Решение по дело №268/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 679
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20207050700268
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

.................

гр. Варна, ...........................г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                              СЪДИЯ: ТАНЯ  ДИМИТРОВА

при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 268/2020 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба на „АБСОЛОН ВЕНДИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 214, вх. 5, ет. 7, ап. 151, представлявано от И.В.К., подадена чрез адв. В.Д., срещу Заповед № 523-ФК от 27.12.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – 4 бр. автомати на самообслужване с изградено електрическо захранване към автомивка, собственост на “Престиж маркет“ ЕООД, находящи се в гр. Варна, ул. „Академик Сахаров“ № 2, Гранд мол – етаж под партер, собственост на оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 20 дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, като същата е в противоречие с административнопроизводствените правила, и целта на закона, поради което се иска нейната отмяна. Сочи се, че не са изяснени обстоятелствата на кого са проверяваните автомати, заприходени ли са в счетоводството на дружеството и от кога се използват от него, както и от кога и кой е бил длъжен да монтира и въведе в експлоатация фискалните устройства, като липсва пълно описание на нарушението, поради което се твърди, че не е осъществен нито един от съставите на чл. 186 от ЗДДС. Изтъква се, че на дружеството и на процесните автомати на самообслужване на 18.12.2019 г. не е извършвана проверка, като протоколът от проверката не е съставен на дружеството и не отразява факти от проверката на дружеството, а както е описано на автомивка "Престиж Маркет“. Твърди се, че наличие на съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта е описано нарушение, отнасящо се до налагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. „б“ от ЗДДС, а в заповедта е посочено, че ПАМ е наложена на основание т. „а“ от същата правна норма. На следващо място, според оспорващия липсват конкретни мотиви на органа по отношение определената продължителност на срока за налагане на мярката – 20 дни, като изложените такива са бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение, които да налагат запечатване на обекта за този срок. Поддържа се, че не са налице доказателства, които да водят до заключението, че търговецът „има поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“. Изтъква се, че органът по приходите не е отчел, че нарушението е извършено за първи път, не са констатирани други нарушения в обекта при проверката, търговецът няма образувани изпълнителни производства в НАП и не са установени неплатени наложени санкции за неправилно данъчно отчитане. Изтъква се и че за процесните 4 бр. автомати на самообслужване са сключени договори за сервизно обслужване и са въведени в експлоатация фискални устройства преди датата на връчване на оспорваната заповед, като изложените обстоятелства, според оспорващия, опровергават извода на органа за възможността, ако не бъде приложена ПАМ, търговецът да извърши ново нарушение, от което за фиска да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Сочи се, че предвид законоустановената цел на ПАМ и липса на мотиви, в несъответствие с чл. 6 от АПК и чл. 6 от ЕКЗПЧ, процесната ПАМ е несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение, поради което е материално незаконосъобразна.

Оспорващият сочи и че доколкото не е издадено наказателно постановление недопустимо е приложена ПАМ, като се препятства възможността за приложение на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Изтъква се, че запечатването на обекта за период от 20 дни ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, че търговската репутация на обекта ще бъде силно накърнена и ще има отлив на клиенти. Искането е да се отмени оспорената заповед. С писмена молба оспорващият поддържа жалбата, позовава се на обстоятелството, че обектът не е работил предвид забраната, във връзка с тежката епидемична криза и настоява, че наложената ПАМ си поставя цели, противоречащи на законоустановените.

Ответникът – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Р.Г, с писмени бележки (л. 27 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Сочи се, че нарушение на държавния интерес съществува винаги, когато са нарушени закони и в частност данъчното законодателство, като в случая търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и в оспорената заповед са описани четири нарушения, които се установяват от приложените Протокол от извършена проверка сер. АА № 0354/14.12.2019 г. и Протокол от извършена проверка сер. АА № 0354713/18.12.2019 г., ведно с приложените към тях доказателства. Пояснява се, че са съставени актове за установяване на административно нарушение и са издадени 4 наказателни постановления. Изтъква се, че е осъществен юридическият факт, пораждащ правото на налагане на процесната ПАМ, като се посочва, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС – вместо буква „б“ е посочена буква „а“, което обстоятелство според ответника е несъществено, непротиворечащо на установените факти и обстоятелства, подкрепени изцяло от събраните писмени доказателства, както и неограничаващо правото на защита на жалбоподателя в пълнота по реда на АПК. Настоява се, че заповедта е мотивирана, като определеният срок от 20 дни е обоснован – съобразени са разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от АПК, взети са предвид броят и тежестта на нарушенията, последиците от тях, вида на търговските обекти, тяхното местоположение, нееднократното неспазване на фискалната дисциплина, предвид декларираното осъществяване на дейността, считано от 01.12.2019 г. и обстоятелството, че нарушението винаги води до щета на бюджета, предвид неправилното определяне на дължимите данъци. Сочи се, че ПАМ има за цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане, като в случая установеното нарушение води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, а оттам и до ощетяване на фиска. Поддържа се, че е спазена и преследваната от закона цел, доколкото ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда, имат превантивен характер и тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Сочи се, че оспорваната заповед е правилна, обоснована и законосъобразна и се иска да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.12.2019 г. в 11:15 ч., при проверка от органите по приходите при ТД на НАП Варна на търговски обект – автомивка, находяща се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 2, стопанисван от „Престиж маркет“, в присъствието на касиер на дружеството, с обект на проверката 4 бр. вендинг машини, включени към електрическата мрежа на търговския обект, са извършени контролни покупки от четирите автомата, както следва:

1-ви автомат - в 11:15 ч. на 1 бр. „Зрънчо“ на стойност 0,60 лв., заплатена в брой с монети от Д.Б., като е установено, че не се визуализира на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, т.к. към автомата на самообслужване липсва и няма регистрирано ФУ в НАП;

2-ри автомат – в 11:16 ч. на 1 бр. Кока-кола на стойност 1,50 лв., заплатена с монети от Д.Б., като е установено, че не се визуализира на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, т.к. към автомата на самообслужване липсва и няма регистрирано ФУ в НАП;

3- ри автомат – 11:17 ч. на 1 бр. дълго кафе на стойност 0,50 лв., заплатена с монети от Д.Б., като е установено, че не се визуализира на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, т.к. към автомата на самообслужване липсва и няма регистрирано ФУ в НАП;

4-ти автомат – в 11:25 ч. на 1 бр. мокачино на стойност 0,60 лв., заплатена с монети от Д.Б., като е установено, че не се визуализира на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, т.к. към автомата на самообслужване липсва и няма регистрирано ФУ в НАП.

Констатациите от извършената проверка са обективирани в Протокол № 0354711/14.12.2019 г., като с протокола е указано, че следва представляващият дружеството да се яви на 18.12.2019 г. и да представи договор за наем, ако машините не са собственост на „Престиж маркет“ ЕООД.

На 18.12.2019 г. от инспекторите по приходите, в присъствието на управителя на „Абсолон вендинг“ ЕООД е съставен Протокол № 0354713, в който е отразено, че е извършена проверка на вендинг машини, находящи се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 2, Гранд мол – под партера, стопанисвани от „Абсолон вендинг“ ЕООД и са пресъздадени констатациите от Протокол № 0354711/14.12.2019 г. и е посочено, че се е явил И.В.К. – управител на „Абсолон вендинг“ ЕООД, който е представил декларация, че процесните вендинг автомати са собственост на „Абсолон вендинг“ ЕООД и са свързани към ел. захранването на „Престиж маркет“ ЕООД, както и е представен договор за наем между „Престиж маркет“ ЕООД и „Абсолон вендинг“ ЕООД от 20.05.2019 г. за отдаване на площ от 4 кв.м за поставяне на 4 бр. вендинг машини. Прието е, че отговорност за извършените нарушения, установени на 14.12.2019 г. по Протокол № 0354711, носи „Абсолон вендинг“ ЕООД, като представляващият дружеството не е вписал в протокола от 18.12.2019 г. възражения.

Въз основа на съставените два протокола за извършена проверка (14.12.2019 г. и 18.12.2019 г.) е издадена оспорваната заповед, с която е прието, че стопанисващото обекта дружество - „Абсолон вендинг“ ЕООД, не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта, в случая на 4 бр. автомати на самообслужванебез ФУВАС, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е прието, че е изпълнен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и е приложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:

     Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение;

     Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението и вида на търговския обект – в Гранд мол – Варна със значителен поток от хора, броя на автоматите на самообслужване, а и това, че се налага да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения;

     Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение - неиздаване на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство;

      Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти;

     Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози;

     Съобразен е принципът за съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.

За констатираните на 14.12.2019 г. нарушения по отношение на 4-рите автомати на самообслужване – невизуализиране на контролния дисплей на автомата на данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, поради липса и нерегистриране на ФУ в НАП, са съставени 4 бр. актове за установяването на административни нарушения и са издадени 4 отделни наказателни постановления.

            Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14–дневен срок (видно от разписка на л. 23 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 15.01.2020 г., като жалбата е подадена на 24.01.2020 г. предвид датата, на която е поставен входящият й номер в НАП – л. 3 от делото.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 1 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани и в Протоколи сер. АА № 0354711/14.12.2019 г. и сер. АА № 0354713/18.12.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

При констатирани нарушения, състоящи се в неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд,  докладчик М.З.)

По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на ПАМ, е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

Процесното нарушение е описано като неизпълнение на задължението да се монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта. Действително, след направения извод от органите по приходите за въпросното нарушение, в заповедта е посочено, че същото изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, а не на б. „б“ от същата разпоредба. Независимо дали органът се позовава на непоправена по реда на АПК техническа грешка по отношение посочването вместо на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, следва да се има предвид, че трайно в съдебната практика се приема, че грешното посочване на правното основание за издаване на административния акт не е основание за отмяната му, ако посочените фактически основания за постановяването на акта покриват хипотезата на законова норма. Освен това като правно основание е изписана и общо нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Доводите на оспорващия по отношение на посоченото правно основание в заповедта са неоснователни.

Налице са изложени и конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното нарушение и към извършителя му.

Не се установява в производството по издаване на издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.

Предвид спецификата на процесните обекти – 4 бр. автомати на самообслужване с изградено електрическо захранване към автомивка, стопанисвана от „Престиж маркет“ ЕООД, и ситуирани на място, наето от „Престиж маркет“ ЕООД, следва да се приеме, че правилно едва след изясняване на въпроса кое е стопанисващото ги дружество (в случая „Абсолон вендинг“ ЕООД) е издадена оспорената заповед. Както се посочи в Протокола от 18.12.2019 г. изрично е посочено, че същият е съставен в присъствието на представляващия „Абсолон вендинг“ ЕООД, както и че представляващият е представил договор за наем на площта, където са разположени процесните автомати, доказателства за заплащане на наемната цена и декларация, че въпросните автомати са собственост на „Абсолон вендинг“ ЕООД и дружеството извършва дейност с тях от 01.12.2019 г. Предвид така установеното от органите по приходите, несъстоятелно е твърдението на оспорващия, че е допуснато нарушение на процесуалните правила и е налице недоказаност на нарушението, доколкото не са изяснени обстоятелствата на кого са автоматите, заприходени ли са в счетоводството на дружеството, от кога се използват и кой е бил длъжен да монтира и въведе в експлоатация фискалните устройства.

Оспореният акт е издаден и при спазване на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. С нормата на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006 г. е регламентирано, че лице, което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване, с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване (ФУВАС). Изрично с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведено задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В случая административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, като при установено такова нарушение, както се посочи, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност.

Безспорно в случая от доказателствата по делото (писмените – двата ПИП и договор за наем) се установява, че при извършена продажба на 14.12.2019 г. на контролните органи на стоки и от 4-те автомата на самообслужване, не се е визуализирала информация на контролните дисплеи на автоматите с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, тъй като се установява, че към 4-те автоматите на самообслужване липсва и няма регистрирано ФУ в НАП, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ. Въпреки дадената на оспорващия възможност от съда, не са приобщени доказателства, които да опровергават посоченото по-горе, което се установява от доказателствата по делото.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган е приел наличието на извършено нарушение на реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ. Безспорно (несъмнено и категорично) се установява по делото извършването на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в немонтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ.

Обстоятелството, че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „б“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства. Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване на административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба. Административнонаказателното производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.

Доколкото в случая се установява наличието понастоящем на издадени за процесните нарушения 4 бр. наказателни постановления (№ 495743-F532840/18.02.2020 г., № 495801-F532841/19.02.2020 г., № 495833-F532842/19.02.2020 г. и № 495754-F532844/18.02.2020 г.) от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, то пред оспорващия е налице възможност да погаси задълженията си по тях и да се прекрати действието на приложената ПАМ. Съдът съобрази, че от извършената служебно справка в деловодната система на АдмС-Варна се установява, че с влязло в сила Определение от 15.01.2020 г. по частно адм. дело № 150/2020 г. на АдмС - Варна е отменено разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 523-ФК/27.12.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Налагането на процесната ПАМ отговаря на целите на закона. Както се посочи, при установяване на административно нарушение като процесното – неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. Като основания за налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения, като неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства е едно от тези основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на процесното административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.

В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите и правни основания за прилагането на мярката.

Издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения. При определяне на срока правилно са съобразени тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, местоположението и площта на търговския обект – гр. Варна, Гранд мол – Варна, свързано със значителен поток от хора, а и това, че следва да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Действително процесните обстоятелства създават предпоставки с това си поведение дружеството е накърнен общественият интерес и фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи.

Изрично е посочено, че с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реалните обороти, като извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина. Именно в това се състои тежестта на нарушението, а и във визираните от административния орган последици от конкретното нарушение.

Без значение е, че става въпрос за първо нарушение, че дружеството няма неплатени санкции, че няма опасност от извършване на ново нарушение предвид сключения договор за сервизно обслужване, респ. неоснователни са доводите на оспорващия в този аспект. Процесните обстоятелства са относими за преценката какъв срок на ПАМ да се определи. Неспазването, на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства в случая, разгледано в съвкупност с факта, че договорът за наем с начален срок от 01.06.2019 г. и декларирането от дружеството, че се извършва дейност с вендинг автоматите от 01.12.2019 г. (въпреки, че на 17.12.2019 г. е платен уговорената наемна цена за шестмесечието), обосновава по-голяма тежест на процесното по делото нарушение, за което е наложена оспорената ПАМ.

Целта на процесната ПАМ е превантивна - да се защити общественият интерес, като се предотврати възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически обусловен от конкретните обективни дадености (посочени като мотиви при определяне срока на ПАМ) във връзка с неправомерното поведение на оспорващия по отношение на неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства. Т.е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго административно нарушение.

Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е законосъобразна. Органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни" (Решение № 13682 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева). Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 20 дни е към средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената преценка (посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, последиците от същото, местоположението и вида на обекта, броя на автоматите на самообслужване и целта на закона - да се защитят обществените интереси) – така и според Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик съдията Е.И.. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно е съобразил.

Доколкото ПАМ е израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.

Засягането в случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския обект, че обектът не е работил заради епидемичната криза, че ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на публичните задължения и изплащането на разходи във връзка с дейността. Обстоятелството, че ще намалеят и приходите към държавния бюджет не следва да се приема, че влияе на постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващият търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция. В същия смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г., VIII о., докладчик председателят М.М, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик съдията Е.И.,

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на достъпа до обекта.

Изложеното обосновава извод, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същият е представляван по делото от юрисконсулт, който е представил писмени бележки по делото, без да е участвал в проведеното заседание по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „АБСОЛОН ВЕНДИНГ“ ЕООД срещу Заповед № 523-ФК от 27.12.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – 4 бр. автомати на самообслужване с изградено електрическо захранване към автомивка, собственост на “Престиж маркет“ ЕООД, находящи се в гр. Варна, ул. „Академик Сахаров“ № 2, Гранд мол – етаж под партер, собственост и стопанисвани от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 20 дни.

ОСЪЖДА „АБСОЛОН ВЕНДИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 214, вх. 5, ет. 7, ап. 151, представлявано от И.В.К., да заплати на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

                                                                       СЪДИЯ: