Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При
участието на секретаря: ***
Разгледа
докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3673/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН ***, чрез упълномощения
адвокат ***, която срещу *** с ЕГН ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – *** от ответницата на 16.06.2018 г. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано 16.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сторените по делото разноски.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани лично и чрез упълномощения
адвокат в съдебно заседание, на 16.06.2018 г. в гр. *** страните са се
срещнали, за да получи ищцата от ответницата парична сума, изпратена й от нейната
внучка *** (същата е съпруга на сина на ответницата). Възникнал скандал между ***
и ***, при който ответницата започнала да крещи и да нанася *** с *** върху
ищцата. Последната паднала на земята и наранила лявото си ***, като ***
продължили. Присъстващият на скандала внук на *** (св. ***) не могъл да й
помогне, като ответницата си тръгнала и оставила ищцата в безпомощно състояние.
В
резултат на описаното деяния *** получила
наранявания по *** на ***, в лявата част на *** и лявото ***. Ищцата претърпяла
болки и страдания по главата и тялото за около 10 дни.
На
следващо място се описва преживения стрес и уплаха от извършеното нападение от
ответницата. Описват се ***настоява в нейна полза да бъде присъдена процесната
сума, като обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от претърпените
болки и страдания, изразяващи се в *** за живота и здравето, както и от унижението
над личността й, в резултат на нанесения ***.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адвокат
***, е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Ответникът оспорва изцяло изложените в исковата
молба факти и обстоятелства. Настоява се предявеният иск като неоснователен и
недоказан, включително и по основание, да бъде отхвърлен.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че ищцата и ответницата са роднини по съребрена линия – ***
е баба на *** , която е съпруга на *** (***) – син на ***.
По
делото е изискана и приложена преписка № 1719/2018 г. по описа на Добричка
районна прокуратура, образувана по жалба на *** (дъщеря на ищцата) срещу *** за
извършено престъпление спрямо дъщеря й *** – извеждане насила в ***, принуда
към ***. Преписката е приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 25.09.2018 г.
Обективираните
от страните по преписката изявления в цитираната преписка обосновават извода за
наличието на конфликт между ищцата, нейната дъщеря *** и внучка *** и сина на
ответницата *** (***).
В
подкрепа твърденията си за нанесен й от ответницата *** е представила съдебно-медицинска консултация ***
г., изготвена от *** – ***, според която като обективна находка по тялото на
прегледаната *** са констатирани следните травматични увреждания: ***.
Според
*** установените увреждания са в резултат от удар с или върху твърди предмети и
биха могли да се получат по време и начин, сочен от пострадалия, а именно при
извършен на 16.07.2018 г. *** с ***.
По
искане на ищцата по делото е допусната и назначена съдебномедицинска експертиза,
вещото лице по която *** дава следното заключение: При възникналият инцидент на 17.07.2018 г.
пострадалата *** е получила следните травматични увреждания: ***.
Според в.л. установените увреждания са резултат на ***
с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин,
както сочат свидетелите *** и пострадалата *** в своите показания.. *** счита, че
подобни увреждания преминават за около две седмици, без остатъчни явления, а
установените увреждания отговарят да са получени по начина описан в исковата
молба инцидент. Към момента на изготвяне на експертизата няма данни за
остатъчни явления, вследствие на получените травматични увреждания.
По
искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства като са разпитани ***
и ***. Първият свидетел (внук на ***) е очевидец на процесния инцидент като
разказва, че без да е провокирана ответницата започнала да бие ищцата по
главата ръцете с ***, докато последната паднала на земята. Свидетелят се опитал
да „спаси” *** си, но не можал, след което й помогнал да се приберат в къщи.
***
(*** на ищцата) сочи, че е видяла майка си веднага след побоя, като същата била
с наранени чело, ръце и крака, по които имало синини и кръв. Свидетелката си
спомня, че в резултат на тези наранявания майка й имала болки по главата и
краката, имала световъртеж, което наложило да приема лекарства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца от ответницата на 16.06.2018
г., в резултат на нанесен й ***, неимуществени вреди – болки и страдания, черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
За да е осъществен фактическия състав на посочената
разпоредба е необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие
или бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на
деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг. от
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта
трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява на
дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и да е
противоправно – да противоречи на установения правопорядък – да нарушава
задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага /имущество, права и
законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и
психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с
виновното и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от
страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане
в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния елемент
– вината се предполага от закона до доказване на противното от деликвента.
Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск, т.е.
установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението
между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което
деликвентът трябва да поправи причинените от деликта вреди, последица от
правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно и
виновно поведение /действие или бездействие/, причиняващо вреди, поради което
възниква задължението те да бъдат поправени. Деликтната, в това число и
договорната, отговорност имат така наречената “репарационна цел”, т.е. имат за
цел да поправят вредите, които са причинени противоправно и виновно, т.е.
деликвентът и длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на увредения.
В
случая вредоносното деяние се състои в неимуществените вреди, причинени на 16.06.2018
г. по повод на възникнал инцидент между *** и ***, в
резултат на който ответницата нанесла на ищцата *** и причинил следните
увреждания: **** ***, като
описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, без
опасност за живота.
Предвид
на това, че в резултат на противоправното поведение на ответника за ищеца са
настъпили вреди, то за последният възниква правото да търси съответното
обезщетение. Задължението за поправянето на вредите, причинени при
непозволеното увреждане се поражда, тъй като вредите са в причинна връзка с
виновното поведение на страната при сключването на сделката, като обезщетението
следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното
поведение. В тази връзка съдът не приема твърденията на ответника, че не е
причинил на ищеца описаните увреждания. Събраните по делото доказателства –
писмени, гласни, заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска
експертизи.
Съобразно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за настъпилите
неимуществени вреди следва да бъде съобразено на първо място с общо приетите
/обществени/ представи за справедливост, с оглед възмездяване на увредения
гражданин за всички реално претърпени от него морални вреди. Присъждането на
такова обезщетение в размер, адекватен на критериите за справедливост, обуславя
извода, че действително такива вреди са настъпили, тъй като обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неразположението, отрицателните емоции и всички онези неудобства,
произлезли от увреждането. Между укоримото поведение на ответницата по
отношение на задължението й да не вреди другиму и предизвикания от нея вреден
резултат за ищцата е налице взаимовръзка – действията са причина, а резултата –
последица от нея.
С осъществяването на фактическия състав на нормата на
чл. 45 от ЗЗД се поражда задължението на ответника да поправи вредите и правото
на увредения да бъде съответно обезщетен. Фактът на съществуването на
задължение да не се вреди други му, води до извода, че деликтът е в резултат от
виновното действие на ответницата, с оглед на което на основание чл. 45 от ЗЗД
отговорността възниква за последната.
Необходимостта обезщетението на неимуществените вреди
да бъде определено от съда по „справедливост” налага да се вземе предвид, както
характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вина, последиците
от деянието, така и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай.
В обсъжданата хипотеза претърпените от ищцата
увреждания в тяхната съвкупност имат характера на „лека телесна повреда”
(временно разстройство на здравето неопасно за живота). Установеният механизъм
на настъпването на увреждането, а именно като резултат от нанесен ***, сочи на
преживян стрес още от момента на самото увреждане и на продължаващите и впоследствие
страдания и болки.
При определяне справедливия размер на обезщетението,
което ответникът дължи на първоначалния
ищец следва, както бе посочено по-горе следва да се вземе предвид, както
възрастта на пострадалия, характеризираща се със своята специфика в
психо-физическото състояние на ищцата, респективно с последиците, които този
инцидент има за понататъшния живот на ***.
В този случай съдът счита, че търсеното обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, следва да бъде
определено в размер на 1 000 лв., като по отношение на посочения пълен
размер от 3 000 лв., исковата претенция е неоснователна и недоказана и
подлежи на отхвърляне. Аргумент да не се уважи предявеният иск в неговата
цялост се явява обстоятелството, че в случая /според експертното заключение на ***./
възстановяването на здравословното състояние на ищцата е отнело около две
седмици, без остатъчни явления.
По отношение на претенцията за заплащане на законни
лихви върху изплатеното обезщетение, начиная от датата на инцидента – 16.06.2018
г., то същата е основателна. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и то от датата
на увреждането. Той дължи обезщетение на увредения именно от този момент.
По отношение молбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата същата е
основателна. Според общото правило, прокарано в чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. По настоящото дело се установява, че
адвокат *** е оказала безплатна адвокатска помощ на ищцата, в качеството й на
лице, намиращо се в затруднено материално положение (чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.). Доколкото ал. 2-ра на същата норма предвижда в случаите на осъдена
насрещна страна за разноски адвокатът, осъществил безплатната адвокатска помощ,
да има право на адвокатско възнаграждение, то следва да бъде постановено
заплащането на сумата от 300 лв. /триста лева/ да бъде извършено в полза на
адвокат ***. Посочената сума е изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 от с.з., предвид на
това, че ищецът не дължи държавна такса по делото, то ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ДРС държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 4% от уважената част от претенцията, но не
по-малко от 50 лв. /петдесет лева/.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД *** с ЕГН
*** (с постоянен адрес:***) ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН *** сумата
от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания и
унижения, в резултат на нанесен й от ответницата на 16.06.2018 г. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано 16.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата от 1 000 лв. на 3 000 лв.
ОСЪЖДА
*** с ЕГН *** (с постоянен адрес:***) ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат *** *** лв /***
лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за указаната на ищцата
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
*** с ЕГН *** (с постоянен адрес:***) ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд
ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: