РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501657 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Т. И. Т. от ***,
ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1681/27.07.22г.
постановено по гр.д.№999/2022 г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на
въззивника против ”ПС Гард“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул.“Сава Катрафилов“ 19, с правно основание чл.344, ал.1,
т.1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед
№1654/30.12.2021г. и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност ”охранител” и за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за
оставане без работа за период от 2 месеца, считано от 01.01.2022г., в брутен размер от
1300 лева и ищецът е осъден да заплати на ”ПС Гард“ ЕООД, сумата от 852 лева -
разноски по делото.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение, като постановено при нарушение на материалния закон,
процесуалните норми и необосновано. Претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което исковете му да бъдат уважени. Според въззивника,
извършената по делото съдебно – графологическа експертиза е установила, че датите в
документа не са изпълнени от него, а от друго лице с различна химикалка, поради
което и съобразно посочена съдебна практика, документът следва да бъде признат за
неистински – подправен.
Въззиваемото „ПС Гард“ – ООД – гр. Асеновград чрез адв.Костова представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него въззиваемата страна излага
съображения за потвърждаване на решението. Оспорва твърденията на въззивника за
антидатиране на документа, като излага аргументи относно тежестта за доказване,
която ищецът носи да докаже този факт на осн. чл.193, ал.3 ГПК. Според въззиваемия,
съобразно нормата на чл.181 ГПК, датирането на документа се установява от заповедта
1
за прекратяване на правоотношението, носеща същата дата, издадена на основание
този документ – молба за прекратяване на ТПО.
Според въззиваемата страна, че твърденията на въззивника за нарушение на
материалния закон, процесуалните норми и необоснованост на решението са
бланкетни и решението на страда от такива пороци – развива съображения в тази
насока. Намира посочената от ищеца съдебна практика за неподкрепяща тезата му и
неприложима към казуса.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена от
лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
предвид висящността на спора пред въззивната инстанция само по част от исковете,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че по силата на трудов договор №1479/22.06.21г., страните са били
в трудово правоотношение (ТПО), по силата на което ищецът е заемал длъжността
„охранител“ в ответното дружество. Не се спори, че със заповед №1654/30.12.21г.,
ТПО е прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие. Основание за
прекратяването е молба до работодателя за прекратяване на ТПО, считано от
01.01.22г., с дата 30.12.21г., отправена от ищеца до ответника.
Ищецът оспорва съществуването на посоченото основание. Твърди, че
практика на ответното дружество е при сключване на трудовото правоотношение, на
работника да се дава молба за прекратяването му по взаимно съгласие, която се
попълва и подписва едновременно с трудовия договор. Твърди, че в съответствие с
тази практика, той е попълнил и подписал молба при сключване на трудовия договор,
но не е подавал молба за прекратяването му.
За установяване на твърдението си ангажира съдебно – графологическа
експертиза, от чието заключение се установява, че датата на молбата – 30.12.21г. и
датата за прекратяване на правоотношението – 01.01.22г., са написани от друго лице с
друго мастило.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че молбата за прекратяване на ТПО изхожда
от ищеца, за което освен самата молба извод може да се направи от искова молба,
предявена от ищеца по друго дело, в която той заявява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено по взаимно съгласие. Молбата за прекратяване и е приета
от ответника и е издадена процесната заповед.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно
решението е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Разпоредбата на чл.325 КТ регламентира случаите, когато трудовото
правоотношение може да се прекрати без предизвестие. В нормата на т.1 е уредена
хипотезата “по взаимно съгласие”. За да се прекрати правоотношението по този начин,
е необходимо страната – инициатор за прекратяването да отправи писмено
предложение до другата страна. Последната е длъжна също писмено да вземе
отношение по предложението и да го адресира до предложителя в 7-дневен срок от
получаване на предложението.
В настоящия случай ищецът оспорва да е направил волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на посочената дата и считано от
посочената дата. Макар да признава, че е попълнил молба за прекратяване на ТПО по
взаимно съгласие, същият заявява, че това е станало със сключване на трудовия
договор по инициатива на работодателя, а датите са добавени по-късно от друго лице.
2
Съобразно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. Но истинността на текста може да бъде
оспорена по реда на чл.193 ГПК от автора, с твърдение за поправки, добавки или друг
вид вмешателство, нанесени във вече подписания документ. В настоящия случай
ищецът заявява оспорване съдържанието на подписана от него молба, с твърдение за
дописвания на текста от друго лице. Същият доказва твърдението си с помощта на
СГЕ.
Въззивната инстанция намира, че обстоятелството, че изписването на датата на
молбата и датата от която да се счита прекратено ТПО от друго лице, опорочава цялото
волеизявление за прекратяване на ТПО и прави молбата неистински – неавтентичен
документ, макар да носи подписа на издателя си. Съобразно нормата на чл.178, ал.2
ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В настоящия случай, обстоятелството, че името и подписът са
положени от работника, но датите са попълнени от друго лице и с друго мастило,
въззивната инстанция квалифицира като „друг външен недостатък“ на документа. Ако
волята на работника е била да направи на 30.12.21г. волеизявление за прекратяване на
ТПО, считано от 01.01.2022г., не е била налице пречка изписвайки имената си, да
изпише и посочените дати. За съда звучи неубедително тезата, че ищецът е попълнил
на посочената дата именната и се е подписал, но е възникнала необходимост датите да
се добавят в същия момент от друго лице. Напротив – обстоятелството, че имената и
подписът са изпълнени от ищеца, но датите – от друго лице, обслужват твърдението
му, че в документа е извършена добавка на текст в момент, различен от този, в който е
бил съставен.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция намира, че ищецът не
е отправил към ответника на 30.12.21г. волеизявление за прекратяване на ТПО,
считано от 01.01.22г. Не е налице основание по чл.325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на
правоотношението. Заповед №1654/30.12.2021г. е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Първоинстанционното решение, постановено в обратния смисъл като
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва
да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Поради основателност на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателна е и
тази по чл.344, ал.1, т.2 КТ чието уважаване е поставено в зависимост от уважаването
на първия иск. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него длъжност
“охранител” в ответното дружество. Решението на Бургаския районен съд, постановено
в този в обратния смисъл като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да
бъде уважен.
Поиска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, когато уволнението бъде признато
за незаконно, работникът или служителят има право да получи обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6
месеца. В настоящия случай заповедта, с която е прекратено ТПО на ищеца е
незаконосъобразна.
Тежест да докаже оставането си без работа носи ищеца. В настоящия случай
видно от представената в първоинстанционното производство справка за актуално
състояние на трудовите договори, към 15.04.2022г., ищецът няма регистрирано друго
правоотношение след прекратяване на процесното. Поради това претенцията му за
присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от два месеца съобразно
заявената с исковата молба и молба – уточнение от 18.04.22г., следва да бъде уважена,
в размер на 1300 лева.
3
Решението на Бургаския районен съд, постановено в този в обратния смисъл
като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него
следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1681/27.07.22г. постановено по гр.д.№999/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Т. И. И.
ЕГН ********** от ***, извършено със заповед №1654/30.12.2021г. на управителя на
„ПС ГАРД“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“, №19.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. И. И. ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „ОХРАНИТЕЛ“.
ОСЪЖДА „ПС ГАРД“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“, №19, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. И.
ЕГН ********** от ***, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за
период от 2 месеца, считано от 01.01.2022г., в брутен размер от 1300 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4