Р Е Ш Е Н И Е
№ III-341, 19.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав
в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 2437 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №260127 от 27.08.2020 г. на Районен съд-Бургас по гр.д. №3133/2020г. В.Г.К.,
ЕГН ********** от с.Д. община К. е осъден на основание чл.144 СК да заплаща на М.В.К.,
ЕГН ********** от гр.Б., кв.Д. Е., ул.“П.“ ** като редовен студент месечна
издръжка от 200 лева /двеста лева/, считано от 01.10.2019г. до настъпване на
факти, които водят до изменение и погасяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като искът е отхвърлен за горницата над
200 лева до претендираните 250 лева.
Със
същото решение В.Г.К., е осъден да заплати по сметка на БРС такса от 288 лева
/двеста осемдесет и осем лева/ за разглеждане на иска и да заплати на М.В.К.
сумата от 240 лева /двеста и четиридесет лева/ разноски по делото. М.В.К. е
осъдена заплати на В.Г.К. сумата от 30 лева /тридесет лева/ разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Г.К., с която се обжалва Решение №260127 от 27.08.2020 г.
на Районен съд-Бургас по гр.д. №3133/2020г. като неправилно, поради нарушение
на материалния закон, съществени процесуални нарушения, и необосновано.
Като
неправилен се определя извода на съда, че доходите на ответника са достатъчни
за заплащане на присъдената сума от 200 лева. Сочи се, че районният съд не е
ценил представените доказателства– писмо от „Пътинженеринг“ АД/ от което е
видно, че от 04.08.020 г. ответникът е в предизвестие и трудовото му правоотношение
ще бъде прекратено/, епикриза, телково решение и рецептурна книжка/ относно
исхемична болест/ и договор за заем. Твърди се, че като са игнорирани
доказателствата в нарушение на чл. 144 от СК не е съобразно, че даването на
месечна издръжка в размер на 200 лева ще причини особени затруднения на бащата,
като се сочи, че това обстоятелство подлежи на изследване и е цитирана съдебна
практика. Поддържа се, че в случая не е
налице пълна безусловност на задължението, а следва да се докаже, че дъщерята продължава
висшето си образование във втори курс.
Сочи се, че бащата живее в родната си къща в с. Д. заедно с възрастната
си майка, за която също полага грижи.
В срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата М.В.К..
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №260127 от 27.08.2020 г. на Районен
съд-Бургас по гр.д. №3133/2020г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред
Районен съд- Бургас е предявен иск с
правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК.
Не
се спори между страните и се установява от приложено на л. 5 от делото на БРС
Удостоверение за раждане, че ищцата М.В.К. е дъщеря на ответника В.Г.К..
Видно
от приложеното Уверение №21547 от 09.06.2020 г. /л. 5 от делото на БРС/ ищцата
е записана през учебната 2019/2020 г. в летен семестър на първи курс, редовно
обучение, специалност „Биотехнологии“ в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“
гр. Бургас. Семестриалната такса за обучението е в размер на 360 лева, като
същата е заплатена от ищцата за първи и втория семестър на обучението си
съответно на 18.07.2019 г. и 13.03.2020 г, видно от приложените на л. 39-40 от
делото на БРС вносни бележки. Ищцата е заплатила и семестриална такса за първия
семестър на втори курс, видно от приложната на л. 23 по делото на БОС вносна
бележка от 16.09.2020 г.
Не
се спори и се установява от представената медицинска документация /л. 36-8 от
делото на БРС/, че ищцата страда от гастроентерологично заболяване.
Бащата
В.Г.К. е работил по трудово правоотношение от ноември 2019 г. до 04.09.2020 г.
на длъжност „м. ПСМ“ към „Пътинженеринг“ АД като за месец ноември 2019 г. е
получавал брутно възнаграждение в размер на 1009,67 лева, а от месец декември
2019 г. – 1440 лева. / видно от удостоверение -л. 14 от делото на БРС и копие
от трудова книжка –л 6 от делото на БОС/. В предходните месеци отново е работил
като „м. ПСМ“ съответно през октомври 2019 г. за „Инфра иксперт“ АД при
възнаграждение в размер на 1057.39 лева/л. 16 от делото на БРС/ и през
септември 2019 г. за „Пътстрой Бургас“ ЕООД при възнаграждение от 1031.26 лева
/л. 15 от делото на БРС/.
По
делото е приложена рецептурна книжка/л.45-47 от делото на БРС/ и експертно
решение на ТЕЛК/л. 48 от делото на БРС/, от които се установява, че В.Г.К. е с
диагноза хронична исхемична болест на сърцето след преживян инфаркт на
01.04.2019 г. К. е работоспособен с 40% трайно намалена работоспособност за
период от две години, считано от 17.06.2020 г., като противопоказни условия на
труд за тежък физически труд, психическо пренапрежение и неблагоприятни метеор.
и микроклим. фактори.
Видно от представения договор за
потребителски кредит/л. 49-57 от делото на БРС/ ответникът има задължения за
периодични плащания в размер на 166.25 лева месечно до 01.11.2026 г.
Пред БРС е разпитана Г. К. К.- *****
на ищцата. Същата свидетелства, че е във фактическа раздяла със своя съпруг от
октомври 2019 г. Сочи, че работи като чистачка за минимално възнаграждение в
размер на 610 лева. Твърди, че преди раздялата със съпруга си са живели на
квартира, а сега живее при вуйчо си и го гледа, за да не се налага да заплаща наем
за квартира.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 144 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат
да я дават без особени затруднения.
В процесният случай ищцата е
пълнолетна и е навършила двадесет години. Същата учи в редовна форма на
обучение във висше учебно заведение и не е навършила двадесет и пет години.
Няма данни по делото ищцата да
работи, а и възможността за полагане на труд на пълен работен ден е
несъвместима със следването в редовна форма на обучение. Няма и данни ищцата да
има имущество, от което да може да реализира доход.
Родителят дължи издръжка по чл. 144
от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване,
които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да
се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Възможността за
плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на
пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за
присъждане на такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се
съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически
условия на живот понастоящем./Определение № 1395 от 07.12.2012 г. по гр. д. №
459/2012 г. на Върховен касационен съд/
Издръжката на пълнолетно дете в
периода на обучение във висше училище принципно се дължи и от двамата родители
стига да не представлява особено затруднение. Видно от показанията на майката- св.
Г. К. същата подпомага доколкото може
дъщеря си. Неоправдано би било цялата тежест на издръжката за следването на
детето да пада само върху единия родител.
Трудовото правоотношение на бащата
е прекратено от 04.09.2020 г., но правното основание за това е чл. 326, ал.1 от КТ- по инициатива на работника. Нелогични са и доводите във въззивната жалба,
че заболяването на бащата не е отчетено от районния съд. Видно от експертното
решение на ТЕЛК К. е работоспособен, като определените 40% трайно намалена
работоспособност практически му позволяват да работи почти всяка работа, която
не включва в задълженията си тежък физически труд и психическо
пренапрежение. К. е полагал труд в рамките на година и половина след преживения
инфаркт, както и след последващото експертно решение.
Присъденият
издръжка в размер на 200 лева не представлява особено затруднение, съобразена с
материалното и здравословно състояние на бащата, както и с икономическата
ситуация в страната.
Действително работоспособността на родителя и хипотетичната
възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме,
че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. В
процесния случай обаче фактът на прекратяването на трудовото правоотношение от
04.09.2020 г. е отчетен от районния съд, като е прието, че ответникът няма да
остане без доходи, тъй като ще има правото да получава месечно обезщетение за
безработица в размер, близък до размера на работната заплата. Този извод се
споделя и от настоящата инстанция.
Както е посочено и в
първоинстанционното решение при обективна промяна на обстоятелствата-ако след
като ответникът спре да получава обезщетение за безработица не започне да полага
труд с цел набавяне на доходи или не реализира доходи от имуществото си, той
може да поиска по съдебен ред намаляване или прекратяване на издръжката.
По
тези съображения възраженията във въззивна жалба от този състав се намират за
неоснователни и тя следва да се остави без уважение, а като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се претендират и
съответно не следва да бъдат присъждани.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 271, изречение I-во
от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260127 от 27.08.2020 г. по гр.д. №3133/2020г. на Районен
съд-Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
.