Решение по дело №301/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на В.А.Б. *** против Отказ с рег.№****р-14800/14.06.2023 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет *** на В.А.Б. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, като с Решение №***р-15417/27.07.2023 г. директорът на ОДМВР-Ямбол е отхвърлил жалби с вх. № ******-5672/21.06.2023 г. и вх.№ ****р-15925/27.06.2023 г. от В.А.Б. срещу отказ УРИ № ****р-14800/14.06.2023г. по описа на РУ-Ямбол.

В жалбата се твърди, че издадения отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради което се претендира да се отмени.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт А. в писмени бележки оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 167900-3042/23.05.2023 г. В.А.Б. *** е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „43“, кал.9x19 с №*****, което му е необходимо за защита във връзка с професионалната му дейност като строителен инженер, т.к. много често пренася голяма сума от пари, от 5 до 10 хиляди лв., които са необходими за закупуване на материали, наемане на механизация и закупуване на консумативи, също така получава хонорари за проектирани обекти, които са от същия порядък, посочва и че все още виси въпроса за хонорара му от проектиран обект в гр.София и когато и да го поиска следват заплахи от страна на възложителя, за което е подал жалба до прокуратурата и МВР-София.

Към заявлението са приложени удостоверение от НСС от 31.05.2023 г., фактура за закупуване на оръжие, разрешение №************* на РУ-Ямбол,електронна справка за съдимост, постановление № ****/15.04.2020 г. на СГП, писмено обяснение от В.Б., удостоверения за пълна проектанска правоспособност, сигнал от В.Б. до СДВР и ГП на РБ, медицинска бележка от психиатричен кабинет, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.

Видно от горните документи Б. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан към 22.05.2023 г. и срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В докладна записка рег.№ ****р-14029/02.16.2023 г. и Констативен протокол рег.№ ****р-13757/31.05.23 г. е посочено, че от извършената проверка на посочения в искането адрес се установявя, че В.А.Б. живее на адреса, същият е психически здрав, не се води на диспансерно наблюдение, през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, от извършената справка в Гражданска колегия PC - Ямбол спрямо него не е издавана Заповед по ЗЗДН, при извършената проверка се установило, че в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ - металната каса е снабдена със секретно заключване, закрепена неподвижно.

Според докладна записка рег.№ ****р-14449/07.06.2023 г. от извършената проверка в масивите на МВР-АИС се установява, че Б. няма извършени противообществени прояви и срещу него няма образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер.

В докладна записка рег.№ ****р-14801/14.06.2023 г. е отразено, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не се установяват заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от Б., касаещи застрашаване на живота му и изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална и доказана заплаха за живота на заявителя, а заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана е необосновано и не е доказана необходимостта му. В тази връзка и на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е считено за целесъобразно, че на В.А.Б. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешението.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№****р-14800/14.06.2023 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет *** на В.А.Б. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, като с Решение №***р-15417/27.07.2023 г. директорът на ОДМВР-Ямбол е отхвърлил жалби с вх. № ******-5672/21.06.2023 г. и вх.№ ****р-*****/27.06.2023 г. от В.А.Б. срещу отказ УРИ № ****р-14800/14.06.2023г. по описа на РУ-Ямбол.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№****р-14800/14.06.2023 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет *** на В.А.Б. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, доколкото с Решение №***р-15417/27.07.2023 г. директорът на ОДМВР-Ямбол е отхвърлил жалби с вх. № ******-5672/21.06.2023 г. и вх.№ ****р-15925/27.06.2023 г. от В.А.Б. срещу отказ УРИ № ****р-14800/14.06.2023г. по описа на РУ-Ямбол.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Административният орган мотивира отказа си като във връзка с довода, че оръжието е необходимо на Б. за защита във връзка с пренасянето на суми, посочва че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели-охрана на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, за каквато цел е подал документи В.Б., а съгласно чл.94, ал.1 ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.

По отношение на втория мотив за отправени заплахи срещу Б.,*** е съобразил, че е извършена проверка от Софийска градска прокуратура, която се е произнесла, че не са установени достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и по-конкретно за заплаха с убийство, т.е. не се потвърждава и доказва заплахата за убийство. Отбелязано е, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от Б., касаещи застрашаване на живота му, поради което изтъкнатия довод самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална и доказана заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По аргумент за противното, за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването му.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от Бужевза застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите че оръжието е необходимо за защита във връзка с професионалната му дейност като строителен инженер, т.к. много често пренася голяма сума от пари, от 5 до 10 хиляди лв., които са необходими за закупуване на материали, наемане на механизация и закупуване на консумативи, също така получава хонорари за проектирани обекти, които са от същия порядък, посочва и че все още виси въпроса за хонорара му от проектиран обект в гр.София и когато и да го поиска следват заплахи от страна на възложителя, за което е подал жалба до прокуратурата и МВР-София.

В тази връзка в чл.6, ал.1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ изисква да е налице основателна причина за издаване на разрешение.

Според чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от Б. в качеството му на физическо, а не на юридическо лице.

Поради това, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели, което видно от доказателствата по делото, не е сторил.

Твърдението на Б., че оръжието му е необходимо за охрана на имущество не кореспондира със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана и този мотив не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие, поради което и не се оборва извода на административния орган, който преценя наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателствата на молителя.

Що се касае до съображенията за отправени заплахи във връзка с получаването на хонорари, то този въпрос е решен с Постановление № ****/15.04.2020 г. на СГП за отказ да се образува наказателно производство и не може да се преразглежда в настоящите административно или съдебно производство и поради което не може във информационните масиви на МВР да се съдържат заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от Б., касаещи застрашаване на живота му, защото не е достатъчно само да е подаден сигнал, а е необходимо въз основа на него да е образувано съответното производство.

В случая не е налице и мълчалив отказ от страна на директорът на ОДМВР-Ямбол, който е постановил Решение №***р-15417/27.07.2023 г. по подадените от Б. жалби, докато срока за произнасяне е инструктивен и неспазването му не води до нищожност на изричния административен акт.

В тази връзка следва да се посочи, че като дейност употребата на огнестрелно оръжие е източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина.

Предвид посоченото оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.А.Б. *** против Отказ с рег.№****р-14800/14.06.2023 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет *** на В.А.Б. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, като с Решение №***р-15417/27.07.2023 г. директорът на ОДМВР-Ямбол е отхвърлил жалби с вх. № ******-5672/21.06.2023 г. и вх.№ ****р-*****/27.06.2023 г. от В.А.Б. срещу отказ УРИ № ****р-14800/14.06.2023г. по описа на РУ-Ямбол.

ОСЪЖДА В.А.Б. *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия:	/п/ не се чете