РЕШЕНИЕ
№ 13204
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110107576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ..., ЕИК ... против Г. Л. Д., ЕГН ********** с искане
да бъде установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 411,37
лева, представляваща вземане за неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ .../ ... г., сключен с ..., погасена от поръчителя ... по силата на договори за поръчителство
от ... г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
сума в размер на 31,11 лева, представляваща вземане за договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сума в размер на 203,18 лева,
представляваща вземане за мораторно обезщетение за забава за периода от 29.09.2017 г. до
03.08.2022 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба на
вземания от ... г. и Приложение № 1 към него, и за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. 42213/ 2022 г. по описа на
СРС, 138 – ми състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ... г. ответникът Г. Л. Д. e сключила
по реда на ЗПФУР с ... договор за потребителски кредит № ..., по силата на който й била
предоставена сума в размер на 1000,00 лeва. Срокът на кредита бил 13 месеца, като първата
погасителна вноска била с падеж 31.01.2017 г., а последната с падеж 31.01.2018 г. Размерът
на месечната погасителна вноска бил 96,97 лв., включваща дължимата главница и договорна
лихва. Уговореният лихвен процент за целия срок на договора бил в размер на 41,24%, а
ГПР в размер на 50 %. На следващо място поддържа, че между ответника и ... бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство от ... г. във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между ... и ...
бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да
отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит № .... Сочи,
че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, същите били изпълнение
1
от солидарно отговорния длъжник – .... Твърди, че на ... г. по силата на сключен между
ищеца, ... и ... договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него,
вземанията на ..., произтичащи от договора за предоставяне на поръчителство, били
прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен. Предвид изложеното моли съда
да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 411,37 лева, представляваща вземане за непогасена главница по
договор за кредит № ..., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата 31,11 лева, представляваща вземане за договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата 203,18
лева, представляваща вземане за мораторно обезщетение за забава за периода от 29.09.2017
г. до 03.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса
от предявяване на искове за установяването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, но в
депозираното по реда и в срока по чл. 414 ГПК възражение в заповедното производство
ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и прави
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. В становище, депозирано във
връзка с първото по делото открито съдебно заседание оспорва дължимостта на процесните
суми. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмен договор за потребителски кредит № ... от ... г. и
Приложение № 1 към него се установява, че между ... и Г. Л. Д. в качеството на
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ... е
предоставило на ответника потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лева за срок от
13 месеца, при лихвен процент от 41,24%. В Приложение № 1 към договора е посочено, че
ГПР по кредита възлиза на 50%.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение
на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова
гаранция в полза на ... или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа
от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не
изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал.
2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски по 96,97 лева, всяка от които
включваща главница и лихва.
От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от ... г., ведно с
Приложение № 1 към него, се установява, че между Г. Л. Д. и ... е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с ..., въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение
2
в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 68,73 лева месечно за периода
на действие на договора за кредит, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.
Представен е и договор за поръчителство от ... г., сключен между ... и ..., по силата на
който поръчителят ... се е задължил да отговаря пред ... солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора).
На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че
между ..., ... и ... е сключен на ... г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените
вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо
негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират
вземанията по процесните договори за потребителски кредит и предоставяне на
поръчителство от ... г., сключени с Г. Л. Д..
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
извършена въз основа на представени от ... документи, а именно снимки от база данни на
компютърната система на ..., доколкото достъп до системата не е осигурен на вещото лице,
се установява, че в административния панел на кредитора ... има регистрирано
кандидатстване и сключване на Договор за кредит за сума от 1000 лева на дата ... г. в
16:22:26 часа от Г. Л. Д. с ИД ... с номер на мобилен телефон ..., въз основа на попълнена от
последната форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път. Вещото лице
посочва, че след отбелязване на данните по кредита, а именно: заемна сума в размер на 1000
лева и посочване на периода, в който е желала да върне парите, кредитополучателката е
натиснала бутона „вземи“, след което е попълнила личните си данни, за да създаде профил в
системата. По този начин в системата на кредитодателя е създадено електронно досие за
този клиент. От заключението се установява, че ответницата е попълнила всички полета
коректно, след което е натиснала бутона „Приемам и продължавам“, давайки съгласието си
за сключване на Договора, съгласно изпратените на електронната й поща Договор за кредит,
Общи условия и СЕФ. С натискането на бутона „Приемам и продължавам“
кредитополучателката е продължила напред в стъпките, за да й се отпусне избраната сума.
От заключението се установява, че при сключване на договора за кредит,
кредитополучателката сама е избрала опцията да сключи обезпечен кредит, като след
натискане на бутона „Запази“, клиентката е била прехвърлена към сайта на ..., където за да
потвърди сключването на договор за предоставяне на поръчителство е трябвало да въведе
изпратения на „SMS“ шест цифрен код. Установява се, че в процеса на кандидатстване
клиентката Ф. е достигнала стъпка, в която чрез маркиране на предварително празни
чекбоксове с хиперлинкове на ОУ, на СЕФ и на самия Договор и натискане на бутона
„Вземи парите сега!“ се е запознала с документите и е извършила и второ активно действие
с натискане на същия бутон. Така в системата е отразен изборът й, без който процесът на
кандидатстване не може да бъде завършен. В резултат на това действие, компютърната
система на ... автоматично е изпратила електронно писмо със СЕФ до електронната поща,
посочена от кредитополучателя – ... на дата ... г. в 15:57 часа. До същата поща е изпратено и
електронно писмо с Договора и ОУ на същата дата в 16:22 часа. Вещото лице дава
заключение, че кредитополучателката е избрала кредитът да бъде обезпечен с
поръчителство, маркирайки опция „Гарантирано до минути“, съдържаща информация в
посочения смисъл. Електронно писмо с Договора за предоставяне на поръчителство е
изпратено на ответницата от ... на ... г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно - счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
3
установява, че общо погасената от ответницата сума е в размер на 1597,00 лева, от които
978,52 лева са отразени в системата на ... като заплатени суми по договора за потребителски
кредит № ... от ... г., а разликата от 618,48 лева, е отнесена за погасяване на вноските по
договора за предоставяне на поръчителство от ... г. (погасени са 618,48 лева от дължимите
по договора 893,36 лева). Вещото лице дава заключение, че поръчителят ... е заплатил
остатъчният размер от 544,53 лева на задълженията на ответницата Ф. към ... на 20.08.2021
г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъдат уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове
с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, са обусловени от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на следните правопораждащи факти: наличие на валидно сключен между страните
по делото договор за потребителски заем по реда на чл. 6 ЗПФУР; усвояване на сумата от
страна на ответницата; изискуемост на вземането и размера на същото; размера на
уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответницата в забава по отношение на
задълженията й по договора за паричен заем, както и размера на обезщетението за забава;
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство за
обезпечаване задълженията на ответницата по договора за паричен заем; плащането от
поръчителя на задълженията на ответницата по договора за паричен заем и настъпила
изискуемост на вземанията на поръчителя от ответницата; прехвърляне на вземанията на
поръчителя в полза на ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за
извършената цесия; във връзка с релевираното възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията във възражението, депозирано по заповедното производство, в тежест на ищеца
е да установи, че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК са се осъществили факти, довели до спиране или прекъсване на
петгодишния, респ. тригодишния срок на погасителната давност за вземанията.
При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е
платил.
Съдът намира, че наведеното от ответника възражение за липса на облигационно
правоотношение е неоснователно, доколкото с оглед изслушаните и приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, по делото се установява, че от
ответницата е извършвано погасяване на задълженията по заема, представляващо
извънсъдебно признание за наличието на облигационно отношение с ... по договор за
потребителски кредит и отпускане на сумата по заема /по делото не е представен нарочен
документ за получаване на процесната сума, но обслужването на кредита от ответницата по
същество представлява признание, че заемът е предоставен/.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието „траен носител“ се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
4
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл. 5,
ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива
на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство
за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
„средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1./
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2./ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3./ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.
18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
5
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.
В частност от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на
горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние.
Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в
съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Същият е представен по делото, възпроизведен на
хартиен носител, като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
сключването между ... и ответника на договор за кредит с посоченото в представения
документ съдържание.
Установява се също и сключен между ответника и ... договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят отговаря пред заемодателя за изпълнението
на всички задължения на ответницата, възникнали по договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по този договор, а
ответницата се е задължила да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 96,97 лв. на
датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план, или общо
893,36 лв.
Следва да се посочи обаче, че автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от кредитора
вземания), е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 г., ОСТК.
Повелителни са именно нормите на Закона за потребителски кредит, за чието
спазване съдът е длъжен да следи служебно. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
..., което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
6
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото посредством договора за поръчителство се обезпечават
неблагоприятните последици за кредитора от евентуално неизпълнение на задълженията по
заема от длъжника. Възнаграждението за поръчителство представлява разход, свързан с
допълнителна услуга (гарантирано получаване на парите до минути), ползването на която
несъмнено е задължително условие за получаване на кредита, при това при предварително
зададените от заявителя параметри. Възможността кредитополучателя да се откаже от
услугата има за последица анулиране на първоначалното заявление, следователно и отказ да
бъде предоставена сумата по кредита.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „...“ юридическо лице -
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
От друга страна, при служебно извършена справка в Търговския регистър по партида
на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества - едноличен
собственик на капитала на ... е именно ..., в същото време съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
7
предоставяне на поръчителство, ... е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя още
към момента на сключването на договора за кредит.
Следва да се посочи още, че свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 ЗЗД, не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство в размер, близък до отпуснатия кредит, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита.
Предвид изложеното, съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на ... по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“ (в този смисъл Решение
№ 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/ 2020 г. по описа на СГС, Решение № 262394
от 15.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3657/ 2021 г., Решение № 53 от 9.01.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 4221/ 2022 г. и др.). По този начин се постига именно скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.
Настоящият състав приема, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 относно годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не
е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от
04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/ 2019 г. по описа на СГС, ІІ- А въззивен състав, Решение №
24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/ 2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и ..., и договорът,
сключен между потребителя и ..., се намират във взаимовръзка помежду си и като система
от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/ 2020 г. по
описа на СГС и др.).
Най – късно с получаването на исковата молба ответницата е уведомена за плащането
на задълженията по договора за кредит от страна на поръчителя, както и за прехвърлянето
на твърдените за непогасени вземания срещу ответницата в полза на цесионера – ищец в
производството.
8
По делото е установено, че общо платената от ответника сума е в размер на 1597,00
лева, която с оглед параметрите по делото, а именно главница в размер на 1000 лева, се
явява достатъчна за погасяване на чистата стойност на кредита (главницата). Следователно
ищецът не се легитимира като кредитор на вземания в претендираните размери, а именно:
на сума в размер на 411,37 лева - непогасена главница по договор за кредит № ..., ведно със
законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, на сума в размер
на 31,11 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 31.01.2018 г.,
и на сума в размер на 203,18 лева – мораторно обезщетение за забава за периода от
29.09.2017 г. до 03.08.2022 г.
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответницата няма претенция по разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ... ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., срещу Г. Л. Д., ЕГН **********, с адрес ..., искове с правно
основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Г. Л. Д. дължи на ... следните суми: сумата
411,37 лева, претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ .../ ... г., сключен с ..., погасена от поръчителя ... по силата на договор за поръчителство от
... г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата 31,11 лева, претендирана като договорна възнаградителна лихва за периода от
28.09.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата 203,18 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода от 29.09.2017 г. до 03.08.2022 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба на вземания от ... г. и Приложение
№ 1 към него, като за тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. 42213/ 2022 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при
Софийски
_______________________
районен
съд:
9