№ 1065
гр. В., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20213110108402 по описа за 2021 година
Производството е образувано предявени от Н. К. Н., ЕГН**********, с адрес гр. В.,
ул.“С.“*** срещу П. КР. КР., ЕГН********** и АДР. П. КР., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. В., ул. „С. В.“*** иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване
недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в НА ****, на нотариус
В. Г., с район на действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез
пълномощника му П. КР. КР. и АДР. П. КР., в качеството й на купувач, с предмет
недвижим имот – дворно място, находящ се в с. З., Община А., обл.В., с площ от 720кв.м,
съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника
във вреда на представлявания и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
284 ал.2 вр. 79 ЗЗД за осъждане на ответника П. КР. КР. да заплати на ищеца сумата от
6000лева, представляваща получена от него продажна цена в качеството му на
пълномощник, въз основа на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно рег. №
8774/09.09.2020г. и рег. № 8774/09.09.2020г., на нотариус, рег. № 549 на НК с район на
действие РС- В. и въз основа на която е сключен договор за покупко- продажба по нот.акт
****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 09.09.2020г.
учредил на ответника К. представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на
подписите и на съдържанието с рег.№№8774 и 8775 на Нотариус В. Г., рег.№549, с район на
действие ВРС, за неограничено разпореждане, вкл. и покупко – продажба, на цена и при
условия по негова преценка, от името на ищеца и за негова сметка, на собствения му НИ,
придобит чрез дарение, а именно - дворно място, находящо се в с .З., Община А., обл.В., с
площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото. На 16.12.2020г.
ответникът продал на дъщеря си – отв. К., процесния имот за сумата от 6000лева, която
последната изплатила изцяло в брой на продавача – П.К., преди подписване на НА.
Договорът за покупко-продажба бил обективиран в НА ****, на нотариус В. Г., рег.№549, с
район на действие ВРС. Твърди се, че пълномощникът по договора се е договорил с
купувача във вреда на представлявания, тъй като имотът е продаден при неизгодни условия,
1
на цена в пъти по –ниска от реалната му пазарна стойност и на лице, в близка родствена
връзка с упълномощения – негова дъщеря. Сочи, че не е получил цената по сделката в
размер на 6000лева, която не му била предадена и към момента на завеждане на исковата
претенция. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който исковете се оспорват, като неоснователни. Сочи се, че през м.септември 2020г.,
ищецът отишъл при ответника К. и му заявил, че желае да продаде имота си. Поискал
8000лева, като впоследствие страните се договорили продажбата да е за сумата от 6200лева.
Ответникът предоставил данните си, за да бъде изготвено нотариално пълномощно за
продажбата. На 09.09.2020г. ищецът предоставил на ответника нотариално заверено
пълномощно, с което го упълномощил да продаде собствения му имот на лице и при
условия по негова преценка. Към пълномощното били представени и необходимите
декларации за продажба на имота. Ответникът предал на ищеца сумата от 1000лева, а
впоследствие уговорили и предаването на остатъка до уговорената цена. През м. септември
ответникът подал заявление за скица и данъчна оценка. На 22.10.2021г. ответникът предал
на ищеца и остатъка от продажната цена, като сделката следвало да бъде изповядана пред
нотариус на по – късен етап. На тази среща между страните присъствало и друго лице,
познат на ответника. Сочи, че при предаване на сумата, ищецът собственоръчно изготвил
разписка, респ. подписал такава, за това, че е получил сумата от 6200лева от ответника К..
Впоследствие ответникът решил да не прехвърля имота на свое име, а на дъщеря си, която
искала да построи сграда в имота, поради което му платила заплатената от него сума. Сочи,
че в НА сумата е закръглена на 6000лева, с цел заплащане на по – ниски такси по сделката.
Оспорва да е договарял във вреда на представлявания, тъй като ищецът е получил продажна
цена, за която двамата се били споразумели. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция, респ. намаляване размера на дължимото възнаграждение. Претендира разноски.
В проведеното първо открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Ответниците чрез пр.представител
оспорват исковете и молят за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ангажираните писмени доказателства установяват, че с договор за покупко –
продажба от 16.12.2020г., за който е съставен НА № 26, том 7, рег. № 12352, дело № 1082 от
2020г. /л. 6/, П. КР. КР., като пълномощник на Н. К. Н., снабден с представителна власт въз
основа на пълномощно съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, рег. №
8774 и № 8775/09.09.2020г. на нотариус В. Г., е продал на АДР. П. КР. правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в с. З., Община А.,
обл.В., с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, при
уговорена продажна цена от 6000лв., платена напълно и в брой преди сключване на сделката
при данъчна оценка от 1791,80лв.
С пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и на
съдържанието, с рег. № 8774 и № 8775/09.09.2020г., извършена от нотариус В. Г., Н. К. Н. е
упълномощил П. КР. КР. да се разпорежда при условия и начини и правни способи, каквито
намери за добре, без ограничения и по негова преценка, включително да продава, дарява,
заменя, ипотекира и др. при цена и при условия на сделките по негова преценка, като
договаря от името на упълномощителя и за своя сметка със собствения на Н. К. Н. НИ,
придобит с договор за покупко – продажба по НА № 90, том VI, дело № 1757/1992г., вкл. да
сключва предварителни договори за прехвърляне на имота, както и да приема плащане на
капаро в брой или по банков път.
Съставеното пълномощно е подписано от Н. К. Н., който наред с полагането на
2
подпис, е изписал собственоръчно и трите си имена.
Към доказателствата по делото е приета разписка /л.39/ от 22.10.2020г., съгласно
която Н. К. Н. удостоверява, че е получил от П. КР. КР. сумата от 6200лв.
По делото в полза на ответната страна са ангажирани свидетелки показания. Св. Ю.
К. заявява, че на 09.09.2020г. е присъствал на среща и разговор между Н. и П.. В този ден Н.
е дал на П. документи – скици за имот и др., а последният му е предал сумата от 1000лева за
покупката на земя. Знае, че имотът е закупен за дъщерята на П., както и че последният е
платил на Н. за него общо 6200лева.
От показанията на св. И. З. се установява, че около 22-23.10.2022г. е посетил заложна
къща „Леон“, където работи П., за да му поиска заем. Там заварил Н. и трябвало да изчака.
Видял, че П. предал на Н. крупна сума пари, които последният преброил и казал, че са точно
5200лева. Н. разписал някаква бележка, документ, удостоверяващ предаването на парите.
Тъй като П. дал пари на Н., той не заел на свидетелят пари, тъй като нямал вече налични.
Свидетелят разказва още, че впоследствие разбрал, че сумата е дадена за закупуване на имот
за дъщерята на П..
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно –
оценителна експертиза за установяване пазарната стойност на процесния имот.
Заключението на ВЛ, като неоспорено от страните съдът цени, като обективно, пълно и
компетентно дадено. Съгласно експертното мнение пазарната стойност на недвижимия имот
- дворно място, находящо се в с.З., Община А., обл.В., с площ от 720кв.м, съставляващ
парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, към датата на разпоредителната сделка –
16.12.2020г., е в размер на 22642лв.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните
правни изводи:
Според Тълкувателно решение №5 от 22.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на
ОСГТК на ВКС - т.3, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с
другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е недействителен и
не поражда целените с него правни последици: нито насрещни права и задължения за
страните по сделката, нито вещно - транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД, като на тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални
правоприемници. Т.е. нормата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която и третото лице, с
което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т.е.
когато представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания. В този случай договорът не произвежда действие за представлявания, като
тази недействителност е производна на чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - която предвижда
недействителност на сделките които накърняват добрите нрави /Решение №934 от
13.09.2010год. на ВКС по гр.дело №3657/2008год., IV г.о./.
Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два
елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него да
уврежда представлявания, и субективен - "споразумяване" между представителя и третото
лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се
изразява в недобросъвестност на представителя и насрещната страна - те и двамата знаят, че
сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност подлежи
на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на
договора.
Неадекватността на престациите по договора не е единствен признак за увреждането
3
на интереса на представлявания/ Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. №
5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело №
3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/, а увреждането може да има различни проявни форми,
в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа
обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или
когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт. Преценката за намерението за увреждане се
извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен
договорът с третото лице - обяснимо е представляваният да не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на
сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени
доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото
лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД). Във
всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно
убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне
между пълномощника и третото лице/ Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. №
5654/2015г., IV г.о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело №
3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/.
По първия обективен елемент на фактическия състав на недействителостта по чл.40
ЗЗД - увреждането на ищеца, настоящият съдебен състав намира следното: При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че ищецът, който носи
доказателствената тежест, не доказа увреждането си от атакуваната сделка в каквато и да е
проявна форма.
В хода на настоящото производство се установи, че пазарната стойност на имота към
момента на осъществяване на сделката е в размер от 22642лв. С оглед съдържанието на
пълномощното и установените вътрешни отношения между ищецът и пълномощникът
реализираната продажната цена в размер от 6000лв. е в границите на свободата на
договаряне съгласно чл.9 ЗЗД. В конкретния случай, не е налице нееквивалентност на
престациите, макар пазарната цена да надхвърля продажната над три пъти. Цената на
придобиване при данъчна оценка от 1791,80лв., към деня на придобиването му от АДР. П.
КР. – 16.12.2020г. е била допустима, тъй като данъчната оценка на имота реално е три пъти
по – ниска от продажната цена. В този смисъл съдът намира, че продажбата на имот на цена
три пъти по – висока от данъчната му оценка не представлява не е основание да се приеме,
че ответникът при упражняване на учредената му представителна власт, е увредил
интересите на представлявания.
По втория субективен елемент на фактическия състав на недействителността по чл.40
ЗЗД –общото намерение за увреждане: от съвкупната преценка на доказателствения
материал по делото не може да се обоснове категоричен извод, че е налице общо намерение
за увреждане на ищеца, въпреки близката родствена връзка на ответниците – баща и
дъщеря.
В случая не се твърди и не се доказва, че конкретните пазарни условия към
16.12.2020г. са позволявали договорът да бъде сключен при по-изгодни за упълномощителя
условия. С пълномощното е учредена представителна власт на пълномощника за
извършване на всякакви разпоредителни сделки без ограничаване на параметрите за това,
като не са поставени никакви ограничения на цената, на която да договаря и лицата, с които
договаря. Липсват твърдения и не се установява договор за поръчка между пълномощника и
ищеца или други вътрешни отношения между ищеца и пълномощника, които да са
ограничавали правомощието на пълномощника да определи продажната цена, поради което
се приема, че пълномощникът е имал правомощието да определи продажната цена по своя
4
преценка.
Липсват данни по делото ответницата АДР. П. КР. да е извършила последващи
атакуваната сделка разпоредителни действия, сочещи на намерение за увреждане на
представлявания. Не са ангажирани и доказателства за недобросъвестността на
пълномощника при договарянето, а именно за съзнанието и намерението му да увреди
ищеца.
Вземайки предвид горното се налага извод, че не са доказани двете кумулативни
предпоставки на недействителността по чл.40 ЗЗД и искът за обявяване на
недействителността на сделката по чл.40 ЗЗД следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск предполага произнасянето на съда по отношение
на заявения в евентуалност иск за осъждане на ответника П. КР. КР. да заплати на ищеца
сумата от 6000лева, представляваща получена от него продажна цена в качеството му на
пълномощник.
Въз основа на цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото, съдът намира за
безспорно доказано, че продажната цена от 6000лева е била предадена на ищеца още преди
изповядване на сделката за покупко – продажба на имота. Освен събраните гласни
доказателствени средства чрез показанията на свидетелите – К. и З., които съдът кредитира в
тяхната цялост, като взаимодопълващи се и последователни, налице са и писмени
доказателства, че ищецът е съставил разписка, с която е приел от ответника сумата от
6200лева. Тази разписка не е оспорена, а ищецът не успя да докаже твърденията си, че
сумата, посочена в разписката е дадена в заем. В това отношение твърденията му останаха
голословни, защото елементите от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване. В този смисъл и този иск остана недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника. Такива не са
поискани и съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“С.“***
срещу П. КР. КР., ЕГН********** и АДР. П. КР., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
В., ул. „С. В.“*** иск за обявяване недействителността на договор за покупко- продажба,
обективиран в НА ****, на нотариус В. Г., с район на действие ВРС, сключен между Н. К.
Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му П. КР. КР. и АДР. П. КР., в
качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място, находящ се в с. З.,
Община А., обл.В., с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на
селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на представлявания, на основание
чл. 40 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Н., ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“С.“***
срещу П. КР. КР., ЕГН********** с адрес гр. В., ул. „С. В.“*** иск за осъждане на
ответника П. КР. КР. да заплати на ищеца сумата от 6000лева, представляваща получена от
него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна
сделка обективирана в пълномощно рег. № 8774/09.09.2020г. и рег. № 8774/09.09.2020г., на
нотариус, рег. № 549 на НК с район на действие РС- В. и въз основа на която е сключен
5
договор за покупко- продажба по нот.акт ****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 284 ал.2 вр. 79 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6