№ 36
гр. Ловеч, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500560 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 184 от 14.10.2022 година, постановено по гр.дело № 212 по описа за
2022 година, Троянският районен съд е осъдил на основание чл.394 от Кодекса за
застраховането, ЗАД "Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "С. Караджа"№ 2, представлявано от М.И., заедно с всеки един от
изпълнителните директори Д.М., К. В. и В. К.-М., да заплати на С. М. Х., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 24 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
21020030100110 от 02.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.03.2022 г. до окончателното изплащане. Осъдил е, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ЗАД
"Армеец"АД, ЕИК *********, да заплати на С. М. Х., ЕГН ********** сумата от 2 780 лева
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД "Армеец"АД, което го обжалва
като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че в хода на производството е категорично доказано наличието на проявена
груба небрежност от страна на водача на застрахованото МПС.Позовава се на съдебно
решение по АНД № 20/2021 г., с което съдът е отменил наказателното постановление в
1
частта му за допуснато от Р. Ш. нарушение на разпоредбата по чл. 123, ал.1, т.2, б."б" от
ЗДвП, но безспорно е приел, че на посоченото в АУАН и НП време и място, Ш. е
управлявала лек автомобил Б., per. № ********, в нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП и
допуснала ПТП поради движение с несъобразена с релефа на местността скорост, в резултат
на което на лява пътна крива е излязла вдясно от посоката си на движение и се е блъснала в
крайпътен скат, причинявайки имуществени вреди по управлявания от нея автомобил. Като
се основава на приетото заключение по допуснатата по делото съдебна автотехническа
експертиза, поддържа становище, че водачът на МПС е проявил груба небрежност, като се е
движел със скорост, несъобразена с оглед конкретните пътни условия и това е единствената
причина за настъпване на процесното ПТП. Затова счита, че налице изключен риск по
смисъла на т.11.5. от Общите условия за застраховка "Каско", поради което застрахователят
не е в риск и не дължи обезщетение за претендираните вреди.
На следващо място развива съображения, че застраховка "Каско" се сключва на
базата на отнапред установени от застрахователя общи условия, които стават задължителни
за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема (чл. 348, ал. 1 от КЗ). В случая,
видно от представената по делото застрахователна полица, застрахованият е получил,
запознал се е и се е съгласил с Общите условия на застраховката при сключване на договора
и следователно, той е обвързан от клаузите на Общите условия, част от които са и т.нар.
"изключени рискове".Последните са изчерпателно изброени случаи, при които
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца,
който не оспорва допустимостта , но счита същата за нередовна, а по същество-
неоснователна.
В съдебно заседание, въззивникът, не се представлява, но в нарочна молба поддържа
въззивната жалба.Въззиваемата страна се представлява от адвокат С. Г., който поддържа
отговора на въззивната жалба и становището си за неоснователността ѝ.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество. С оглед разпоредбата на чл.268,изр.второ ГПК въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът С. М. Х. е предявил срещу ЗАД "Армеец" АД осъдителен иск за сумата 24 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети/материални вреди на
собственото му МПС, застраховано при ответника, настъпили в резултат на ПТП на
29.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е оспорил изцяло предявения иск.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
2
установено следното от фактическа страна:
Ищецът се легитимира като собственик на МПС – лек автомобил „Б.“ с ДК №
******** по силата на договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г.Това е видно и от
свидетелството за регистрация. Няма спор, че за автомобила има сключен на 06.04.2020 г.
Договор за застраховка с комбинирана застрахователна полица № 0370К6010638319 за
застраховки „Каско и злополуки" на обща стойност на застрахованото имущество в размер
на 24 000 лева със срок 06.04.2020 г. до 05.04.2021 г. и покрити рискове: „Пълно каско" и
„Автомобилен асистанс за чужбина". На 21.10.2020 г. е подписан Анекс № 1 към
застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС № 0307К6010638319 между
страните по настоящето дело.
От приетия като доказателство Акт за установяване на административно нарушение
№ 305996 и Протокол за ПТП № 1774030 се констатира, че на 29.11.2020 г. около 00:10 часа,
на път 402, км. 27+800 с посока на движение от с. Дълбок дол към гр. Троян, водачът на лек
автомобил „Б." с per. № ********, собственост на С. М. Х. - Р. Ц.Ш., е допуснала ПТП с
материални щети. В акта е отразено, че поради движение с несъобразена скорост с релефа
на местността и на лява крива тя е излязла вдясно по посока на движението си и се блъснала
в крайпътен скат, като след произшествието не е останала на място, за да окаже съдействие
на органите на МВР. Допуснатите нарушения са квалифицирани като такива по чл. 20, ал. 2
и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се
съобразила с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства и след ПТП не останала на място до пристигане на
представители на МВР или следствието. Въз основа на посочения АУАН административно-
наказващият орган е издал Наказателно постановление № 20-0359-001119/04.12.2020 г. на
Началник Сектор към ОД на МВР - Ловеч, РУ - Троян, с което наложил на Ш. предвидените
в ЗДвП наказания.Наказателното постановление е отменено с Решение № 41/01.07.2021 г. по
АНД № 20/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Троян в частта му, в която на Р. Ш. е
наложено административно наказание „Глоба" в размер на 50 лева и лишаване от права да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б" ЗДвП, а в
останалата- потвърдено. Решението е влязло в сила на 27.07.2021 г.
По повод станалото ПТП застрахователят е завел ЩЕТА № 21020030100110, полица
№ 0370К6010638319 за застраховка „Каско“ на л.а. „Б., рег.№ **********. На 03.12.2020г. е
изготвен опис на щетите, в който са конкретизирани вредите по автомобила. Направена е
калкулация, според която разходите за ремонт са в размер на 22 562.59 лева.На 10.12.2020 г.
е извършен повторен оглед и опис на щетите.
С Писмо изх. № 100-6691 от 21.12.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че са налице
обстоятелства, поради които за ЗАД „Армеец" не възниква задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение по преписка по щета № 21020030100110 от 02.12.2020 г. В
мотивите за отказа, застрахователят се позовава на разпоредбата на чл. 14.9 от Общите
условия, във връзка със съставения на Р. Ш. АУАН № 305996/29.11.2020 г. поради това, че
същата е напуснала местопроизшествието и не е оказала съдействие на органите на МВР.
3
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните.
След анализ на данните за произшествието, експертът е описал механизма на настъпване на
произшествието и дал заключение, че вероятните причини за настъпването на ПТП са
загубата на устойчивост на автомобила в посочения участък от пътя, както и неправилна
работа на водача с волана, което е довело до поднасяне на песъчливия участък и
последвалия удар. Изчислил е, че скоростта на превозното средство преди ПТП е 74 км./ч.,
при максимална разрешена скорост извън населеното място 90 км./ч. Водачът на МПС е
имал възможност да избегне настъпването на ПТП при правилна работа с волана и
ненавлизане в опесъчения участък. С оглед състоянието на автомобила предвид цялостната
обемна деформация на купето, разрушеното окачване и трансмисия вдясно, видимите
деформации и счупвания отвън и вътре и предвид цените на подобен актив във
функционално състояние, е приел, че възстановяването на автомобила е технически много
трудно и икономически неизгодно и от техническа гледна точка е налице „тотална щета“.
Ползвайки метода на пазарните аналози вещото лице е определило, че цената на актива в
цялост е 29 444 лева, а изкупната цена на повредения автомобил е максимално 3 000 лева
(между 1500 и 3 000 лева).
При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.394 КЗ, според който при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение
съгласно условията на застрахователния договор.
В чл.386 КЗ е уредено, че застрахователно обезщетение не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ и то е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Както правилно е посочил и районният съд предпоставките за уважаване на иска
включват наличие на валидно сключен застрахователен договор, настъпване на на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, за което застрахователят носи
риска, и в причинна връзка с което са настъпили щети по застрахованото МПС в
претендирания размер.
Не се спори между страните, че те са обвързани от сключен между тях
застрахователен договор, както и че застрахователното събитие е настъпило по време на
действие на договора. Именно поради това ответникът е образувал щета, но е отказал
плащане на застрахователно обезщетение в поискания размер от 24 000 лева, който е
максималният на застрахователната сума (лимита на отговорност), защото се касае за
тотална щета. Според дефиницията, съдържаща се в чл.390,ал.2 изр.първо КЗ „тотална щета
на моторно превозно средство“ е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.Предвид
изчисления размер на разходите за необходимия ремонт, според преписката по щета №
21020030100110 (22 562.59 лв.) и стойността на автомобила (от 22300 до 25300 лв.),
застрахователното обезщетение съответства на щетите и не надхвърля лимита на
4
отговорност.Вещото лице е определило цена на МПС в цялост в размер на 29444 лева.
С оглед на събраните доказателства съдът приема, че пътнотранспортното
произшествие, при което на лекия автомобил „Б., рег.№ **********, управляван от Р. Ц.Ш.,
са причинени щети, е настъпило по начина, отразен в акта и протокола за ПТП и потвърден
от вещото лице инж. Д. Д.. В заключението си експертът е посочил, че причината за ПТП не
може да се определи еднозначно и че вероятна такава е загубата на устойчивост на БМВ в
кривата и навлизане на предно дясно колело в зоната с пясък, заемаща около 1 м. вдясно на
платното за движение и поднасяне на автомобила, както и неправилната работа на водача с
волана, което също води до поднасяне. Описаните от застрахователя повреди по автомобила
съответстват на описания механизъм на произшествието.
Ответното застрахователно дружество е отказало плащане на застрахователно
обезщетение, мотивирайки се с факта, че водачът на ПТП е напуснал местопроизшествието
и не е оказала съдействие на органите на МВР, според изпратеното му писмо. В отговора на
исковата молба са изложени съображения, че настъпилото събитие не представлява покрит
риск по застраховка на МПС „Каско“, т.е. че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие. Конкретизирано е, че се касае за неизпълнение на т.14.9 и
т.14.5 от Раздел IV „Изключени рискове“ на приетите от застрахователя Общи условия, при
които е сключен застрахователния договор. Според първата хипотеза не се обезщетяват
увреждания, причинени от събития, при които водачът е управлявал застрахования
автомобил сред употреба и/или под въздействие на алкохол и/или упойващи вещества, или
при отказ от страна на водача за извършване на проба за алкохол или ако същият напусне
ПТП или осуети проба за алкохол. При втората хипотеза е налице изключен риск при
действия на застрахования, член н неговото семейство, трето ползващо МПС лице, водача
на МПС, превозваните с МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователното
събитие. Посочено е също и че това са всички други случаи, когато вредата е вследствие от
самонадеяното поведение на водача и/или неполагането на минимално дължимата грижа за
предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Троянският районен съд е изключил административната отговорност на водача, за
което му е било наложено наказание по чл.123, ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП за това, че не е
останал на мястото на произшествието, тъй като с влязло в сила Решение № 41/01.07.2021 г.
по АНД № 20/2021 г. на същия съд наказанието е отменено. Това решение обаче не
обвързва ответника, тъй като той не е страна в административното производство.Също така
решението на съда е без значение за възникване или погасяване на правото на
застрахователно обезщетение, защото основанието за плащане е договора за застраховка.
Въпросът, обаче не следва да се обсъжда в настоящето въззивно производство, доколкото
подобно оплакване в жалбата няма.
В Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
т.1 , с което се дават насоки относно приложението на процесуалния закон по въпроса за
правомощията на въззивната инстанция, е прието изрично, че по отношение на преценката
за правилността на обжалваното решение служебният контрол по принцип е отречен,
5
предвид изричната разпоредба на чл.269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Поради това, че във въззивната жалба са изложени оплаквания единствено срещу
правилността на решението относно въпроса, дали водачът на застрахованото МПС е
проявил груба небрежност, в резултат на която е настъпило ПТП, то съдът е обвързан от
така очертания предмет на обжалване. Не е налице изключение от обхвата на проверката,
защото не се касае за нарушение на императивна материалноправна норма, за приложението
на която съдът е задължен да следи служебно.
Съобразявайки всички събрани в хода на производството пред районния съд
доказателства, настоящият въззивен състав приема, че действително водачът на автомобила
е допуснал нарушение на разпоредбата на ЗДвП- чл.20,ал.2, като не е съобразил скоростта
на движение с атмосферните условия, видимостта и др., а според вещото лице е налице и
неправилна работа с волана и навлизане в опесъчен участък. Този извод, обаче, не е
основание да се уважи възражението на ответника, че застрахователното събитие е
настъпило в резултат на умишлени действия или груба небрежност от страна на водача при
управление на МПС.
В закона (и конкретно КЗ) няма дадено легално определение на понятието
небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената по степен и
представлява също неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост (в този см.Решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС
по т. д. № 3092/2014 г., II т. о., ТК).
В настоящия случай е установено от заключението на СТЕ, че водачът на лекия
автомобил се е движел със скорост от 74 км./ч., която е значително под максимално
разрешената скорост извън населено място- 90 км./ч., а също и под критичната скорост на
кривата (95 км./ч.). Наред с несъобразената скорост, като причина за настъпването на ПТП
експертът е посочил и загубата на устойчивост на лекия автомобил в кривата и поднасянето
му при навлизането с предното дясно колело в зоната с пясък, заемаща около 1 м вдясно на
платното за движение. С оглед на това не може да се сподели твърдението на въззивника, че
водачът е проявил самонадеяност при управление на автомобила, тъй като не би могъл
предварително да знае състоянието на пътя и наличието на пясъчна зона, а от приложените
към експертизата фотоси е видно, че пътят не е ограничен от мантинели на мястото на ПТП.
Затова се налага извода, че възражението на ответника за груба небрежност, изключващо
отговорността му съгласно договора за застраховка е неоснователно и недоказано.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал наличието на всички
кумулативно дадени предпоставки за уважаването на предявения иск по чл.395 КЗ за
исковата сума – 24 000 лева (няма спор относно нейния размер- реалните щети я
6
надхвърлят), поради което същият се явява основателен и доказан. Без значение е дали
автомобилът е предаден за бракуване
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава, начиная от датата на
постъпване на исковата молба в районния съд- 17.03.2022г. и до окончателното изплащане
на задължението.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на Троянскя районен
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото. От страна на ответника е наведено
възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищеца, което съдът намира за основателно. Съобразявайки разпоредбата
на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията преди изменението (производството по делото е започнало
н 17.03.2022г.), то ответникът следва д бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184 от 14.10.2022 година, постановено по гр.дело №
212 по описа за 2022 година на Районен съд – гр.Троян.
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. "С. Караджа"№ 2, представлявано от М.И., заедно с всеки един от
изпълнителните директори Д.М., К. В. и В. К.-М., на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК, да
заплати на С. М. Х., ЕГН **********, адрес: *** разноски по делото в размер на 1250
(хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7