гр. Велинград, 18.06.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 313 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ; чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1
от КТи чл.224,ал1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Н.Г.Й., ЕГН ********** ***, против „ВИП-2005“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к-с Слънчев
бряг, к-с “Вип стил”, ет.1, оф.1, представляван от В.М..
Предявени са обективно
съединени искове за признаване на уволнение извършено заповед съобщена устно за
незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, осъждане на
ответника да заплати 1840,0лв. – обезщетение за оставане без работа четири
месеца считано от 03.01.2018г. и до 03.04.2018г. поради незаконното уволнение, както
и сумата от 120лв. –обезщетение за останл неизползван платен годишен отпуск.
Претендира и разноски.
Ищецът твърди, че бил
назначен с трудов договор N° 244/01.10.2017 г. във фирма „ВИП 2005" ООД,
ЕИК: *********-гр. Несебър, с място на работа хотел „Инфинити" в гр.
Велинград, на длъжност „козметик - СПА фиш", на основание чл.67,ал.1, във
вр. с чл.70,ал.1 от КТ, считано от 02.10.2017 г., за срок от шест месеца.
Според този ТД основното трудово възнаграждение било от 460 лв. и имал право на
20 дена годишно на отпуск.
На 01.01.2018г. била на
работа от 10 до 18 часа и се прибрала в къщи. На 02.01.2018 г. по принцип
почивала, но й било зле - кашляла, имала
температура и се задушавала. Поради това се обадила в работата на Х.Р.О., който
й бил пряк началник и му казала, че е болна и, че ще отсъства от работа, като
болничния ще му представи на другия ден. Обадила се и на д-р Х.Р.и отишла да я
прегледа. Установило се, че има остър бронхит и й били предписани лекарства -
антибиотик и помпичка за задуха. Казано й било да отиде другия ден да си взема
болничния и да почива поне 14 дена. Въобще не се чувствала добре, но на
3.01.2018 г. занесла болничния в работата. Искала да го даде на Р., която била
шефка на хотела, но тя не поиска да го вземе и поради това го оставих на
рецепцията, след което се прибрала. Няколко дена след това й се обадили от
хотела, от служебен номер, мисля, които мисли да е било 09.01.2018 г. и й
казали, че вече не е на работа и да отиде да си подпише документите за
освобождаване. Ищцата казала, че съм болна и не може да отида. На 16 януари
трябвало да е на работа, но тъй като не била излекувала, д-р Рашид я изпратил с
направление в Плевмоболницата за процедури. От там й казали, че ще й издадат
още 14 дена болничен. На 15.01.2018г. се обадила и разговаряла с една от
деловодителките – Вили, на която казала, че продължават болничните й и да
предупреди ръководството за това.
Твърди още, че
Заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, не й е била връчена,
поради което и не можела да посочи неин номер, нито основанието на което е
прекратен трудовия договор. По телефона й било съобщено, че е уволнена на
03.01.2018г. Въпреки това я счита за незаконосъобразна, поради следното:
По време на издаването
на заповедта, ищцата била в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето
от 02.01.2018 г. до 15.01.2018 г., според болничен лист № Е20176292522. Не
съществувало задължение служителя да представи болничния си лист веднага след
издаването му, а това можело да стане до три дни след издаването му или след
изписването от болнично заведение, ако е стоял там. Следвало да се приеме, че
може да се ползва от специалната закрила на чл. 333, ал.1, т.4 от Кодекса на
труда, според която разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11
и чл. 330, ал. 2, т. 6 от същия кодекс работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.
Такова разрешение нямало, поради което заповедта за уволнение само на това
основание била незаконосъобразна.
Ищецът твърди още, че в
резултата на уволнението е останал без работа и доходи в период от четири
месеца, поради което и има право на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение. Тъй като трудовото
му възнаграждени било 460лв. месечно, то за тези месеци на обезщетението за
оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ възлизало на сумата от 1840,0лв.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска за признаване на уволнение извършено заповед съобщена
устно за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, осъждане на
ответника да заплати 1840,0лв. – обезщетение за оставане без работа четири
месеца считано от 03.01.2018г. и до 03.04.2018г. поради незаконното уволнение, както
и сумата от 120лв. –обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск. Претендира
и разноски.
В определения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Елена
Костова-П.а на представителя по закон- управителя В.М.. В него не оспорва
допустимостта на исковете, но оспорва предявените с искова молба обективно
съединени искове по основание и размер. Не оспорва твърденията на ищеца,
че между страните е бил сключен трудов
договор №244/01.10.2017г., по чл.67, ал.1 във вр.чл.70, ал.1 от КТ — със
шестмесечен срок на изпитание в полза на работодателя, на основание чл. 70,ал.1
от КТ, както и на 03.01.2018г. ищцата да е посетила офиса/деловодството на
работодателя си в — х-л „Инфинити”, град Велинград, за да представи болничния
си лист.
Намира подадената
искова молба за неоснователна поради няколко причини, а именно.
На първо място оспорва
твърдението на ищеца, че не е била връчвана Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. В тази връзка твърди, че на 03.01.2018г. при
представяне на болничен лист № Е20176292522/03.01.2018г. в офиса на
работодателя в х-л „Инфинити”, град Велинград, ищцата Н.Й. била уведомена, че
трудовото й правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя и при
условията на чл.70. ал.1 от КТ — „по инициатива на работодателя, в изпитателния
срок“.
Представена й била и
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №244/02.01.2018г., ведно с
оформена трудова книжка, както и сумата от 109.52 лева, обезщетение по чл.224
от КТ. Същата е отказала да получи представените й книжа, поради което Заповед
№ 244/02.01.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение била оформена
„при отказ”, с подписите на служителите на работодателя - К.И.П.и В.Н.М., които
били свидетели на отказа на ищцата. За прекратяването на трудовото
правоотношение, ответника уведомил НАП по реда на чл.62,ал.З от КТ.
2/ Несъстоятелни намира
твърденията на ищцата, че е била „уволнена” в нарушение на разпоредбата на
чл.ЗЗЗ,ал.1,т.4 от КТ. В конкретният казус се намирали в хипотезата на
прекратяване на трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 и чл. 71 от КТ,
като основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по Глава XVI от
КТ, регламентирани в разпоредбите от чл. 325 до 336, били неприложими към
режима на този вид трудови правоотношения, поради което „уволнение” не било
осъществявано. Настоява се на това, че прекратяването на трудовото
правоотношение по чл.71 от КТ представлявало самостоятелно основание за
преустановяване на трудовоправната връзка между страните- работодател и
работник/служител, което не се подчинявало на изискванията в Глава XVI от КТ, в
каквато посока била и съдебната практика.
Твърди, че Договорът
със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ. Той не се
прекратявал с изтичане на срока, а модалитета "срок за изпитван“ давал
възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати
договора до изтичането му без да посочи мотив или да аргументира
прекратителната заповед.
В срокът на изпитване,
съществуването на трудовоправната връзка било несигурно, тъй като договорът не
бил окончателно сключен и зависел изпяло от волята на страната, в чиято полза е
уговорен срокът за изпитване - в настоящият случай, от волята на работодателя,
тъй като бил сключен в „полза на работодателя”. Законодателят предоставил тази
правна възможност, за да бъде проверена годността на работника/служителя за
съответната длъжност, респективно когато работникът/служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него. В тази връзка, не случайно било предвидено и
ограничение, този вид договор да се сключва само веднъж за една и съща работа
между едни и същи страни. Поради тази причина и с оглед целта на този вид трудов
договор, същият бил ограничен с максимален срок на изпитване (6 месеца), а се
прекратявал облекчено - без мотиви, без предизвестие, без закрилата по чл.ЗЗЗ
от КТ и без дължими обезщетения от страната, в чиято полза е уговорен срокът.
Именно тази специфика на института на „срока на изпитване” като молалитет на
трудовия договор, обуславяла неприложимостта на закрилата по чл. 333 от КГ в
срока на изпитване, тъй като работодателят извършвал преценка за годността на
служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежала на
Съдебен контрол.
До изтичане на срока за
изпитване, работодателят разполагал с правото да прекрати трудовия договор без
предизвестие при условията на чл.71, ал.1 от КТ във всеки момент. Сочи и
съдебната практика по материята в този смисъл (виж. Решение №376/26.10.2011 г.
по гр.д.№1405/2010 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 620/18.10.2010 г. по гр.д.№
1716/ 2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение №65/24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5669/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 215/17.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №
722/2011 г., IV г. о., ПС).
Процесният договор бил
сключен на 01.10.2017г. и прекратен на 03.01.2018г. - в срока на изпитването.
При което и работодателят бил спазил законовите изискванията на чл.71, ал.1 от КТ.
Ето защо и с оглед
изложеното намира предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1,т.1 и
т.2 от КТ за неоснователни и като такива се иска да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното
намира за неоснователен и искът по чл.344ал.1, т.З КТ, във вр. чл.225,ал.1 от КТ — обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за период
от 4(четири)месеца, считано от 03.01.2018г., в размер на 1840лева.
Впрочем, с оглед
екзактността по казуса, следвало да се отбележи, че ищцата за периода
03-30.01.2018г. е била във временна неработоспособност, за което са й издадени
последователно болнични листове: №Е20176292522/03.01.2018г. (представен на
работодателя на 03.01.2018г.) и № Е201866726955/29.01.2018г., които й били
начислени и изплатени по реда на КСО от НОИ. Освен това счита и искът да се
явявал преждевременно предявен, тъй като били предявен на 01.03.2018г. — два
месеца от прекратяването на трудовото правоотношение, а се претендирало
обезщетение за 4(четири)месеца, които и към настоящият момент не били изтекли.
На следващо място
твърди, че претендираната сума, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ — за неползван платен годишен отпуск, била начислена по Заповед №
244/02.01.2018г. и не била дължима от работодателя.
Това било така, тъй
като на 03.01.2018г., отказвайки да получи Заповед № 244/02.01.2018г., ищцата
отказала да получи и сумата от 109.52лева, представляващи обезщетете за
неползван платен годишен отпуск (обезщетение по чл.244,ал.1 от КТ). С оглед
уговореният начин на плащане на трудовото възнаграждение и плащанията във
връзка с него, по прекратения вече между страните трудов договор ставало в брой, в касата на дружеството-работодател. Начислената
сума от 109.52лева, представляваща обезщетение по чл.244 от КТ, стояла на
разположение на ищцата, депонирана в касата на дружеството-работодател, поради
което и искът по чл.224, ал.1 от КГ по изложените аргументи се явявал
неоснователен.
По тези съображения,
като намира обжалваната заповед за законосъобразна се иска отхвърляна на
исковете като неоснователни.
В с.з. ищецът,
чрез пълномощника си адв.А. се отказал частично от иска си по чл.225, ал.1 КТ,
в частта и за сумата от 1360лв. – обезщетение за остване без работа през
месеците януари, март и април 2018г. Отказал се изцяло и от иска си за
заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, тъй като му е пратено в съдебно
заседание, като и производството по делото на осн. чл.233 ГПК е прекратено.
Твърди да е започнал работа пи друг работодател през м.март 2018г. Подържа
изцяло предявените искове за отмяна на уволнение, възстановяване на предишната
работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 460лв. –за
оставане без работа в резултата на уволнението през м.февруари 2018г. , с
подробни съображения в защита.
В с.з. ответникът, чрез пълномощника адв.П. оспорва исковете, подържа
възраженията, с подробни съображения в защита.
За успешно
провеждане на производството по исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
е необходимо да се установи съществувал ли е между страните действителен трудов
договор, същият да е прекратен с обжалваната заповед, заповедта да е
незаконосъобразна, съответно уволнението да е незаконно и ищецът да е останал
без работа за период от шест месеца в резултат на уволнението.
Съдът като взе предвид
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Безспорно е, а страните и не спорят между тях да
съществувало трудово правоотношение, чийто източник е Трудов договор №
244/01.10.2017г., сключен между Н.Й. и ответното
дружество „ВИП-2005“, в качеството му на работодател, на осн. чл.67, ал.1 КТ,
вр.чл.70,ал.1 КТ - срочен трудов договор за времето от 02.10.2017г. до
02.04.2018г. и с модалитет срок за изпитване от шест месеца – в полза на
работодателя. По силата на този тр.договор Н.Й. е работила като “козметик-СПА
фиш”, с основно месечно тр. възнаграждение в размер на 460лв. и с право на 20
дни платен годишен отпуск.
Видно от представениа
болничен лист № Е20176202522/03.01.2028г.
ищеца е поради заболяване остър бронхит е бил в отпуск по болест в
периода от 02.01.2018г. до 15.01.2018г.
Ответника е представил Заповед № 244/02.01.2018г. (л.23), от която се установява
работодателят да е издал такива, с която на осн. чл.71, ал.1 КТ трудовото правоотношение
на Й. е прекратено по инициатива на работодателя в изпитателния срок. Тази
заповед е връчена на ищеца Й. на 03.01.2018г. –при отказа на работника, удостоверен
с трите имена и подписите на двама свидетели.
От показанията на
свидетеля П. – живеещ заедно с ищцата, се установава, че през декември месец Й.
имала проблеми с дишането, като в тази връзка уведумила работадателя, че ще
излезе в болнични за да си реши проблема. Било й казано да изчака да минат
коледните и новогодишните празници. Тй като на пълви и втори януари ищцата била
много зле, се обадила, че не може да отиде на работа и отшила на лекар. След
един или два дни ищцата даедно със свидетеля отишли в хотела, за да занесе
болничния лист, а свидетеля остнал да чака. Излязла от хотела много разстроена,
като казала да ся я изгонили и да й било казано, че вече вече не служител на
хотела.
От показанията на
свидетелите на ответника – К.П. и В.М. се установява следното: На 03.01.2018г.
ищцата отишла в офиса на изп.директор–М. и представила болничен лист. М. и
казала да подпише заповед за напускане, но тя казала, че в болнични и няма да
подписва нищо и няма да вземе нищо. Оставила си болничния и си тръгнала. След
което П. и М. си написали имената, ЕГН-тата и се подписали в заповедта, тъй
като ищцата отказала да се подпише. Свидетелите твърдят, че изписаните имена на
свидетели за връцване при отказ и подписите са изпълнени от тях.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, тъй като те съвпадат помежду си и кореспондират с писмените
доказателства. При което в случая безспорно се установява, че на ищеца е
връчена при отказ заповед за прекратяване на трудовия договор на 03.01.2018г.
напълно неоснователни са твърденията на ищеца, че не му е връчвана заповед за
прекратяване на тр.догвор, а е бил уведомен за това по телефона, тъй като и от
показанията на свидетеля на ищеца –П. се установява на 03.01.2018г. Й. да е
била в хотела, където е работното й място, като именно тогава е разбрала, че
трудовия и договор е прекратен.
На следващо място от представените от ответника Уведумление до ТД НАП и Справка за приети
уведомления по чл.62, ал.4 КТ се установява да е постъпила при този орган информация
на
05.01.2018г. за
прекратяване на ТД на Й., което
означава, че така
представената Заповед №244 вече е съществувала на дата 05.01.2018г.
И тъй като се установи работадателя да е издал
Заповед № 244/02.01.2018г., с която на осн. чл.71, ал.1 КТ трудовото павоотношение на
Й. е прекратено по причини – по инициатива на работодателя в изпитателния срок,
която е връчена на 03.01.2018г. при отказ на работника да я получи, то и от
врачването станало на 03.01.2018г., трудовото правоотношение на ищеца се счита
за прекратено.
Фактическия състав на
прекратяването на трудовия договор за изпитване е облекчен и включва следните
елементи: 1/. валидно сключен трудов договор със срок за изпитване; 2/. писмено
едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор в срока за
изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от страната, в чиято полза е
уговорката за изпитване; 4/ достигане на волеизявлението до другата страна в
рамките на срока за изпитване.
Съгласно чл.71, ал.1 КТ
до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен може да
прекрати трудовия договор без предизвестие. С такива права работодателят-ответник е разполагал, до
колкото срока за изпитване от шест
месеца е уговорен в негова полза. За прекратяването на
трудов договор в срока за изпитване има специално основание – чл.71, ал.1 КТ. Именно на това правно основание е и прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с посочената Заповед № 244/02.01.2018г. В
конкретния случай ответното дружеството в качеството си на работодател е
спазило изцяло изискванията на чл. 71,
ал. 1 КТ – налице са валидно сключен трудов договор със срок за изпитване в
полза на работодателя, който не е изтекъл, писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, която е връчена на ищцата в срока за изпитване и
правоотношението е прекратено в рамките на срока за изпитване на основание чл. 71 КТ, тъй като то е пекратено на
03.01.2018г., а трудовия договор е сключен на 01.10.2017г., то и прекратяването му е станало три
месеца след сключването, тоест преди да изтече щест месечния изпитателен срок.
Неоснователни са съображенията на ищеца, че
уволнението е незаконно, тъй като към момента на връчване на уволнителната
заповед е бил в болнични и поради това се порзвал от закрилата предвидена в
чл.333, ал.1 т.2 КТ, поради следното: Съгласно чл.333, ал.1 от КТ закрила при
уволнение се предвижда само в лимитативно изброените случаи на прекратяване на
трудов догвор, а именно при уволнение на осн. 328, т.1, 2, 3, 5 и 11 и чл.330,
ал.2, т.6 КТ. Между тях не посочено основание за уволнение чл.71, ал.1 КТ, а
именно на това основание е прекратен трудовия договор на ищеца. И това не
случайно, тъй като модалитета срок за изпитване е предвиден за да може да се
провери от работодателя дали работника е в сътояние да изпълнява възложената му
работа, а работника да провери дали работата е подходяща за него. Докато трае
срока за изпитване трудовото правоотношение, макар и възникнало е в относителна
висящност, тъй като едва с изтичането на изпитателния срок трудовия договор се
счита за окончателно сключен. Поради това докато трае срока за изптиване е
предвидена възможността страната, в чиято полза е уговорен да може да го
прекрати по облекчен ред – без предизвестие, а и без да се съобразява със
закрилата предвидена в чл.333 КТ.
По горните съображения съдът намира, че тредовото
правоотношение на ищеца е закносъобразно прекратено от работодателя със Заповед
№ 244/02.01.2018г. и на осн. чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване. При което и тази заповед е закносъобразна и като
такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1 КТ е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли.
Предвид неоснователност на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, неоснователни се явавт и обусловените то него по чл.344, ал.1 ,
т.2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
присъждане на обазщетение по чл.225 КТ за остване без работа в резултат на
уволнението и като такива също ще се отхвърлят.
Предвид изхода от спора ищецът няма право на разноскип оисковете по
чл.344 КТ, а направените от него такива остават за негова сметка. Не така стои
въпроса по отношение на разноските нправени от ищеца за предявения от него иск
по чл.224, ал.1 КТ. Действително ищеца се отказал от този иск, но това е
направил, тъй като в съдебно заседание е получил плащане в размер на 109,52лв.,
колкото според ССЕ е дължимото му се обезщетение за остналия неизползван ПГО.
При което и при завеждане на делото този иск е бил основателен. Поради това и
съобразно нормата на чл.78, ал.2 ГПК и до колкото ответника е стнал причина за
предявяване на иск по чл.224, ал.1 КТ, а ищеца е нправил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 650лв. за четирите иска, то и следва да му се
присъдат разноски по съразмерност с основателната част от този иск от
148,31лв., определени на база ¼ от направените такива, която сума ще се
осъди ответника да заплати.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право
на разноски, като е представляван от адвокат и е представил доказателства за направени
такива в размер на общо 840лв. за четирите иска. Ето защо и по изложените
по-горе съображения досежно иска по чл.224, ал.1 КТ, на ответника ще се
присъдят разниски в размер на 611,66лв. по съразмерност с неоснователната част
от исковете.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Велинград,
сумата от 50,0 лв. държавна такса за производството
по иска по чл.224 КТ, както и 40лв. напаравени разноски за ССЕ при изплатени в
80лв. от БС, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:
Р
Е Ш И :
Отхвърля исковете на Н.Г.Й., ЕГН ********** ***, против „ВИП-2005“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к-с Слънчев бряг,
к-с “Вип стил”, ет.1, оф.1, представляван от В.М., по чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3 КТ, за признаване на незаконно уволнението извършено със Заповед № 244/02.01.2018г., с която на осн.
чл.71, ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение и неговата отмяна, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на 460,0лв. –
обезщетение за оставане без работа през месец 02.2018г., като неоснователни.
Осъжда Н.Г.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на „ВИП-2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Несебър, к-с Слънчев бряг, к-с “Вип стил”, ет.1, оф.1, Сумата от 611,66лв. (шестстотин и
единадесет лева и 66ст.), разноски по делото за един адвокат по съразмерност.
Осъжда „ВИП-2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к-с Слънчев бряг, к-с “Вип стил”, ет.1, оф.1, да заплати на Н.Г.Й., ЕГН ********** ***, Сумата от 148,31лв. (сто четиридесет и осем
лева и 31ст.), разноски по делото за един адвокат по съразмерност, А ПО СМЕТКА НА ВлРС –
50,0 лева (петдесет лева) ДТ за
производството и 40,0 лева (четиридесет
лева) -разноски, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на
която е обявено решението-22.06.2018г., а копие от същото да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)