РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120107406 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т.,
с която се моли съда да осъди ответника И. Г. С., родена на * г., гражданин на Руска
федерация, адрес: * да заплати на ищеца сумата 321,31 лева главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № * по фактури от
20.12.2019 г. и 25.05.2021 г., с отчетен период 07.06.2013 г. – 21.04.2021 г., 66,51 лева
обезщетение за забава за периода от 21.01.2020 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че ответникът е собственик на имот в * със сезонен характер
и абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № *. Не са заплатени задължения по две
издадени фактури от 20.12.2019 г. и 25.05.2021 с отчетен период 07.06.2013 г. – 21.04.2021 г.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез особен представител е посочил, че претенциите са
неоснователни, тъй като част от задължението по първата фактура, доколкото е формирано
от задължения по издадени фактури на 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. в размер на общо 109,93
лева, е погасено по давност.
По отношение на претенцията за мораторна лихва счита, че е
недължима, доколкото е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, препятстваща
ответника да пътува извън Русия, както и да извършва банкови преводи от Русия към
1
българска банка. Ето защо и не е налице виновно неизпълнение на задължението на
ответника и поради това искът е неоснователен.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 2 бр. фактури, неносещи подписа на
издател и получател на описаните в тях услуги, издадени на 20.12.2019 г. за отчетен период
07.06.2013 г. – 22.11.2019 г. и на 25.05.2021 г. за отчетен период 23.11.2019 г. – 21.04.2021 г.,
както и справка извлечение за водоснабден имот в *, потребителски номер *. В нея е
посочено, че показанията са отчетени лично от инкасатора. Като титуляр на партидата е
посочен И. С..
Приложена е справка от Агенция по вписванията по партида на имота
към 25.10.2022 г., видно от която на 10.01.2014 г. С. е закупила процесния имот – жилище в
*. Представен е нотариален акт за покупко-продажба на водоснабдения недвижим имот от
10.01.2014 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,
провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства – справка от Агенция по вписванията и нотариален акт, се установи, че
имотът е собствен на И. С. от 10.01.2014 г. и до настоящия момент. Tитуляр на партидата
на водомера, видно от приложените писмени доказателства, също е С., която се явява
задължено лице към дружеството, предоставящо услугата. Ето защо, след като не е
установено по делото ВиК операторът да е бил уведомен, че друг е бил реалният ползвател
2
на имота в процесния период и това да е декларирано писмено, то ответникът се явява
задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното
количество вода в процесния период, което не се оспорва и от процесуалния представител на
ответника. Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури, справка извлечение,
имотът е водоснабден и към него е била доставяна вода. Процесуалният представител на ответника
не е оспорил начисленото от ВиК оператора количество вода за отчетния период и потреблението
му в имота. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства, не се
оспорва от ответната страна. Настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна
по договора, а за ответникът е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода.
След като не е изплатил потребената в имота вода, не е уведомил ищцовото дружество за
промяна в ползването на имота, той се явява неизправна страна и това е основание за
ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумите, представляващи
задължение по фактури, издадени на 20.12.2019 г. за отчетен период 07.06.2013 г. –
22.11.2019 г. и на 25.05.2021 г. за отчетен период 23.11.2019 г. – 21.04.2021 г.
Спорно по делото е дали задължения по фактура от 20.12.2019 г.,
формирани от доставена вода за отчетен период 07.06.2013 г. – 31.12.2017 г. на стойност
89,46 лева без ДДС и за отчетен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. на стойност 20,47 лева
без ДДС са погасени по давност.
Във фактурата, издадена на 20.12.2019 г. на обща стойност 158,87 лева,
са начислени сумите от 89,46 лева без ДДС за 42 куб. м. вода за периода 07.06.2013 г. –
31.12.2017 г., 20,47 лева без ДДС за 9 куб. м. вода за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.,
22,46 лева без ДДС за 6 куб. м. вода за периода 01.01.2019 г. – 22.11.2019 г. В справката –
извлечение за показанията на процесния водомер е посочено, че показанията за периода
07.06.2013 г. – 22.11.2019 г. са на база видян от инкасатор водомер, като начисленото
количество вода е 60 куб. м. За конкретния период се установи, че имотът не е бил редовно
отчитан и има извършени три отчета, посочени във фактурата, отчетени от инкасатор.
Първият отчетен период включва 4 години и половина, вторият и третият – по една година.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер да се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на ал. 3
пък предвижда в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно да
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп
повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Това обаче не е сторено, по
делото не е представен протокол с подобно съдържание. Дори и да се приеме, че ВиК
3
операторът е извършвал по-рядко отчети, то той е следвало да издава фактура след всеки
извършен отчет, като издаде три броя фактури за този период, което не е сторено. Не е
изпълнена и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия, предвиждаща задължение за
издаване на ежемесечни фактури, освен при договореност в противен смисъл. В чл. 35 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи пък е предвидено, че
„показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца“, като „при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.“. В случая не е
установено отсъствие на потребителя, а освен това пъвият период е значително по-голям от
една година. Ето защо и съдът намира, че не е извършван редовен отчет на потребеното
количество вода съобразно изискванията на Общите условия на ВиК оператора и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Така установеното нередовно отчитане на потребената вода обаче не
освобождава потребителя от задължението му да заплати стойността й. Видно от справката
извлечение посоченото във фактурата количество вода е видяно лично от инкасатора
посредством проверка на водомера. Дори и при нередовно издаване на фактури в нарушение
на разпоредбата на чл. 33 от Общите условия не е налице основание за освобождаване на
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за
който тя е реално отчетена, тъй като основание за плащане на сумата е не издаването на
фактурата, а наличието на правоотношение между страните за процесния период и
доставянето, съответно ползването на ВиК услуги в посоченото количество и цена.
Неоснователно се явява наведеното в отговора възражение за погасяване по давност на част
от задължението по фактурата от 20.12.2019 г. В същата са отразени не три издадени
фактури, както твърди процесуалния представител, а три отчетни периода, които са
посочени поотделно за потребеното количество вода в тях. В чл. 31, ал. 2 от Общите условия
на дружеството (повтарящи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 29.09.2014
г.) е предвидено, че „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“. Тогава настъпва
изискуемостта на вземането, обективирано в конкретната фактура. След изтичане на 30-
дневния срок потребителят изпада в забава и оттогава започва да тече погасителната
давност за вземането. Фактурата в случая е издадена на 20.12.2019 г., 20.01.2020 г. е
падежът за плащането й. Към датата на подаване на исковата молба 16.11.2022 г. давността
за търсене на вземането не е изтекла, поради което и отправеното в тази насока възражение
се явява неоснователно.
Основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото
възлиза в размер над претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
4
направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 420 лева, в които е
включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. С., родена на * г., гражданин на Руска федерация,
адрес: * да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., сумата 321,31 лева главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № * по фактури от
20.12.2019 г. и 25.05.2021 г., с отчетен период 07.06.2013 г. – 21.04.2021 г., 66,51 лева
обезщетение за забава за периода от 21.01.2020 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. С., родена на * г., гражданин на Руска федерация,
адрес: * да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет
лева), представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5