Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2022
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2995 по описа за 2021
год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 20258266 от 23.11.2020 г.,
постановено по гр.дело № 30202/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 127 състав, е
отхвърлен предявения от М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, гр.София, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 3052,51 лв., начислена и претендирана
съгласно фактура № **********/18.04.2018 г. на стойност 2366,84 лв., дебитно
известие № **********/18.09.2018 г. на стойност 685,66 лв., за които суми е било
издадено и кредитно известие № **********/18.09.2018 г. към фактура №
**********/18.04.2018 г. по клиентски номер 300042095620. С решението на съда е
осъдена М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
гр.София, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, Бенч Марк
Бизнес Център, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 520 лв. разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от М.Г.Р., подадена
чрез пълномощника адв.В.В., в която са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът-ищец, чрез своя
пълномощник моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи предявения
отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна – ответник „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.А.В., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в
представения по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната
жалба, като неоснователна да бъде отхвърлена, като се потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата М.Г.Р. срещу
ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че не дължи сумата от 3052,51 лв. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност
на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
В
случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата
молба, че оспорената от ищцата сума от 3052,51 лв., е в резултат на едностранно
извършена служебна корекция на сметката на ищцата от страна на ответника за
консумирана електрическа енергия за
минал период от 12.01.2018 г. до 11.04.2018 г., въз основа на съставен
констативен протокол № 1020360/ 11.04.2018 г., издаден на основание Правила за
измерване на количеството електрическа енергия/ обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013
г./.
В настоящия случай безспорно установено е
обстоятелството, че корекционната процедура е
извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР
/приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г./ в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр.
чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните. В
настоящия случай са приложими новите ПИККЕ, в сила от 16.11.2013 год./ чл.47-
чл.51/, приети от ДКЕВР. В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6
във вр.с ал.2, изр.2 от ЗЕ/ в редакцията след ДВ, бр.54/ 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, с които вече са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи/ т.нар. „корекции на сметки на потребители“/,
когато се касае за неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа
енергия. Тези нови правила са в сила от 16.11.2013 год. и са приложими в
процесния случай, тъй като отговорността на ищцата за потребена и незаплатена
ел.енергия е ангажирана от ответника за
периода от 12.01.2018 год. до 11.04.2018 год. Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки
на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата,
като при проверките съставя констативен протокол – чл.47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на
клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама
служители на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно
установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са служители на оператора на съответната мрежа.
Правоотношенията
между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа
енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този
смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно
коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията
в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае
се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на
ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената
стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване / в този смисъл решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. дело № 50417/2016 г. на І т.о. на ВКС/.
В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1,
т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В
тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя/ решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т.дело № 1156/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Съдът приема, че в процесния случай,
следва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали
през исковия период от 12.01.2018 г. до 11.04.2018 г. и са били отменени едва с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в
тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на
чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. В решение № 124 от
18.06.2019 год. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, Г.К., ІІІ г.о. е прието, че
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Прието е
също така, че от това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
На
следващо място с оглед заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза,
прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като
обективно изготвено, както и от събраните по делото доказателства се
установява, че в процесния случай отбелязаните в констативния протокол №
1020360/11.04.2018 г. нарушения, представлявали нерегламентиран достъп в
средството за търговско измерване/СТИ/ с промяна в схемата на свързване на
електромера, водещи до непълно отчитане на потребената ел.енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от
ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай при безспорно установена промяна на схемата на
свързване, са налице данни, че процесния констативен протокол е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно установено
е обстоятелството, че орган на полицията е присъствал при извършената проверка
и е подписал процесния протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от
ПИКЕЕ. С оглед на което съдът приема, че съставения констативен протокол №
1020360/11.04.2018 г., отговаря на изискванията на
чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка, въз основа на същия следва да бъде
направен извод, че по валиден начин е установена от оператора, промяна в
схемата на свързване и намеса в измервателната система, поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по реда на
ал.1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно
извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищцата дължи на ответника начислените
й, чрез тази допустима процедура суми за консумирана електрическа енергия за
минал период от време.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
С
оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец
не се следват разноски за настоящата инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна-
ответник, съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира,
че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника-ищец в полза на въззиваемата страна- ответник юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда в размер на сумата от 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20258266 от 23.11.2020 г., постановено по гр.дело № 30202/2018 г. по описа на
СРС, І Г.О., 127 състав.
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата от
100 лв./ сто лева/- разноски за
въззивното производство /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./