№ 171
гр. Разград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500239 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“
АД, гр. Варна, чрез адв. Н. М. от АК – Разград, против Решение № 479 от
09.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 20223330100258 по описа за
2022 година на Районен съд - Разград, с което съдът е отхвърлил предявените
от жалбоподателя срещу ответника С. Н. А. обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 76 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата в размер 262,26 лв. по
фактури № **********/10.11.2020г., № **********/10.12.2020г.; №
**********/08.01.2021г.; № **********/10.02.2021г.; №
**********/10.03.2021г.; № **********/12.04.2021г.; №
**********/10.05.2021г.; № **********/09.06.2021г.; и №
**********/09.07.2021 г., издадени за обект на ответницата, находящ се в с.
Каменар, ул. Цар Петър I, № 28, 11, за абонатен № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 15,17 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по
посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните
документи до 15.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 1402 от
18.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по Частно гражданско
1
дело № 20213330102364 по описа за 2021 година на Районен съд - Разград.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност, на
решението на Районен съд – Разград, поради неправилно приложение на
материалния закон. Навеждат се доводи за необоснованост, поради изградени
в разрез със събраните по делото доказателства правни изводи от
първоинстанционния съд. Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да
бъде уважен. Излагат се подробни съображения. Прави се искане за
заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
легитимирана страна в процеса – ищец в първоинстанционното производство,
против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.
Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, С. Н. А., не е депозирала отговор на
въззивната жалба, в дадения за това срок.
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна
жалба в цялост чрез пълномощника си, с искане за отмяна на решението на
РС и уважаване на предявения установителен иск.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си
адвокат Радистин К. от АК – Разград, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдино. Излага подробни съображения. Претендира
разноските пред въззивната инстанция.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Обжалваното решение на РРС, постановено в производство по чл.422
от ГПК е валидно и допустимо, а по същество и правилно по следните
съображения:
Съдът е сезиран с искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с
която са предявени искове срещу С. Н. А. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата размер на 262,26 лв., представляваща главница по
фактури, издадени за обект, собственост на ответника, находящ се с.
Каменар, ул. Цар Петър I, № 28, с за абонатен № ********** и клиентски №
**********, както и сумата от 15,17 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всеки от счетоводните документи до 15.10.2021 г., като главницата се
претендира ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2 364/2021г.
по описа на РРС, по което дело в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника.
В исковата молба са изложени подробно съображенията на ищеца за
дължимост на исковите суми, свързани с качеството на дружеството като
краен снабдител на ел.енергия и това на ответника като краен клиент, с
2
наличен обект находящ се на горепосочения адрес, с посочените по-горе
клиентски и абонатен номер.
Ищецът твърди, че за периода 10.11.2020 - 09.07.2021г. ответникът
няма отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на
електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на
собственото му СТИ - "Електроразпределение Север" АД, поради което в
горепосочените фактури не е начислена сума за потребена ел. енергия, а , че
за същия в процесните фактури на абоната е начислявана единствено
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа“. Заявено е също
така и, че абонатът - ответник няма сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито
към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент, нито типов договор по § 15 на
ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Сочи, че е депозирал заявление и по ч.гр.д. № 20213330102364/2021г.
по описа на Районен съд - Разград и е издадена заповед за изпълнение за
сумите, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът, с отговора на исковата молба е оспорил иска като
недопустим, по съображения, че ищеца твърди наличие на правоотношения с
ЕТ, а насочва претенцията си към физическо лице. По същество счита иска за
неоснователен и недоказан.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, поради което окръжният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, като препраща към мотивите на РС на осн.чл.272 от ГПК.
Въззивният съд намира, че следва да посочи следното:
Няма спор по делото, че всички фактури, на които ищецът основава
вземането си са издадени за абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адм. адрес, с. Каменар, общ. Варна, с. Каменар, ул. Цар Петър I,
№ 28, с получател - ЕТ "МЕХАНИКА - РАДИ ХРИСТОВ", ЕИК *********.
Въпреки обаче дадените от съда указания към ищеца да представи
доказателства за валидни облигационни отношения между него и ответника,
същият не е сторил това при правилно разпределена доказателствена тежест.
При липсата на доказателства по делото за наличен договор между страните,
въз основа на който за ответника, да възникне задължение за заплащане на
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа“, за сочения в
молбата обект, то правилно са отхвърлени от районния съд както иска за
главница, така и за мораторна лихва по фактурите посочени в исковата молба,
за които е било подадено и заявление по реда на чл.410 от ГПК.
По изложените съображения решението на РРС се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, като подадената срещу него
въззивна жалба се остави без уважение.
Такава е и практика Окръжен съд – Разград по сходни казуси
намерила израз в Решение № 168 от 04.10.2022 г. по въззивно гражданско
3
дело № 20223300500182 по описа за 2022 година на Окръжен съд-Разград.
По разноските.
Предвид изхода на делото право на такива пред настоящата
инстанция има въззиваемата страна, която е заплатила адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък в размер на 300 лв.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479 от 09.07.2022 г., постановено по
гражданско дело № 20223330100258 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна
Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я. Димитрова и Д. Димитрова да
заплати на С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Разград, ул. Ресен № 3, ет. 1, ап. 2 сумата 300 лв. /триста лева/ сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4