Решение по дело №3115/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение №237/22.07.2024 г., постановено по АНД № 187/2024 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на „ГРУП ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.

Жалбоподателят сочи, че давностните срокове по чл.34 ЗАНН са неприложими при издаване на ЕФ. Неправилно е прието, че за извършеното нарушение е неприложим чл. 179, ал.3б ЗДвП и посочената норма не съответства на чл. 9а от Директива 62/1999 г. на ЕО. Изложени са доводи, че е следвало присъденото възнаграждение за адвокат да е под предвидения минимум съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС. Уточнено е с последваща молба, че не прави искане за изменение на решението с частта за разноските. Отправено и искане да се отмени оспореното решение, вместо него да се потвърди ЕФ и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответник „ГРУП ПЛЮС“ ООД, с управители /заедно/ Г. А. и И. С., чрез адв. А. И. в две писмени становища оспорва жалбата и излага подробни съображения за неоснователността на същата. Отправено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – [област], при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Районният съд е установил от фактическа страна, че на 09.07.2021 г. в 17, 11 часа в землището на [населено място], обл. Варна, МПС собственост на „ГРУП ПЛЮС“ ООД с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 14440, брой оси 2, категория Евро 6, без ремарке се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол декларация или закупена маршрутна такса. Това било установено с устройство № 10071- елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/. На 17.02.2023 г. е издаден обжалвания ЕФ, който бил връчен по надлежния ред.

РС – Девня е приел от правна страна, че към момента на извършване на нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП не е била предвидена възможност съгласно чл. 189ж, ал.1 ЗДвП да се ангажира отговорността на дружеството. Нормата на чл. 179, ал 3б ЗДвП не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Прието е, че след като ЕФ е издаден на 17.02.2023 г., а нарушението е извършено на 09.07.2021 г. ЕФ е издаден извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 09.07.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 – 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към посочената дата 09.07.2021 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Правилен е изводът на въззивния съд, че санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

При издаване на електронен фиш по аргумент на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което не се споделя извода на районния съд, че електронния фиш е издаден след срока по срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното от РС - [община], по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с решение от 21.11.2024 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като съдът правилно е установил, че са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Решението е законосъобразно, което налага оставянето му в сила.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение 600 лева съгласно Договор за правна защита и съдействия от 03.02.2025 г. От адв. А. И. регистриран по ЗДДС с ДДС №[Наименование]е издадена фактура **********/03.02.2025 г. за сумата от 600 лева. Предметът на спора е 2500 лева, поради което на основание чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2024 г. вр. §2 от ДР от Наредба №1/09.07.2024 г., минималното възнаграждение за адвокат е 660 лева. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, поради което е неоснователно възражението за прекомерност направено от АПИ. На основание чл. 63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК следва АПИ да бъде осъдена да заплати на „ГРУП ПЛЮС“ ООД сумата от 600 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 237/22.07.2024 г., постановено по АНД № 187/2024 г. по описа на Районен съд – [община].

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” да заплати на „ГРУП ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат в касационната инстанция.

Решението е окончателно.