Р Е
Ш Е Н И Е № 260778
гр. Пловдив, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12444 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединение
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ТЗ, във вр. чл.286 ТЗ, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „МОНИ – КАР
2015“ ООД против „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9900 лв., представляваща незаплатена
цена на стоки по договор от 06.05.2019 г. за покупко-продажба на отпадъци
(скрап) – 132 броя автомобилни катализатори, за която сума е издадена фактура №
**********/ 06.05.2019 г., както и сумата от 467,50 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2019 г. до
05.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 06.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 165/ 15.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 20646 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVI гр.с.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество извършва търговия със стари катализатори на автомобили. С
договор от 06.05.2019 г. продало на ответника 132 бр. автомобилни катализатори
на обща стойност от 9900 лв. Стоката била предадена на страната на 06.05.2019
г. и издадена фактура от същата дата, която не била заплатена. Посочва, че
падежът на задължението на ответника настъпил на 06.06.2019 г., от когато
изпаднал в забава. Поради това претендира лихва за забава за периода от
20.06.2019 г. до 05.11.2019 г. в размер на 467,50 лв. За сумата по фактурата
било подадено заявление по ч.гр.д. № 20646/ 2019 г. на РС Пловдив, по което на
15.01.2020 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която длъжникът възразил. Поради това обосновава правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, със становище
за неоснователност на предявените искове. Намира, че претенцията на ищеца не е
доказана, както и счита, че не дължи претендираната лихва за забава. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 20646 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХVI гр. състав, образувано по депозирано от ищцовото дружество
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № 165/ 15.01.2020 г. В законовия
срок, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на исковете:
Ищецът
основава исковата си претенция на сключен между страните договор за
покупко-продажба на стоки. Доколкото и двете страни в правоотношението
притежават качеството на търговци, процесният договор се намира под приложното
поле на чл.318 и сл. от ТЗ и чл.286 ТЗ. За всяка от страните се пораждат
следните задължения, а именно – за продавача (ищец): да прехвърли правото на
собственост върху описаните в процесната фактура стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за купувача (ответник) – да заплати уговорената
продажна цена и да получи вещите, предмет на договора – така чл.200, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.288 ТЗ. Доколкото договорът за покупко-продажба е консенсуален и
неформален, същият се счита за сключен при наличие на съгласие от всяка от
страните досежно съществените му елементи. Изпълнението на задължението по
предаването на вещите и по заплащането на продажната цена не е част от
фактическия състав на облигационното правоотношение и при липсата им не
опорочава неговото възникване.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Предвид законовия регламент, от съществено
значение за възникване на задължението на купувача по заплащане на цената е
изпълнение на задължението на продавача да предаде процесните стоки. След
предаването на последните, продавачът е изпълнил основните си задълженията по
договора, описани по-горе, поради което и може да претендира изпълнение на
насрещното задължение на купувача по заплащане на цената.
В
случая, по делото се установява, че на 06.05.2019 г. между страните по спора е
сключен договор за покупко-продажба на отпадъци, по силата на който ищцовото
дружество, в качеството си на продавач, е продало на ответника, в качеството му
на купувач 132 броя автомобилни катализатори, при единична цена от 75 лв., или общо
- 9900 лв. Уговорено е, че транспортирането на отпадъците се извършва за сметка
на купувача. Видно от приемо-предавателен протокол от 06.05.2019 г. процесните
132 броя катализатори за предадени на ответника. От процесната фактура № **********/
06.05.2019 г. се установява падежът на задължението – 06.06.2019 г. С оглед
ангажираните доказателства, съдът приема главната искова претенция за
основателна. Доказа се наличието на валидна облигационна връзка между страните
по спора, с твърдените от ищеца права и задължения на всяка от страните.
Ищцовото дружество – продавач е изпълнило задължението да предаде
катализаторите на ответника, който е следвало да му плати уговорената цена на
падежа – 06.06.2019 г. Ответникът от своя страна не е изпълнил своето
задължение да заплати цената на вещите. Поради това следва да бъде установена
между страните дължимостта на процесната главница в размер на 9900 лв. Като
законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
06.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Основателна
е и акцесорната претенция за лихва за забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД предвижда, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, падежът на задължението е на дата 06.06.2019 г. Ищецът
претендира лихва за забава за периода от 20.06.2019 г. до 05.11.2019 г. Искът е
доказан по своето основание, а по отношение на размера му, същият следва да е
определи от съда на основание чл.162 ГПК, посредством използването на интернет
калкулатор – www.calculator.bg. Размерът на лихвата за исковия период възлиза на
сумата от 382,25 лв., до която сума следва да се уважи иска, а за разликата до
пълния му предявен размер от 467,50 лв. искът ще се отхвърли. Следва да се
отбележи, че представеното от ищеца изчисление посредством лихвен калкулатор
(л.9 от гр.д. № 2805/2020 г. на РС Варна, ХХ гр.с.) е погрешно, доколкото
страната е въвела погрешна начална дата на – 20.05.2019 г., вместо 20.06.2019
г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страните. На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 1178,88 лв., разноски съразмерно с уважената част от исковете. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 205,65 лв. съразмерно с уважената част от исковете,
тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски
възлиза на 1384,53 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъди сумата от 6,91 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „ВСВ-РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Кедър“ № 2, ет.5, ап.13, представлявано от
управителя С.М.Х., дължи на „МОНИ-КАР“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
Възраждане, бл.5, вх.4, ет.3, ап.75, представлявано от управителя М.Н.Н., на
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ТЗ, във вр. чл.286 ТЗ, във вр.
чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата от 9900 лв. (девет хиляди и деветстотин лева),
представляваща незаплатена цена на стоки по договор от 06.05.2019 г. за
покупко-продажба на отпадъци (скрап) – 132 броя автомобилни катализатори, за
която сума е издадена фактура № **********/ 06.05.2019 г., както и сумата от 382,25 лв. (триста осемдесет и два лева
и двадесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода от 20.06.2019 г. до
05.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 06.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 165/ 15.01.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 20646 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVI гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата от 382,25 лв. до пълния
претендиран размер от 467,50 лв.
ОСЪЖДА „ВСВ-РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „МОНИ-КАР“ ООД, ЕИК:
********* сумата от общо 1384,53 лв. (хиляда триста осемдесет и четири
лева и петдесет и три стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете, от които – 1178,88 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 205,65 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 20646 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XVI гр.с.
ОСЪЖДА „МОНИ-КАР“ ООД, ЕИК: *********
на основание чл.78, ал.3 ГК да заплати на „ВСВ-РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********
сумата от 6,91 лв. (шест лева и
деветдесет и една стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ