МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С.М.Р. *** е предявено обвинение по чл. 144 ал.3 предл. първо
във вр. с ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното производство
подсъдимия не се признава за виновен, дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия дава обяснения, не се признава за виновен.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия С.Р. в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на
свидетелите Р.Г., И.П.М., А.С.Т., В.А.Р., Л.В.В., В.С.М., И.С.Х.
и Х.Д.Х., приложените Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 26.03.2018г. на РП Габрово, Фиш за спешна медицинска
помощ, Лист за преглед на пациент в
спешно отделение, съдебно-медицинско удостоверение, Експертно решение от
18.03.2016г., амбулаторен лист, Разпореждане за отпускане/изменяне на пенсия,
както и писмените материали съдържащи се в ДП № 130/2019г. по описа на РУ
Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: информационна карта за дейноста на
наряд, Протокол за полицейско предупреждение, съдебно-медицинско удостоверение,
копие от жалба от 11.07.2016г., копие от постановление от 13.07.2016г. на РП
Габрово, Справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Р.Г. *** от 1992г. В
същия блок и вход, на петия етаж живее подсъдимия С.Р.. В годините на съжителство, като съседи между
подсъдимия и свидетелката не е имало конфликти.
Проблеми се появили през 2016г.,
когато на 08.07., докато свидетелката Г. варяла буркани със зимнина пред блока,
подсъдимият без причина й нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и гърдите, обиждал я и я
заплашвал, че ще я убие. След това при техни срещи подсъдимият й отправял
обидни думи и закани за саморазправа.
Действията на
подсъдимия спрямо пострадалата предизвиквали у нея притеснение. Свидетелят М.,
нейн работодател бил запознат със заплахите и физическите действия на
подсъдимия спрямо свидетелката, поради което всяка вечер след приключване на работа я
придружавал до дома й и изчаквал, докато не видел, че си е влязла в
апартамента.
На 10.02.2019г. около 14,00 часа
свидетелката Г. била в помещение,
използвано за маза, което се намирало от външната страна на жилищния блок, до
входната врата на сградата. Била обърната с гръб към вратата и подреждала
инструменти в помещението, когато получила силен удар в областта на задната
част на главата с платнена чанта, с някакъв предмет в нея. От удара
свидетелката паднала напред на земята, след това се обърнала и видяла, че това
е подсъдимия С.Р., който продължил да я удря
с юмруци в областта на гърба и с ритници в областта на кръста.
Пострадалата успяла да попита подсъдимия защо го прави, а той й отговорил – „ей
сега ще видиш, какви свидетели ще намериш”, нарекъл я „боклук, миндил, мастия”,
и я заплашил с думите – „ще те убия”.
Свидетелката се опитала да излезе от помещението, но подсъдимият започнал
да затваря вратата отвъншната страна.
Свидетелката успяла да си постави крака на вратата и му попречила да я
затвори вътре. След като не успял да затвори вратата, подсъдимият Р. я ударил
още веднъж с носената платнена чанта в областта на главата и си тръгнал, като
крещял “ще те убия, няма кой да ми
попречи”. Пострадалата Г. викала за помощ, но никой не се притекъл и тя се прибрала в дома си,
откъдето се обадила на полицията и уведомила за случилото се. На място бил
изпратен полицейски екип в състава на който бил свидетелят А.Т.. В проведен
разговор, пострадалата обяснила подробно случилото и нанесените й удари от подсъдимия. Свидетелят Т. провел
разговор и с подсъдимия, като последният отрекъл да е извършил твърдяното от
пострадалата.
По-късно същия ден, тъй като не се
чувствала добре пострадалата била прегледана от екип на спешна медицинска
помощ.
На следващия ден пострадалата
посетила МБАЛ –Габрово, където била прегледана от съдебен лекар, който издал
Съдебномедицинско удостоверение № 12/2019г., в което е отразено, че са
установени следните увреждания – контузия на гърба и поясната област с болков
синдром, довели до болка и страдание.
Отразено е съмнение за контузия на бъбреците. Оплаквания от преминало
кръвотечение от носа, гадене и болки в кръста. Преживян стрес. Посочено, е че
получените увреждания могат да бъдат причинени по времето и начина съобщени
от пострадалата.
Нанесеният побой и отправените закани на 10.02.2019г. от подсъдимия Р.,
че ще я убие било възприето от пострадалата, като реално осъществимо и
възбудило основателен страх от това. След инцидента свидетелката Г. уведомила
свидетелят М. за случилото се и излязла в отпуск по болест, след което
напуснала работа и града, отивайки да живее при децата си.
Така установената фактическа
обстановка е предмет на оспорване от страна на подсъдимия. Същия дава
обяснения, в които заявява, че свидетелката Г., когато си е в къщи постоянно
тропала, миришело на газ, на печено.
Нейният управител я карал, вечер си идвала с два сака, работела в къщи,
готвела, правела мармалад, кифли и други неща. Работела в заведение,
управителят сутрин я вземал. В деня, когато
се връщал от аптеката я попитал няма ли да престане да го трови. Тровела
го с нейните миризми. Не й се е заканвал. Тя хлопала с бурканите в стаичката
отпред. Отворил вратата, която била полуотворена и й направил забележка, след
което си тръгнал. Повикал асансьора. В този момент срещу него дошла Г., тичала
с трилитров буркан и лозарска ножица в ръка. Увиснали й ръцете, с лозарската
ножица щяло да стане нещо.... След това дошла полиция, Г. ги повикала. За 30
години три пъти й бил правил забележка.... С другите съседи се разбирал. Със
съседа си Х.Х. се разбирал.... Оплакал се на Х. от думкането. Г. си идвала в 11 часа с 2 сака и почвала да
работи, да думка и се чувало. От Х. не
се оплаквал, но жена му тътрузела маси, също постоянно тропала... Откакто
почнали делата Р.Г. не живеела в апартамента.
Дошла си преди десетина дни. От тогава два джипа я чакали да занесе
печеното за да може да се продава.... Не
я е заплашвал. Единственото, което можел да й каже е да престане.....Въпросният
ден се връщал от аптеката, носел торбичка с хапчета за съпругата му, които били
на блистери. Тежък предмет не е носил.
По делото е безспорно, че на
10.02.2019г между свидетелката Р.Г. и подсъдимия Р. е възникнал инцидент.
Оспорва се да е бил нанесен побой на Г. и да са били
отправени закани за убийство от страна на подсъдимия.
Дадените обяснения от подсъдимия Р.
са хаотични, вътрешно противоречиви и нелогични. На изградената от подсъдимия теза, подкрепена
частично от показанията на свидетелите Рамова и М. се противопоставят
останалите по делото писмени и гласни доказателства.
Основно сведения
относно извършването на деянието се
черпят от показанията на свидетелката Р.Г..
Свидетелката се явява и пострадала от деянието, поради
което нейните показания следва да бъдат
внимателно анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал от
една страна и с обясненията дадени от подсъдимия от друга.
Показанията на свидетелката Р. Гроя са логични и в детайли изясняват
отношенията й с подсъдимия преди инцидента, както и самият инцидент. Изключително подробно разкрива случилото се
– обидните думи изречени от
подсъдимия, агресивното му поведение
насочено към нея, нанесените й от него
удари, докато е била вътре в помещението, ползвано като маза, както и
изречените към нея закани за убийство от страна на подсъдимия. Показанията на
свидетелката Г. намират логично продължение в показанията на свидетелите А.Т., И.Х.,
Л.В., И.М. и Х.Х.. Свидетелят Т. е пристигнал на място след подаване на сигнал
от страна на пострадалата за инцидента, пряко е възприел състоянието на
пострадалата. Действително свидетелят не
помни в детайли всичко съобщено от пострадалата, но заявеното от нея намира
продължение и потвърждение в показанията на свидетеля И.Х., полицейски
инспектор приел сигнала й. Свидетелят И.Х. детайлно разкрива, както съобщеното
му от пострадалата относно инцидента на 10.02.2019г. състоянието в което се е
намирала и страха, който е изпитвала за живота си, така и цялотното поведение
на подсъдимия към Г. и останалите съседи. Логично продължение на заявеното от
пострадалата са и показанията на свидетеля Л.В., нейн син, с когото се свързала
по телефона и обяснила за случилото се. Свидетелят М. също изяснява поведението
на пострадалата преди инцидента,
страхът който изпитвала от подсъдимия в
резултат на осъществени предишни негови
действия, както и обстоятелства относно инцидента на 10.02.2019г., след
който свидетелката излязла в отпуск по болест, а след него напуснала
работа. В показанията на свидетеля Х.Х.
намира потвърждение заявеното от пострадалата, както относно извършеното спрямо
нея, но въобще поведението на подсъдимия спрямо живущите в блока.
На тези показания частично се
противопоставят показанията на свидетелите В.Р. и В.М., които отричат да е
проявявана агресия от подсъдимия към пострадалата и да са й отправяни закани за
убийство, както и наличие на конфликтни отношения на подсъдимия с останалите
живущи в блока.
Съпоставяйки двете групи свидетели, показанията които са
дадени от тях, тяхната описателност, детайлност и пълнота на разказа,
последователност, непротиворечивост, вътрешна логичност и съгласуваност с други
от събраните доказателства, съдът счита, че показанията на свидетелите от
първата група са логични и последователни, детайлни, кореспондиращи си с
останалите събрани по делото доказателства,
като в показанията им липсва
вътрешно противоречие, липсва каквото и да било основание за съмнение в тяхната
достоверност и изцяло ги кредитира. В тази група свидетели
има и свидетели които не са близки на пострадалата, които са напълно
незаинтересовани от изхода на процеса и в този смисъл липсва каквото и да било
съмнение в достоверността на заявеното от тях.
Съдът не кредитира показанията на втората група
свидетели. Освен, че се състои само от близки на подсъдимия, показанията които са дадени са
неубедителни, като при детайлен анализ
на заявеното от всеки един от тях, на преден план изпъква противоречието с
останалите по делото доказателства.
Налице са писмени и гласни доказателства относими към
престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях -
авторството на подсъдимия С.Р.. Системата от всички доказателства води до
постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимия е извършител
на деянието в което е обвинен.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящия състав на съда намира, че подсъдимият С.М.Р. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 144 ал.3 предл. първо във вр. с ал.1 от НК.
За съставомерността на деянието е достатъчно психическото
състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за
осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението
му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя заканата – деецът да
има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в
осъществяване на това решение. Не е необходимо и пострадалият действително да
се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата за убийство би могла
да се осъществи. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението
и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
От обективна страна деянието е извършено, като е нанесен
побой на пострадалата, като при нанасянето му и след преустановяването му,
подсъдимият е заявил, че ще я убие и няма кой да му пречи. Заканата за убийство
е обективирана, както чрез думи, така и чрез действия, възприета е от пострадалата и е възбудила основателен
страх от осъществяването й, с оглед цялостното поведение на подсъдимия и
проявените спрямо нея агресивни действия. Престъплението по чл. 144 НК е
налице, тъй като заканата е направена по
такъв начин, че съобразно цялостната обстановка би могла да възбуди основателен
страх у пострадалата, че престъплението ще бъде осъществено.
От субективна страна подсъдимият деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от пострадалата, като действителна заплаха.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства
имащи значение за определяне на наказание и наложи наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете –
влошено здравословно състояние.
Като отгечаващи вината обстоятелства съдът отчете – продължителен период от време, в който
пострадалата е изпитвала страх и безпокойство от подсъдимия в резултат на
проявени агресивни действия спрямо нея и преди инцидента.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец
е занижена предвид настъпилата реабилитация по отношение на предходните му
осъждания.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена,
предвид начина на извършване – нанесен побой.
За престъплението, в извършването на което подсъдимият е
признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При така извършения анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелствата, както и всички други имащи значение за определянето му,
съдът счете, че съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена
опасност на деянието и дееца е наказание лишаване от свобода в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Предвид това, че подсъдимият е реабилитиран, наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода, както и че за постигане целите
на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване, съдът счете, че са
налице предвидените от закона предпоставки за отлагане изтърпяване на
наказанието с приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. За постигане
целите на наказанието съдът счита за достатъчно определянето на изпитателния
срок в минимален размер.
По изложените съображения и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание, съдът намира за справедливо, както и че с него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В настоящия наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от Р.Г. против подсъдимия С.Р. за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки обуславящи гражданската отговорност на подсъдимия С.Р. за причинени от деянието му неимуществени вреди на пострадалата Р.Г. и
счете, че предявения граждански иск е доказан по основание, но не и по размер.
При определяне размера на гражданския иск съдът отчете
преживения от пострадалата страх, безпокойство, промяна в начина на живот,
напускането на работа и дори смяна на местоживеенето. Всички това дава основание съдът да уважи
предявеният иск до размер на 2 000
лева, като в останалата част счете същият за недоказан.
Отчитайки всички тези
обстоятелства съдът счита, че определеното
обезщетение съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
По изложените съображения съдът ОСЪЖДА подсъдимия С.М.Р.
да заплати на Р.Г. ***, ЕГН **********, сума в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат противоправното деяние, ведно със законната лихва от 10.02.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявеният граждански иск над уважения
размер до пълно предявеният размер от 3 000 /три хиляди/ лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия С.М.Р., да заплати на Р.Г.,***, ЕГН **********,
сума в размер на 800 лева, преставляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия С.М.Р. да заплати ДТ върху уважения граждански иск в
размер на 80лв., както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: