Р Е
Ш Е Н И Е
№………......./...........02.2023
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание, проведено на 07.10.2022, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 1548/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.258 от ЗЗД във вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, срещу „Градски
транспорт" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищците разделно при равни квоти сумите както следва:
1./ сумата от 1557027.15
лева с ДДС – неплатен остатък по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност 2489322.57
лева, издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане,
2./ сумата от 472298.25
лева - лихва за забава върху
главницата за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г.,
3./ сумата от 368388.19
лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност
1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане,
4./ сумата от 55974.54
лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
20.03.2018г. - 17.09.2019г., както и
5./ сумата от 107421.83
лева, представляваща лихва за забава върху главница по фактура
№20/01.10.2016г. в размер на 752370.79 лева за периода 22.10.2016г. -
19.03.2018г.
В исковата молба се поддържа, че ищците са
изправна страна по сключения с ответника Договор за инженеринг №BG161РО001/1.5
-03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като са изготвили инвестиционен проект и
са изпълнили възложения строеж, който е въведен в експлоатация с Удостоверение
№183/31.08.2016г. Издаването на разрешение за ползване на обекта според чл.16
от договора се счита за окончателно приемане на изпълнението по договора.
Общата цена на договора е 5535178 лева без ДДС. За дължимата сума са издадени и
представени на „Градски транспорт" ЕАД общо 17 фактури и кредитни известия
в периода от 18.12.2015 до 22.12.2016 г., на обща
стойност 5494784.40 лева без ДДС или 6593741.28 лева с ДДС, от които ответникът
е заплатил 2871976.84 лева. Неплатеният остатък възлиза на сумата от 2489322.57
лева по фактура №16/22.07.2016г. и 1277473.57 лева по фактура №20/01.10.2016г.
С влязло в сила решение по т.д. №324/2017г. на ВОС предявените от ищеца
частични искове за сумата от 400000 лева по фактура №16/22.07.2016г. и 500000
лв. по фактура №21/22.12.2016г. са приети за основателни,
но са отхвърлени частично поради извършено съдебно прихващане с насрещното
вземане на ответника за неустойка за неспазен срок. Настоящият иск е предявен
за разликата над уважените по т.д. №324/2017г. на ВОС частични искове до пълния
размер на вземанията. Претенцията по фактура №16/22.07.2016г. в размер на 1557027.15 лева е формирана като от 2489322.57 лева са приспаднати следните суми: 400000 лева –
уважения частичен иск по т.д. №324/2017г. на ВОС, прихванати с неустойка по
договора, 45031.71 – платени доброволно, 448398.26
лева без ДДС – цедирани на "Търговска Банка Д" АД с договор
от 27.07.2016г. и 38865.46 лева с ДДС – доставени, но немонтирани количества
според Решение №60014/ 28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Дължимият остатък по фактура №20/01.10.2016г. е в размер на 368388.19 лева, формиран като от общата
стойност 1277473.53 лева с ДДС се приспаднат 500000 лева – уважения частичен иск
по т.д. 324/2017г. на ВОС, частично прихванат с неустойка по договора в размер
на 86698 лева, 383982.60 лева - цедирани на „Стимекс“ ЕООД по договор от
22.08.2019г. и 25102.74 лева с ДДС - доставени, но немонтирани количества
според Решение №60014/28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Ответникът не е
извършил дължимото окончателно плащане, станало изискуемо с изтичане на 20 дни
от представяне на процесните фактури, поради което се прави искане за
осъждането му да изпълни реално задължението си, като заплати на всеки от
ищците припадащата му се част от неплатения остатък от уговореното
възнаграждение според квотното им участие в гражданското дружество, а именно 50
% за всеки от тях, ведно с обезщетение за забава. Претендира се и лихва за
забава за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г. върху главницата по фактура
№21/22.12.2016г. в размера й преди извършената цесия от 22.08.2019г. – 752370.79 лева, след приспадане от общия остатък - 777473.57 лева, на
непризнатите доставени, но немонтирани количества от 25102.74 лева с ДДС.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК
отговор ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен въз основа на твърдения, че задължен за плащане по процесния
договор е Община Варна, а не ответното дружество. Твърди, че
строително-монтажните работи по процесните фактури не са извършени, съответно
не са приемани от възложителя, поради което плащане не се дължи поради пълно
количествено неизпълнение по договора. Оспорва представената
количествено-стойностна сметка като неподписана от ответника. Излага, че не
дължи плащане по фактура № 16 от 22.07.2016 г. на стойност 2489322.57 лева, тъй
като част от вземането в размер на 2 074 435,48 лв. е било прехвърлено от
ищците на „Търговска Банка Д“ АД с договор за цесия от 27.07.2016 г., а
останалата част от 414887.10 лева е недължима, тъй като според решението по т.д. №324/2017г. на ВОС е погасена със съдебно
прихващане до размера от 400000 лева, а за разликата поради наличието на
неизпълнени СМР на стойност 38865.46 лева. Твърди, че не е бил уведомен за
извършената обратна цесия чрез сключения впоследствие Анекс № 2/27.09.2016г. към договора за цесия, с който размерът на
цедираното вземане е редуциран на 448398.25 лв., поради което извършеното
предоговаряне не е противопоставимо на ответника, а даденото от него
потвърждение на цесията от 30.01.2017г. няма доказателствена стойност. Излага,
че цедираното вземане в размер на 448498.25 лева е прехвърлено на „Търговска
Банка Д“ АД с включен ДДС в размер на 89679.60
лева, както е прието и в решението т.д. 2563/2019г. на ВКС, поради което тази
сума е недължима. По аргументи от същото решение оспорва като недължими и сумите от 38 865,46 лева с ДДС по
фактура №16/22.07.2016г. и 25 102,74 лева с ДДС по фактура № 20/01.10.2016г.
поради неизпълнение на СМР в количествено отношение. Вземането по
фактура №20/01.10.2016г. също се оспорва като недължимо, поради прехвърлянето
му на трето лице - „Стимекс“ ЕООД.
Поддържа, че ответникът не е поставян в забава и не дължи мораторна лихва за
процесния период, тъй като съгласно чл.6, ал.4 от договора падежът настъпва с
изтичане на 20 дни от получаване на фактурите, а същите са получени от ответника
за първи път ведно с исковата молба по т.д. №324/2017г. на ВОС. Оспорва твърденията на ищеца, че изискуемостта е
настъпила на 21-я ден след приемането на пълния предмет на договора, по
съображения, че от една страна противоречат на чл.6, ал.4 от договора, а от друга – поради липсата на
пълно изпълнение на възложената работа. Евентуално се твърди погасяване на
вземанията за главница и лихва по давност.
С отговора на исковата молба е заявено
възражение за прихващане, при
евентуално уважаване на исковете, със сумата от 748802.11 лева, (съгласно протоколно определение по чл.253 от ГПК от 07.10.2022г. на
л.570), представляваща сбор от заплатеното доброволно от ответника по невлязло
в сила и впоследствие отменено въззивно решение по т.д. №324/2017г. на ВОС, подлежащо на
връщане като получено без основание, евентуално на отпаднало основание,
евентуално с оглед на неосъществено основание, а в условие на евентуалност
поради обогатяване без основание до размера на обедняването и законната лихва върху даденото за периода от плащането до подаване на
възражението, формирана както следва:
1./ 400 000 лв., заплатени за погасяване на
частична главница
по фактура № 16/22.07.2016г.;
2./ 104 257.23 лв., заплатени за погасяване на законна лихва върху частичната главницата
от 400000 лева по фактура № 16/22.07.2016г. за периода от 16.03.2017г. до
11.10.2019г.
3./ 109 883.07 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху сумата от 504 257. 23 лв. (сбор на горните две суми), считано от датата
на плащането -11.10.2019г. до подаване на възражението - 11.11.2021 г.;
4./ 86 698 лв., заплатени за погасяване на
частична главница
по фактура № 20/01.10.2016г.;
5./ 22 714.83 лв., заплатени за погасяване на лихва
върху частичната главницата от 86698 лева по фактура №20/01.10.2016г. за
периода от 16.03.2017г. до 11.10.2019г.;
6./ 25
249.05 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху сумата от 109 412.83 лв. (сбор на горните две суми),
считано от датата на плащането -11.10.2019г. до подаване на възражението - 11.11.2021 г.
Възражението е основано на твърдения,
че въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т.д. №324/2017г. на ВОС
ищцовата страна се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело,
по което било възбранено и запорирано цялото имущество на ответника. Под
угрозата от принудително преустановяване на дейността му ответното дружество
заплатило по банковата
сметка на ДЗЗД „Енерджи ефект- Супервайзер“ сумата от общо 1 141 743, 29 лева
(761 000 лв. на 11.10.2019г. и 380743.29 лв. на 20.12.2019г.), въз основа на
сключено между страните писмено споразумение №80/07.10.2019г. Въззивното решение е частично
отменено от касационната инстанция поради извършено съдебно прихващане с
вземането на „Градски транспорт” ЕАД за неустойка за неспазен срок на
изпълнение в размер на 486 698 лв., с което е погасено изцяло предявеното
частично вземане по фактура № 16/22.07.2016г. за сумата от 400 000 лева и
лихвите върху него, а частичното вземане за сумата от 500 000 лева по фактура №
20/01.10.2016г. е погасено частично до размера от 413 302 лева. По тези
съображения счита, че заплатеното по споразумението води до неоснователно
обогатяване, поради което подлежи на връщане, ведно с обезщетение за
забава.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която поддържа твърденията в исковата молба. Изразява становище за
неоснователност на възраженията за недопустимост на иска, както и на искането
за привличане на Община Варна като трето лице - помагач. Счита, че изправността на изпълнителя се установява от представената по
делото строителна и техническа документация, подписана от ответника без възражения
относно качеството, количеството и вида изпълнени СМР, както и от СПН на
решенията по т.д. № 324/2017г. на ВКС. Релевираните от ответника възражения за
прихващане се оспорват като неоснователни, с твърдения, че стойността на
неизпълнените в количествено отношение СМР са съобразени в решението по
частичния иск. Твърди, че ищецът е прехвърлил на „Стимекс“ООД само част от
вземането си и съответно останалата част се дължи на ищеца.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който репликира
твърденията, че възраженията за прихващане вече са били предмет на разглеждане
в производството по частичния иск. Твърди, че дължимостта на сумата от
748802.18 лева платена по невлязлото в сила въззивно решение не е отречена от
съда, поради което това вземане е годно за съдебно прихващане. По отношение на
СМР предмет на настоящото дело за сумата над претендираната по частичния иск,
съдът до момента не се е произнасял и не е формирана сила на пресъдено нещо.
Оспорва всички твърдения относно издаването, предаването и одобрението на
инвестиционен проект, съставянето на всички изискуеми актове и протоколи,
възразява срещу надлежното водене за заповедната книга, твърди, че СМР по КСК
не са приемани от възложителя, за тях не са издадени процесните фактури, Акт
обр. 15 и Акт обр. 16. Твърди, че КСК се представя за първи път по настоящото
производство, като се твърди, че описаните в нея СМР не са изпълнени и
приемани. Поддържат се твърдения за пълна липса на изпълнение по процесните фактури.
Третото лице-помагач на страната на
ответника Община Варна изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма
спор, че между „Градски транспорт" ЕАД, като възложител и ищците, като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, като изпълнител,
е сключен Договор за инженеринг от 06.10.15г. по проект на община Варна
„Интегриран градски транспорт на Варна“ с предмет „Инженеринг-проектиране,
строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническа база
на Градски транспорт ЕАД Варна“, като конкретните дейности са подробно описани
в чл.1, ал.2 от договора.
Не се спори още,
че изпълнителят ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ е издал фактура №16/22.07.2016г. на стойност 2489322.57 лв. и фактура № 20/01.10.16г.
на стойност 1277473,57 лв. с ДДС, съставляващи възнаграждение за извършени СМР,
надлежно описани във фактурите (л.55-56).
От представените
като доказателство по делото Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
№2571.0716/27.07.2016г. (л.301), сключен между ищците, като съдружници в ДЗЗД
„Енерджи Ефект - Супервайзер“, като цедент и „Търговска Банка Д“ АД, като
цесионер, Анекс №1 от 02.08.2016г. и Анекс №2 от 27.09.2016г. към рамковия
договор, се установява, че с Анекс №1 страните са договорили прехвърляне на
цесионера на вземанията на цедента към „Градски транспорт“ ЕАД в общ размер 2 074 435,48
лв. по фактура №16/22.07.2016г., като с Анекс №2 страните са постигнали
съгласие за прекратяване действието на Анекс №1 от 02.08.2016г. към същия
рамков договор, както и че цедентът прехвърля на цесионера парични вземания
срещу „Градски транспорт" ЕАД в размер на 448 398,25 лв., заедно с дължимите
върху тях лихви, неустойки и др.подобни, които вземания са фактурирани, ведно с
други вземания във фактура №16/22.07.2016г. на стойност 2 074 435,48
лв., издадена от цедента на „Градски транспорт“ ЕАД. Ответникът е надлежно
уведомен за цесията по Анекс №1 видно от представеното по делото уведомление №1800/03.08.2016г.
(л.416) Липсват доказателства за връчване на уведомление за частичното
прекратяване на договора за цесия, извършено с Анекс №2, но това е ирелевантно
при липса на наведени твърдения и представени доказателства ответникът да е
платил на кредитора „Търговска Банка Д“ АД. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението, каквито възражения в случая не са релевирани. Отделно от това
ответникът е узнал за Анекс №2 най-късно с получаване на препис от исковата
молба по т.д. № 324/2017г. на ВКС.
Съгласно
представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2019г.
(л.103), сключен между „Енерджи ефект“ ЕАД
и „Супервайзер“
ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект
– Супервайзер“, от една страна като цедент, и „Стимекс“ ЕООД, от друга в качеството му
на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера част от вземането си до размера
на 383982,60 лв., което има срещу „Градски транспорт" ЕАД, по договор за
инженеринг от 06.10.2015г., обективирано във фактура №20/01.10.2016г., заедно с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на тази част от вземането,
вкл. и с вземанията за мораторна лихва за забава върху същото вземане за
периода от 20.03.2018г. до 15.08.2019г. в размер на 54824,18 лв. Изрично е
посочено, че прехвърленото вземане представлява част от съдебно признато
вземане по фактура №20/01.10.2016г. общо в размер на 1277473,57 лв., но
надхвърлящо /различно/ от присъденото в полза на цедента в производството по
т.д.№ 197/2019г. на ВАпС вземане в размер на 500000 лв., предявено като
частична претенция от 1277473,57 лв. по фактура № 20/01.10.16г. По делото е
приложено и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, изпратено до ответника „Градски
транспорт“ ЕАД, от което е видно входирането му при ответника на 16.09.19г.
(л.426)
С оглед на така
събраните доказателства съдът намира, че на длъжника е надлежно съобщено за
извършените цесии, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, и прехвърлянето на вземанията е
породило действие за него на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
С влязло в сила на
28.07.2021г. решение по т.д.№324/2017г. на ВОС, частично отменено с решение по
в.т.д.№197/19г. на ВАпС, частично отменено с решение №60014/28.07.2021г. по
т.д.№2563/2019г. на ВКС (л.269-289), е осъден „Градски транспорт“ ЕАД да
заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“
ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект
- Супервайзер“, сумата от 413302 лева - частична претенция от общ размер 1277473,57лв,
представляваща възнаграждение по договор от 06.10.15г. по фактура № 20/01.10.16г.,
като за сумата от 86698 лв. - разликата над 413302 лева до 500000 лева, както и
за сумата от 400000 лева – частична претенция от общ размер 1906212.97 лева по
фактура №16/22.07.2016г., исковете са отхвърлени като погасени чрез
прихващане с дължима неустойка за неспазване на срока по чл.10, ал.1, т.9 от
договора.
Въз основа на
невлязлото в сила въззивно решение по т.д. №324/2017г. на ВОС ищцовата страна се е снабдила
с изпълнителен лист №53/30.07.2019г. по
в.т.д. №197/2019г.
на Апелативен съд – Варна (л.408) и е образувано изп.д. №20197180400501 по
описа на ЧСИ С.Д.(л.409)
Със споразумение №80/07.10.2019г. (л.411), сключено между
ищците като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ и ответника,
последният се е задължил да им
преведе сумата от 761000 лева за погасяване на част от задължението му по издадения
изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение, срещу задължението
на кредитора да вдигне наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки.
Поето е задължение да се предприемат действия за погасяване на целия остатъчен
размер на дълга по изпълнителното дело в срок до 20.11.2019г. В изпълнение на
споразумението ответникът е заплатил по сметка на гражданското дружество сумата
от общо 1 141 743, 29 лева
(761 000 лв. на 11.10.2019г. и 380743.29 лв. на 20.12.2019г.), видно от
представените платежни нареждания (л.413-414), с посочено основание „по
споразумение от 07.10.2019г. във връзка с и.д. №20197180400501“.
За установяване
размера на дълга са допуснати първоначална и допълнителна ССЕ. От изслушаното
заключение на ССЕ №267077/24.11.2022г. (л.590) се установява, че процесните
фактури №16/22.07.2016г. и №20/01.10.2016г. са
отразени в дневниците за покупки по ЗДДС на „Градски транспорт" ЕАД през съответния
данъчен период – ноември и декември 2016г., като ответното дружество е
упражнило правото на данъчен кредит по тях през същия месец. Позициите за
актуваните СМР по протоколите, подписани между страните и фактурираните работи
по стойност и основание във фактурата си съответстват. Непогасеният остатък от дълга по фактура №16/22.07.2016г.
е 1557027.15 лева, а по фактура №20/01.10.2016г. -
368388.23 лева, след приспадане от общия размер на дълга на сумите, присъдени с
влязлото в сила решение по т.д. 324/2017г. на ВОС, на приетите за недължими от
ВКС суми, на цедираните части от вземанията и на доброволно постъпилите плащания
(таблица №6 от заключение №267077/24.11.2022г., уточнена от вещото лице в о.с.з. на 02.12.2022г. –
л.603).
Видно от заключението на допълнителна ССЕ №260614/25.01.2023г.
(л.610) въз основа на споразумение №80/07.10.2019г.
ответникът е превел по сметка на ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ сумата от общо
1141743.29 лева - 761000 лева на 11.10.2019г. и 380743.29 лева на 20.12.2019г. В
счетоводствата на страните е налице пълно съвпадение в начина, по който
плащанията са отнесени за погасяване на задълженията по издадения изпълнителен
лист по т.д. №324/2017г. По счетоводни
данни и на двете страни с плащанията са погасени следните вземания: 400000 лева
по фактура №16/22.07.2016г. и 500000 лева по фактура №20/01.10.2016г., както и лихви в общ размер на 241743.29 лева.
Единствената разлика е, че погашенията за лихва при ищеца са осчетоводени общо,
без пояснения по коя фактура и за кой-период.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск
с правно основание чл.266, вр. чл.258 от ЗЗД във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка, приемането на извършената
работа, настъпила изискуемост и забава на ответника, както и размера на
вземанията, а ответникът от своя страна следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си
възражения – извършено плащане, цедиране на процесните вземания в полза на
трети лица, настъпване на предпоставките за погасителната давност.
Съгласно
разрешенията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д. №3/16г. на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите му
е посочено, че при предявен частичен осъдителен иск, независимо от
обстоятелството, че с него се търси защита в ограничен обем, въведеното
основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както
при предявения частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. След като
с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано.
В горепосоченото
решение по т.д. №324/2017г.
на ВОС,
с което е установена основателността на предявения частичен иск, е прието както
наличието на сключен между страните договор от 06.10.2015г., така и фактът на
изпълнение на договорените СМР и тяхното приемане на 26.08.2016г. с акт обр.15.
Прието е още, с оглед въведено възражение за неточно изпълнение в количествено
отношение, че от стойността на СМР по фактура №16/22.07.2016г. следва да се
приспаднат като неизпълнени СМР в размер на 38 865,46 лв., а от
стойността на СМР по фактура №20/01.10.2016г. следва да се приспаднат като
неизпълнени СМР в размер на 25102,74лв.
В съответствие с
приетото в т.2 от ТР по т.д.№3/16г. съдът намира, че със сила на пресъдено нещо
са установени конкретните правопораждащи факти на спорното субективно
материално право, въз основа на които се претендира възнаграждението, а именно
сключеният между „Градски транспорт" ЕАД и ищците като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ договор, извършените от изпълнителя дейности
по договора и приемането им от възложителя.
Като съобразява
установените с влязлото в сила решение факти, релевантни за съществуването на
претендираното право, извършеното осчетоводяване на фактурите и липсата на
доказателства за заплащане от страна на ответника на възнаграждението за
извършените и приети СМР в размер на исковата сума, съдът намира, че
предявеният иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД се явява доказан по
основание.
По отношение на
размера на претенциите съдът кредитира заключението на вещото лице, видно от
което неплатеният остатък по фактура №16/22.07.2016г. е 1557027.15 лева, а по фактура №20/01.10.2016г. - 368388.23 лева. Посоченият размер по фактура №16/22.07.2016г. е формиран след приспадане от общата стойност 2489322.57 лева с ДДС на
сумата от 400000 лева – погасени чрез съдебно прихващане с неустойка съгласно
решението по частичния иск, 448398.25 лева – цедирано вземане към „Търговска
банка Д“ЕАД, 45031.71 лева – признати от ищеца като платени и 38865.46 лева –
недоставени количества по решението по частичния иск. Остатъкът от главницата
по фактура №20/01.10.2016г. се формира, като от общата
й стойност 1277473.57 лева с ДДС се приспаднат 500000 лева – уважения частичен иск
по т.д. №324/2017г. на ВОС, частично прихванат с
неустойка по договора в размер на 86698 лева, 383982.60 лева – цедирани в полза
на „Стимекс“ ЕООД и 25102.74 лева с ДДС – доставени, но немонтирани количества
според решението по частичния иск.
Поради липсата на
представени по делото доказателства за заплащане на предявения в настоящото
производство остатък по процесните фактури се налага извода, че вземанията за
главница са доказани до пълния предявен размер от 1557027.15 лева по фактура №16/22.07.2016г. и 368388.19
лева по фактура №20/01.10.2016г.
С оглед
установения факт на приемане на работата по договора, осчетоводяването на
процесните фактури при възложителя и факта, че същите са двустранно подписани,
съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на
възнаграждението с настъпване на посочения в чл.6, ал.4 от договора падеж - 21
ден от приемането на пълния предмет на договора, което в случая е осъществено с
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от 31.08.2016г. Налага се
изводът, че падежът по фактура №16/22.07.2016г. е настъпил на 20.09.2016г., а по фактура №20/01.10.2016г. – на 22.10.2016г. Следователно върху приетите за
установени главници се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от деня, следващ посочения падеж, до датата, предхождаща предявяване
на иска – 17.09.2019г. Изчислен с електронен калкулатор, размерът на законната
лихва възлиза на 472298.25 лева върху главница от 1557027.15 лева по фактура №16/22.07.2016г. за периода 21.09.2016г. - 17.09.2019г. и на 55974.54 лева върху главницата от
368388.19 лева по фактура №20/01.10.2016г. за
периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г. Върху главницата по фактура №20/01.10.2016г. в размера й преди цесията от 22.08.2019г. в
полза на „Стимекс“ ЕООД в размер на 752370.79 лева (368388.23 + 383982.60) също се дължи обезщетение за забава за периода 23.10.2016г.
– 19.03.2018г. в размер на 107212.84 лева. По изложените съображения предявените
акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗДД се явяват доказани до
посочените размери. Неоснователен се явява искът по чл.86 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата от 752370.79 лева, претендирана за датата на падежа - 23.10.2016г., в
размер на разликата над 107212.84 лева до 107421.83
лева.
Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който задължението
е станало изискуемо - в случая на 21.09.2016г. и 22.10.2016г. Искът е предявен
на 18.09.2019г. Към този момент не е изтекла нито петгодишната давност за
главниците, нито кратката тригодишна давност за лихвите.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, на разглеждане
подлежат релевираните от ответника в условията на евентуалност възражения за
прихващане. По предявените възражения за
прихващане ответникът носи доказателствената тежест да установи настъпило
неоснователно разместване на имуществени права, т.е. извършено в полза на
ищците плащане в твърдяния размер, отпадане на основанието за плащането,
респективно извършване на плащането с оглед неосъществено основание, както и
поставяне на ищците в забава за връщане на даденото, а ищецът следва да
установи наличие на основание за задържане на платеното.
По делото
безспорно се установява, че по силата на споразумение №80/07.10.2019г. ответникът е
превел в полза на ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ сумата от
761000лв. на 11.10.2019г. и сумата от 380743,29лв. на 20.12.2019г. Сумите са
платени въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т.д.№324/2017г. на
ВОС. С частичната му отмяна от касационната инстанция е отпаднало основанието
за плащане на сумите, за които частичният иск е отхвърлен поради прихващане, а
именно - 400000 лева по фактура №16/22.07.2016г. и
86698 лева по фактура №20/01.10.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на частичния иск - 16.03.2017г. до датата на плащането -
11.10.2019г. Заплатената законна лихва върху главницата от 4000000 лева по
счетоводни данни на страните е 104257.23 лева, която сума не надхвърля
действителната – 104444.43 лева, а върху главницата от 86698 лева припадащата се
част от общо платената сума за лихви възлиза на 22637.81 лева, изчислена с
електронен калкулатор. Налага се извод за основателност на възражението за
посочените суми в общ размер на 613593.04 лева, представляваща сбор от заплатени
главници и лихви по споразумение №80/07.10.2019г.
Досежно претендираната лихва за забава върху платените на отпаднало
основание суми възражението за прихващане се явява неоснователно. При
престационните кондикции задължението за връщане става изискуемо от момента на имущественото
разместване, респективно от отпадане на основанието или от момента, в който е
сигурно, че основанието няма да се осъществи (ПП №1/1979г. на ВКС). Съгласно ТР от 21.11.2019г. по т.д. №5/2017г. на ВКС задължението за
връщане на даденото на плоскостта на неоснователното обогатяване, е безсрочно,
тъй като правоотношението е с извъндоговорен характер. Началото на
изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по
безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая покана не се твърди и не се доказва да е
отправена от страна на ответника. В този смисъл
ищците са поставени в забава едва с получаване на отговора на исковата молба, в
който е обективирано възражението за прихващане - 01.02.2022г. По изложените
съображения претендираното от ответника обезщетение за забава за периода 11.10.2019 г. - 11.11.2021
г. се явява недоказано по основание и по-конкретно
досежно сумите от 109883.07 лева върху платеното по фактура №16/22.07.2016г. и 25249.05 лева върху платеното по фактура №20/01.10.2016г.
Налага се изводът, че активното вземане, с което следва да се извърши
съдебна компенсация, възлиза на общо 613593.04 лева.
Съгласно даденото
с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС задължително тълкуване на нормата на чл.76 от ЗЗД, редът за погасяване на
парични задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и
кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се прилага поредността, предвидена
в чл.76 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД. Когато длъжникът предложи частично изпълнение и то
е различно от договореното или определено в закона погасяване на задълженията,
но е прието от кредитора, нормата на чл.76 от ЗЗД не се прилага.
В случая извършеното
от страните счетоводно отразяване на плащанията по споразумение №80/07.10.2019г. не следва да се квалифицира
като постигнато съгласие за погасяване първо на главници, тъй като не е
резултат от свободно упражнен избор, а е предопределено от параметрите на
въззивното решение по частичния иск и придаденото му от закона предварително
изпълнение. Плащането е било предназначено за погасване на друга част от
вземането, която не е предмет на настоящото производство, поради което не може
да бъде отнесено за погасяване на остатъка, при наличие на изрично възражение
на ответника за неговата недължимост. Направеното под страх от принудително
изпълнение плащане на частичната главница не може да се приравни на изразена
воля за погасяване на вземането за разликата. По изложените съображения
прихващането следва да се извърши по правилата на чл.76 от ЗЗД.
Когато длъжникът
има няколко главни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, се погасява първо най-обременителното, респективно най-старото,
задължение по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, т.е. в поредността разноски, лихви
главници, след което се преминава към следващото по обременителност. Следователно
прихващането на изпълнението се извършва в последователността разноски, лихви,
главница, започвайки от най-обременителната или най-старата главница. В случая
това е главницата по фактура №16/22.07.2016г., тъй като
задължението по нея е първо възникнало и е в значително по-голям размер. Вземането на ответника в размер на 613593.04 лева е достатъчно да погаси
лихвите върху нея в размер на 471865.75 лева и остатъкът от 141294.79 лева следва да бъде отнесен
за погасяване на главницата от 1557027.15 лева.
Прихващане първо със
съдебните разноски за настоящото производство е недопустимо, тъй като същите са
процесуална последица от уважаване на иска и задължението за заплащането им би
възникнало едва с влизането в сила на решението.
В заключение
предявените искове с правно основание чл.266, вр. чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат
уважени за следните суми:
1./ 1415732.36
лева – дължим остатък по фактура №16/22.07.2016г.
2./ 368388.19 лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г.
3./ 55974.54 лева – лихва за забава върху главницата от 368388.19 лева
за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г. и
4./ 107212.84 лева,
представляваща лихва за забава върху главница по фактура №20/01.10.2016г. в
размер на 752370.79 лева за периода 23.10.2016г. – 19.03.2018г.
Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за
разликата над 107212.84 лева до 107421.83
лева, претендирани като лихва за забава върху главница по фактура
№20/01.10.2016г. в размер на 752370.79 лева за периода 23.10.2016г. –
19.03.2018г.
В останалата част за разликата над 1415732.36 лева до 1557027.15 лева – дължим
остатък по фактура №16/22.07.2016г. и за сумата от 472298.25
лева - лихва за забава върху главницата
за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г., исковете следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата от 613593.04
лева, заплатена въз основа на споразумение №80/07.10.2019г.
по невлязло в сила и впоследствие частично отменено въззивно решение по т.д.№324/2017г. на
ВОС.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца „Енерджи ефект“ ЕАД следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 119977 лева от общо 157794.40 лева, изразяващи се в заплатена
държавна такса (102444.40 лева), депозит за вещо лице (400 лева) и адвокатско
възнаграждение (54950 лева).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца „Супервайзер“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 14750.55 лева от общо 19400 лева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, доколкото минимумът по
Наредба 1/09.07.2004г. е в размер на 63266.65 лева без ДДС, с включени 200 лева
за проведените допълнително две заседания след второто, а претендираното от
ищците за двамата адвокати е в размер на общо 66400 лева без ДДС и 74350 лева с
ДДС. Уговорените
адвокатски възнаграждения не надхвърлят съществено предвидения минимален размер
и съответстват на извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на спора.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 254.04 лева от общо 1060
лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице (700 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (360 лева).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.266, вр. чл.258 от ЗЗД във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Тролейна“48, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерджи ефект“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57 и „Супервайзер“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Перник, ул.“Тунджа“, бл.18, ет. 4, ап.12, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христо Ботев“ 57, сумите както
следва:
1./ сумата от 1415732.36 лева с ДДС, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура
№16/22.07.2016г. на обща стойност 2489322.57лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното
изплащане;
2./ сумата от 368388.19 лева, представляваща
неплатен остатък от възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №20/01.10.2016г. на обща
стойност 1 277 473,57 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане;
3./ сумата от 55974.54 лева,
представляваща лихва за забава върху главница от 368388.19 лева за периода
20.03.2018г. – 17.09.2019г. и
4./ сумата от 107212.84 лева, представляваща лихва за забава върху главница по фактура
№20/01.10.2016г. в размер на 752370.79 лева за периода 23.10.2016г. –
19.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 107212.84 лева до
претендираните 107421.83 лева за периода 22.10.2016г. – 19.03.2018г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерджи ефект“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57 и „Супервайзер“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник,
ул.“Тунджа“, бл.18, ет. 4, ап.12, като съдружници в
ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“
57, срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Тролейна“48, искове с правно основание чл.266, вр. чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати разликата над 1415732.36 лева до 1557027.15 лева с ДДС, претендирана като
неплатен остатък от възнаграждение по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност
2489322.57лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане и сумата
от 472298.25 лева, представляваща лихва
за забава върху главница от 1557027.15 лева по
фактура №16/22.07.2016г. за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г., като погасени ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на ответника „Градски транспорт“ ЕАД за сумата от 613593.04 лева, заплатена въз основа на сключено
между страните споразумение №80/07.10.2019г. по
невлязло в сила и впоследствие частично отменено въззивно решение по т.д.№324/2017г. на
ВОС, формирана като следва: 1./ 400 000 лева, заплатени за погасяване на частична главница по фактура №
16/22.07.2016г.; 2./104257.23
лева, заплатени за погасяване на лихва върху частичната главницата от 400000 лева по
фактура № 16/22.07.2016г. за периода от 16.03.2017г. до 11.10.2019г. 3./ 86698 лева, заплатени за погасяване на частична главница по фактура №
20/01.10.2016г.; 4./ 22637.81 лева, заплатени за погасяване на лихва
върху частичната главницата от 86698 лева по фактура №20/01.10.2016г. за
периода от 16.03.2017г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Тролейна“48, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерджи ефект“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57, като
съдружник в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христо Ботев“ 57, сумата от 119 977 лева,
представляваща сторени в производството разноски за първа инстанция съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Тролейна“48, ДА ЗАПЛАТИ на „Супервайзер“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Тунджа“, бл.18, ет. 4, ап.12, като съдружник в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57, сумата от 14750.55 лева, представляваща
сторени в производството разноски за първа инстанция съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерджи
ефект“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57 и „Супервайзер“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Тунджа“, бл.18, ет. 4, ап.12, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Тролейна“48, сумата от 254.04 лева, представляваща
сторени в производството разноски за първа инстанция съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника –
Община Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: