№ 21584
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110163990 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Магдак“ ЕООД, с ЕИК: *********,
доуточнена с молба с вх. № 354865/08.12.2023 г., подадена чрез процесуалния
му представител – адв. М. Т., срещу „Виста Интернешънъл Спедишън“ ЕООД,
с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 1/ сумата от общо 128,29 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.09.2023 г. до 09.11.2023 г. върху
дължима главница /превозно навло/ по фактура №**********/05.07.2023 г. на
стойност 5866,80 лева /заплатена на 09.11.2023 г./ и 2/ сумата от 588,02 лева,
представляваща заплатени от ищеца две глоби за претоварване на превозвания
товар, както и законната лихва върху сумата от 588.02 лева от датата на
исковата молба – 22.11.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски, както и направените
разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №
3056/2023 . на РС Велико Търново в размер на 766,40 лева (държавни такси
към ВТРС, такси на ЧСИ по обезпечително производство, адвокатско
възнаграждение).
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за международен
превоз на товари по заявка № 1126-06/27.06.2023 г. за превоз на хранителни
стоки – маслини от товарен адрес в Гърция до разтоварен адрес в Германия.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора
като е извършило транспортната услуга, за която е издадена фактура
1
№**********/05.07.2023 г. на стойност 5866,80 лева. Посочва се, че превозът
е бил извършен при спазване на всички изисквания за качество, навременност
и с грижата на добрия търговец, но въпреки това възложителят не е заплатил
превозното навло.
На следващо място се твърди, че при извършване на превоза поради
неправилно разпределение на товара по осите на превозните средства /камион
и ремарке/ в Румъния и в Унгария е наложена глоба за прекомерност на
превозвания товар в общ размер на 588,02 лева. Посочва, че доколкото
натоварването на стоките е в тежест на товародателя, вредите, вследствие на
неправилното натоварване следва да се претърпят от възложителя, поради
което и той следва да заплати сумите за наложени глоби.
Посочва се, че „Магдак“ ЕООД е искал да предяви иск за заплащане на
неплатеното навло, като за обезпечаване на бъдещия иск е предявил молба за
обезпечаване на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. 20234110103056 по
описа на Велико-Търновски районен съд, по което с Определение от
23.10.2023 г. е допуснато обезпечение на иска посредством налагане на запор
по банковите сметки на длъжника по издадена обезпечителна заповед.
Уточнява се, че запорите са изпълнени по обезпечително дело № 508/2023 г.
на ЧСИ Ц.Ц., рег. № 896. Поради това и ответното дружество в крайна сметка
заплатило сумата от 5866,80 лева – главница по фактура
№**********/05.07.2023 г. – с банков превод на 09.11.2023 г. Ответникът
обаче така и не заплатил нито обезщетението за забава – с оглед забавата в
плащането на фактурата, нито наложените на ищеца глоби.
В рамките на обезпечителното производство ищцовото дружество е
направило разноски в размер на 766,40 лева, които ответникът също не бил
заплатил.
С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие транспортна заявка №1126-
06/27.06.2023 г., фактура №**********/05.07.2023 г., ЧМР товарителница за
извършен транспорт с приемни листове, обратна разписка за пощенска пратка,
извлечение от ТРРЮЛНЦ за партида на ищеца и партида на ответника,
протокол № 239/24.07.2023 г. с документи /на чужд език, различен от
английски език/, определение на Велико-Търновски районен съд по ч.гр.д.
33056/2023 г. и обезпечителна заповед от 25.10.2023 г., приходен ордер ХА-
1/16.10.2023 г. на ЧСИ, вносна бележка за държавна такса към Велико-
Търновски районен съд, договор за правна защита и съдействие по
обезпечително производство № 19828/22.10.2023 г. и приложения към
исковата молба (договор за правна защита и съдействие по настоящото дело и
адвокатско пълномощно).
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
изцяло като неоснователни.
Оспорва, че срокът за изпълнение на задълженията по фактурите между
дружествата бил 45 календарни дни след представяне на ЧМР товарителница
и счетоводен документ – фактура за извършения превоз. В тази връзка се
2
твърди, че съгласно уговореното между страните условие за заплащане на
сумите по фактурите е превозвачът да представи в 20-дневен срок 2 бр. от
всяка оригинална ЧМР товарителница, заверени с подпис, печат и фактура на
превоза. В процесния случай „Макдак“ ЕООД е представил само по 1 бр.
оригинална ЧМР товарителница и фактура за транспорта №
*********/05.07.2023 г., за което незабавно ответникът е уведомил ищцовото
дружество – а именно, че са получени непълен набор товарителници – с
уведомително писмо изх. № 215/28.07.2023 г. Предвид непредставянето на
документите в срок според ответника приложим ставал чл. 14.2 от заявката
договор – а именно, че срокът за плащане на фактурата се удължавал на 90
дни.
Въз основа на уведомителното писмо след 11.08.2023 г. „Виста
Интернешънъл“ получили втория дължим брой ЧМР и едва от този момент
започвал според ответника да тече 90-дневният срок за заплащане на сумата.
Поради това ответникът оспорва твърдението да е изпаднал в забава
съответно дължимостта на обезщетение за забава.
По отношение претенцията за заплатените глоби, ответникът твърди, че
процесните стоки са били правилно натоварени и разпределени в камиона – в
Гърция, като при преминаването на границата между България и Гърция не е
установено нарушение на теглото и разпределението на стоките по осите на
превозното средство. След този момент отговорността за товара преминавала
от товародателя върху шофьора на МПС. Именно последният не е изпълнил
задълженията си по чл. 18.3. от заявката-договор № 1126-06/27.06.2023 г, тъй
като при товаренето на стоките в Гърция не е установил несъответствие
между натоварена и заявена стока, не е вписал никакви възражения,
забележки относно товара, неговото разпределение и тегло в товарителницата
ЧМР, нито възражения или забележки за невъзможност за извършване на
проверка на стоките. Посочва, че след проверка на стоките и оформяне на
товарителницата и след като не са вписани забележки за стоката, последната
се счита приета в добро състояние и отговорност за състоянието й носи
превозвачът.
Твърди се на последно място, че голяма част от стоката е доставена
повредена и неизползваема, което е вписано в ЧМР товарителницата и в
уведомително писмо с изх. №210/11.07.2023 г., за което доставчикът на
стоките е уведомен, включително чрез изпращане на снимки на стоките от
получателите на стоката в Германия. Посочва се, че превозвачът не е изпълнил
задълженията си, тъй като е следвало да уведоми изпращача или получателя
за настъпилите повреди, да присъства до разтоварване на стоките и при
вписани забележки веднага да уведоми изпращача, а не е изпълнил тези свои
задължения. Поради това моли съдът да отхвърли иска.
Като доказателства към отговора на исковата молба са представени
уведомително писмо изх. № 215/28.07.2023 г., изх. № 210/11.07.2023 г., изх.
№ 216/31.07.2023 г. и преводно нареждане за кредитен превод.
С допълнителна молба с вх. № 138577/25.04.2024 г. ищцовото
дружество представя превод на разписка за измерване и протокол за
3
измерване в Унгария, фактура от Унгария и касов бон, фактура от Румъния,
фискален бон от Румъния, спецеално разрешително за транспорт от Румъния.
С допълнителна молба с вх. № 207736/24.06.2024 г. ищцовото
дружество представя и преводи на три броя ЧМР товарителници.
По делото е разпитан и свидетел – М. Й. Ц. – служител на ищеца.
В съдебно заседание по делото, проведено на 29.10.2024 г. ищецът чрез
адв. Т. счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответното дружество – чрез адв. Р., излага доводи за неоснователност на
претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
От всяка от страните по делото са постъпили писмени бележки. Към
писмените бележки, представени от ответника – се съдържат писмени
материали – фотоснимки и копия от заявки за превоз на товари.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представена по делото транспортна заявка № 1126-06/27.06.2023 г. се
установява, че ответникът като товародател е възложил, а ищецът като
превозвач е приел, да извърши превоз на товари от Гърция до гр. Милхайн,
Германия. Срокът на доставка е уговорен на 05.07.2023 г. при възнаграждение
платимо от товародателя на ищеца в размер на 4889 лева без ДДС или 5866.80
лева с ДДС – като навлото е платимо 45 дни от получаване на оригинални,
заверени с подпис и печат, без забележки 2 броя ЧМР товарителници и
фактура за превоза. Съгласно заявката товарът представлява 24 тона
хранителни стоки – маслини и пеперони.
Видно от чл. 14.2 на заявката превозвачът се задължава да изпрати
оригиналните документи на товародателя до 20 дни от датата на разтоварване
– като при неспазване на това правило срокът за плащане става 90 дни.
Видно от наличните по делото документи превозът е извършен с влекач с
рег. № СВ 6562 ТТ и ремарке с рег. № СВ 4204 ЕВ -като няма спор, че стоката
е доставена в срок.
По делото е приложена фактура за извършения превоз №
**********/05.07.2023 г. за сумата от 5866.80 лева с ДДС. Приложен е и
протокол № **********/24.07.2023 г. към фактура № **********/05.07.2023 г.
– за сумата от общо 588.02 лева, формирана от 515.65 лева – глоба за
претоварване в Румъния и 72.37 лева – глоба за претоварване в Унгария.
По делото липсва спор, а и от касови бонове се установява, че двете
глоби са реално платени от иофьора на ответното дружество превозвач на
компетентните органи в двете държави на 30.06.2023 г.
По делото са представени три броя ЧМР товарителници. Видно от ЧМР
товарителница на л. 95 от делото на процесния камион са натоварени 5010 кг
стока – оформена в палети, съдържащи маслини каламата, масли с чесън и
пеперони. Вписана е забележка, че „стоката е напълно разпиляна, стоката е
неиползваема“. Има поставени печати от мястото на товарене, превозвача и
получателя.
4
Съгласно ЧМР товарителницата на л. 97 от делото са натоварени още
9650 кг - маслини в саламура. Отново са вписани забележки: „стоката е
наклонена, неизползваема е“.
Налице е и трета товарителница от л. 99 от делото – съгласно която в
същия камион са натоварени още 10 410 кг – каламата и пеперони – като пак
има забележка, че „стоката е разпиляна“.
По делото липсва спор, че в процесното ремарке с влекач е натоварена
само стока на ответното дружество товародател – съгласното трите ЧМР
товарителници – като и трите са попълнени „на ръка“, а само в първата
натовареното тегло е изписано с машинен текст.
В тази връзка съгласно трите ЧМР документа е натоварена стока от
маслини и пеперони с общо тегло от 25 070 кг. – оформени в пелети, а вътре в
метални кутии. В уведомително писмо от 28.07.2023 г. ответникът изрично
сочи, че трите ЧМР товарителници са за неговата стока.
Видно от специално разрешително за транспорт № 23 00006029/2023 и
фискален бон на ГКПП гр. Калафат за влекач с рег. № СВ 6562 ТТ и ремарке с
рег. № СВ 4204 ЕВ, издадено от властите в Румъния – при измерване е
констатирана обща маса на композицията от 40 120 кг. Поради това е
наложена глоба от 263.65 евро.
Съгласно разписка за измерване пътен пункт Будапеща – е установено
общо тегло на композицията от 40 120 кг – като при допустимо отклонение от
60 кг е приета крайна стойност от 40 060 кг. Върху същата е наложена глоба 12
900 форинта или 37 евро. Видно от протокол за крайпътно измерване /л. 81 от
делото/ собственото тегло на влекач с рег. № СВ 6562 ТТ /Мерцедес Актрос/ е
8332 кг, а на ремаркето /Шмиц/ 6333 кг. Отразен е това от 24 800 кг
хранителни стоки. Отразено е че максималният тонаж на ремаркето е
следвало да бъде до 24 000 кг.
Съгласно известие за доставяне на л. 11 от делото ищецът е изпратил на
ответника фактурата и протоколът към същата – като същите са получени на
28.07.2023 г. Липсват обаче данни какви други документи са се съдържали в
пратката.
От своя страна към отговора на исковата молба се съдържат
уведомителни писма. Първото от 28.07.2023 г. съдържа изявления на
ответника до ищеца – в които ответникът твърди, че е получил само фактурата
и по 1 брой от трите ЧМР товарителници – поради което и не може да плати
преди получаване на пълния набор документи – т.е по още един брой от всяка
от трите товарителници.
От уведомително писмо от 11.07.2023 г. ответникът уведомява ищеца, че
стоката му е пристигнала повредена и неизползваема.
От уведомително писмо от 31.07.2023 г. ответникът оспорва претенцията
за заплащане на глоба поради претоварване на камиона с аргумент, че не е бил
своевременно уведомен за това.
Няма данни трите уведомителни писма да са изпратени или получени от
ищцовото дружество.
5
Видно от платежно нареждане на 09.11.2023 г. ответникът е заплатил на
ищеца възнаграждението за превоза от 5866.80 лева с ДДС.
На последно място по делото е разпитан свидетел: М. Й. Ц. – служител на
ищеца. В показанията си същата твърди, че работи при ищеца като „отчетник
– счетоводство“. Твърди, че знае за търговски отношения между работодателя
й и ответното дружество като ищецът е изпълнил множество заявки за
транспорт на последното.
Разказва за подадена от ответника към ищеца заявка за транспорт – от
Гърция до Германия – към м. юни 2023 г. Във връзка с превоза е възникнала
такса за нарушение поради претоварване на камиона. Уточнява, че е
установено претоварване на камиона в Румъния и Унгария – като е надвишена
допустимата максимална маса. Уточнява, че стоката принадлежала на
ответника, а влекачът е ремаркето на ищеца.
Разказва също, че работодателят й извършва дейността си като получава
заявки за транспорт от товародателите. В самите заявки бил вписан тонажът
на превозваната стока. Шофьорите на ищеца можели да следят как се товари
стоката, както и имали данни за тежестта на влекача, но не можели да
измерват тонажа на самата стока.
На следващо място свидетелката твърди, че след констатиране на
претоварването на ищеца били наложени глоби, платени от шофьора на
камиона на съответните контролни органи, за които после на ответното
дружество бил издаден протокол за неустойки.
За конкретния случай твърди, че максималната маса на влекача с
ремаркето била 40 тона, но били измерени със 120 кг повече. Твърди, че извън
Румъния и Унгария не знае дали процесният камион е мерен и в друга
държава. Счита обаче че във всички държави изискванията за максимална
маса на ППС са еднакви.
Разяснява, че при извършване на превоз по този маршрут шофьорите
зареждат гориво в гр. Видин и после в Чехия. Допълва, че и друг път имало
случаи да се натовари повече стока от допустимото на ремаркето. В такива
случаи глобите се плащали „на място“ от шофьора. При връщането му в
България същият отчитал плащането и съответното документи се пращали на
товародателя, за да покрие на сумите за таксите.
На следващо място свидетелката твърди, че доколкото знае максимално
допустимата маса на ремаркето било 24 000 кт, но били натоварени над 25 000
кг. Поддържа, че товарадотелят е уведомен за ситуацията с надвишаване на
максимално допустимата маса с издаване на съответния протокол за
неустойка.
Разказва и че поначало при констатиране на претоварването шофьорът се
свързвал със спедитора, който уведомявал товародателя – но не е присъствала
на такава кореспонденция в процесния случай.
Като счетоводител при ищеца твърди, че е виждала документите за
платените глоби в процесния случай, както и самите ЧМР товарителници.
Показанията на свидетелката съдът цени при условията на чл. 172 от
6
ГПК, доколкото същата е служител на ищеца и за нея е налице вероятна
заинтересованост от изхода на делото. Независимо от това съдът съобразява
показанията й като последователни и дотолкова, доколкото кореспондират на
останалия доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 82 от ЗЗД е да
докаже наличието на облигационно отношение между него и ответника по
договор за международен превоз, по който товародателят виновно не е
изпълнил задължението си натовари правилно стоките в превозното средство,
вследствие на което на превозвача е наложена глоба в размер на 588,02 лева,
която превозвачът е заплатил.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже наличието на валиден главен дълг и изпадане на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай по делото липсва спор, че между страните е бил
налице договор за превоз на товари – по заявка № 1126-06/27.06.2023 г. – по
която ответникът е товародател, а ищецът превозвач. Липсва спор и че
заявката е изпълнена – като стоката е доставена. Липсва спор и че във влекача
на ППС е била натоварена само стоката на ответника – т.е. влекачът не е
дотоварван по маршрута от Гърция до Германия със стоки на трети лица.
Искът с правно основание по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 588,02 лева
съдът намира за изцяло основателен. Това е така, доколкото видно от заявката
за превоз – ответното дружество е обозначило, че възнамерява да натовари 24
тона стоки / маслини и пеперони/. От трите броя ЧМР товарителници обаче се
установява, че са натоварени общо 25 070 кг. – т.е. с повече от тон над
заявеното. Поради това и като съобрази, че установеното претоварване на
ППС е със 120 кг / установени еднакво в Румяния и Унгария, но в Унгария
намалено поради технически причини/ - то съдът намира, че вината за
претоварването на ППС е именно на товародателя – който е предоставил за
качване стока с един тон над заявения тонаж по заявка.
Тук следва да се отбележи, че аргументът за липса на констатирано
нарушение в Гърция няма как да бъде споделен. Това е така, доколкото
липсват данни ППС да е премерено в Гърция. Същевременно ППС е минало
през множество държави – Гърция, България, Румъния, Унгария и в
зависимост от маршрута до Германия – или през Австрия или през Чехия и
Словакия. Същевременно нарушения са констатирани само в Унгария и
Румъния. Следователно при положение, че липсват данни ППС да е мерено в
другите държави, то съдът приема, че по някаква причина такова мерене не е
7
извършено, а не че няма констатирано нарушение.
Не може да бъде споделено и възражението, че товарът бил отговорност
на водача. Това е така, доколкото в случая водачът не е имал мехонизъм да
измери фактически ППС преди преминаването му през съответния контролен
пунк. Същевременно дори при пресмятане на тонажа от ЧМР
товарителниците – то товарът е бил опакован в пелети – следователно не може
да се очаква от водача да извърши преценка за разопаковане на товара и
изваждане на стоки до достигане на уговорения тонаж.
На последно място не може да бъде съобразено и становището на
ответника, че до претоварването се е стигнало след зареждане с гориво в гр.
Видин. Това е така, доколкото видно от разписките за измерване собственото
тегло на ППС възлиза на 14 665 кг / влекач + ремарке/. Следователно при
товар от 24 тона, общата маса би била 38 665 кг – т.е. има възможност да бъде
заредено гориво от около 1 тон. При надвишаване на тонажа на ремаркето с
над 1 тон обаче, това предполага тежестта за горивото да бъде намалена
значително. Последното няма как да се вземи във вина на водача или
превозвача, доколкото те са съобразили зареждането на гориво с разстоянието
на курса, естеството на маршрута и цените на горивата в различните държави.
С оглед и минималния размер на претоварването от 60/120 кг, то съдът
намира, че такава малка стойност, не би могла да бъде установена от водача
без съответната апаратура – т.е. същият да има задължение преди приемане на
товара или преди преминаване през измервателния уред да уведоми
контактното лице в ищцовото дружество.
Искът с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 128,29
лева съдът намира за изцяло НЕоснователен.
Това е така, доколкото по делото се установи, че ищецът е изпратил
някакви документи до ответното дружество – по негови изявления по един
брой от всяка от трите товарителници и фактурата. Не се установи да е
представен пълният набор от документи. Същевременно се установи и че по
приемането на товара има забележки – доколкото същият е пристигнал в
частично негодно състояние – видно от забележки в ЧМР товарителниците,
неоспорени от ищеца. Последният освен това е знаел за забележките,
доколкото документите са в негово държане. Това съгласно заявката е дало
право на товародателя да задържи плащането до изясняване на положението
със състоянието на стоката респ. до получаване на пълния набор документи.
Ето защо и не може да се приеме тезата на ищеца, че ответникът е
изпаднал в забава по фактурата в срок от 45 дни от получаването й – на
28.07.2023 г.
Поради това и ищецът не е доказал изпадане на ответника в забава в
процесния период и вземането за обезщетение за забава не му се дължи.
По исканията за разноски на страните:
8
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски от общо 1131.55 лева, от които 51.55 лева
– държавна такса / с включена такса превод/, 380 лева – разходи за превод на
документи и 700 лева – адвокатски хонорар. Посочените разноски са
действително извършени като няма възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. В тази връзка и предвид размера на уважения иск в
настоящото производство на ищеца се дължи сумата от 928.89 лева.
Ищецът претендира и разноски в обезпечително производство – по
ч.гр.д. № 3056/2023 г. на ВТРС – общо 766.40 лева – от които 41.40 лева
държавна такса, 650 лева – адвокатски хонорар и 75 лева – пред ЧСИ – за
образуване на изпълнително дело.
При преглед на обезпечителната заповед съдът установява, че същата е
за сумата от общо 6454.82 лева /588.02 лева и 5866.80 лева/. В съответствие с
изложеното по-горе обаче доколкото не се установи ответникът да е бил
поставен в забава за заплащане на сумата от 5866.80 лева – то от тази сума на
ищеца се дължат 69.82 лева.
Ответната страна претендира разноски от 1200 лева – адвокатски
хонорар – действително заплатен. Възражение за прекомерност не е въведено
от ищеца. В тази връзка на ответника с оглед отхвърлената част от исковете се
дължи сумата от 214.92 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Виста Интернешънъл Спедишън“ ЕООД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Обеля, бл. 227, вх. А, ет. 3, ап. 6, ДА
ЗАПЛАТИ на „Магдак“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. С. Румянцев, .№ 34, сумата от 588,02 лева,
представляваща заплатени от ищеца „Магдак“ ЕООД на трети лица
/компетентни органи в държави членки на ЕС/ две глоби /515.65 лева – глоба
за претоварване в Румъния и 72.37 лева – глоба за претоварване в Унгария/ за
претоварване на превозно средство – влекач с рег. № СВ 6562 ТТ с ремарке с
рег. № СВ 4204 ЕВ, с което е извършен превоз от ищеца по заявка № 1126-
06/27.06.2023 г. на ответника „Виста Интернешънъл Спедишън“ ЕООД, както
и законната лихва върху сумата от 588.02 лева от датата на исковата молба –
22.11.2023 г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователен иска сумата от общо 128,29 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.09.2023 г. до 09.11.2023 г. върху дължима главница
/превозно навло/ по фактура №**********/05.07.2023 г. на стойност 5866,80
лева /заплатена на 09.11.2023 г./, издадена от „Магдак“ ЕООД във връзка с
извършен превоз по заявка № 1126-06/27.06.2023 г. на ответника „Виста
Интернешънъл Спедишън“ ЕООД.
9
ОСЪЖДА „Виста Интернешънъл Спедишън“ ЕООД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Обеля, бл. 227, вх. А, ет. 3, ап. 6, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Магдак“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. С. Румянцев, .№ 34,
сумата от 69.82 лева – разноски в обезпечително производство по ч.гр.д. №
3056/2023 г. на РС Велико Търново и сумата от 928.89 лева – разноски в
настоящото исковото производство по гр.д. № 63990/2023 г. на СРС –
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Магдак“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. Велико Търново, ул. С. Румянцев, .№ 34, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на „Виста Интернешънъл Спедишън“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ж.к. Обеля, бл. 227, вх. А, ет. 3,
ап. 6, сумата от 214.92 лева – разноски в настоящото исковото производство
по гр.д. № 63990/2023 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10