Решение по дело №1152/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. К. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв.К. Г., против заповед № РД-05-01-19/31.05.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - [област], с която на осн.чл.107 ал.1 т.4 във вр.с чл.27, чл.7 ал.2 и чл.108 от ЗДСл. е прекратено едностранно служебното правоотношение с жалбоподателката от длъжността началник на Общинска служба по земеделие – Асеновград в Областна дирекция ,,Земеделие“ - [област], Главна дирекция „Аграрноразвитие“ , считано от 03.06.2024 г.

Жалбоподателката счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Счита, че за да е налице основанието по чл.107 ал.1 т.4 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, следва да са налице кумулативно три елемента, един от които е обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. Нормата на чл.7 ал.2 от ЗДСл. изрежда седем основания за несъвместимост на едно лице с длъжност но служебно правоотношение, които не могат да се тълкуват разширително, но всяко едно дава право на назначаващия орган да прекрати едностранно възникналото служебно правоотношение, поради неизпълнение задължението по чл.27 ЗДСл. Счита, че нито едно от основанията за несъвместимост по чл.7 ал.2 от ЗДСл. не кореспондира с мотивите на процесната заповед, а именно забрана за назначаването в колективен административен орган като Районна избирателна комисия. Административният орган е посочил в процесната заповед нормата на чл.7 ал.2 от ЗДСл., но не е посочил цифром нито едно от предвидените в т.1-7 вкл. основания за несъвместимост. Т. основание не е посочено и словом. Счита, че със своето бездействие издателят на заповедта е нарушил правото на зашита на уволненото лице, като го е поставил в положение на неизвестност коя от хипотезите на закона е нарушил, поради което не са налице мотиви по основния въпрос, свързан с това заради коя точно законова хипотеза по чл.7 ал.2 т.1-7 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение. Счита, че не е налице и хипотезата на чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл., която предвижда забрана за държавния служител да работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във виеше училище. Счита, че дейността в Районната избирателна комисия не е по трудов договор, а на основание ИАА, издаден по силата на специален закон - Изборния кодекс.

Нормата на чл.68 ал.4 от ИК регламентира, че членовете на районната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност, но това не означава, че същите работят по ТПО, а само, че се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност. Сочи за като пример длъжността председател на Общински съвет, за което в чл.26 ал.2 от ЗМСМА е регламентирано, че председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.

На следващо място твърди, че не е налице хипотезата на чл.7 ал.2 т.7 от ЗДСл., която предвижда забрана за държавния служител да работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 или чл. 816. Видно от служебната книжка на К., същата няма второ служебно правоотношение по време на процесното. Освен това счита, че от гледна точка публично известното на осн.чл.54 ал.2 от Изборния кодекс Решение на ЦИК за назначаване на РИК 17 - Пловдивски е дерогирана нормата на чл.27 от ЗДСл. и за държавния служител е отпаднало задължението за уведомяване, се приеме, че е налице едно от основанията за несъвместимост по чл.7 ал.2 т. 1-7 ЗДСл.

Посочва, че изложените аргументите обективират основанията по чл.146 т.З и т.4 АПК за отмяна на оспорената заповед като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Твърди, че заповедта е издадена и в противоречие с чл.6 АПК - при злоупотреба с права, превратно упражняване на власт, заобикаляне на закона и несъразмерност - органът не е съобразил, че В. К. е майка на две деца - малолетно и непълнолетно, най-малкото от които няма навършени 3 години, както и че на 15.01.2024 г.и е връчена именно от него грамота за високи резултати, поради което е налице и отменителното основание по чл.146 т.5 АПК - несъответствие с целта на закона.

Позовава се на съдебна практика по наведените доводи. По тези и подробно изложени съображения в жалбата и в съдебно заседание претендира отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски – заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът – директор на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], чрез представляващата го юрк. Ш., излага доводи за неоснователност на жалбата в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Няма спор по делото, че до датата на издадената заповед жалбоподателката е заемала длъжността началник на Общинска служба по земеделие – Асеновград в Областна дирекция ,,Земеделие“ - [област], Главна дирекция „Аграрноразвитие“.

Като фактическо основание за издаване на процесната заповед е посочено, че В. К. не е спазила задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл и във връзка с неуведомяване от страна на лицето за назначаването му в Районна избирателна комисия като заместник-председател е Решение М3097-ЕП/НС от 19 април 2024г. на Централната избирателна комисия. “

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. А съгласно чл. 27 ЗДСл когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл условия. Като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, несъвместимостта може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище; 7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 или чл. 81б. В настоящия случай в оспорената заповед единственото правно основание, на което се е позовал административният орган е чл. 27 ЗДСл, но без да е посочил мотиви кое точно правно основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2 ЗДСл от горепосочените счита за възникнало, както и въз основа на какви обстоятелства го приема за възникнало - йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; да е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; да е народен представител; да е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; да заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; да работи по трудово правоотношение, както и да работи по друго служебно правоотношение, при който факт за жалбоподателката да е възникнало задължение за уведомяване по смисъла на възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт.

Посочва се единствено като фактическо основание за издадената заповед назначаването на лицето в Районната избирателна комисия като заместник-председател с решение № 3097- EП/НС от 19 април 2024 г. на Централната избирателна комисия. Този факт не се намира измежду изброените в нормата на чл.7, ал.2 от ЗДСл.

Предвид установеното не се установява по делото държавният служител К. да е назначен и да е изпълнявал длъжността си при неспазване на някое от условията по чл. 7, ал.2 ЗДСл и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. С други думи поведението на служителя като правно значим факт, изразено в спазване задължението му за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, в конкретния казус не е било дължимо.

Казано по друг начин не се установява по делото държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Налице е обща формулировка, която не дава яснота какво нарушение е извършено поради неизпълнение на служебно задължение. За да се ангажира съответната отговорност на служителя по ЗДСл, то следва по несъмнен начин да се установи наличие на виновно поведение, като в случая безспорни доказателства за виновно поведение от страна на К. не са посочени.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания, които обаче следва да си кореспондират. Противоречието между изложените факти и посочените правни норми, води до незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Въпреки липсата на мотиви в оспорената заповед, в частност на липса на посочено правно основание - някое от условията по чл. 7, ал.2 ЗДСл за несъвместимост, което да е основание за уведомяване на органа по назначаването, съдът намира, че е необходимо да посочи следното. Съгласно чл.68, ал.1 от Изборния кодекс членовете на районната избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в комисията, а съгласно ал.4 членовете на районната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на районната избирателна комисия са за сметка на държавния бюджет. Според нормата на чл.69 от ИК членовете на районната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.

Цитираните норми ясно определят, че дейността на членовете, а също на председателя и на заместник – председателя на районната избирателна комисия не е нито по трудов договор, нито по е служебно правоотношение по смисъла на чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл. Същата е се основана на специален закон от по-висока степен, уреждащ правилата за провеждане на избори – Изборен кодекс. Видно е от цитираните норми в него, че за времето на работата си, членовете на районните избирателни комисии се осигуряват като от трудова дейност на изборна длъжност, а здравните им осигуровки са за сметка на държавата. Длъжността на лицето от служебното му правоотношение, съществувало към онзи момент, не е в противоречие с това правоотношение по ИК, тъй като за времето на работата си, членовете на РИК се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията.

Предвид изложеното, съдът намира процесната заповед като постановена както поради липсата на ясни правни основания, а така също и в противоречие на материалноправните норми на Закона за държавния служител и на Изборния кодекс, поради което следва да бъде отменена.

Предвид изхода от спора на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 1500 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения списък с разноските. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Не се дължат претендираните разноски от 10 за държавна такса, тъй като същите не се следват по силата на чл. 126 от ЗДСл. и са били заплатени от жалбоподателката без основание. Не следва да се уважава и искането за заплатена такса за банков превод от 1.00лв., тъй като не се заплащат разходи по направени разходи.

Ето защо, на основание чл.172, ал.2, пр. второ АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. К. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], заповед № РД-05-01-19/31.05.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [област].

ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" – [област] да заплати на В. К. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.