РЕШЕНИЕ
№ 1778
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205793 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.
И. А. срещу ЕФ серия К, № 5344635, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя
(включително чрез процесуалния му представител) се прави искане за отмяна на фиша, като
се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и конкретни
съмнения в тази насока, както и се сочи още, че описанието на мястото на твърдяното
административно нарушение е некоректно посочено (в смисъл, че липсва място, отговарящо
на съответното описание). Възиваемата страна претендира потвърждаване на фиша и
присъждане на разноски (срещу това искане с аргумент, че не е изпратен представител в
съдебно заседание възразява процесуалният представител на въззивника), като излага
конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ.
От писмените доказателствени материали и от снимковите материали – освен датите на
изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 14.10.2021 г. и 01.04.2022 г., с
уточнението, че посочената в съответната приложена по делото справка дата на влизане в
сила на обжалвания ЕФ намира своето единствено логично обяснение в обстоятелството, че
процесната жалба е била подадена директно до съда, т. е. за СДВР е липсвала информация
относно това, че фишът е обжалван, респективно не е влязъл в сила, поради което в дадената
информационна система погрешно е била посочена дата на влизане в сила на атакувания
ЕФ) - се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ,
към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна
1
техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в
релевантната нормативна уредба), но с изричната корекция, че се касае не за „ф-ма „Пежо““,
както буквално се сочи в текста на фиша, а за сграда, ползвана от вносителя на превозни
средства с марката „Пежо“, а именно търговец с фирма (наименование по смисъла на ТЗ)
„София франс ауто“ (виж по-подробно по този въпрос по-долу!) както и (се установява още)
това, че срещу жалбоподателя към процесната дата 26.08.2021 г. имало 2 влезли в сила НП
за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието (на правилата)
спазване се осъществява от органите на МВР, а също и (се установява) съобразеността на
процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната
дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното
средство през метрологична проверка (включително съответното оправомощаване за
извършване на такъв вид проверки в съответната лаборатория към датата на извършване на
визираната проверка) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на
нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018
г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице),
респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при
цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което
на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (прилагането на
действалата до 23.12.2021 г. и към процесната дата 26.08.2021 г. редакция на ЗАНН не би
довело до по-различен краен резултат) обжалваният фиш следва да бъде потвърден. Само за
уточнение следва да се посочи, че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на
отчет се установява, че същата в действителност изначално не съдържа данни относно това
установени ли са чрез АТСС нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или
неелектронен фиш. На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, имайки
предвид липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и
участието на съответния юрисконсулт (законът в тази връзка не провежда разлика между
хипотезите, в които процесуалният представител е участвал в открито съдебно заседание и
тези, при които представителят само е депозирал писмено възражение срещу жалбата),
следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Относно конкретните възражения от страна на въззивника, чийто отговор не се съдържа по-
горе:
Самият израз като обозначение за място „срещу фирма „Пежо““ строго формално
погледнато не означава нищо (няма смисъл), доколкото фирма съобразно ТЗ означава
наименованието на търговеца, а съобразно действала по-рано нормативна уредба терминът е
обозначавал самата правна фигура, осъществяваща търговска дейност, но при всяко
положение фирма не означава нито сграда, нито търговски обект, нито терен или нещо
друго, което да бъде свързано с конкретна локация. От публично достъпния (и по Интернет)
2
ТРРЮЛНЦ е видно, че на бул. „Ботевградско шосе“ № в гр. София е и е бил към процесната
дата адресът на управление на „София франс ауто“ АД, което дружество е известно в
обществото (т. е. касае се за ноторно обстоятелство) като вносител на превозни средства с
марката „Пежо“ в България (очевидно е, че това дружество визира в хода на съдебните
прения и процесуалният представител на жалбоподателя). С други думи, допуснато е
(наистина) нарушение на процесуалните правила от гледна точка на изискването по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП за посочване в ЕФ на място на извършване на административното нарушение,
но визираното нарушение на процесуалните правила не е съществено (арг. от чл. 335, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), доколкото за настоящия съдебен състав няма
абсолютно никакво съмнение, че в крайна сметка на нарушителя е предоставена
информация, която да му позволи (и реално му е позволила) и то еднозначно да узнае
мястото на извършване на административното нарушение съгласно обвинението и да
изложи възраженията си по същество, в това число конкретно относно скоростния режим за
съответния пътен участък, т. е. реално процесуалното право на защита на въззивника не е
било ограничено.
Никакво основание няма за съда да се съмнява в това, че за съответния пътен участък е
важало общото ограничение за населено място от 50 км./ч. за МПС от категория „В“ по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (а не е имало друго специално, въведено с пътен знак), от
какъвто вид е процесното МПС (лек автомобил; съобрази и чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на
изискванията по която разпоредба отговаря управляваният в случая автомобил, видно от
приложената справка за данни по регистрация!) като наличието на подобен участък (с
такова ограничение) на влизане в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ е също известно на
много широк кръг от лица (ноторно).
Видно от съответната приложена документация, използваната автоматизирана техническа
система е мобилна и са спазени всички изисквания по ЗИ, ЗДвП и съответната подзаконова
нормативна уредба досежно метрологичната й годност и реда за употребата й. Изискванията
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП не са относими към самия ЕФ, а конкретно информацията по
последното изречение на посочената алинея се съдържа в самите материали по преписката,
изпратена на съда, с горното уточнение касателно описанието на мястото на извършване на
административното нарушение.
Изискванията към съдържанието на ЕФ са установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изисквания
за друго съдържание в ЕФ като например относно географски координати, метрологичната
годност на АТСС, ред и срок за обжалване и пр. законодателят не е установил. При всяко
положение логически абсурд е да се твърди нарушаване на процесуалните правила на
обжалващия във връзка с липса на дадени му указания относно срок и ред за обжалване (в
това число до кой орган се подава жалбата), щом съответното право на обжалване е
реализирано (и по никакъв начин не е било ограничено), както е в случая.
Иначе в приложените клип и протокол за използване на АТСС се съдържат данни за
местоположение на системата, режим, географски координати и посока, както и за патрулна
скорост, която е с нулева стойност. Измерената скорост съгласно данните от клипа е 80
км./ч., но тази, заради която е санкциониран въззивникът, е 77 км./ч., т. е. извършено е
3
съответното приспадане.
Нормативната уредба досежно връчването на ЕФ не е самоцелна и смисълът й е винаги
изпълнен, щом адресатът е получил екземпляр от фиша на хартиен носител, както безспорно
се е случило в процесния случай. При всяко положение, обаче, въпросът за връчването не е
и по правилата на формалната логика не може да бъде относим към законосъобразността на
вече издадения ЕФ. Иначе законът не установява конкретен срок извън давностните такива
по НК вр. чл. 11 от ЗАНН (съгласно съответното ТП на ВКС и ВАС) за връчване на ЕФ на
нарушителя. Визираният преди малко давностен срок е 4 години и 6 месеца (считано от
извършване на самото административно нарушение) и практически през целия този срок
собствениците на МПС са длъжни по силата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да разполагат с
информация и да я предоставят при нужда на органите на МВР за лицето, комуто са
предоставили превозното средство, както и да предоставят на органите на МВР копие от
СУМПС на въпросното лице (това не е леко задължение, но е обективно изпълнимо).
Ангажирана е отговорност за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т. е. не за нарушаване на
предписанието на пътен знак за ограничаване на скоростта. Ангажираната отговорност
освен това е за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, а не
извън такова.
Административно-наказателното производство, с изключение на правилата за касационното
обжалване и тези за разноските в съдебната фаза, не се подчинява на уредбата по АПК.
Уредбата по ЗДвП и ЗАНН относно ЕФ не предвижда същият да има „актосъставител“, още
по-малко такъв, който да бъде посочван в самия фиш.
Отговор на въпроса за това дали евентуално не е била измерена скоростта на друго ППС
дава уредбата по чл. 746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 752, ал. 4 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като се има предвид, че използваната
в случая система е била от одобрен тип съгласно изискванията на наредбата, респективно на
ЗИ. Т. е. за съда няма съмнение чия е измерената скорост, заради която е издаден фишът, а
именно на посоченото в същия фиш МПС.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 5344635, на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4