Р Е Ш Е Н И Е
№ 260384/17.3.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,
в публично заседание на шестнадесети февруари,
две хиляди двадесет и първа година,
в състав: председател съдия Георги Митев, секретар
Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5156
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от Д.Р.Д. *** секюрити
ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-011937/11.09.2019 г., издадено от Д.Т.Д.,
изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна. В
жалбата въззивникът твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, необосновано и недоказано и моли съда да го
отмени изцяло и да им присъди сторените разноски. В условията на евентуалност
моли за намаляване на размера на наложената глоба.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата стана,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не се явява и не изпраща
процесуалният представител.
След като прецени
обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.08.2019 г. служителите на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна – Р.Н.П. и П.Б.Б.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Варна секюрити ЕООД в обект борса за строителни
материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2. Установили, че на обекта
работи лицето С.К.К. ЕГН ********** на длъжност
„охранител“, който в собственоръчно попълнена декларация записал, че работи във
Варна секюрити ООД от 01.08.2019 г. на длъжност
охрана на обект строителна борса Великов в гр.Варна на ул.Мир с работно време
от 17:00 до 06:00 часа, със сключен трудов договор, с месечно възнаграждение от
560 лева и че е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор, декларацията е попълнена на 20.08.2019 г. в 20:53 часа.
В хода на проверката било установено, че
между работодателя Варна секюрити ЕООД и
работника С.К.К. бил сключен Трудов договор № 15 от
20.08.2019 г. за длъжността „охранител“, място на работа обектите за охрана на
Варна секюрити ЕООД, работно време 8 часа, с месечно
трудово възнаграждение 560 лева, с начална дата на постъпване на работа
20.08.2019 г. Отдолу на договора е записано, че на работника е връчен екземпляр
от трудовия договор на дата 20.08.19 г. и че работникът е постъпил на работа на
20.08.2019 г. и има подпис на работника.
От представеното от
въззивника заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно, че уведомлението за сключения трудов
договор между дружеството и С.К.К. е получено в ТД на
НАП Варна с вх.№ 03388193125741/21.08.2019 г. в 10:17 часа/след часа на
извършената проверка/, което е отхвърлено поради некоректни данни за фамилия. В
последствие е изготвена справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с вх.№
03388193126581/22.08.2019 г. в 17:47 часа от НАП за Варна секюрити
за сключен договор със С.К.К..
От приложената
служебна бележка № 015/20.08.2020 г., издадена от Варна секюрити
ЕООД, е видно, че на 20.08.2019 г. на С.К.К. е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, на бележката
фигурират подписите на провелия инструктажа Радослав Д.Д.
и на инструктирания К..
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от стр.21 на
трудовата книжка на С.К.К., където е отразено, че е
постъпил на работа във Варна секюрити ЕООД на 20.08.2019 г. на длъжността охранител.
Според завереното
копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален
инструктаж на Варна секюрити ЕООД, на 20.08.2019 г.
на С.К.К. е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
За извършената проверка
е съставен Протокол № ПР1927575/03.09.2019 г. за извършена проверка на Варна секюрити ЕООД.
Издаден е акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-011937/03.09.2019 г.,
съставен от Р.Н.П. – главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
на Варна секюрити ЕООД за това, че като работодател е
допуснало лицето С.К.К. ЕГН ********** длъжност
„охранител“ да престира труд в негова полза в обект борса за строителни
материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2 преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в териториалната
дирекция на Националната агенция по приходите. За дата на нарушението е приета
20.08.2019 г., към който момент е следвало на лицето да е връчено копие от
уведомлението. Актосъставителката е приела, че дружеството
е нарушило чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
АУАН е връчен на
03.09.2019 г. на упълномощено лице Радослав Д.Д. по
пълномощно № 3817/16.05.2018 г., като той не записал при предявяване на АУАН
обяснения или възражения. Към преписката е приложено заверено копие от
пълномощно рег.№ 3817/16.05.2018 г. по регистъра на нотариус О.С. от Д.Р.Д. ***
секюрити ЕООД за Радослав Д.Д.
да представлява дружеството пред всички органи.
От справка от
Търговски регистър за Варна секюрити ЕООД е видно, че
управител на дружеството е Д.Р.Д..
В срока по чл.44 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на
съставения акт административно-наказващият орган е издал Наказателно
постановление № 03-011937/11.09.2019 г., издадено от Д.Т.Д., изпълняваща
длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което са приети
изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, нарушението е квалифицирано по чл.63
ал.2 от Кодекса на труда и на Варна секюрити ЕООД на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Наказателното
постановление е изпратено на седалището и адрес на управление *** секюрити ЕООД гр.Варна ул.Ангел Кънчев № 20 ет.6 ап.50 по
пощата на 02.10.2019 г., като пратката е върната на 22.10.2019 г. с отбелязване
„Непотърсена“, видно от известието за доставяне.
В наказателното
постановление е записано ръкописно, че за дата на връчване се счита 22.10.2019
г. по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и има положен някакъв подпис, без да е
посочено на кого е подписа.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, които преценени в
тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
След като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита
от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Видно от
представената обратна разписка на получателя Варна секюрити ЕООД е изпратена
пратка на седалището и адрес на управление ***, съгласно
приложената справка от Търговски регистър, като разписката се е върнала с
отбелязване „Непотърсена“. В съобщението не е посочено, че на
дружеството се изпраща именно наказателно постановление. В същото е отбелязано
"НП/11937", като от така посоченото не може да се приеме, че пратката
съдържа именно процесното наказателно постановление, тъй като такова указание
не е налице.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
дава възможност на административно-наказващия орган да приеме, че наказателното
постановление е връчено по този ред след щателно издирване на нарушителя. За да
се приложи тази хипотеза следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят
е щателно издирван именно за връчване на конкретното наказателно постановление.
Обстоятелството, че се връчва именно наказателно постановление следва да е
установено по несъмнен начин, а не да почива на предположения. В случая макар и
в посочения номер на обратната разписка като част от нея да се съдържа част
номера на процесното наказателно постановление, то вписаното в тази разписка не
установява, че се касае именно за това наказателно постановление.
В тежест на
административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на
наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН.
В случая
наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е
изискването на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
е приложима, както бе посочено по-горе, в случаи, когато за връчване на
наказателното постановление след щателно издирване нарушителят не е открит. Не
се установи, че е проведено щателно издирване на дружеството за връчване именно
на процесното наказателно постановление. Административно-наказващият орган в
нарушение на цитираната разпоредба е приел, че е приложима разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН,
поради което срокът за оспорване не е започнал да тече, въззивната жалба срещу
наказателното постановление е подадена в срок и следва да бъде разгледана по
същество.
По приложение на
процесуалния закон:
При проверка на
приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира,
че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По материалния закон:
С наказателното
постановление на въззивното дружество е наложена
санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на
чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 20.08.2019 г. е допуснало
до работа С.К.К. ЕГН ********** на длъжност
„охранител“ да престира труд в негова полза в обект борса за строителни
материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2, преди да му е предоставило копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в териториалната
дирекция на Националната агенция по приходите.
От обективна страна
съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател
спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил
екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от
Кодекса на труда заверено от ТД на НАП.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на
въззивника в качеството на
работодател. Съгласно §1 т.1 от
Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Варна секюрити ЕООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което
правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по
този текст на закона.
В хода на съдебното
следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на
място въззивното дружество е имало качеството на
работодател спрямо С.К.К., който към този момент е
осъществявал трудови функции като охранител на обект на въззивника. В тази
насока са приложените писмени доказателства.
От цитираните по-горе
доказателства по категоричен начин се установява, че на 20.08.2019 г. С.К.К. е бил на работа на обект на въззивника и е изпълнявал
трудовите си функции като охранител. По време на проверката той е декларирала
пред проверяващите, че работи за въззивника, че има договорено възнаграждение и
подписан трудов договор.
На следващо място
съдът прие за безспорно установено и това, че към момента на проверката С.К.К. не е бил получил копие от уведомление за регистрацията
на трудовия договор, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и
справката за подадени уведомления. Видно от последната трудовия договор на К. е
бил регистриран в ТД на НАП Варна на 22.08.2019 г. в 17:47 часа (след
извършената проверка в обекта).
Разпоредбата на
чл.63 ал.2 от Кодекса на труда предвижда връчването на двата документа
(трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях
влече съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е
било повдигнато обвинение за невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което
обвинение по безспорен начин бе доказано в съдебното производство.
С оглед на изложеното
по-горе съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая
административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното
нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него административно
наказание имуществена санкция, което определил в размер 2 000 лв.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че в наказателното постановление
липсват мотиви и съобразно константната практика на ВС и ВКС простото
възпроизвеждане на описателната част на АУАН не съставлява мотиви. В чл.57 ал.1
от ЗАНН изчерпателно са изброени задължителните елементи, които трябва да
съдържа наказателното постановление, сред които не са посочени мотиви.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че разследването не е обективно, всестранно
и пълно, тъй като не са изследвани спорните обстоятелства и не са взети предвид
депозираните възражения срещу АУАН. От АУАН е видно, че при връчването му
упълномощеното лице Радослав Д. не е направил възражения, не са постъпили и
писмени възражения по акта в 3-дневния срок от подписването на акта, поради
което съдът приема, че в случая не са били налице спорни обстоятелства и няма
извършено нарушение от административно-наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от некомпетентен орган. АУАН е съставен от Р.Н.П. –
главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна - държавен контролен орган съгласно
изискванията на чл.416 ал.1 от
Кодекса на труда. Наказателно постановление № 03-011937/11.09.2019 г. е
издадено от Д.Т.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна съгласно изискванията на
чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и съгласно заповед № ЧР-1521/27.08.2019
г. и заповед № 0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че предприятието няма вина за несвоевременната
регистрация и преждевременното допускане до работа на К., а вина за това има
техния счетоводител на граждански договор, на когото било възложено регистриране
на сключения с К. трудов договор в НАП и връчване на уведомлението на работника.
Според въззивната жалба са сключили трудов договор на 20.08.2019 г. с К. и
изпратили договора на техния счетоводител, с когото имали граждански договор,
като му възложили да го регистрира в НАП и да връчи уведомлението на работника.
Но според Кодекса на труда това е задължение на работодателя, а не на
счетоводителя на въззивника като юридическо лице законосъобразно е ангажирана
обективна безвиновна отговорност.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че ако изобщо има допуснато
нарушение то е по чл.62 от Кодекса на труда, тъй като към момента на проверката
трудовия договор не е бил регистриран и не е имало какво да се връчи на
работника. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че е допуснало до
работа работника, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 на Кодекса на
труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда трудовият
договор се сключва в писмена форма, а съгласно ал.3 на същия член в
тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Изискванията
на чл.62 от Кодекса на труда са били спазени поради което съдът счита, че
правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от Кодекса на
труда.
Съдът не споделя и
становището, изложено в жалбата за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото
тази разпоредба е обща и приложението ѝ се изключва от специалната норма
на чл. 415в от Кодекса на труда регламентираща маловажното нарушение по
Кодекса на труда. В случая съгласно чл.415в ал.2 от Кодекса на труда
нарушенията по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда не са маловажни. И след като
специалния закон сочи, че посоченото нарушение не е маловажно, то няма как по
силата на общата норма на чл.28 от ЗАНН то да бъде прието за такова. Както бе
посочено по-горе специалния закон изключва общия. В горната насока са и
задължителните указания дадени с ТР № 3 от 10.05.2011 год. по т.д. № 7/2010
год. ВАС, ОСК.
Относно възражението,
направено с въззивната жалба, че наказанието е несправедливо, не съответства на
тежестта на нарушението, тъй като от него не са настъпили никакви вредни
последици:
Като отчете, че в
наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от
друга това, че в случая уведомлението е било връчено на К. два дни след
установяване на нарушението, съдът прие, че така наложеното наказание е
прекомерно. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват имуществена санкция в размер от 2 000 лева. Наказание над минималния
размер няма да съответства на тежестта на нарушението. Не са били отчетени
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил изтекъл
срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било
отстранено незабавно след установяването му и че от него не са
настъпили вредни последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за
други нарушения на трудовото законодателство от въззивното
дружество. Съдът прецени, че в случая дори наказание в размер на минималния предвиден
в закона ще постигне целите както на специалната, така и на генералната
превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН и ще въздейства превъзпитателно,
предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото, поради което
счете, че следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв.
Предвид изложеното
съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в
съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го
правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено, като бъде намален
размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв.
С въззивната жалба е
направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски. Но тъй
като не бяха представени доказателства за направени разноски, това искане
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011937/11.09.2019
г. на директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, с което на Варна секюрити ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.Р.Д., за
извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като намалява размера на наказанието имуществена санкция на 1 500 лева.
Оставя без уважение искането на Варна секюрити ЕООД за присъждане на направени разноски.
Да се изпратят съобщения на Варна секюрити ЕООД и на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :