№ / .10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Андонова
кАНД № 1800 по описа на съда за 2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, представлявани от директора чрез процесуалния му
представител ст.ю.к. Д.О.против
Решение № 929/29.06.2020г по АНД № 5360/2019г по описа на РС – Варна, ХХХⅤІ с-в, с което е отменено издаденото от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна НП №03-010835/30.01.2019г и наложената
на Медицински център „Ибни-Сина 1“ ООД, Булстат
*********, Имуществена санкция в размер на 5 000лв. на осн.чл.414 ал.3 от КТ. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, приложимо по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение
на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС, че отношението между
дружеството и лекаря е гражданско, а не трудовоправно,
и се излагат аргументи в тази насока, претендира се отмяна на оспорения съдебен
акт и потвърждаване на законосъобразното, правилно и обосновано НП, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание ст.ю.к. Б. Н. поддържа изцяло
жалбата на изложените в нея съображения.
С
отговора си по жалбата дружеството-касационен ответник я оспорва, като на свой
ред излага съображения за липса на трудово правоотношение в конкретния случай,
и настоява за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение; в съдебно заседаине адв.В.С. поддържа тази им позиция.
Идентично
е становището и на участващия в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна.
Касационната инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 03.01.2019г св.П.Е.и негови
колеги – служители на Д „ИТ“ – Варна, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в Медицински център „Ибни Сина 1“ в гр.Варна, ***,
стопанисван от дружеството-ответник. Проверяващите първо се представили на
рецепцията и предвид наличието на обслужвани в момента пациенти, изчакали
служителите да се освободят. В центъра контролните органи установили д-р М.П.Л.,
лекар – педиатър, която обяснила, че няма трудов договор с дружеството, а
работи там като педиатър по заместване на д-р Н.М., т.е. замествала го в
неговия график. В предоставената й декларация тя вписала саморъчно, че работи в
центъра с работно време от 09:00ч до 17:00ч, има сключен граждански договор,
получава почасово трудово възнаграждение в размер на 35лв., както и че е
ангажимента й е на повикване – при необходимост от заместване на д-р М..
Декларирала също, че почивните й дни са събота и неделя, както и почивка от 60
минути в рамките на работния ден. В последствие на насрочената документална
проверка дружеството не представило изискания им от проверяващите трудов
договор с д-р Л.. За това нарушение, квалифицирано от него по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, св.Енев съставил
против дружеството АУАН т 23.01.2019г, предявен лично на управителя – тогава,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не е депозирал писмени възражения.
Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел фактическите
констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на
дружеството Имуществена санкция в размер на 5 000лв. В хода на съдебното
следствие пред ВРС бил представен и гражданския договор с д-р Л. от 21.12.2018г,
а от справката от ТД на НАП било установено, че тя е осигурявана по граждански
договор от МЦ за един отработен ден през м.01.2019г, има и подадена справка от МЦ
по чл.73 от ЗДДФЛ за 2019г за изплатена на д-р Л. сума.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел за установено от правна
страна, че в конкретния казус не е възможен еднозначен правен извод за
обективна съставомерност на вмененото на дружеството
административно нарушение. Съдът посочил, че макар в деня на проверката да се е
намирала в МЦ, д-р Л. не е извършвала фактическа дейност по преглеждане на
пациент; че е била там по силата на сключен граждански договор с уговорено
почасово възнаграждение от 35лв. при необходимост от заместване на отсъстващ
лекар в трудови правоотношения с дружеството; че лекарката не е спазвала
работното време на МЦ и че е нямала самостоятелно работно място, а е ползвала
това на замествания от нея колега; както и че тя работи в центъра въз основа на
граждански договор – обстоятелство, което е декларирала още в деня на
проверката. Въз основа на тези факти съдът приел, че между страните по този
граждански договор е било уговорено постигане на определен резултат, без
уговорено работно време, като след изпълнение на поръчката от нейна страна да й
се изплаща уговорената почасова сума, а не получаване на периодично
възнаграждение – в подкрепа на което са и данните от НАП за осигуряването й
еднократно през м.01.2019г. Тъй като счел, че по делото са останали недоказани
елементите на трудовото правоотношение (място на работа, работно време, трудово
възнаграждение и трудова длъжност), въззивният съд приел, че дружеството не е
осъществило състава на нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, и отменил
като незаконосъобразно НП, с което е санкционирано същото.
Касационната инстанция преценява този
извод като неизводим от доказателствата по делото и незаконосъобразен.
Въззивният съд е приел, че
в случая между дружеството-касационен ответник и д-р Л. е бил налице не трудов
договор, а граждански, и по-конкретно – такъв за поръчка по см.чл.280 -292 от ЗЗД съобразно изричното отразяване в приобщения като доказателство по делото граждански договор от
21.12.2018г между МЦ и лекарката. Това становище обаче противоречи както на
доказателствата по делото, така и на основен правен принцип – че действителните
отношения между страните се определят от съда не съобразно начина, по който са наименовани,
а от тяхното съдържание. В контекста на изложеното в чл.1.1 от договора е уговорено
работно време на д-р Л. – предварително записани часове за преглед на пациенти
на МЦ в рамките на работното му време; трудовите й функции – да извършва
прегледи и консултации на пациенти на МЦ (т.е. на работодателя й), да дава
мнения в сферата на педиатрията, да изпълнява и други задачи, които
работодателят би й възложил в рамките на професионалната й компетентност. В чл.2
е посочено, че необходимата апаратура и документация за изпълнение функциите на
лекаря се предоставят от МЦ, както и пълно съдействие при изпълнение на
възложената й работа, в подкрепа на което е и посоченото от д-р Л., че тя
работи в кабинета на своя колега, когото замества; фактът, че няма собствено
работно място, е ирелевантен при определяне характера на правоотношението й с
МЦ – от значение е единствено, че такова самостоятелно работно място,
оборудвано от дружеството с апаратура и документация, необходими и изискуеми за
упражняване на лекарска дейност, и е осигурено изцяло и само от действителния й
работодател. С чл.3.1 от договора е уговорено възнаграждението – 35лв./час, а
чл.3.2 – то е определено като месечно и платимо в рамките на месеца, за който
се дължи, т.е. до 25-то число всеки месец. Според чл.5 изпълнителят е длъжен на
изпълнява работата – предмет на договора, добросъвестно, на необходимото
професионално ниво, при стриктно спазване на вътрешния ред и правилата за
работа.
Очевидно е, че с т.нар. граждански договор
страните по него реално са уговорили елементите на трудово правоотношение:
определено работно място – медицинския център, и конкретно – кабинетът на
замествания от д-р Л. колега, оборудван от дружеството с необходимата апаратура
и документация в изпълнение на задължението на робатодателя
по чл.127 ал.1 т.2 от КТ; работно време – записани предварително часове за
преглед, или както е посочено в декларацията от деня на проверката – график на
д-р М. в работното време на МЦ от 9:00ч до 17:00ч, без събота и неделя, с
почивка от 1 час в рамките на работното време, т.е
.непълно работно време, диференцирано по реда на чл.138 от КТ; трудово
възнаграждение – 35лв./час (чл.247 ал.1 от КТ) и начин на изплащането му
съгл.чл.128 от КТ; трудова длъжност – лекар-педиатър. Обстоятелството, че
т.нар. граждански договор е сключен за срок от 1 месец, като е уговорено и месечно
изплащане на възнаграждението доказва, че престирането
на труд от д-р Л. не е уговорено като еднократно изпълнение на поръчка. Фактът,
който в най-голяма степен характеризира отношенията между лекарката и
дружеството обаче е уговореното с чл.5 от договора стриктно спазване на
вътрешния ред и правилата за работа в МЦ съгл.чл.124-126 от КТ – именно в това
се състои разликата между трудовия договор, при който работникът е поставен в
зависимост от работодателя си и е длъжен да спазва определен ред, работно време
и трудова дисциплина, за разлика от гражданския договор, при който довереникът
е независим, стопански и оперативно самостоятелен от доверителя при изпълнение
на поръчката. В крайна сметка – правоотношението между д-р Л. и „Ибни-Сина 1“ ООД е идентично с това между него и д-р М.,
тъй като и двамата изпълняват длъжност лекар-педиатър срещу заплащане, на едно
и също работно място, осигурено и оборудвано от дружеството. Липсва основание
единият вид отношения да бъде квалифициран като трудово-правни, а другият –
като граждански само поради факта, че д-р Л. замества д-р М. в определени
часове и дни, това единствено го квалифицира като срочен трудов договор по
чл.68 и сл. от КТ или като трудов договор за работа през определени дни от месеца
по чл.114 от КТ.
Предвид изложеното и в отклика от
въззивният съд настоящият приема, че вмененото на „Ибни-Сина
1“ ООД административно нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ,
осъществено чрез допускане до работа на 03.01.2019г на лицето М.П.Л. без
сключен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение, е
обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно
квалифицирано от АНО. Липсата на допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения, вкл. такива, засягащи минимално изискуемото задължително съдържание
на АУАН и НП, както и констатираното правилно приложение на материалния закон,
налагат извод за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП и
наложената с него санкция.
Относно размера на същата приложимият чл.414 ал.3 от КТ предвижда
имуществена санкция в размер от 1 500лв. до 15 000лв. за работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 от Кодекса. В
конкретния казус АНО е наложил санкция от 5000лв. – 1/3 от специалния максимум
от 15 000лв., значително надвишаваш специалния минимум от 1 500лв.,
като това е станало при липса на доказателства за предходни наказания за
извършени нарушения по КТ, както и на каквито и да било данни за утежняващи обстоятелства
за отговорността на нарушителя или степента на обществена опасност на
нарушението. Предвид изложеното този състав счита, че санкцията по НП следва да
бъде редуцирана до законоустановения минимум за този вид нарушения от
1 500лв, като преценява, че тя е адекватна да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН.
Като не е
съобразил изложеното и е отменил НП, въззивният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което налага отмяната му и постановяване на ново
такова по същество от настоящия съд съобразно гореизложените съображения.
Така мотивиран и съобразно с правомощията
си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 929/29.06.2020 по АНД № 5360/2019г на РС – Варна, ХХХVІ с-в, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна НП №03-010835/30.01.2019г, с което на осн.чл.414
ал.3 от КТ на „Ибни-Сина 1“ ООД – Варна, ЕИК *********,
е наложена Имуществена санкция, като НАМАЛЯВА
размера й от 5 000 (пет хиляди) лв. на
1 500 (хиляда и петстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.