Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151 гр.Бургас 08.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1753
по
описа за 2016 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на С.Ж.У. с ЕГН ********** чрез
адв. Т. *** против Кунка Н.Г. с ЕГН **********, съд. адрес ***.
Ищецът твърди, че
с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 13.01.1982 г. и
прекратен с влязло на 28.11.2007 г. съдебно решение. Страните били във
фактическа раздяла от 01.10.2005 г. По време на брака с предварителен договор
от 20.05.2004 г. /анексиран 02.07.2004 г./ ищецът закупил поземлен имот с цел
застрояването му. При сключването заплатил 10% от цената на договора, която е
59 544, 20 евро или заплатил 5 955 евро. За изплащане на пълната цена
на 05.08.2004 г. сключил с Банка ДСК договр за кредит за сумата от 53 589
евро. Договорът бил подписан и от ответницата в качеството на солидарен
длъжник. Освен договорената солидарност ответницата била обвързана солидарно и
по силата на закона – чл. 25, ал.2 от действащия тогава СК, което също било
обективирано в т. 23 от договора. С отпуснатия кредит поземления имот бил
закупен. Договорът за кредит бил гарантиран с ипотека върху друг имот на
семейството. Отношенията между страните се влошили и ответницата отказала да
участва в погашението на кредита, поради което единствено ищеца погасявал
дължимите вноски. Общата сума, която той изплатил била 171 740 лв. Поради
солидарността ответницата му дължи половината от заплатената сума или
85 870 лв. Отделно от това ответницата му дължи и лихви върху тази сума в
размер на 18 224, 05 лв., считано от датата на погасяването на кредита –
26.09.2014 г. до датата на исковата молба или общо сумата от 104 094, 05
лв. Ответницата отказала да заплати тази сума, поради което ищецът завел
иска.
Ищецът отправя
исканията: да
бъде осъдена ответницата да му заплати, както следва:
1/ сумата главница
от 85 870 лв., представляваща
половината от общо заплатените от ищеца
171 740 лв. за погасяване на договор за кредит с банка ДСК от
05.08.2004 г. ;
2/ сумата
мораторна лихва от 18 224, 05 лв.
за времето от погасяването на кредита – 26.09.2014 г. до датата на
иска-27.10.2016 г.;
3/ сумата законна
лихва върху главницата от датата на иска -
27.10.2016 г. до окончателното изплащане и
4/ сумата,
представляваща съдебни разноски.
Правна
квалификация на искането: предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 127, ал.2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства,
на които ответницата възразява:
Ответницата не признава основателността и размера на исковете.
Признава факта на сключения договор за кредит и уговорената солидарност.
Заявява, че й бил отказван достъп до банковата информация относно погашението
на кредита през годините. Оспорва задължеността на мораторната лихва, за която
узнала от връчената искова молба, поради което признава вземане само за законна
лихва за времето след предявяване на иска.
Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение всички вноски заплатени преди 27.10.2011 г. Отделно от това твърди,
че част от заплатените вноски по договора са осъществени с парични средства,
които са СИО.
Прави възражение за прихващане на следните основания и размери :
24 250 лв. –
половината от стойността на направени от нея плащания на лизингови вноски за
автомобил Тойота Корола по лизингов договор 414-2012 г., включително всички
данъци и застраховки на автомобила, поддръжка и пр. ;
24 485 лв.
- направени лично от нея плащания по договор кредит за текущо потребление
от 13.03.2003 г., по който ищецът е кредитополучател;
16 000 лв –
представляваща ползите, от които е била лишена за периода от фактическата
раздяла 01.10.2008 г. във връзка с
общите недвижими имоти - дворно място в
гр. Свети Влас, четириетажна жилищна сграда със сутерен – западен близнак и
семеен пансионат – източен близнак и магазин от 52 к. м.
В съдебно заседание основанията по третото възражения се допълват с
обстоятелствата, че само и единствено ищецът е ползвал недвижимите имоти.
В съдебно заседание ищецът чрез
адв. Т. поддържа исковете, ангажира доказателства и пледира за уважаването им.
Ответницата чрез адв. З. оспорва
исковете, също ангажира доказателства и пледира за отхвърляне.
От фактическа страна съдът намира следното:
Установява се, че страните са
сключили брак на 13.01.1982 г., който е бил прекратен с решение по гд №
555/2007 г. на НРС, влязло в законна сила на 28.11.2007 г. Страните не спорят,
което е установено с нарочно определение от съда, че са живели във фактическа
раздяла от 01.10.2005 г.
На 20.04.2004 г. ищецът сключил предварителен договор /анексиран на
02.07.2004 г./ за покупка на недвижим имот – незастроено дворно място от
1 000 кв. м., землище гр. Несебър, подробно описано. Договорираната цена
била 59 544 евро, като ищецът заплатил авансово 10% от нея или 5 955
евро.
На 05.07.2004 г. ищецът и
солидарен длъжник ответницата сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот с „БАНКА ДСК“ ЕАД в
размер на 53 589 евро при първоначална лихва от 8, 4% със срок на издължаване 120 месеца от
усвояването, на равни месечни вноски с падеж 19-то число на месеца. За
обезпечение на вземането по кредита страните учредили в полза на банката
договорна ипотека върху техен недвижим имот в Св. Влас, подробно описан, за
което бил издаден нот. акт № 147, т. VІ, д. № 1090/2004 г. на нотариус Мария
Бакърджиева, при НРС.
На 16.07.2004 г. бил сключен
и окончателния договор. Видно от договора за продажба по н.а. № 132, т. VІ, д.
№ ********* г. на нотариус Мария Бакърджиева, страните са закупили имота за
уговорената остатъчна цена от 53 589 евро.
По изплащането на отпуснатия
кредит се представя удостоверение № 0233/14.08.2015 г. Установява се, че ищецът
С.У. е обслужвал редовно отпуснатия ипотечен кредит.
На 13.03.2003 г. ищецът
сключил договор за кредит за потребление с Банка ДСК за сумата от 15 000
лв., който е следвало да бъде издължаван на 83 месечни вноски по 295 лв. всяка
до 18-то число на месеца чрез вноски в брой или посочена разплащателна сметка.
Този договор също е бил гарантиран с договор за ипотека от 17.03.2003 г., по
силата на който страните са учредили в полза на банката ипотека върху описан
техен недвижими имот.
Представя се договор от
10.11.2004 г. за отдаване под на хотел Жанина за периода юни септември 2005
г.
Ответницата Кунка Г. е водила
иск против ищеца С.У., по който е било образувано гд № 470/2008 г. на НРС.
Спорът е бил разрешен с влязло в сила на 11.07.2017 г. решение на БОС по вгд №
923/16 г. С това решение С.У. е бил осъден да заплати на Кунка Г.: 5 500
лв., представляващи половината от наемните вноски получени от У. за имота –
семеен пансионат на четири етажа за
времето от 04.06.2007 г. до 03.09.2007 г., ведно със законна лихва и 810 лв.
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена жилищна сграда за времето от 01.03.2008 г. до 15.04.2008 г.,
ведно със законна лихва.
Страните са водили и дело за делба на
съсобствените имоти. С решение от 14.01.2013 г. по гд № 582/2008 г. на НРС е
допусната делбата на: 1 апартамент в гр.
Несебър; 2 дворно място в гр. Св. Влас от 600 кв. м., ведно с построените в
него сгради – западен близнак от двуетажна сграда с приземен етаж, два жилищни
етажа, тавански етаж, магазин за хранителни стоки и източен близнак
представляващ семеен пансионатна четири етажа, седем апартамента и една двойна
стая. Делбата е извършена с решение от 26.10.2015 г. по същото дело, като в дял
на У. е поставен апартамента в гр. Несебър, ½ ид. ч. от дворното място в
гр. Св. Влас, ведно със сграда- западен близнак ; лек автомобил „Тойота Корола“
и движими вещи. В дял на Г. е поставен ½ ид. ч. от дворното място в гр.
Свети Влас, ведно със сграда – източен близнак и движими вещи. С решението са
отхвърлените претенциите по сметки на Г. срещу У. за сумата от 154 000 лв.
за лишаване от ползване на дворното място и сградите в него от 01.10.2008 до
13.01.2013 г. По пътя на обжалването, с решение от 29.11.2016 г. по вгд №165/2016
г. БОС е отменил решението в частта по тези претенции и е осъдил У. да заплати
сумата от 59 707.50 лв.
Съдът е назначил
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е депозирало основно и
допълнително заключение. Вещото лице установява, че по договора за кредит за
покупка на недвижим имот общия размер на сумите за погасяване са 83 669,
90 евро или 163 644, 10 лв. с
последно отразено плащане от 26.09.2014 г. Изплатените суми по застрахователни
договори са 1 016, 85 лв. Общият размер на платените суми по кредита и
застраховки е 164 660, 95 лв. За наредител по извършените плащания по
кредита според банковите извлечения е ищеца С.У.. Лихвата за забава върху
сумата от 82 330, 48 лв., която е половината от общо заплатената сума по
кредита и застраховките, за времето от последната вноска 26.09.2014 г. до
датата на иска 27.10.2016 г. е 17 473, 81 лв. Плащанията по кредита до 27.10.2011 г. са 94 128, 84 лв. Плащанията по
кредите след 27.10.2011 г. са 69 515, 26 лв. Плащанията за застраховки до
27.10.2011 г. са 882, 19 лв. Плащанията за застраховки след 27.10.2011 г.
са 134, 66 лв.
В допълнително заключение вещото лице е съобразило и факта на
фактическата раздяла, като дава заключение, че за времето от 19.08.2004 г. до
момента на фактическата раздяла платените по кредита суми са 22 070, 25
лв., а след датата на фактическата раздяла до последната вноска 26.09.2014 г. –
141 573, 80 лв.
По кредита от 13.03.2003 г. са налични банкови данни, че същия е погасен
през 2010 г., като сметката е била архивирана и експерта не може да отговори
какъв е общия размер на заплатените суми, но за периода от 15.09.2006 г. до
18.03.2010 г. този кредит е бил обслужван от разплащателната сметка на У., като
са отразени общо платени суми за периода от 12 325, 23 лв. В същата
разплащателна сметка, като вносители на суми са посочени : Кунка Г. –
7 995, 82 лв. и С.У. – 3 811 лв.
По отношение л.а. „Тойота
Корола“ вещото лице установява, че са заплатени общо 51 252, 72 лв. за
времето от 2002 г. до 2006 г. по предвид и представени платежни документи видове
разходи, както следва: аванс, заплатени суми по лизингов договор, алармена
система, застраховки, авточасти и пътен данък. От тази сума ответницата Кунка Г.
е заплатила общо 43 933, 47 лв., от които суми по лизингов договор –
40 210, 48 лв.; застраховки - 2072, 99 лв. ; застраховки 1 650 лв.
Съдът е назначил
съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е депозирало основно и
допълнително заключение. Установява, че средния годишен пазарен наем за
процесните имоти е, както следва: Западен близнак – РЗП от 279 кв. м. за
периода от 01.10.2005 г. до 01.10.2008 г. 11 433 лв. /2005 г. – 6591 лв.,
2006 г. – 7909 лв., 2007 г. -8568 лв. и 2008 г. – 9277 лв./; Източен близнак – РЗП
от 492 кв. м. за същия период 25 045 лв. /2005 г. – 4860 лв., 2006 г. –
4860 лв., 2007 г. – 4950 лв. и 2008 г. – 5220 лв./; Магазин- РЗП 52 кв. м. за
същия период 14 940 лв.
В допълнително заключение
оценката е направена само за летния сезон и ежегодно за всеки месец от същия
период. Заключава се, че наема е: Западен
близнак – 14 330 лв.; Източен близнак – 25 045 лв. или същата сума,
тъй като не се намира информация за отдаване под наем на недвижими имоти
целогодишно; Магазина – 11 362 лв.
Вещото лице не е открило в Община
Несебър издадени разрешения за ползване и категоризиране, както документи за
заплащане на туристическа такса за същия период за трите обекта – семеен пансионат, жилищна сграда и магазин.
Към момента на огледа полезната търговска площ на магазина е 39, 90 кв. м., без
монтирана дограма към улицата, а само ролетни щори. В жилищната сграда -
западен близнак само на втория етаж има кухня и етажът се ползва за живеене.
Съдът е назначил и
съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице дава заключение, че подписите за
„платил“ в приходни квитанции за платен данък за МПС „Тойота корола“ за времето
от 14.02.2008 г. до 30.09.2016 г. е са изпълнени от ответницата Кунка Г..
Съдът е разпитал свидетели.
Св. Бъчваров познава страните. Установява, че лекия автомобил е закупен през
2002 г. и управляван до момента от ответницата, тъй като ищеца е нямал книжка.
Кредита от ДСК е бил изтеглен от С.У.. Той се прехранвал от чейндж бюрата,
които имал като ЕТ. Приходите инвестирал в леглова база. У. издържа и децата,
които са в учили чужбина. Летният сезон в града е кратък – от юни до август. В
общия на страните имот има общо четири магазина, като първоначално били два.
Старият магазин също се ползвал за хранителни стоки. Магазинът и към момента
работи. Св. Тодоров знае за магазина. Магазините били общо три – четири.
Свидетелят дава под наем подобна леглова база. Свидетелят не помни дали
магазините са работили целогодишно. Не знае ищеца У. да е давал стаи под наем
през зимата.
При
такива факти съдът намира следното от правна страна:
Установи
се по делото, че съдлъжници по договора кредит от 05.08.2004 г., сключен между
ищеца У. и Банка ДСК , са страните по спора. Ответницата не спори и се признава
съдебно по воденото от нея дело № 470/2008 г. на НРС, че всички вноски за
погасяването на кредита са правени от ищеца У.. Установи се от експерта по
настоящото дело, че общият размер на платените суми по кредита, ведно със
задължителните застраховки е 164 660, 95 лв. При положение, че ищеца е
заплатил изцяло сумата по кредита, то заплатеното в повече от него се явява
половината от общо заплатената сума или
82 330, 48 лв. Съгласно закона – чл. 127, ал.2 ЗЗД, ищецът има правото
да получи от ответницата разликата. Съдът намира, че възражението на
ответницата за изтекла обща петгодишна давност за платеното до 27.10.2011 г.,
тъй като исковата молба е входирана на 27.10.2016 г., е основателно и следва да
се уважи, което има значение за размера на уважения иск. Съдът намира за
неправилно изложеното от процесуалния представител на ищеца, че давността
започва да тече от момента на издължаването на кредита в цялост, което е
станало на 26.09.2014 г. В случая
правоотношението е между съдлъжници. Пълното издължаване на дълга само от
единия съдлъжник има значение в отношенията с кредитора, но не и между
съдлъжниците. Резултат от това пълно издължаване само от единия съдлъжник е
освобождаването от дълга. Но при положение, че издължаването по договор е на
месечни вноски, то платилия всяка месечна вноска съдлъжник има вземане от
другия за половината от нейния размер. При това положение за вземанията между
съдлъжници за платеното в повече от единия е приложима общата петгодишна
давност. Поради това за вземанията от заплатените от ищеца месечени вноски до
27.10.2011 г. тази давност е изтекла. Ето защо и по отношение размера на
предявения иск се налага извода, че същия е основателен за сумата от 69 649,
92 лв. – плащания по кредита и застраховки за времето след 27.10.2011 г.
Съдът намира искът за
осъждане на ответницата за сумата представляваща мораторна лихва за времето от
26.09.2014 г. – пълното изплащане на дълга до датата на иска за неоснователен. Претенцията
е за неоснователно обогатяване и е заявена за първи път с предявяването на иска
– 27.10.2016 г., поради което ответницата може да дължи единствено законна
лихва след тази дата до окончателното изплащане. Поради това искът следва да се
отхвърли.
По материално-правното
възражение за прихващане направено от ответницата съдът намира следното.
По отношение сумата от
24 500 лв. представляваща половината от разходите по закупения по време на
брака л.а. „Тойота корола“ се установи,
че са заплатени общо 51 252, 72 лв. за времето от 2002 г. до 2006
г. по видове разходи: аванс, заплатени
суми по лизингов договор, алармена система, застраховки, авточасти и пътен
данък. От тази сума ответницата Кунка Г. е заплатила общо 43 933, 47 лв.,
от които суми по лизингов договор – 40 210, 48 лв.; застраховки - 2072, 99
лв. ; застраховки – 1 650 лв. Ищецът е възразил за изтекла обща
погасителна давност, което е основателно. При положение, че плащанията са
приключили към 2006 г., както се установява от платежните документи, то след
прекратяването на брака вземането е погасено по давност, поради което в тази
част възражението за прихващане не следва да се има предвид при разрешаването
на спора.
По отношение сумата от
24 485 лв. представляваща направени лично от ответницата погасителни
вноски по договор за кредит сключен между ищеца и Банка ДСК ат 13.03.2003 г. се
установи от вещото лице, че този кредит
е бил обслужван от разплащателната сметка на У.. Общо заплатените суми за
погашение са 12 325, 23 лв., като вносители на суми са посочени : Кунка Г.
– 7 995, 82 лв. и С.У. – 3 811 лв., като сумата от 7 995, 82 лв.
е внесена от ответницата в обслужващата кредита сметка. По това вземане е
основателно направено възражение за изтекла давност. При положение, че кредита
е издължен окончателно на 18.03.2010 г. без да се установява кога са били
плащани месечните вноски, то общата петгодишна давност е изтекла, като ответницата
не е търсила вземането си. Поради това в тази част възражението се отхвърля и
не следва да се има предвид при разрешаването на спора.
По отношение сумата от 16 000
лв., представляваща наем за имотите западен близнак, източен близнак-семеен
пансионат и магазин, сума от която отгветницата е била лишена за времето от
фактическата раздяла 01.10.2005 г. до 01.10.2008 т. съдът съобрази
допълнителното заключение на вещото лице от съдебно-техническата експертиза. Установява
се, че наема само за летния сезон и ежегодно за всеки месец от периода е:
западен близнак – 14 330 лв.; източен близнак – 25 045 лв. и магазин
– 11 362 лв. или общо 50 737 лв. Съдът следва да съобрази предходното
осъждане на ищеца за същото по гд № 470/2008 г. за общо сумата от 6 310
лв. за времето от 04.06.2007 г. до 03.09. 2007 г., което е част и от сега
въведения период. При това положение насрещното вземане е за 44 427 лв., поради
което предявеното възражение от 16 000 лв. е основателно в този размер,
тъй като осъждането на ищеца за претенции по сметки в делбения процес е след
01.08.2008 г. или след сега въведения период. В посочения размер възражението в
тази му част следва да се има предвид при разрешаването на спора.
Налага се крайния извод за
основателност на иска до размера от 53 649, 92 лв., като в
останалата част следва да се отхвърли, като погасен от материално-правното
възражение за прихващане на ответницата Г., както следва: 16 000 лв.
сумата от която е лишена поради това, че ищеца е ползвал имотите западен
близнак, източен близнак-семеен пансионат и магазин за времето 01.10.2005 г. до
01.10.2008 г., като възражението в останалите му части: 24 500 лв.–
половината от стойността на направени лизингови вноски, застраховки, данъци за
л.а. „Тойота Корола“ рег. №А 50-56 ВХ и за сумата от 24 485 лв.
представляваща направени лично от ответницата погасителни вноски по договор за
кредит сключен между ищеца и Банка ДСК ат 13.03.2003 г. следва да се
отхвърли.
При това разрешение на спора на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 5255 лв. съобразно уважената част от
исковете, съгласно списък, за каквато сума ответницата да се осъди да заплати.
Като се води от тези мотиви
съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Кунка Н.Г. с ЕГН **********, съд.
адрес *** да заплати на С.Ж.У. с ЕГН ********** чрез адв. Т. *** сумата
главница от 53 649, 92 лв., представляваща половината от общо
заплатените от ищеца 164 660, 95 лв. за погасяване на
договор за кредит с банка ДСК от 05.08.2004 г.,ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част погасен от
материално – правното възражение за прихващане на ответницата както следва: 16 000 лв. сумата от
която е лишена поради това, че ищеца е ползвал имотите западен близнак, източен
близнак-семеен пансионат и магазин за времето 01.10.2005 г. до 01.10.2008 г.,
като възражението в останалите му части: 24 500 лв.– половината от
стойността на направени лизингови вноски, застраховки, данъци за л.а. „Тойота
Корола“ рег. №А 50-56 ВХ и за сумата от 24 485 лв. представляваща
направени лично от ответницата погасителни вноски по договор за кредит сключен
между ищеца и Банка ДСК ат 13.03.2003 г. се отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ж.У. с ЕГН **********
чрез адв. Т. *** против Кунка Н.Г. с ЕГН **********, съд. адрес *** за осъждане
да заплати мораторна лихва от 18 224,
05 лв. за времето от погасяването на кредита – 26.09.2014 г. до датата на
иска-27.10.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Кунка Н.Г. с ЕГН **********, съд. адрес *** да заплати на С.Ж.У. с ЕГН **********
чрез адв. Т. *** сумата от 5 255 лв, представляваща разноски съгласно списък съответно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да ес обжалва
пред АС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: