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за
водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени
модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по
отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а
именно – към спазване на законовия ред и на установените социални правила, като това
предполага изтърпяване на наказанието в целия му срок.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора -
*** по повод молбата на осъдения И. Р. К. за условно предсрочно освобождаване. В същото
е посочено, че не са налице достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в
рамките на пенитенциарното заведение; че все още не са изпълнени целите на наложеното
наказание; че рискът от рецидив и вреди е с високи стойности; че дефицитите по
проблемните зони не са преодолени; че прогресивната пенитенциарна система не е
2
изпълнена в своята цялост; както и че има наложени дисциплинарни наказания.
По делото е постъпило и отрицателно становище от НС ЗО „***“ гл. инсп. З. Д. по
отношение на възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. Р. К..
Същото е мотивирано с констатациите в експертния доклад на ИСДВР, че наказанието
лишаване от свобода все още не дава своя коригиращ ефект, както и с това, че К. има
действащи дисциплинарни наказания и че процесът на поправяне и превъзпитание при него
не е завършил.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от осъдения И. Р. К.
молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че същият е постъпил
първоначално в затвора на 28.11.2019 г.; че е преразпределен в ЗО ОТ „***“ считано от
07.02.2020 г.; че процесът на адаптацията му в местата за лишаване от свобода е
безпроблемен; че същият е общувал с широк кръг лишени от свобода; че не е нарушавал
режимните изисквания; изразил е желание за включване в трудова дейност и че в тази
връзка му е била предоставена възможност за осъществяване на труд като „общ работник“
на външен работен обект - фирма „Пери България“, въз основа на Заповед № 131 от
05.06.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“, както и като „общ работник“ в Дирекция
„Миграция“, въз основа на Заповед № 151 от 11.09.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“,
която трудова дейност осъденият е извършвал изключително кратко време - според
приложената справка само 5 дни, предвид извършени от него дисциплинарни нарушения, за
които е бил дисциплинарно наказан и освободен от работа.
В доклада на ИСДВР са отбелязани също и обстоятелства, касаещи личностната
характеристика и поведението на К. в пенитенциарното заведение. Такива са
обстоятелствата относно трикратното му наказване за извършени дисциплинарни нарушения
– със Заповед № 120 от 14.08.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“ К. е наказан с „Писмено
предупреждение“ и е освободен от работа предвид установена употреба на алкохол на
работния обект, на който е бил назначен да работи; впоследствие, независимо от
предоставената му втора възможност за работа, същият отново е извършил дисциплинарно
нарушение - отклонение от работното място с цел нерегламентирано закупуване на дрехи, за
което е повторно дисциплинарно наказан със Заповед № 169 от 20.11.2020 г. на Началника
на ЗООТ „***“, като му е наложено наказание „Извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и освободен от работа; след това независимо от
двете му поредни дисциплинарни наказания, извършени в кратък период от време преди
това, К. е наказан и за трети път със Заповед № 186 от 08.12.2020 г. на Началника на ЗООТ
„***“ за извършено от него трето дисциплинарно нарушение - открити наркотични вещества
в спалното помещение, в което К. е пребивавал и за които същият е направил
самопризнание, че са негови, като за това нарушение му е било наложено дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“, което е валидно и към
момента. С оглед така установените и изложени факти за извършени от К. в един кратък
времеви период - по-малко от половин година - на три, при това тежки нарушения на
3
режимната дисциплина в местата за лишаване от свобода, напълно правилен се явява
изводът на СГС, че корекционната работа по отношение на К. не е оказала необходимата
поправителна роля и ефект върху поведението му.
От доклада на ИСДВР се установява също, че независимо от първоначално регистрираните
при осъдения средни стойности на оценката на риск от рецидив - в размер на 73 точки, то
предвид извършените от него дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС, оценката на риск от
рецидив при него е регистрирала повишение на стойностите до 82 точки. В доклада е дадено
и заключение, че е повишена и общата оценка в зони „начин на живот и обкръжение“ и
„злоупотреба с наркотици“. В доклада на ИСДВР е направена и прогноза за личността на
осъдения, съгласно която: предвид показаното колебливо поведение в местата за лишаване
от свобода, доказващо се от наличието на дисциплинарни наказания за кратък период от
време, оценката на риска от рецидив и от вреди е със завишени стойности; не е осъществен
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието видно от това, че
режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен на лек. В
обобщение в доклада е посочено, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не са
постигнати и че корекционната работа с осъдения К. следва да продължи до постигането им.
Така, след анализ на затворническото досие на л.св. И.К. и на останалите приложени
доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни
и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват
извод, че при него съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В
частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища и
оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора ***, в
доклада на ИСДВР затвора *** и в становището на НС ЗО“***“, според които за постигане
целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото
лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не
инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част
на наказанието. Като тези служители на практика не са констатирали позитивна корекция в
поведението му /съгласно цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/
и обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на
начина му на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за
пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект
4
корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения И.К. без съмнение следва да
продължи, доколкото не се отчитат данни за трайно позитивно поправяне на осъдения и
доколкото все още не са постигнати целите на наказанието. По делото се установяват
предимно негативни данни за осъдения с оглед колебливото му и незадоволително
поведенческото проявление, като липсва положителна тенденция в неговото развитие. В
случая независимо от факта, че К. е имал дължимото отношение към затворническата
администрация и че е изразявал желание за включване в трудова дейност, не се установява
той да е заявил готовност и да е демонстрирал сериозни намерения за общоприемливо и
законосъобразно поведение в условия на свобода. Не се установява да е налице проведено
необходимото поправително въздействие върху неговата личностна нагласа, с оглед на
което, въпреки че преди постъпването си в затвора е осъществявал доходоносна трудова
дейност, даваща му възможност за своето и на детето си препитание, този факт не е от
естество да обори и опровергае извода на съда за липсата на достатъчно убедителни
доказателства за поправянето на осъдения.
Запазването у молителя на дефицити в зоните „начин на живот и обкръжение и
„злоупотреба с наркотици“ означава, че не е постигната достатъчна положителна промяна
във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин
на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Като, от своя страна, липсата
на положителни промени в личността и поведението на л. св. И.К. категорично не може да
обоснове извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това не може
да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във
връзка с изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се представят
достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие
на наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално,
а да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива
доказателства категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения К. е изцяло и необратимо
завършил и че е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че
осъденият не се е поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в поведението и
мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към момента лишеният от свобода К.
не е доказал положителна промяна в поведението си, респ. не е дал доказателства за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме
наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му
5
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на процесното /търпяното
в момента/ наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-
София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260602 на Софийски градски съд, НО-4
състав от 12.02.2021 г., постановено по н.ч.д. № 4643/2020 г. по описа на същия съд, с което
е оставена без уважение молбата на осъдения И. Р. К., с установена по делото самоличност и
с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, а именно – остатък в
размер на 1 месец и 13 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6