ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151908.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502019 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.130 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против
определение № 7747/06.06.2019г. по гр.д.№ 21296/2019г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е
върната исковата молба по делото и производството по същото е прекратено по отношение
на предявени при условие на евентуалност обективно съединени искове за осъждане на
ответника Р. М. С. да заплати на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, сумата
от 2839,74 лева- главница по договор за потребителски кредит № 2609654, сключен от С. с
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ЕАД, вземанията по който били цедирани в полза на
ищеца, сумата от 270,52 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 21.10.2017г.-
20.06.2018г., и сумата от 234,15 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
21.10.2017г.- 30.09.2019г.
В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че
съединените при условие на евентуалност с основните искове по чл.422 от ГПК осъдителни
искове са недопустими, защото не е въведено друго основание, от което да произтича
вземането. Сочи се, че основанието на установителните искове по чл.422 от ГПК, с които са
съединени при условие на евентуалност осъдителните искове, е настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит преди датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, а основанието на евентуално съединените искове е
настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 15659/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с., образувано по заявление
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 8610/02.10.2019г., с която е разпоредено длъжникът
Р. С. да заплати на кредитора горепосочените суми. Обстоятелствата, от които произтича
вземането накратко са следните: На 03.02.2017г. С. сключил с „УниКредит кънсюмър
файненсинг“ЕАД договор за потребителски кредит, по който му била предоставена сума в
размер от 3000 лева, която следвало да бъде върната на 72 равни месечни вноски, ведно с
възнаградителни лихви такса и застрахователна премия. Той платил сума в размер от
7240,04 лева, след което преустановил плащанията, поради което на 20.06.2018г. кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем. Вземанията по договора за потребителски кредит били
1
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2018г..
В исковата молба по гр.д.№ 21296/2019г. на ПдРС, ХV гр.с. подробно са изложени
същите обстоятелства и са формулирани петитуми на установителни искове по чл.422 от
ГПК, а при условие на евентуалност и на осъдителни искове за същите суми. В изпълнение
на указания за обосноваване на правния интерес от съединените при условие на
евентуалност осъдителни искове, е подадена молба от 20.07.2020г., с която се уточнява, че
осъдителните искове са предявени с оглед наведеното с исковата молба ново обстоятелство-
уведомяване на ответника за обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на препис
от исковата молба.
Обявяването на кредит за предсрочно изискуем е факт, от който произтича правото на
кредитора да претендира заплащане на цялото си вземане, включително и на
непадежиралите вноски. Посочването на друг, различен от този по заявлението по чл.410 от
ГПК, момент на настъпване на предсрочната изискуемост обаче не представлява ново
основание на иска. В мотивите към т.11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.
№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е записано именно това, че „Въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност“. Задължително условие за съединяване при условие на евентуалност с иска по
чл.422 от ГПК на осъдителен иск за същото вземане е да се посочи друго основание за
вземането, различно от това по заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно чл.147, т.2 от ГПК
до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, които
са от значение за делото, като например настъпването на предсрочна изискуемост в хода на
делото, а съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът при постановяване на решението е длъжен да
вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, поради което е безпредметно
предявяването на осъдителни искове единствено с цел да бъде взето предвид от съда
настъпването на предсрочна изискуемост в хода на делото. В тази връзка следва само да се
добави, че, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. Ето защо, подадената от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
частна жалба против определение № 7747/27.07.2020г. по гр.д.№ 21296/2019г. на ПдРС, ХV
гр.с., с което е върната исковата молба по делото и производството по същото е прекратено
по отношение на предявени при условие на евентуалност обективно съединени искове за
осъждане на ответника Р. М. С. да заплати на ищеца- жалбоподател в настоящето
производство, сумата от 2839,74 лева- главница по договор за потребителски кредит №
2609654, сключен от С. с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ЕАД, вземанията по който
били цедирани в полза на ищеца, сумата от 270,52 лева- договорна възнаградителна лихва за
периода 21.10.2017г.- 20.06.2018г., и сумата от 234,15 лева- обезщетение за забавено
плащане за периода 21.10.2017г.- 30.09.2019г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3