№ 1139
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501535 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261567/10.03.2021г., постановено по гр.д.№41/2019г., СГС е отхвърлил
исковете с правно основание чл.441 от ГПК/във връзка с чл.74 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД/ и
чл.86 от ЗЗД на И. Н. И., ЕГН********** против ЧСИ Р. И. А., рег. №*** на
КЧСИ.Решението е било постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, като
трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е депозирана жалба от ищеца И.И., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.От представените по делото доказателства се установява, че въз
основа на влязло в законна сила решение по гр.д.№34491/2015г. на СРС, ищецът се е
снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника „Камекс КМ“ЕООД и през 2017г. е подал
молба до ЧСИ Р.А. за образуване на изпълнително дело.С нарочна молба от 07.07.2017г. И. е
посочил конкретните изпълнителни действия, които следва да се извършат от съдебния
изпълнител : запор на банкови сметки и вземания от трети лица, като на същата дата е
заплатил и следващите се такси за изпълнение, които са възлизали на сумата от 66лв.По
образуваното изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия, които да са
довели до събиране на дълга, което е основание за ангажиране отговорността на ответника
за вредите, които са били претърпени от взискателя вследствие на процесуално
незаконосъобразното му бездействие.Впоследствие фирмата на длъжника е била
1
прехвърлена на малоимотен гражданин, като по този начин е било осуетено събиране на
присъдените суми.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по
същество, с което да уважи изцяло предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответника Р. А., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение, което следва
да бъде потвърдено.Претендират се разноски.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е в срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество
е неоснователна.
Разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.За да бъде
ангажирана отговорността му е необходимо да се установи неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила при упражняване дейността му вреда и причинна връзка между действията и
вредоносния резултат.
Не е спорно между страните, а се установява и от представеното по делото
доказателства, че изп.д.№20168480401027 по описа на ЧС. АП. е било образувано по молба
на взискателя И.И. срещу длъжника „Камекс КМ“ЕООД, който му дължи следните суми :
35 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди ; 10 000лв. – мораторна лихва ; 3 183.8лв. –
обезщетение за имуществени вреди.От съдържанието на молба е видно, че като единствен
изпълнителен способ взискателят е посочил насочване на изпълнението върху вземанията
на длъжника/чл.507-чл.514 от ГПК/.В деня на подаване на молбата взискателят е заплатил и
дължимата се такса за изпълнение от 66лв. с ДДС.
Молбата за образуване на изпълнително дело е била подадена на 07.07.2016г.,
разпореждането за образуване е било постановено на 07.07.2016г., като на следващия ден са
били изискани справки от : КАТ, сектор ПП за притежаваните от длъжника моторни
превозни средства ; НАП – за декларирани банкови сметки на длъжника.
На 22.07.2016г. е постъпила справка от НАП, в която е посочено, че единствената
банкова сметка, която е активна към датата на нейното изготвяне, е открита в ТБ“Токуда
Банк“.Запорно съобщение до банката е изпратено на 24.08.2016г.
Съдът намира, че по делото не се установява противоправно бездействие на ЧСИ,
което да се намира в причинна връзка с невъзможността на взискателя да удовлетвори
вземането си чрез насочване на принудително изпълнение върху имуществото на длъжника.
Изпълнителният процес започва с писмена молба на взискателя, с която той очертава
обема на принудителното изпълнение.В процесния случай единственият посочен от
взискателя изпълнителен способ е запор върху вземания на длъжника от трети
лица.Съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до ТБ“Токуда Банк“ и шест
търговски дружества.Безспорно е, че запорното съобщение до банката не е било изпратено
непосредствено след получаване на справката от НАП, а близо месец след това, но от
2
съдържанието на отговора, който третото лице е изпратил се установява, че длъжникът по
изпълнението е негов клиент, но са наложени предходни запори по други изпълнителни
листове по банковата сметка на „Камекс КМ“ЕООД.Това означава, че дори да се приеме, че
забавата на съдебния изпълнител да изпрати своевременно запорно съобщение съставлява
противоправно бездействие, то липсва причинна връзка между това бездействие и
невъзможността взискателя да събере принудително своето вземане.Както бе посочено и
при своевременно изпращане на запорното съобщение запорът по процесното изпълнително
дело е щял да бъде последващ на тези, които вече са били наложени от трети лица, което
също би довело до невъзможност на кредитора да се удовлетвори.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че противоправното бездействие на
съдебния изпълнител е довело до прехвърляне на дружествените дялове на „Камекс
КМ“ЕООД на малоимотно лице, което е причина ищеца да не може да реализира своето
вземане.Промяната в титулярството на дружествените дялове на едно еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност не е действие, което рефлектира върху притежаваното
от това дружество имущество.Последното се прехвърля на трети лица чрез сделки, които се
сключват от дружеството в лично качество.Отделно от това, за да се ограничи
разпоредителната власт на едноличния собственик на капитала е необходимо да се наложи
запор върху притежаваните от него дружествени дялове. Искане за такова изпълнително
действие от страна на взискателя не е било направено.
Предявеният иск за заплащане на вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд ,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261567/10.03.2021г., постановено по гр.д.№41/2019г.
на СГС.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН**********, да заплати на Р. И. А., сумата от 1
000/хиляда/лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4