О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 09.01.2024г. гр.Търговище
Административен
съд - гр.Търговище втори състав
на
девети януари две хиляди
двадесет и четвърта година,
в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното адм.д.№267 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.С.Б. с адрес
***, действащ чрез а.. С. М. Р. *** с посочен съдебен адрес ***, против Решение
№2153-25-60 от 13.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 251-00-396-5 от 28.09.2023г., издадено от гл. експерт
по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което било отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.
След извършване на проверка за редовност на
постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност съдът
установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради
което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е
подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118
ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на
оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за
доставяне /на 17.11.2023г. чрез упълномощения по административното производство
адвокат/ и датата на входиране на жалбата в ТП на НОИ – Търговище –
01.12.2023г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен
интерес от обжалване на последния, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя – гр. Опака, съгласно
чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден
на Административен съд - Търговище.
При така направената констатация за редовност и
допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за
разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши
процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал
оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от
настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като
приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се
съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените
доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към
момента следва да бъдат уважени направените от оспорващия доказателствени
искания и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в
насроченото съдебно заседание за установяване на посочените в жалбата обстоятелства, определящи обичайното му пребиваване.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:
М.С.Б. с адрес ***, в качеството му на жалбоподател/оспорващ,
и
Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството
на ответник по оспорването.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.01.2024 г. от 11.20ч., в Зала №4 на
Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени
в приложения списък на страните.
УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността
му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по
жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените
доказателства, с които разполага.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя -
В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-60 от
13.11.2023 г.на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено
Разпореждане № 251-00-396-5 от 28.09.2023г., издадено от гл. експерт по
осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което по заявление №251-00-396/03.04.2023
г., на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65,
§ 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането па парично обезщетение за
безработица на М.С.Б. по чл.54а от КСО.
Като отменителни основания се сочат : 1/допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не
изследвал изобщо действителната фактическа обстановка и не преценил задълбочено
представените към депозираната жалба доказателства; 2/ нарушаване на
материалния закон, поради направена неправилна преценка при определяне на
действителното място на пребиваване на жалбоподателя съобразно елементите,
визирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО] № 987/2009. Относно нарушаването на
материалния закон се излагат следните съображения: 1/ жалбоподателят разполагал със собствено жилите на
територията на Република България, находящо се в гр. Опака; 2/постоянният и
настоящият адреси на Б. винаги били на територията на Република България; 3/ жалбоподателят сключил граждански брак в Република
България, където продължавала да живее
съпругата му; 4/ децата на жалбоподателя
живеели и учели в Република България; 5/ по време на работата си в
Германия жалбоподателят изпращал ежемесечно финансови средства на своето
семейство по банковата сметка на своята съпруга. Твърди се, че за изброените обстоятелства били представени
своевременно доказателства пред административния орган. В жалбата са изложени
фактически и правни аргументи относно твърдението, че наличието на регистриран
адрес на жалбоподателя в Германия по време на полагането на труд от негова
страна там не може да се приеме като адрес на обичайно пребиваване, а се явява
временно пребиваване – престой по смисъла на чл. 1, §3, б. "к" от
Регламент (ЕО) № 883/2004. Жалбоподателят сочи, че спрямо
него в случая е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в
Германия и намерение за пребиваване в Република България. Заявява, че центърът
на жизнените му интереси винаги е бил в България, че към момента е освободен от
работа поради икономически причини, а именно - съкращение на неговата работна позиция,
и е регистриран в Бюрото по труда като активно търсещо работа лице. Като счита,
че отговаря на всички изисквания на чл. 54а от КСО/положен повече от 7 години
трудов стаж, заплатени осигуровки и данъци към държавата, непосредствено след
приключването на трудовия му договор се е върнал в родината си и своевременно е
подал заявление с вх. №251-00-396/03.04.2023г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица/ и че Република България се явява компетентната
държава, която следва да му изплати претендираното обезщетение за безработица,
оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ
и за връщане на административната преписката на същия за ново произнасяне по заявлението
му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
С оспореното Решение №2153-25-60 от 13.11.2023 г.на
Директора на ТП на НОИ-Търговище е потвърдено Разпореждане № 251-00-396-5 от
28.09.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с
което по заявление №251-00-396/03.04.2023 г., на основание чл. 54ж, ал.1 и във
връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на М.С.Б. по чл.54а
от КСО. Основният аргумент за постановения и потвърден отказ се базира на
правилото на чл. 11, §3 от Регламент № 883/2004, съгласно което заетите и
самостоятелно заетите лица се подчиняват на законодателството на държавата, в
която осъществяват своята дейност, без значение от мястото на пребиваване или
седалището на работодателя. Прието е, че институцията на държавата, в която
лицето осъществява своята дейност и в която респективно е осигурено, е
компетентна за отпускане и изплащане на осигурителни обезщетения /чл. 1, б.
„р" от Регламент № 883/2004/. Прието е, че не са налице и изключенията по
чл. 65 от Регламент (ЕО) 883/2004, тъй като жалбоподателят
е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското
законодателство и е налице завръщане в държавата му на произход след
прекратяване на трудовата му дейност в Германия, където е пребивавал във връзка
с дейността си. Органът е приел, е компетентна държава – членка по заявлението
на Б. е Германия, която като държава по последната му заетост е приета и като
държава – членка по пребиваване, като каквато изрично е посочено, че не е
България. Последното е базирано на приетите факти, че лицето не е имало връзка
с Република България, основана на валидни трудови/осигурителни правоотношения,
тъй като видно от справките от информационните масиви на НОИ за Б. липсвали данни
за осигурителни периоди от м.12.2010 г. до м.10 2016 г. и от м.04.2018 г. до
момента на постановяване на решението.
2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно
основание чл. 118 ал.1 КСО.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните
не спорят, че оспорващият заявител М.С.Б. е гражданин на Република България, т.
е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение
Регламент (ЕО) № 883/2004.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите
за безспорни по т.3.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ -
град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи
тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му :
компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и
спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези
актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически
основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по
чл.54а от КСО.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с
чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а
именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални
предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а
от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявление му е имал
качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на
последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване" по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент
(ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г.
на ЕП и на Съвета.
По представените доказателства от жалбоподателя и
ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно
заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да доведе двама
свидетели в насроченото съдебно заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: