№ 371
гр. Плевен, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200993 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №7514/29.11.2021г. на *** на отдел
„Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. *** оправомощен със Заповед № РД-
11-1232/28.10.2021 г.на Председателя на УС на АПИ на Г. ИВ. Г., ЕГН:
********** е наложена глоба в размер на 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин
/лева на основание чл.53, ал.1,вр с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр.чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извън
габаритните и /или тежки ППС.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като
неправилно и незаконосъобразно. В с.з. не се явява ,не се представлява.
Ответникът по жалбата - редовно призован се представлява от юрк.
С*** в съдебното заседание,която моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, сочи доводи в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №00081578 е
1
съставен на 04.11.2021г. от Н. М. АМБ. на длъжност ***, Агенция “Пътна
инфраструктура“ - София против жалбоподателят за следното:
На 04.11.2021 г., в 14:40ч., на път ІІ-34, км 41+200 в посока гр. *** Г.
ИВ. Г. е управлявал и осъществил движение на МПС с 4 оси, с две
управляеми оси, марка ***, модел ***
В процеса на проверката било направено измерване, при което било
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както
следва:
При измерено разстояние между осите 1.41м на двойната задвижваща
ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била
28.000т, при максимално допустимо натоварване на оста - 19т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, буква „в“ от с.Наредба.
Съгласно чл.3, т.2 на Наредба №11/2001г. на МРРБ, при
надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.
Измерването било извършено с техническо средство - електронна везна
модел DFW-KR №*** и ролетка 1313/18 /5 м/.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показали на
проверяващите, че ППС освен, че е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно се явява и
тежко по чл.3, т. 2 на с.Наредба.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП, движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на с.Наредба.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата, или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а” от ЗП.
Към момента на проверката жалбоподателят Г. ИВ. Г. е осъществявал
2
движение на извънгабаритно ППС (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/и ли тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя (АПИ). Това представлява дейност от
специално ползване на пътищата, с което била нарушена разпоредбите на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1
на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Административно наказващият орган е приел ,че нарушението не е
маловажно.Нарушението е за първи път.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: кантарна бележка/ tisket № 327/ 04.11.2021 г., Разписка за
връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на МПС -
част II, пътен лист.
Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи,
степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС и на основание: чл.
53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка в АУАН е преповторена в
издаденото НП.
Същата се потвърждава от разпита на актосъставителят Н. М. АМБ. и
Н. Д. Д., които напълно преповтарят описаното от тях в АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите , като обективни,
логични, непротиворечиви и съответния на останалия доказателствен
материал.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че
неправилно административно наказващия орган е приел, че е нарушена
правната норма на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата. Същата
се изразява в забрана дейности от специалното ползване на пътищата,
движението на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение.
Предпоставките за нейното преодоляване са изрично посочени в Наредба
№11 за движението на извън габаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 на
МРРБ /Наредбата/. Условията касаят движение на такива ППС, след издаване
на съответното разрешение от администрацията, която управлява пътя.
Лицата, които могат да искат такова разрешение са изчерпателно изброени в
чл.15, ал.3 от сочената Наредба. Това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС, или лицата, които извършват превозите.
При неизпълнение на задължението по чл.26, ал.2, т.1 от ЗП,
разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от с.Закон предвижда административно
наказание „глоба“ за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат
3
или наредят да бъдат извършени изчерпателно посочените в нормата
дейности, в т.ч. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Според санкционната разпоредба, субекти на
административнонаказателна отговорност в посочените случаи са
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в"
и "г", т. 2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат или наредят да бъдат
извършени изчерпателно посочените в нормата дейности.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно е
ангажирана личната административно наказателна отговорност на Г.Г. в
качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за
допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, по съображения, че
водачът на ППС не може да бъде субект на нарушение по това обвинение, тъй
като не от кръга на лицата, които имат задължение да се снабдят с разрешение
за движение на извънгабаритно и/ или тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя. Наложената от наказващия орган санкция на водача се
основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация
следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да
бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по
чл. 26, ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това
нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки
ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози. В
случая ангажирането на отговорността на жалбоподателя от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на Г. обвинение се основава
на това, че е управлявал и осъществявал движение на МПС измерено
разстояние между осите 1.41м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 28.000т, при
максимално допустимо натоварване на оста - 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5,
буква „в“ от с.Наредба, с което е осъществил движение на извънгабаритно
ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респ. тежко по
см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда на раздел IV
от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на
обвинението, съдът приема, че Г.Г. като лице, на което е вменено, че е
4
нарушило забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП управлявайки тежко ППС
без надлежно издадено разрешение, може да бъде субект на нарушението и
съотв. на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/
03.07.2001г. на МРРБ.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на административно – наказателното производство по
реализиране отговорността на жалбоподателя. В случая, както в АУАН, така
и в НП е описано едно нарушение, съставомерно по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Тази
разпоредба предвижда наказание за физическо лице, което извършва дейност
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Констатираното превишаване в размерите на процесното превозно средство
по отношение на максимално допустимите ширина и височина в случая
обосновава установеното движение на „извънгабаритно ППС” по смисъла на
чл.2 от Наредба № 11/3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства като един от признаците на нарушението по чл.53
ал.1 т.2 от ЗП. Доколкото за съставомерността на последното е необходимо
движението на извънгабаритното ППС да се осъществява без необходимото
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, в АУАН
и в НП се съдържат и констатации за липса на такова разрешение. Именно в
тази връзка е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗП .Чл.
26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП въвежда забрана в обхвата на пътя да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства –
дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на пар.1 т.8 от ДР
на ЗП, каквато безспорно е констатирана в случая.
Извършването на нарушението се установява по категоричен начин от
събраните гласни доказателства пред районния съд, чрез разпита на
свидетелите , както и от приетите писмени доказателства по делото. Товарът
бил над допустимият,което се установява освен от измерването и от
кантарната бележка от *** /л.16 от делото/
Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят констатациите на административно-наказващия орган. Всички
твърдения, с които жалбоподателят цели да опровергае ангажираните от
5
административно-наказващия орган доказателства, следва да бъдат доказани
от него, а относими и годни доказателства не са представени в
производството пред районния съд.
В случая, в съответствие с правомощията си и съобразно чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11 / 2001г. актосъставителят е съставил АУАН на Г.Г. -
водача на извънгабаритното ППС, тъй като е установил, че именно той
управлява същото без изискващото се разрешение. Доколкото Г. не е спазил
забраната по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП, Съдът приема, че същият е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
НП е издадено при спазване изискванията на чл.53 ал.1 от ЗАНН, не са
налице визираните от жалбоподателя нарушения на материалния и
процесуалния закон. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид.
Съдът обаче намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя не е
индивидуализирано правилно, при спазване изискванията на чл.12 и чл.27 от
ЗАНН. За нарушението по чл.53 ал.1 от ЗП е предвидена глоба в размер от
1000лв. до 5000лв., като в случая наказанието е 3500лв., т.е над средния
размер. Съдът намира, че определетана санкция е прекомерно висока При
определянето му, съгласно НП, АНО е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства-че нарушението е извършено за първи път. Към тях следва да
се прибавят и неотчетените от АНО други смекчаващи отговорността
обстоятелства-трудовата ангажираност. Според Съда правилно и справедливо
за извършеното нарушение е наказание в минимален размер,а именно 1000
лева,поради което НП следва да се измени в санкционната част и наказанието
следва да се определи в размер на 1000лева.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско
възнаграждение. Последното съдът определя на 100 лева на основание чл.63д
от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл. 24. (Изм. - ДВ,
бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) По административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По
административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100
до 360 лв.
Водим от горното,Съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7514/29.11.2021г. на *** на
отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. *** оправомощен със Заповед № РД-
11-1232/28.10.2021 г.на Председателя на УС на АПИ на Г. ИВ. Г., ЕГН:
********** е наложена глоба в размер на 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин
/лева на основание чл.53, ал.1,вр с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр.чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извън
габаритните и /или тежки ППС, като намалява административното
наказание глоба от 3500 лв. на 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА „Г. ИВ. Г., ЕГН: ********** да заплати в полза на Отдел
„Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” - г*** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок пред
Регионален административен съд –гр.Плевен .
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7