Р Е Ш Е Н И Е
№ 62 26.06.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. т. д. № 130 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 64 от 14.03.2019 г., постановено по т.д. № 411/2018 г. по описа на ОС-Бургас.
С решението съдът:
Осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на В. К. С. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда, причинена в резултат на непозволено увреждане, извършено от дъщеря й В. И. С. на 25.02.2018 г. ок. 18.00 часа в гр. Б. на главен път I-9 при управление на л.а. „БМВ“ с рег. № А* застрахован при ответното дружество по договор застраховка „гражданска отговорност“, полица № BG/22/117000678887, ведно със законна лихва от 29.03.2018 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛИЛ иска до претендирания размер от 90 000 лв., както и в частта за лихва за периода от 25.02.2018 г. до 29.03.2018 г.;
осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на В. К. С. сумата от 596, 79 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и рехабилитация в резултат на непозволено увреждане, извършено от дъщеря й В. И. С. на 25.02.2018 г. ок. 18.00 пчаса в гр. Б. на главен път I-9 при управление на л.а. „БМВ“ с рег. № А* застрахован при ответното дружество по договор застраховка „гражданска отговорност“, полица № BG/22/117000678887, ведно със законна лихва върху част от главницата в размер на 346, 79 лв. считано от 29.03.2018 г. до изплащането, и законна лихва върху част от главницата в размер на 250 лв., считано от 11.01.2019 г. до изцплащането, като ОТХВЪРЛИЛ иска за законна лихва в останалата част;
осъдил страните за разноски;
осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати държавна такса на съда.
Решението е обжалвано от двете страни.
Въззивницата-ищца В. С. чрез адв. В. обжалва решението в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди. Счита го за неправилно. Излага следните съображения:
Приложените по делото медицински документи, рентгенографии, ехографска диагностика, компютърна томография, образни и инвазивни изследвания установяват категорично получените увреждания, които изброява подробно. Позовава се и на заклъчението на СМЕ, която сочи първоначален оздравителен период за гръден прешлен 8 месеца. Доказателствата сочат невъзстановимо състояние и необходимост от последващи рехабилитационни процедури. Позовава се и на категоричните свидетелски показания за състоянието на въззивницата, което и към момента на жалбата не е възстановено напълно. Съдът е следвало да подложи на съвкупен анализ събраните доказателства и да отчете задължителните указания на ППВС № 4/68, т. 11, което не е сторил. Съобразяването им би довело по справедливост до по-високо обезщетение в съответствие с принципите за справедливост. Съдът не отчел и нуждата и необходимостта от последваща рехабилитация и през 2019 г., както и факта на невъзстановяването повече от 12 месеца след произшествието. Съдът не съобразил и наличните болки във врата, кръста и гръбнака, невъзможността ищцата да упражнява труд и до получава доходи. Посочения от експерта период на възстановяване от 8 месеца бил ориентировъчен и се отнася до първоначално възстановяване, но не и до последващи рахабилитации. Съдът в недостатъчна степен отчел конкретните множество тежки увреждания, както и не е отдал необходимото значение на трайността на уврежданията. Съдът неправилно игнорирал негативната промяна в социалното поведение и психическо разстройство на ищцата. В случая справедливата обезвреда би била в размер на 90 000 лв., в какъвто размер е искането, предвид няколкото средни телесни повреди в съвкупност и наличните усложнения, които са пряка последица от увреждането. Посочва съдебна практика в подкрепа на доводите си. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване пълния размер на иска от 90 000 лв.
Въззивникът-ответник „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението в частта му на иска за неимуществени вреди в размера над 20 000 лв. до присъдената сума от 40 000 лв., ведно с лихвата от 29.03.2018 г. до изплащането. Счита го за неправилно. Излага съображенията: Решението било недостатъчно мотивирано. Съдът бил длъжен не просто да изброи фактите, а е трябвало и да ги анализира обсновавайки размера, което не е сторил. В случая след анализ на доказателствата следва извода, че присъдената сума от 40 000 лв. е в завишен размер, не кореспондира с реално причинените вреди и не е съобразено с принципа за справедливост. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и законната лихва.
В срока по закона е депозиран отговор от В. С. чрез адв. В., с който оспорва изложеното във въззивната жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД. Отново посочва подробно уврежданията на ищцата, които са резултат на произшествието. Позовава се на принципа на справедливост и моли за потвърждаване на решението в обжалваната от застрахователя част.
Въззивните жалби са допустими – подадени от лица, които има правен интерес и са легитимирани да обжалват първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на закона – 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивницата-ищец В. С. чрез адв. В. поддържа въззивната жалба, представя доказателства и пледира за уважаването й.
Въззивната страна – ответник „Лев Инс“ АД не се представлява. Депозира молба, с която поддържа въззивната жалба, пледира за уважаването й.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Ищцата твърдяла, че е пострадала от ПТП със загуба на съзнание, болки в корема, гадене, болка при движение и дишане в дясна гръдна половина. Произшествието е било осъществено на 25.02.2016 г. на главен път I -9 от р.а. марка БМВ № А* управляван от В. С. Била откарана в УМБАЛ – Бургас, приета в ХО за периода 25.02.2018 г. до 01.03.2018 г. и НХО от 01.03.2018 г. до О7.05.2018 г. Окончателната диагноза била: контузно корпорис с придружаващи заболявания: множествени счупвания на ребра, счупване на гръбначен прешлен, желязонедоимъчна анемия, струма на хашимото. Образувано било ДП № 157/2018 г., което било е прекратено. Получената от ПТП средна телесна повреда се изразявала в трайно затруднение на движението, разстройство на здравето, временно опасност за живота. Към момента на исковата молба не била възстановена., има болки в главата и гръдния кош, кръста, слабост в краката. Чувствала непълноценност, неувереност, страх от пътуване, болки при счупванията. Автомобилът, с който е извършено увреждането е бил застрахован в ответното дружество, като за произшествието е бил уведомен на 29.03.2018 г. Ищцата отказала да подпише споразумение със застрахователя, тъй като не била съгласна с предложения размер на обезщетението от 30 000 лв.
Ответникът – застраховател не признал основателността на иска. Възразил, че механизмът на ПТП не бил изяснен напълно, както и предявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като не поставила предпазен колан. Оспорил и причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата. Възразил и по размера на претендираното обезщетение, което било завишено и несъобразено със съдебната практика.
Настоящият съд изцяло споделя установената от окръжния съд фактическа обстановка, която се заключава в следното:
Установено е от констативен протокол от 26.02.2018 г. на ОДМВР-Бургас, че на 25.02.2018 г. при управление на л.а. БМВ № А* В. С. извършила ПТП на главен път I-9 посока кв. Сарафово към центъра на гр. Бургас. В автомобила пътувала и ищцата. Поради заснежената и неблагоприятна пътна обстановка автомобилът, като се движел с несъобразена скорост попаднал на хлъзгав участък, поднесъл, завъртял се и се ударил в крайпътно дърво. Съставилият протокола О. М., полицай при ОДМВР-Бургас, потвърждава констатираното в него. Ищцата претърпяла наранявания в ребрената област. Била откарана в УМБАЛ-Бургас, където престояла в ХО и НХО. Видно от издадената от болницата епикриза ищцата имала множествени счупвания на ребра, счупен гръбначен прешлен. При постъпване в шокова зала временно изгубила съзнание, имала болки в дясната половина на гръдния кош, гръбначния стълб и корема.
Съдът назначил експертизи. Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза дава заключение за механизма на произшествието. Установява, че нараняванията на ищцата са получени от въздействие на ротационни сили, които не са били предотвратени поради необорудване на автомобила със странични възглавници и завеси. Според вещото лица пострадалата е била с поставен предпазен колан. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза конкретизира получените наранявания. Установява, че ищцата е получила фрактури на четвърта, пета и шеста ребрени дъги, малък подкожен емфизем в гръдния кош, счупване на 11-ти гръден прешлен с лекостепенно снишаване на тялото. Експертът потвъждава факта на престоя в УМБАЛ-Бургас, където е лекувана консервативно, били са назначени и извършени рентгенови и томографски изследвания. Ищцата провела рехабилитация в СБАЛ-Хисаря през октомври и декември 2018 г. Обичайния ход на оздравителния процес продължил ок. 8 месеца, като при извършения преглед ищцата се придвижвала без помощни средства, с изправено тяло, без изкривяване на гръбначния стълб и без болка при допир. Нямала проблеми при навеждане. Измалявала при продължително ходене. Според експерта болки могат да бъдат провокирани при застудяване и инфекция на горни дихателни пътища.
Съдът разпитал свидетели. Св. Н. дава показания за преживения от ищцата стрес, болка и трудности след произшествието. Посещавала е в болницата, ищцата била обездвижена на легло, имала сложен корсет, приемала течна храна. Посещавала е и впоследствие в дома й при домашното лечение. Започнала да става след първия месец.
Не се спори, че автомобилът е бил застрахован в ответното дружество по договор „гражданска застраховка“ с полица № BG/22/117000678887. Установява се и от приложени фактури, епикризи и фискални бонове, че ищцата е направила общо разходи за 596, 79 лв.
Пред въззивния съд се представят писмени доказателства – епикриза на „СБРНК“-ЕАД-Хисар, болничен лист и фактура установяващи пребиваването на пострадалата в специализирана болница за рехабилитация.
Съдът от правна страна намира:
При такава фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи водещи до уважаване на исковата претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага и следното:
По отношение въззивните твърдения по съществото на спора и предвид приетите нови писмени доказателства съдът не намира основания за друг правен извод. Пред окръжния съд е било категорично установено, уврежданията и причинната им връзка с произшествието, както и периода на оздравяване от ок. 8 месеца. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е прието без възражения. От представените пред въззивния съд нови доказателства, които са в противоречие със заключението на експерта, не следва безсъмнителен и категоричен извод, че описаните в епикризата на Специализирана болница за рехабилитация - Хисар болки и съответно рехабилитационни процедура са в пряка причинна връзка с произшествието или не се дължат на други фактори, тъй като вещото лице заключава, че е възможно болките да бъдат провокирани от климатични промени или инфекция на горни дихателни пътища. При липса на доказателства в тази връзка съдът кредитира заключението на експерта, което не би могло да се обори от новоприетите писмени доказателства. При това положение се налага извода, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а въззивния съд няма основания за завишаване на обезщетението. Следва и да се посочи, че отговорността на застрахователя е в размера, необходим за репарация на конкретни, претърпени от ищеца и установени в процеса вреди. В случая определеното обезщетение е съобразено и със съдебната практика, като в размер на 40 000 лв. е справедливо за всички увреждания, болки и страдания, претърпени от въззивницата – ищца в резултат на увреждането, които са категорично установени по делото.
При съвпадение на крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските. Въззивницата – ищца е направила общо разноски в размер на 3 260 лв. – държавна такса от 100 лв., адвокатски хонорар за защита пред въззивния съд според интереса на обжалването – 2 030 лв. и адвокатски хонорар за защита по вззивното обжалване на другата страна – 1 130 лв., съгласно списък. Въззивникът-ответник е направил разноски от 400 лв. държавна такса, също съгласно списък. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивницата-ищца за неоснователно, тъй като същото е съобразено със съответната Наредба за минимални размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото. Поради това въззивникът-ответник следва да се осъди да заплати на въззивницата – ищца сумата от 1130 лв. разноски за адвокат пред въззивната инстанция.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 14.03.2019 г., постановено по т.д. № 411/2018 г. по описа на ОС-Бургас.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, адрес гр. София, бул. Черни връх № 51Д представлявано от адв. С. Р., съд. адрес гр. С., ул. „В.“ № **, ет. *, ап. * да заплати на В. К. С. с ЕГН **********, представлявана от адв. П. В., съд. адрес гр. Б., ул. „В. А.“ № *8, ет. *, офис * сумата от 1130 лв. разноски за адвокат пред въззивната инстанция, съгласно списък.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: