Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Кубрат

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 № ___6__

 

гр.  Кубрат, 15.01.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 428 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Обективно съединени искове  с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.

         Ищецът - „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост – 4”, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., чрез юриск. Н. М., като твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер Крекс – 15369889, Н. М. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МастърКарт; на 03.11.2017 г. Н. М. активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № Карт – 15369907 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта; върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент; съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращия потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението; Н. М. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1 400.16 лв.; неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, дало основание на кредитора да блокира последващото използване на кредитната карта; въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупаните задължения доброволно, Н. М. продължил виновно да не изпълнява задълженията си, което неизпълнение породило правния интерес на кредитора да потърси съдебна защита на вземането си, станало изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо изпращането на съобщение  от кредитора до кредитополучателя, съгласно реда и условията на чл. 17 от договора,  моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед № 173/ 27.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 247/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми: главница в размер на 1 400.16 (хиляда и четиристотин лева, шестнадесет ст.) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019 г.; 46.47 (четиридесет и шест лева, четиридесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва за периода 09.11.2018 г. до 08.03.2019 г., съставляващи неплатени задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит от 03.11.2017 г. с кредитна карта Карт – 15369907, сключен между Н. М. и „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.клон България”, както и за присъждане на разноските по заповедното - 28.93 (двадесет и осем лева, деветдесет и три ст.) лева – платена държ.такса, и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, и в настоящото производство.

        Ответникът - Н.А.М., ЕГН ********** с пост./ наст.адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. В. Николов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а в съдебно заседание   и относно нейната основателност. 

      Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 247/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат,  приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за револвиращ потребителски кредит от 03.11.2017 г. с кредитна карта Карт – 15369907, се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответника е отпуснат максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който той като кредитополучател е   усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществявани чрез издадената му кредитна карта; върху усвоената сума страните са договорили да се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент; съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращия потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението, но Н. М. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1 400.16 лв.

        Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни.

        Поради пълното неизпълнение на задълженията на ответника ищцовото дружество на 31.10.2018 г. поканило длъжника да изпълни задълженията си в посочения размер, видно от изпратената, връчена му лично на 01.11.2018 г., покана, но не последвало изпълнение, поради което на25.03.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 247/ 2019 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.

         Срещу издадената по цитираното гражданско дело  Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2019 г.  ответника не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната.  Приетия като писмено доказателство Договор за револвиращ потребителски кредит от 03.11.2017 г. с кредитна карта Карт – 15369907, съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и двете страни,  е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.

         Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:  Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 03.11.2017 год. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата по заема, която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът е преустановил всякакви плащания по договора за кредит на 01.02.2018 г. и е останал задължен за формирания дълг в претендирания от ищеца размер - 1 400.16 лева, вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер. В тази насока е и извършеното доказване на иска.

          Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 25.03.2019 г.,  поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД. 

           Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 28.03 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

           Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 127.08 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 527.08 лева.

           Воден от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.М., ЕГН ********** с пост./ наст.адрес ***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. В. Николов, АК – Разград, вземането на „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост – 4”, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2019 г. по гр.дело № 247/ 2019 год. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – Н.А.М., ЕГН ********** с пост./ наст.адрес ***, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения:  главница в размер на 1 400.16 (хиляда и четиристотин лева, шестнадесет ст.) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019 г.; 46.47 (четиридесет и шест лева, четиридесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва за периода 09.11.2018 г. до 08.03.2019 г., съставляващи неплатени задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит от 03.11.2017 г. с кредитна карта Карт – 15369907, сключен между Н. М. и „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.клон България”.

            ОСЪЖДА  на Н.А.М., ЕГН ********** с пост./ наст.адрес ***, да заплати на „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост – 4”, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., на основание чл.78, ал.1  ГПК, разноските по заповедното - 28.03 (двадесет и осем лева, три ст.) лева – платена държ.такса, и 50.00 (петдесет) лева – юриск.възнаграждение, както и по настоящото сумата 527.08 (петстотин двадесет и седем лева, осем ст.) лева - разноски по делото.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

                                                               Районен съдия:  /п/ - Д. Петрова-Енева