РЕШЕНИЕ  

 

№                              23.03.2018 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  двадесет и трети февруари, две хиляди и  осемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР:  Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4169  по описа за   2017  година.

 

     

  Предявен  е иск с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от  П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Т.В.,*** ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. , с цена на иска 209.00лв. /двеста лева/.

  В подадената искова молба, ищецът П.Л.Б. твърди, че „ЛИЗИНГОВА КЪЩА-ПАЗАРДЖИК" ООД, ЕИК ******** е образувало срещу него изп. д. № 1299/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик, за сумата от общо 209.00 лв., от които 174.00 лв.,- главница, 35.00 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2010г.  до изплащане на вземането.

Сочи се, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик ищецът не е депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че претендираната сума не се дължи от ищеца, поради настъпване на погасителна давност на осн. чл. 110 и чл. 111,б. в/, пр. II от ЗЗД - за главница и лихва, както и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи се, че съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което единственият процесуален ред за защита правата на ищцата е образуване на настоящето дело.

Твърди се в исковата молба, че принудителното изпълнение било насочено срещу длъжника в настоящето производство - ищец въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което изпълняемото право не е установено със сила на присъдено нещо и длъжникът може да го оспорва с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя - ответник в настоящето производство.

 Спрямо ищецът била  изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111,6. в/, пр. II от ЗЗД - за главница и лихва. Давността е изтекла след образуване на ч. гр. д. № 1401/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист. Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие, в случай, че е спазен срока по чл. 415 от ГПК. Ако искът не е предявен, то давността не се счита за прекъсната. В настоящия казус не е предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не е прекъсната с образуване на ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело.

Константна била съдебната практика, вкл. и на ВКС, според която при образувано и висящо изпълнително производство давността продължава да тече. Така следва извода, че давността продължава да тече и след образуване изп. д. № 1299/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. Съгл. т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. През м. 12.2016г.  ищецът получил съобщение за насрочен на 15.12.2016г. опис на движими вещи, който не бил извършен, ерго няма прекъсване на давността. Дори да се приеме, че насрочването, респ. извършването на опис би могло прекъсне давността, то същото представлявало действие, извършено след изтичане на 2-годишния срок съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Така действието ще се счита за неизвършено, предвид, че към този момент, изп. дело вече е било прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се, че е настъпила погасителна давност на вземането на осн. чл. 110 от ЗЗД- за главница и на осн. чл. 111, б. в/, пр. II от ЗЗД - за лихва. Така от настъпване изискуемостта на договора- 21.04.2010 г., което е видно от подаденото Заявление по чл. 410 от ГПК и издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик, до момента е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Конкретно, 5-годишната давност е изтекла на 21.04.2015г., а 3-годишната давност- на 21.04.2013 г., т. е. след образуване на ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик и влизане в сила на Заповедта за изпълнение, както и след издаване на изпълнителен лист и преди да бъде извършено действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне давността. Вземането не се дължи и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвид, че е налице 2-годишен срок, в който не са поискани, респ. извършвани каквито и да било действия по изп. дело. Така задълженията на ищеца се явяват недължими по изп. д. № 1299/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик като погасени по давност на осн. чл. 110 и чл. 111,б. в/, пр. II от ЗЗД - за главница и лихва, както и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Сочи се съдебна практика. Моли се съдът на основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК да приеме за установено по отношение на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА-ПАЗАРДЖИК" ООД, че ищецът не дължи сумата от 209.00 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1401/2010г., по описа на PC Пазарджик, представляваща задължение по изп. д. № 1299/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който  се твърди, че исковата молба на П.Б. е недопустима. Твърди се, че не са налице процесуалните предпоставки за осъществяване право на иск на основание чл. 439 от ГПК, а именно: не е налице висящ изпълнителен процес.

Сочи се, че с Постановление от 04.10.2017г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Пазарджик по изпълнително дело № 1299/2010г., II-ри район, производството по изпълнителното дело е прекратено. Същото е съобщено на взискателя по изпълнителното дело „Лизингова къща“ - Пазарджик"ООД на 08.11.2017г. Постановлението е влязло в сила на 28.11.2017г.

Твърди се, че държавният съдебен изпълнител от Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Пазарджик В. Л. е прекратил производството по изп. дело № 1299/2010 г. още преди образуване на настоящето гражданско дело и подаване на исковата молба. Основанията са две, а именно: че взискателят повече от две години не е поискал изпълнителни действия по отношение на длъжника П.Б. и поради съдебно решение, влязло в сила, с предмет - иск по чл. 439 ГПК по гр. дело № 1146/2017г. на PC - гр. Пазарджик по отношение на длъжника Е. Т. - чл. 433, ал. 1, т. 7 и т.8 от ГПК.

Твърди се в отговора на исковата молба, че възможността за предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК представлява законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, за да може същият да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. В случая за ищеца не е налице правен интерес да предяви този вид иск и съдът следва да го остави без разглеждане като недопустим. От систематичното място на разпоредбата на чл. 439 от ГПК, както и от граматическото й тълкуване, следва, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението" в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство. Образуваното от доверителя ми „Лизингова къща - гр. Пазарджик" ООД изпълнително дело № 1299/2010г. по описа на ДСИ към СИС при PC - гр. Пазарджик е приключило на 04.10.2017г. по отношение на двамата длъжници по него. Към момента постановлението на ДСИ е и влязло в сила. Изпълнителният процес в случая бил прекратен по право и това е прогласено с постановление на ДСИ на 04.10.2017г. След тази дата не е налице висящ изпълнителен процес.

Твърди се, че молбата за прекратяване на производството изхожда от самия длъжник по изпълнителното дело с искане да се прекрати същото поради съдебно решение по чл. 439 от ГПК - чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Настоящият ищец П.Б. е солидарен длъжник заедно с лицето Е. Т. , задължен по договор за потребителски паричен кредит на същото правно основание. Не е налице поръчителство, чиито предмет е идентичен с предмета на главния дълг, но е функция на друго главно правоотношение. Поръчителят е субект на допълнително правоотношение, което има акцесорен характер. В случая са налице двама солидарни длъжници, които като такива имат положението на необходими другари в процеса и за тях важи правилото на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Предвид това съдебният акт има същото значение за техните права и интереси по см. на чл. 8, ал. 1 от ГПК. Дори и да се приеме обратната теза, то описаните факти говорят за злоупотреба с права.

Твърди се в отговора на исковата молба, че по същество исковата молба е неоснователна. Не е изтекъл погасителен давностен срок, тъй като същият е прекъснат чрез извършването на валидни изпълнителни действия. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26 юни 2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ представлява юридически факт, прекъсващ давността, тогава, когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, т.е. необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

Сочи се, че в случая Взискателят по изпълнителното дело в лицето на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА - ПАЗАРДЖИК" ООД е подал на 20.04.2015г. молба до Държавен съдебен изпълнител при PC - гр. Пазарджик, с която моли да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника след установяване наличието на трудови и/или граждански правоотношения с оглед изплащане на дължимите суми по изпълнителното дело. Прилага вносна бележка за платени такси за извършване на справка в НАП. Молбата е била уважена от ДСИ, видно от разпореждането на същия от 27.04.2015г. върху писмения екземпляр, наличен в кориците на изпълнителното дело. След извършване на необходимите справки в НАП е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя му „ТИ БИ КОНСТРУКШЪН" ООД. Взискателят по изпълнителното дело в лицето на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА - ПАЗАРДЖИК" ООД е проявил нужната активност, не е бездействал по отношение на съдебно признатото му вземане и не следва да бъде санкциониран в този смисъл чрез погасяването на вземането му по давност, респективно приемане за установено, че вземането е погасено по давност в настоящето производство. Твърди се, че в случая от приложеното изпълнително дело е видно, че веднага след образуването му е поискано по почин на Взискателя извършване на справки и проучване имущественото състояние на длъжника. Взискателят редовно и своевременно е внасял таксите за извършването на тези действия. Видно от движението по делото не е налице бездействие на Взискателя, което да обоснове изтичане на погасителен давностен срок за принудително събиране на вземането.

Сочи се, че подадената молба от 20.04.2015г. за извършване на определено изпълнително действие - запор, е прекъснала давността, която е текла от момента на снабдяването на кредитора с изпълнителен титул - ИЛ. Запорът е наложен в резултат на извършено проучване и незабавно след откриване на източник на получаване на доходи, от които може да се удовлетвори вземането на Взискателя. Нередовна молба с непосочване на изпълнителен способ или такава, по която не са внесени дължимите такси се връща от съдебния изпълнител и тя не може да породи правни последици на прекъсване на срока на давност /Тълк. решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По аргумент на противното, подадената от 20.04.2015г. молба е прекъснала давностния срок и той не е изтекъл, така като се твърди в исковата молба. Поради което искът по чл. 439 във вр. с чл. 124 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Твърди се, че дори и да се приеме, че вземането е погасено по давност, то претенцията да се установи „недължимост" на парично задължение или иск за признаване за установено несъществуване на вземането на кредитора е неоснователен поради самите твърдения, при които е предявен в случая. След евентуално изтичане на давностния срок вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество-станало е естествено вземане.

 Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

            Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

 Не се спори между страните по делото, че на 21.04.2010г. „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. , е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ищецът П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-***, по което било образувано ч.гр.д. №1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик. По посоченото частно гражданско дело била издадена Заповед за изпълнение №851 от 23.04.2010г. по реда на чл.410 ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик, ищецът Б. не е депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

По същото дело бил издаден  изпълнителен лист  за следните суми:  сумата от общо 209.00 лв., от които 174.00 лв.,- главница, 35.00 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2010г.  до изплащане на вземането.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№* - като взискател, образувало срещу ищеца изпълнително дело №1299/2010г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист , описани по-горе. Държавният съдебен изпълнител е извършвал проучване за имущественото положение на ищеца. До ищеца Б. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 30.11.2010г.

На 22.07.2016г. взискателят е направил искане до ДСИ за насрочване на опис на движими вещи  в дома на длъжниците по изпълнителното дело – Е. Т. и П.Б..Насроченият опис на движими вещи не се е състоял поради неявяване на взискателя.

С постановление на държавният съдебен изпълнител от 04.10.2017г. , производството по изпълнително дело №1299/2010г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.7 и т.8  от ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител е влязло в законна сила на 28.11.2017г., а ищецът Б. е бил уведомен за прекратяване на изпълнителното производство на 11.12.2017г.

Към настоящето дело  са били  приложени изпълнително дело №1299/2010г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, както и ч. гр. д. №1401/2010 г., по описа на PC Пазарджик, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявеният  иск е допустим, поради следните съображения- налице е правен интерес за ищеца в настоящото производство П.Л.Б., ЕГН- ********** от предявяване на иска. Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. В този смисъл е определение №233/17.04.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 239/09г., II т.о.,ТК. В настоящото производство за такива факти ищецът сочи погасяване на спорното вземане по давност с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД,считано от датата на падежа на задължението по договора  до момента на предприемане на принудителни изпълнителни действия срещу ищеца.

По отношение възражението на ответника, че искът е недопустим, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно становището на ответната страна, липсата на висящо изпълнително производство обуславя липсата на правен интерес от завеждането на иска. Не е налице обаче противоречива съдебна практика относно допустимостта на отрицателния установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла погасителна давност.Така заведеният отрицателен установителен иск е допустим независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора  изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. Безспорен е интересът на ищеца от осуетяване възможността за иницииране ново изпълнително производство, поради което предявеният иск следва да бъде приет за допустим. В тази насока е и Определение  №513 от 24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС,ТК, І т.о.

 Дори да се приеме,че с постановление на държавният съдебен изпълнител от 04.10.2017г. , производството по изпълнително дело №1299/2010г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.7 и т.8  от ГПК, постановлението на съдебния изпълнител е влязло в законна сила на 28.11.2017г., а ищецът Б. е бил уведомен за прекратяване на изпълнителното производство едва на 11.12.2017г.,т.е след датата на предявяване на исковата молба в съда /13.10.2017г./.

 По отношение основателността на предявения иск:  установено е по безспорен начин между страните по делото - П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-*** , и „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г.  , че  процесното вземане е погасено поради изтекла давност. Ищецът твърди,че претендираната сума не се дължи от него  поради настъпване на погасителна давност. Настоящият съдебен състав споделя изцяло този извод, тъй като, както е посочено от ищеца в исковата молба, спрямо него е изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихва. Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността,като  същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие. Не са налице данни да е бил предявен иск за установяване на вземането, поради което и съдът приема,че  давността не е била прекъсната с образуване на ч. гр. д. №1401/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело. Давността е продължила да тече и след образуване на изп. д. №1299/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, като от събраните по делото доказателства се установява,че до момента не са  били извършвани действия по принудително изпълнение, което биха могли да прекъснат давността. След образуване на изп. д. №1299/2010г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, по същото е била изпратена покана за доброволно изпълнение  и са  били извършвани справки, които по своето естество  не представляват действия по принудително изпълнение, които биха могли да прекъснат давността. Предвид изложеното , в случая е настъпила погасителна давност на вземането на осн. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихви. Така от момента на настъпване на изискуемостта на задължението е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Съдът споделя изводът на ищцовата страна, че  задълженията на ищеца Б. се явяват недължими като погасени по давност.

В конкретният случай, давността е започнала да тече на 16.03.2008г.и е изтекла на 16.03.2013г. Съдът приема ,че в давността не е била прекъсвана, тъй като  прекъсва давността единствено предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. , назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В горния смисъл е даденото от ОСГТК на ВКС разрешение в т.10 от ТР №2/2013г. Първото изпълнително действие ,което би могло да прекъсне  давността в случая е  насрочване на опис на движими вещи  в дома на длъжника по изпълнителното дело П.Б..Насроченият опис на движими вещи не се е състоял поради неявяване на взискателя. Давността обаче не е прекъсната,тъй като към този момент същата вече е  била изтекла. Изпълнителното действие  не би могло да прекъсне давността и на още едно основание ,а именно защото това действие е извършено от ДСИ в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително производство. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.  Изпълнителният процес  е прекратен по право и извършените след прекратяването му изпълнителни действия са без правно значение и последици.

Неоснователно възражението на ответника,че макар и да е изтекла погасителната давност, задължението продължава да съществува. Горното възражение не е основателно, тъй като, както беше посочено, с предявеният от ищецът иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. С предявяването на процесният иск, ищецът не оспорва факта,че такова задължение съществува, а единствено, че  е погасена възможността за принудителното му изпълнение. С оглед горното следва да се приеме, че процесната сума не се дължи от ищеца Б.  на ответника, в който смисъл и предявеният иск следва да се уважи.

           По изложените съображения, предявеният иск с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК , от  П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Т.В.,*** ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. , с цена на иска 209.00лв. /двеста лева/, се явява допустим и   основателен и следва да бъде уважен като такъв.

             По отношение на разноските : При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените  по делото разноски, които са в  общ размер на 351.00 лв., от които 50.00лв. - държавна такса за образуване на делото и 1.00 лев –банков превод, както и заплатено  адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., който е съобразен с минималните размери по Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото

 

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          По предявеният   иск  с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от  П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Т.В.,*** ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. , с цена на иска 209.00лв. /двеста лева/

 

 

           ПРИЗНАВА за установено по отношение  на ищеца П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Т.В. , че същият не дължи на „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. ,  сумата от  209.00лв. /двеста и девет лева / по изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело №1401/2010г. по описа на РС-Пазарджик, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №1299/2010г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, като погасена по давност

          ОСЪЖДА „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“*******“№*, представлявано от Д. П. Г. , да заплати на П.Л.Б., ЕГН- **********, с адрес-*** , сторените  по делото съдебно-деловодни  разноски на осн.чл.78,ал.1 ГПК, които са в  общ размер на  351.00 лв. /триста петдесет и един лева/.

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред  ОС-Пазарджик.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: