№ 73
гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20205230100510 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК
С искова молба ищецът К. А. А. е предявил отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Про лего“ АД, с който се иска да
се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
6751,68лв.- главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2007 г. и
820,14 лв.- разноски по ч.гр.дело №670 за 2012г. по описа на Pайинен съд-
Панагюрище, за които е образувано изп.дело №20165230400023 по описа на
ДСИ при РС- Панагюрище, поради погасяването им по давност.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ищецът- К. А. А. е кредитополучател по договор е „Българска
пощенска банка“ от 19.07.2007г., като е бил длъжен да върне получения
кредит, ведно е лихвите до 19.07.2012г. Твърди се в исковата молба, че не е
изпълнил задължението си в срок, поради което по заявление на ответника
„Про Лего“ АД /легитимирало се като цесионер на кредитодателя/ е
образувано ч.гр.дело №670/2012г. по описа на PC- Панагюрище. По това дело,
на 29.09.2012г. е издадена Заповед за изпълнение №485 от 29.12.2012г. за
изпълнение на част от вземането, като на 22.11.2012г. е издаден изпълнителен
лист за сумата от 6751,68лв.- главница и 814,20лв.- разноски по заповедното
производство. В исковата молба се сочи, че от уговорения падеж за плащане
на „главницата“ по договора, в продължение на повече от 5 години, нито
кредитодателят, нито цесионерът са предприели действия за принудително
изпълнение, като не са извършвани и други действия по смисъла на чл.116 от
ЗЗД, годни да прекъснат погасителната давност. Излагат се доводи, че на
1
10.10.2016г., въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.дело
№20165230400023 по описа на ДСИ при РС- Панагюрище, но първото
валидно изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено едва
на 17.10.2017 г., с молба с вх.№414 от същата дата. Моли се за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок, е представил отговор на исковата молба, в който
излага, че искът е неоснователен, тъй като по издадения изпълнителен лист е
извършвано събиране на суми, а последното изпълнително действие по изп.
дело № 24/2013 г. по описа на ДСИ при РС-Панагюрище е от 23.03.2013 г.
Твърди се, че на 07.10.2016г. отново от ответника е депозирана молба за
образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като по този начин е
прекъсната давността. Сочи се, че не е изминал предвидения в закона
петгодишен давност срок, поради което и вземанията предмет на делото не са
погасени по давност. Моли се за постановяване на решение, с което да се
отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 439
ГПК, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 6751,68лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 19.07.2007 г. и 820,14 лв.- разноски по ч.гр.дело
№670 по описа на PC- Панагюрище за 2012г., за които е образувано изп.дело
№20165230400023 по описа на ДСИ при РС- Панагюрище, поради
погасяването им по давност.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235
ГПК намира за установено следното:
На 29.09.2012 г. е издадена Заповед № 485 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 670/2012 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище, с която е разпоредено К. А. да заплати
на „Про лего“ АД сума в размер на 6751,68лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 19.07.2007 г. и 820,14 лв.- разноски. В заявлението е
посочено, че вземането се основава на договор за банков кредит от
19.07.2007. На 22.11.2012 г. по ч.гр.д. 670/2012 г. е издаден изпълнителен
лист за процесните суми, който е послужил за образувано на изпълнително
дело№ 24/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Панагюрище, на
основание подадена молба за образуване на изпълнително дело от 18.03.2013
2
г. По така образуваното изпълнително дело на ищецът е изпратена покана за
доброволно изпълнение на 01.04.2013 г., която е съобщена на 12.04.2013 г.
Изпълнителното дело е прекратено на 15.04.2015 г., на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
На 10.10.2016 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело до
ДСИ при Районен съд – Панагюрище от ответника „Про лего“ АД, към която
е представен издаденият на 22.11.2012 г. изпълнителен лист. В молбата са
посочени и конкретни способи за изпълнение. На основание подадената
молба е образувано изп. дело № 23/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд
– Панагюрище. По делото е изискана информация от ОДМВ Пазарджик,
сектор ПП КАТ за притежавани от А. автомобили, както и информация от
НАП за сключени трудови договори и получаван доход от А.. На 19.10.2016 г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение до К. А., която е получена на
24.11.2016 г. На 30.08.2017 г. е постъпила молба от взискателя, с която е
поискано да се направи справка за регистрирани банкови сметки на А. в
„регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ“, на основание което е
получена информация за налична банкова сметка в „Райфайзен Банк“ АД и на
основание молба от 17.10.2017 г. е изпратено запорно съобщение до банката,
получено на 30.10.2017г., като такъв не е наложен, доколкото банковата
сметка е била закрита. На 29.11.2018 г. е подадена молба от взискателя с
която е поискано да се направи справка за регистрирани трудови договори, на
основание която е изискана информация от НАП. С оглед събраната
информация на 04.12.2018 г. е подадена молба от „Про лего“ АД, с която е
отправено искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на А..
Поради което е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца А. на
04.12.2018 г., като на 18.01.2019г. е получена информация от работодателя, че
е невъзможно налагане на запор, тъй като нетната сума на месечното трудово
възнаграждение на А. е по-ниска от минималната работна заплата и не може
да се удържи сума по изпълнителното дело. На 23.01.2019 г. отново е
направено искане от взискателя да се направи справка за регистрирани
банкови сметки на А. в „регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ“,
като е получена информация за наличие на сметка в „ОББ“ АД. С молба от
04.02.2019 г. е направено искане от взискателя да се наложи запор на
наличната банкова сметка, като на 14.02.2019 г. е наложен такъв, на основание
което по изпълнителното дело на 22.04.2019г., на 22.05.2019г., на
10.06.2019г., на 20.06.2019г., са постъпили суми, които са разпредели от
ДСИ. На 09.09.2020г. е подадена молба от взискателя, с която отново е
направено искане да се направи справка за регистрирани банкови сметки на
А. в „регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ“ и справка за трудови
договори на А., която информация е изпратена на взискателя на 10.09.2020 г.
3
На 12.10.2020 г. отново е постъпила сума по изп. дело, която е разпределена
от ДСИ. На 12.10.2020 г. е направено искане от „Про лего“ АД за налагане на
запор на банковата сметка, както и опис, оценка и публична продан на
притежавани от длъжника движими вещи за сума в размер на 3300 лева. На
основание молбата е изпратено запорно съобщение до банката, която с писмо
от 30.10.2020 г. е посочила, че е наложила запор върху банковата сметка на
А., за което е уведомен взискателя.
Посочената фактическа обстановка се установява от приетите без
възражение от страните писмени доказателства по делото, вкл. и преписи от
изп. дело № 24/2013г. и № 23/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Панагюрище, доколкото писмените.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав
от правна страна намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от
ищеца: изтичане на петгодишен давностен срок за главното вземане, през
който период давността не е била прекъсвана или спирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
конкретния случай се иска да се приеме за установено недължимостта на
сумата в размер на 6751,68 лв. главница, чийто давностен срок е петгодишен
(арг. чл. 110 ЗЗД), както и на сумата в размер на 820,14 лева – разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на принудително изпълнение давността се
прекъсва, като текстът на чл. 117, ал. 1 ЗЗД предвижда, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност
Със задължителните разяснения дадени с т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК, ВКС е посочено
кои действия на принудително изпълнения са от естеството да прекъснат
давността, а именно: искането да бъде приложен конкретен изпълнителен
способ прекъсва давността, посочен в молбата за образуване на
изпълнителното производство, като в мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че в молбата може да е направено възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ,
защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но прекъсването е от
дата на налагане на способа, насочването на изпълнение чрез налагане на
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършването на опис и оценка
на вещ, насрочването и извършването на продан. В цитираната точка на
4
тълкувателното решение изрично е посочено, че при прекъсване на давността,
нова давност започва да тече от предприемането на последното по време
изпълнително действие.
С цитираното тълкувателно решение са дадени също така разяснения по
отношение приложението на процесуалните и материални правила в
изпълнителния процес. С т. 10 на посоченото ТР е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Преобладващата част от
съдебните решения постановени по реда на чл. 290 ГПК приемат, че с
тълкувателно решение, с което се обявява за загубил сила предшестващи
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото
ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава
да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или
по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците. (така и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на Четвърто гр.о., ВКС, Решение № 51 от 21.02.2019 г.
по гр. д. № 2917/2018 г. на Четвърто гр.о., ВКС, Решение № 252 от 17.02.2020
г. по гр. д. № 1609/2019 г. на Трето гр.о., ВКС).
В конкретния случай изпълнително дело № 24/2013 г. е образувано на
18.03.2013 г., с молба от взискателя, с която са посочени конкретни
изпълнителни способи, като с тази молба е прекъсната давността по
отношение процесните вземания, като тази давност е спряла да тече до
15.04.2015 г. – дата на прекратяване на изпълнителното дело. Това е така,
доколкото Тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК,
ВКС е обявено на 26.06.2015 г., поради което следва да се приеме, че в случая
за периода от 18.03.2013 г. (дата на образуване на изп. дело № 24/2013 г.) до
15.04.2015 г.- дата на прекратяване на изпълнителното дело, давността по
отношение на процесните вземания е била спряла на основание
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. След прекратяване
на изпълнително дело № 24/2013 г. прекъснатата и спряна на 18.03.2013 г.
давност е продължила да тече от дата на прекратяването му – 15.04.2015 г.
На 10.10.2016 г. отново е подадена молба от взискателя за образуване на
5
изпълнително дело, в която е посочен конкретен изпълнителен способ,
поради което следа да се приеме, че с тази молба погасителната давност
отново е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. По
новообразуваното изп. д. № 23/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Панагюрище в последствие са подавани множество молби от взискателя за
извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори на
банкови сметки и трудово възнаграждение – молба от 17.10.2017 г.,
04.12.2018 г., 04.02.2019г., 12.10.2020 г. Като съобразно дадените разяснения
с т.10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 ОСГТК, ВКС с тези молби взискателят многократно е прекъсвал
погасителната давност по отношение на процесните вземания, като освен това
по подадените молби ДСИ е предприел съответните действия и на основание
наложените запори са постъпвали суми по изпълнителното дело. Ето защо
дори и да се приеме, че погасителната давност е прекъсната за последен път
на 12.10.2020 г. с оглед последната подадена от взискателя молба, с която е
поискано извършване на конкретни изпълнителни действия, то петгодишната
погасителна давност, която е започнала да тече на 12.10.2020 г. не е изтекла
до 28.10.2022 г.- дата на приключване на устните състезания пред настоящата
съдебна инстанция (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), поради което и предявения иск с
правно основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото. Макар същите да
са своевременно поискани по делото не са представени доказателства, че
същите са реално сторени, поради което искането следа да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, иск, с правно основание чл. 439 ГПК, предявения от К. А.
А. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „Г.Б.“ №* срещу „Про лего“
АД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с
който се иска да се приеме за установено, че К. А. не дължи на „Про лего“
АД сумата в размер на 6751,68лв.- главница по договор за потребителски
кредит от 19.07.2007 г. сключен между К.ов и „Българска пощенска банка“
АД и 820,14 лв.- разноски по ч.гр.дело №670 по описа на PC- Панагюрище за
2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.11.2012 г. по ч.гр.д.
№ 670/2012 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е образувано изп.дело
6
№20165230400023 по описа на ДСИ при РС- Панагюрище, поради
погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7