Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 11.11.2018 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №4951/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ - С.В.Г.,
ЕГН **********, чрез адвокат Х.Х., твърди, че през 2008г. е сключил два
договора за банков кредит с ответника „Ю.И Е.Д.Б." АД, ЕИК ******* /към
настоящия момент преименувано на „Ю.Б." АД/, съответно от 18.02.2008г. и
27.06.2008г. За обезпечение на банковите кредити са учредени, съответно вписани
договорни ипотеки върху следните негови недвижими имоти: поземлен имот, находящ
се в гр. Летница, с площ от 1015кв. м.. УПИ 1-238, кв. 15, заедно с построените
в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, жилищна сграда- лятна кухня,
двуетажна полумасивна стопанка сграда- по банков кредит от 18.02.2008г. и полумасивна жилищна сграда с площ от 43 кв.
м., масивна стопанска сграда с площ 58 кв. м., навес с площ 28 кв. м.,
построени върху държавен имот находящ се в гр. Летница, целият с площ 1430 кв.
м., съставляващ УПИ 11-93 в кв. 120- по банков кредит от 27.06.2008г. Поради
спиране на плащанията кредитодателят „Ю.И Е.Д.Б." АД се снабдява с
изпълнителни листи за вземанията си по двата кредита, съответно с ИЛ от
23.03.2010г., издаден от Районен съд- гр. Ловеч, въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 304/ 18.03.2010г. по
ЧГД № 354/ 2010г.- за сумата от общо 35 117.74 /тридесет и пет хиляди сто и
седемнадесет лева и седемдесет и четири ср./ лв. и ИЛ от 17.03.2010г., издаден
от Районен съд- гр. Ловеч, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 263/ 17.03.2010г. по ЧГД № 355/ 2010г.- за
сумата от общо 29 673.51 /двадесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и три
лева и петдесет и една ст./ лв. Въз основа на двете изпълнителни основания по
молба на „Ю.И Е.Д.Б." АД /сега „Ю.Б." АД/ на 08.04.2010г. е
образувано изпълнително дело № 142/ 2010г. по описа на ДСИ при Районен съд- гр.
Ловеч за общата сума по изпълнителните листове от 64 791.25 /шестдесет и седем
хиляди седемстотин деветдесет и един лева и двадесет и пет ст./ лв. На
26.04.2010г. ДСИ изготвя и му връчва в
качеството на длъжник по изп. дело № 142/ 2010г. покана за доброволно
изпълнение на сумите, предмет на горецитираните заповеди за изпълнение на парично
задължение. На 28.09.2010г. ДСИ насрочва опис на ипотекираните имоти за
08.11.2010г. в 9:30ч., който, видно от съставения протокол от 08.11.2010г., не
се е състоял. Нова дата за опис на движимо и недвижими имущество не е
определяна, както и не са предприемани други действия по изпълнението, поради
което с Постановление от 19.10.2015г. ДСИ е прекратил изп. дело № 142/ 2010г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е приел, че последното действие
по изпълнението е извършено на 07.04.2011г., когато за последно взискателят е
поискал от ДСИ извършването на принудителни действия. Постановлението за
прекратяване е получено от банката- взискател на 12.03.2016г., като същото не е
обжалвано. Ищецът излага, че по молба на „Ю.Б." АД на 21.08.2017г.
оригиналите на изпълнителните листи, въз основа на които е било образувано изп.
дело № 142/ 2010г., са върнати на взискателя. На 24.01.2018г. въз основа на
същите изпълнителни листи по описа на ЧСИ В.П., peг. №879, район на действие
Окръжен съд- гр. Ловеч са образувани изп. д. № 660/ 2018г. за сумата от 35
117.74 лв., дължими по ИЛ от 23.03.2010г., ведно със законната лихва и такси и
разноски по изпълнителното дело и изп. д. № 661/ 2018г. за сумата от 29 673.51
лв., дължими по ИЛ от 17.03.2010г., ведно със законната лихва и такси и
разноски по изпълнителното дело. Взискател и по двете новообразувани дела е „Ю.Б."
АД. Сочи, че по тези изпълнителни дела са му връчени покани за доброволно
изпълнение, наложени са запори на вземанията от банка и вземанията му за
трудово възнаграждение, извършени са съответните описи и възбрани върху
недвижимото имущество. За обезпечаване на настоящите искове с Обезпечителна
заповед от 28.03.2018г. Апелативен съд- гр. Велико Търново е спрял изпълнението
по изп. дела № 660/ 2018г. и 661/ 2018г. Навежда, че съгласно чл. 110 от ЗЗД
вземането на банката- ответник се погасява с изтичането на петгодишна
погасителна давност. В ТР № 2/2013, на ОСГТК на ВКС е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, което в настоящия
случай за вземанията на „Ю.Б." АД е от дата 07.04.2011г. Следователно
погасителната давност за вземанията ответника е изтекла на 07.04.2016г.
Новообразуваните изпълнителни дела по описа на ЧСИ В.П. са образувани на
24.01.2018г. т. е. почти 2 години след погасяване на вземанията по давност.
Предвид изложеното намира, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради което моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата по изп. дело № 660/ 2018г. по описа на ЧСИ В.П.,
peг. № 879, район на действие ОС- гр. Ловеч, в размер на 35 117.74 поради
погасяването й по давност, както и сумата по изп. дело N9 661/ 2018г. по описа
на ЧСИ В.П., peг. № 879, район на действие ОС- гр. Ловеч, в размер на 29 673.51
лв., поради погасяването й по давност, двете в общ размер 64 791.25 лв. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ –„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва да е налице
изтекла погасителна давност в полза на ищеца. Излага подробно становище в
подкрепа на възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Представени
са писмени доказателства- покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 661/ 2018г. по
описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, район на действие Окръжен съд- гр. Ловеч; изпълнителен
лист от 17.03.2010Г. по ч.гр.д № 355/ 2010г. на ЛРС; заповед за изпълнение № 263 по ч.гр.д.№ 355/
2010г. на ЛРС; покана за доброволнио изпълнение по изп. д. № 660/ 2018г. по
описа на ЧСИ В.П., рeг. № 879, район на действие Окръжен съд- гр. Ловеч;
изп.лист от 23.03.2010г. по ч.гр.д. № 354/ 2010г. на ЛРС; заповед за изпълнение
№ 304 по ЧГД № 354/ 2010г. на ЛРС; запорно съобщение от 12.02.2018г.; удостоверение
с изх. № 04033/ 21.02.2018г.; удостоверение с изх. № 0403/ 21.02.2018г.; обезпечителна
заповед от 28.03.2018г., издадена от Апелативен съд- гр. В.Търново; договори за
кредит и
допълнителни
споразумения към тях; копие от
нотариални актове за учредяване на
договорни ипотеки - с които се установяват фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че между Б.П.Б.АД (която
впоследствие променя името си на Ю.Б. АД) и ищеца са сключени договори за
кредит: - дговор за потребителски кредит HL33597 от 18.02.2008 г., по силата на
който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 29 340 лева,
който е обезпечен договорна ипотека,учредена с нотариален акт за договорна
ипотека №193, том I, рег.№649, дело №92 от 2008 г. на нотариус М.Д.(№173 в ИК);
договор за потребителски кредит HL39738 от 27.06.2008 г., по силата на който на кредитополучателя е
предоставен банков кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 17 580 лева, който е обезпечен с договорна ипотека, учредена
с нотариален акт за договорна ипотека №5, том V, рег.№3819, дело №471 от 2008
г. на нотариус М.Д.(№173 в НК); за събиране на вземанията си Ю.Б. АД е получила
изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 17.03.2010 г., издадени от
PC-Ловеч по гр.д.355/2010, както и изпълнителен лист от 23.03.2010 г. и заповед
за изпълнение от 18.03.2010 г., издадени от РС-Ловеч по ч.гр.д.№ 354/2010 г.; на
24.01.2018 г. въз основа на посочените изпълнителни
листове и заповеди за изпълнение са образувани изпълнителни дела №660/2018 г. и
№661/2018 г. по описа на ЧСИ В.П..
Тези обстоятелства, изложени в исковата молба, не
се оспорват от ответника.
Видно от представените към
исковата молба удостоверения изх.№04033 и изх.№04032 от 21.02.2018 г., издадени
от ЧСИ В.П., по посочените изпълнителни листове е имало образувано изп.д.№
142/2010 г. по описа на ДСИ - Ловеч, като посоченото изпълнително производство
е приключило (прекратено) на 26.02.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Основният спорен въпрос е вземанията
на банката дали са погасени по давност.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Отрицателният установителен иск по чл. 439
от ГПК е специален, тъй като той е предвиден като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на вземането, основанието
на който иск са новонастъпили факти - настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, респ. съдебното решение, включително и по реда на чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, водещи до унищожаване или погасяване
възникналото право или отговорността на длъжника за претендираното от кредитора
- взискател право, а искането е да се установи, че вземането на кредитора -
взискател не съществува. В тежест на ответника е да докаже съществуването на претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане. В процесния случай предмет на исковите претенции са
вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира
след анализ на събраните доказателства за неоснователно възражението на
ответника, че от момента на образуване на изп.д.№142/2010 г. по описа на
ДСИ-Ловеч, до момента на прекратяване на делото, давност не тече.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсването
на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени
по различен начин. Законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, исковото производство започва с предявяването
на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални
пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или
отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът
не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на
исковото производство. При изпълнителния процес обаче давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но, ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск или
не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато
исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). В изпълнителния процес обаче давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. С т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с извършването на
всяко изпълнително действие.
Не се оспорва, а и това се
установява от приетите писмени
доказателства, вкл. и от изисканото и приложено като доказателство изпълнително
дело изп.д.№ 142/2010 г., че след несъстоялия се на 08.11.2010г.
в 9:30ч. опис на ипотекираните имоти други изпълнителни действия не са
предприемани. Нова дата за опис на движимо и недвижими имущество не е
определяна, както и не са предприемани други действия по изпълнението, поради
което и с постановление от 19.10.2015г. ДСИ е прекратил изп. дело № 142/ 2010г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е приел, че последното действие
по изпълнението е извършено на 07.04.2011г., когато за последно
взискателят е поискал от ДСИ извършването на принудителни действия. След като
това се установи по безпорен начин в настоящото производство и в светлината на
дадените разяснения в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, то погасителната давност за вземанията на ответника е изтекла на 07.04.2016г.
и новообразуваните на 24.01.2018г.изпълнителни дела по описа на ЧСИ В.П. са
образувани почти 2 години след погасяване на вземанията по давност.
Противно на развитата
от ответника теза, че за периода от образуване на изп.д.№
142/2010 г. по описа на ДСИ-Ловеч, до 26.02.2016 г., когато ДСИ-Ловеч е
прекратил делото, давност не е текла на основание на действащото до този момент
ППВС 3/1980 г., изрично в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд.
В хода на настоящото производство
ответникът не е ангажирал доказателства за това след датата 07.04.2011г.
да е поискал от съдебния изпълнител и съответно последният да е предприел
изпълнителни действия в рамките на образуваното изпълнително производство,
които да прекъснат течението на давността за вземанията му срещу ищеца. Поради
това, в приложение на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че петгодишнната давност е изтекла най-късно
на 07.04.2015г., поради
което вземането, за което е издаден процесният изпълнителен лист, се явява
погасено към датата на подаване на исковата молба и като такова не подлежи на
събиране по принудителен ред. По изложените съображения съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва да е направил
разноски в общ размер от 5 591.65 лв., вкл. за държавна такса в размер от 2 591.65 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 3000 лв. /която сума е отбелязано да е
платена в представения договор за правни услуги, служещ в тази част като
разписка за извършено плащане/. Възражението на ответника за намаляване по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК поради
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което разноските за същото следва да се присъдят в пълния доказан размер.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.В.Г., ЕГН **********,***, чрез
адвокат Х.Х., със съдебен адрес:***, офис 16, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, че С.В.Г., ЕГН **********, не дължи на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******, сумата по изп.
дело № 660/ 2018г. по описа на ЧСИ В.П., peг. № 879, район на действие ОС- гр.
Ловеч, в размер на 35 117.74 лв. поради погасяването й по давност,
както и сумата по изп. дело N9 661/ 2018г. по описа на ЧСИ В.П., peг. № 879,
район на действие ОС- гр. Ловеч, в размер на 29 673.51 лв., поради погасяването й по давност, двете в общ размер
64 791.25 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес ***, да
заплати на С.В.Г., ЕГН **********, чрез адвокат Х.Х., със
съдебен адрес:***, офис 16, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 591.65 лв. - деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският Апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: