РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. гр. Хасково, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640102862 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК от Н. В. Н., ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Димитър Георгиев от АК - Хасково
против Община Хасково, ЕИК **********, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана
от Станислав Дечев - кмет на Община Хасково.
Ищците твърдят, че на 23.12.1983 г. закупили от З.Л.Д. земя с площ от 1542 кв.м., със
стар номер ****, в местност „К.“, община Хасково, с нов идентификатор ***************.
С Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г., Комисията по териториално и селищно
устройство при Община Хасково им издала разрешение за построяване на сезонна постройка
- вила. Сградата била построена и в продължение на повече от 30 години, ищците владеели
имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато. Същият бил
ограден с ограда, имало засадени дръвчета, ищците посадили цвята, половината от имота
бил с райграс, а другата половина с плодни дръвчета.
Поддържа се в исковата молба, че през месец юни 2024 г. ищците подали в Община
Хасково Молба декларация за снабдяване с нотариален акт за построените в имота сгради:
Вилна сграда - еднофамилна на 2 етажа с идентификатор ***************.1 с площ от 65
кв. м., селскостопанска сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 31
кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед
РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес: гр.Хасково, п.к. 6300 и сграда с идентификатор
***************.2 със застроена площ от 31 кв. м., построени въз основа на Разрешение за
строеж № ***/08.06.1990 г. След като получили удостоверението от Община Хасково за това
дали имотите са общинска собственост, останали изненадани, че земята, която закупили
през 1983 г. и владеели и понастоящем, била актувана с Акт № 12976 от 17.07.2024 г. за
частна общинска собственост. Правното основание посочено в АОС било §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС. Релевантният факт за установяване правото на собственост върху
1
площта, върху която ищците построили сградите бил влизането в сила на нормата на § 42 от
ПЗР на ЗОС, а именно 09.11.1999 г. За да премине в собственост на общината един имот по
силата на закона, в случая § 42 от ПЗР на ЗОбС, то следвало този имот, към релевантния
момент да е бил частна държавна собственост. Посочването на това общо нормативно
основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост не можело да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по
силата на което имотът да е придобит от държавата, за да може да стане общински по силата
на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост
не бил в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот. В този
смисъл се сочи Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на II г. o. Освен това, в
константната практика на ВКС /решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС,
I г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, I г.о./ се приемало, че
актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само
констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи. В хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от 1951г./, държавни
били имотите, които нямат друг собственик.
По тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията межди страните, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор № *************** по КК и КР на гр. Хасково,
одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, адрес на поземления имот:
гр.Хасково, п.к. 6300, местност „К.“, с площ от 1542 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: ****, при съседи: ***************;
***************; ***************, ***************77, ***************74 и
***************73, както и да бъде отменен акта за частна общинска собственост 12976 от
17.07.2024 г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на претенцията, но счита предявеният иск за
неоснователен. Изложени са следните насрещни твърдения и възражения:
Възразява се срещу твърдението, че поземлен имот с идентификатор
*************** с площ 1542 кв. м., находящ се в м. „К.", гр. Хасково със номер по
предходен план **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. е собственост
на ищците Н. Н. и Г. Н., тъй като те не са представили доказателства за това, че за закупили
имота чрез покупко-продажба на 23.12.1983 г. от З.Д..
Оспорва се твърдението на ищците, че са придобили процесния имот по давност. По
отношение на придобиване на процесния имот по давност съдебната практика и правната
доктрина била непротиворечива, че в определеният от закона давностен срок следвало да са
налице кумулативно следните елементи, а именно: обективния елемент (corpus), изразяващ
се непрекъснато и постоянно упражняване на фактическата власт върху даден имот, както и
субективният (animus), изразяващ се в намерението на лицето, което упражнява фактическа
власт, да свои съответния имот за себе си, като за субективният елемент била въведена
презумпция по чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Ищците твърдели, че за да може Общината да актува имота като частна
общинска собственост, то следвало същият да е бил частна държавна собственост.
Характерът на собствеността се обосновавала с нормата на чл. 6 от ЗС (в редакция от 1951
г.), държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а също така и
имотите, които нямат друг собственик. В тази хипотеза следвало да се вземе предвид, че
основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за право на собственост се
съдържали в различни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по Закона
2
за единният кадастър на НРБ (отм.), Закон за териториално и селищно устройство (отм.),
както и ЗКИР, ЗС, ЗСПЗЗ и др. Съдебната практика в този смисъл била непротиворечива, че
ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен, план за
обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той
се води безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 от ЗС (първоначална редакция)
имотът преминавал в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които
нямат друг собственик. От разписните листи, с които Община Хасково разполагала било
видно, че процесният имот с номер по плана от 1988 г. - **** нямал посочен собственик.
Към 1988 г. имотите, които попадат в м. К. били земеделски земи. Ищците твърдели, че с
Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г., построили в имота сезонна постройка – вила, но
не били представени доказателства земята да е била отчуждавана, предоставяна за ползване
или да е с променен статут, което обосновавало държавния характер на собствеността –
чл.53 ал.1 ППЗОЗЗ. След като имотът бил държавен по силата на закона, то съгласно
разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността, в редакцията до 1996 г., вещ която е
държавна собственост не можело да се придобие по давност. Придобивното основание по §
42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството си, било по силата на закона и то се
изразявало в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на
имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този
параграф нужди.
С решение на Общински съвет-Хасково № 67/29.02.2000 г. бил одобрен околовръстен
полигон, като в строителните граници на гр.Хасково се включвала зоната на „К.", където
попадал процесния имот. Видно било от Скица № 15-708699-11/11.07.2024 г., издадена от
СГКК - Хасково, приложена към преписката по издаване АЧОС, НТП на процесния
поземлен имот вече не бил земеделска земя, а за друг вид застрояване, което съгласно
Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., попадало в т. 1 -
Поземлени имоти за жилищни нужди, което обосновавало посоченото правно основание.
Действително в АЧОС № 12976/17.07.2024 г. в т. 8 било посочено, че няма по-рано съставени
актове, но АДС респ. АОС, нямали конститутивно действие и тяхното съставяне не било
основание за придобиване правото на собственост, същите имали само констативен характер
досежно посочените факти, от които произтичало правото на собственост на държавата или
общината. В този смисъл несъставянето на АДС към 1988 г. по време на отреждане със
съответния план, в който по разписен лист имотът е бил с неизвестен собственик не можело
да обоснове извода, че същият не е бил държавен към 1983 г. (Решение № 8 от 11.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о., ГК), както и че в последствие е преминал в
собственост на Община Хасково съгласно ЗОС.
По изложените съображения ответникът счита предявеният иск за неоснователен,
поради което моли да бъде отхвърлен. Също претендира присъждане на направените по
делото разноски като е направено възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 196, том II, дело № 2848/2024 г. от 16.08.2024 г. на Христина
Запрянова, помощник нотариус по заместване при Нели Тончева, нотариус с № 078 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България, на основание постановление от
16.08.2024 г., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело №
262/2024 г., ищцата Г. Н. Н. е призната за собственик на основание давностно владение на
следните недвижими имоти, а именно: СГРАДА с идентификатор № ***************.1,
находяща се в град Хасково, община Хасково, област Хасково, по кадастралната карта и
3
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК град София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата от 28.04.2021 г., с административен адрес: град Хасково,
п.к.6300, ж.р. „К.", със застроена площ 65 кв. м., с предназначение: еднофамилна вилна
сграда, на два етажа, построена върху общински поземлен имот с идентификатор №
*************** и СГРАДА с идентификатор № ***************.2, находяща се в град
Хасково, община Хасково, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК
град София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата от 19.06.2024 г., с административен адрес: град Хасково, п.к.6300, ж.р.
„К." със застроена площ 31 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж,
построена върху общински поземлен имот с идентификатор № ***************.
В Скица № 15-565009/30.06.2020 г. на поземлен имот с идентификатор №
***************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изготвена от Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Хасково е отбелязано, че няма данни за последното
изменение на КККР, засягащо поземления имот, че имотът е с площ от 1542 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „К.“, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ***************73,
***************, ***************74, ***************79, *************** и
***************. Отразено е в тази скица, че по данни от КРНИ собственик е Община
Хасково, без данни за носители на други вещни права. Отбелязани са и сградите, които
попадат върху имота, а именно: сграда ***************.1, застроена площ 65 кв.м., брой
етажи 2, предназначение Вилна сграда – еднофамилна и сграда ***************73.2,
застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда.
В представената Скица № 15-107503/22.01.2025 г. на поземлен имот с идентификатор
№ ***************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изготвена от Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково фигурира като основание за собственост на
Община Хасково Акт за частна общинска собственост № 162, том XII, рег. 4040 от
29.07.2024 г., вписан в Служба по вписванията Хасково.
С Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г., издадено от Комисия за териториално и
селищно устройство и строителство при Общински народен съвет – Хасково, е разрешено на
ищеца Н. В. Н., съобразно одобрени /съгласувани/ проекти на 08.06.1990 г. да построи
сезонна постройка в парцел **** по плана на гр.Хасково, в местност К..
Липсва спор по делото, че ищците Н. В. Н. и Г. Н. Н. са съпрузи, като са сключили
граждански брак помежду си през 1977 г.
На 17.07.2024 г. е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 12976 за
ПИ с идентификатор № № ***************, като правно основание за това е посочено §42
от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС.
Като писмено доказателство по делото е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от
29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „К.“.
За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни
доказателства по искане на ищцовата страна. От показанията на разпитаните по делото
4
свидетели А.И.А. и Н.Т.Д. се установява, че процесният имот се е ползвал от Г. и Н. по
спомени на свид. А. от 1984 г. и от края на 80-те години и началото на 90-те години на
миналия век по данни на свид. Д.. Процесният имот бил ограден и в него имало засадени
дръвчета, отглеждали са в годините назад плодове, сега имало засаден райграс, в имота
имало и построена вила. И двамата свидетели не знаят, през годините някой да е оспорвал
собствеността им, вкл. и ответната община.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите свидетели, като
тези на свид. А.И.А., естествено с оглед правилото на чл.172 ГПК, тъй като са
последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и
съответстват както помежду си, така и на събраните писмени доказателства по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша съдебно-
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, а и
то не бе оспорено от страните. От същото се установява, че процесният поземлен имот с
идентификатор *************** е разположен в ж.р./м. „К.". Според действащата
кадастрална карта имотът е със следните параметри: Поземлен имот ***************
област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, п.к. 6300, м. "К.", вид собственост Общинска
частна, вид територия урбанизирана, НТП За друг вид застрояване, площ 1542 кв. м, стар
номер ****. Имотът съдържа двуетажна вилна сграда със застроена площ 65 кв.м и
едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ 31 кв.м. Вещото лице инж. С. С.
сочи, че в кадастралния план на местност „К.", одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г.
(първи план за тази територия), процесният имот е нанесен с планоснимачен номер ****, а
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково са създадени през 2004-2005 г.
и са одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър (сега Агенция по геодезия картография и кадастър АГКК).
Процесният имот е нанесен с идентификатор *************** като конфигурацията,
площта и границите на имота не са били променени до момента на изготвяне на писменото
заключение.
В мотивната част на заключението, вещото лице след извършена справка в ответната
община и след оглед на место е констатирало, че имотът с идентификатор ***************,
идентичен с имот пл. № **** по плана от 1988 г., попада в територия, за част от имотите в
която не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността върху бивши
земеделски земи по реда на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, но за процесния имот няма
данни да е бил отнеман, одържавяван или отчуждаван. Липсвали данни да е бил включен в
ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Инж. С. е
категорична, че процесният имот не е бил предоставен за ползване по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в
§4, ал.1 от П3Р на ЗСПЗЗ и за него не са били предявени претенции за реституция по ЗСПЗЗ.
Имотът не е бил включен в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност/ж.р. „К.".
Експертизата е извършила проучване в техническа служба на Община Хасково на
документите, съдържащи се в досиетата/преписките на процесния и съседните му имоти
(изготвени при процедурите по предоставяне на имоти по реда на § 4 ПЗРЗСПЗЗ и
подготовка на данните за изготвяне на плана на новообразуваните имоти). Вещото лице е
установило, че за процесния имот е подадена декларация за притежавани полски имоти от
ищеца Н. В. Н., в която е отразил притежаван полски имот в местност „К.", номер ****, с
площ 1.4 дка, придобит чрез покупка с Договор от 23.12.1983 г., която декларация е
приложена към експертизата - Приложение 5. В устния си доклад в проведеното на
11.06.2025 г. съдебно заседание инж. С. пояснява във връзка с тази декларация, че тя най-
вероятно е подадена през периода 1986-1988 г., когато всички собственици на полски имоти
са били длъжни да декларират притежаваните от тях т.нар. полски имоти в землището на
гр.Хасково. Липсата на вписване на името на ищеца в разписните листове от 1988 г. и от
5
2000 г. за имота със стар № **** се дължи на обстоятелството, че при проверка на място в
Община Хасково е открила тази декларация в друга папка, поради неправилно съхранение
на документацията от страна на общинската администрация.
Вещото лице не е открило и данни за съставен Акт за държавна собственост, не е
установило и преписката във връзка с издаденото разрешение за строеж от 1990 г., нито
договора от 23.12.1983 г., но е било отразено в книгата на тези разрешения, че има такъв
договор.
Видно отново от мотивната част на заключението, че към датата на влизане в сила на
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС - 09.11.1999 г., процесният имот е бил част от т.нар. „крайградска
зона за отдих и почивка ", земеделска земя. С Решение № 67 от протокол № 6 от заседание
на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., на основание чл.105, ал.3 от
ППЗТСУ е бил одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
територията на местност „К." е включена в строителните граници на гр. Хасково. От тази
дата процесният имот е част от урбанизираната територия на гр. Хасково.
Установява се още от заключението, че с Решение № 383/25.09.2009 г. на Общински
съвет - Хасково е бил одобрен план за улична регулация на ж.р. „К." и понастоящем е в ход
процедура по одобряване на Общ устройствен план (ОУП) за цялата територия на община
Хасково, според който ОУП процесният имот попада в зона за нискоетажно жилищно
строителство, но не е изготвян подробен устройствен план.
Както бе посочено по-горе, във връзка със задачите на експертизата, вещото лице е
извършило и оглед на място на 31.05.2025 г. В заключението е описан имотът с
идентификатор № ***************, представляващ дворно място с двуетажна жилищна и
едноетажна стопанска сграда, ограден с лека ограда от бетонови колове и зелена засенчваща
мрежа. Част от двора е бил засят с райграс – добре поддържан. Близо до оградата са били
засадени декоративни дръвчета, а южната част от двора представлява зеленчукова градина.
Имотът, според вещото лице се обитавал постоянно и не бил безстопанствен. Източно от
жилищната сграда било монтирано слънцезащитно съоръжение - градинска шатра. За
онагледяване на посочените обстоятелства като Приложение 6 към експертизата са
приложени 2 бр. фотоснимки на имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК, който съдът намира за допустим, тъй като ответникът оспорва
претендираното от ищците право на собственост върху поземлен имот с идентификатор №
*************** като е съставил АЧОС № 12976/17.07.2024 г., което сочи на наличието на
правен интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на
собственост върху него.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е
необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на
заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните
му последици. Когато се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност, той
трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го
държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2
ЗС. Освен това владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а
намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците
на присвоения имот.
6
Съдът намира, с оглед на събраните по делото гласни, а и писмени доказателства –
Разрешението за строеж № ***/08.06.1990 г. и декларацията за притежавани полски имоти от
ищеца Н. В. Н., за несъмнено установено, че ищците - съпрузи са упражнявали явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерението да придобият
собствеността, считано от 23.12.1983 г. – датата на която твърдят да са го придобили с
договор за покупко-продажба от З.Л.Д. по време на брака помежду си. Тук само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че с решението по т. 2 от Постановление № 8/1980 г. от
17.VI.1981 г. на Пленума на ВС, Пленумът на Върховния съд е приел, че когато
придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, от това следва изводът,
че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е
станал имуществена общност. При тези случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са
упражнявали фактическа власт върху имота, независимо на чие име е бил издаден
констативният нотариален акт за установяване на правото на собственост. Изложените в т. 2
на ППВС № 8/1980 г. принципи са доразвити и са разширени пределите им на действие.
Така напр., в Решение № 613 от 15.10.2002 г. на I г. о. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г. е
посочено, че от факта, че придобивната давност е започнала и изтекла през време на брака,
следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху
недвижимия имот и той е станал съпружеска имуществена общност. Същото разрешение
следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим
имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака,
какъвто не е настоящия случай. От показанията на разпитаните свидетели А.И.А. и Н.Т.Д.,
както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява категорично, че
ищците - съпрузи са присъствали в спорния имот като спомените на свид. А. датират от
1984 г. Те са го оградили, поддържали са го, отглеждали са в него дръвчета и бостан,
засадили са райграс, изградили са в него сгради и са го използвали според предназначението
му за собствените си нужди. Следователно, те са извършвали действия, присъщи за всеки
собственик и демонстриращи намерение за своене. Още повече, че съгласно въведената в чл.
69 ЗС презумпция се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Ето защо при липса на доказателства за нещо различно, както е и в
случая владението се предполага, а доказателствената тежест за оборване на презумпцията е
на ответника. От събраните гласни доказателства следва още и че от момента на
установяване на фактическа власт върху имота от 1983 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда е изтекъл период от време, който значително надвишава предвидения в чл. 79,
ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. След като в различни периоди от време границите
/съседите/ не са били променяни, може да се направи обоснован извод, че и заключеният
между тях имот не е променен.
На следващо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни поземлен имот
с идентификатор № *************** да е бил коопериран, одържавяван или да е бил
отнеман фактически от лицата, които са го владеели, както и да подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Напротив, от кредитираното заключение на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза бе установено, че имотът не е бил включен в плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) на местност/ж.р. „К." и за него не са били предявени
претенции за реституция по ЗСПЗЗ. Липсват данни и за съставен акт за държавна
собственост. Следователно процесният имот не попада в приложното поле на чл. 29, ал. 1
ЗСГ (отм.) и спрямо него не е действала забраната по чл. 86 ЗС, включително и в редакцията
преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г. В този смисъл са Решение № 942 от 24.02.2009 г. по
гр. д. № 2967/2008 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Решение
№ 124/08.04.2013 г. по в. гр. д. № 123/2013 г. на Окръжен съд - Хасково и др.
По отношение на представения АЧОС № 12976/17.07.2024 г. следва да се има
предвид, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза на
общината, а само удостоверява съществуването му, т.е. има констативно, а не конститутивно
7
действие. Поради това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже
наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността върху
имота, каквото не е сторено в случая. Когато като основание за придобиване на имота е
посочен не факт (например отчуждаване или замяна), а само правна норма, каквато е и
настоящата хипотеза, съдът не е обвързан да приеме, че общината е собственик на
актувания имот, а преценява материалноправната й легитимация с оглед на всички
доказателства по делото и разпоредбите на закона. На следващо място, като правно
основание за актуване на имота като частна общинска собственост са посочени § 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС и чл. 56 от ЗОС. Според § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените
парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините, а процесният имот не попада сред тях с
оглед кредитиранато заключение на вещото лице С. С.. В тази връзка, цитираните в акта за
частна общинска собственост като основание законови разпоредби на § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и чл. 56 ЗОС не установяват фактическия състав на придобито право на
собственост. Това се подкрепя и от обстоятелството, че самият АЧОС № 12976/17.07.2024 г. е
издаден през 2024 г., като липсват каквито и да било доказателства датиращи отпреди датата
на издаването му, че процесният имот е бил държавна или общинска собственост.
Тук е мястото да се посочи, че съобразно тежестта на доказване в настоящото
производство, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже в случая правоизключващите си възражения. Ищците не носят доказателствената
тежест да установяват обстоятелството, че не са били налице предпоставките за издаване на
акт за общинска собственост. Това не бе сторено от ответната страна в настоящото
производство, а напротив – доказателствената сила на съставеният АЧОС бе оборена от
ищцовата страна с установяване по категоричен начин на собственото придобивно
основание. Ето защо, съдът счита, че не съществуват законови пречки за придобиване на
процесния имот по давност в режим на СИО, както и че към момента на предявяване на
иска в полза на ищците, считано от 23.12.1983 г. е налице изтекъл давностен срок, по-голям
от 10 години, който ги легитимира като собственици по давност на процесния поземлен
имот с идентификатор № ***************.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По отношение исканата отмяна на акта за общинска собственост следва да се
допълни, че както бе посочено вече по-горе, АЧОС няма правопораждащо действие, тъй като
не създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално право следва да се
разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС, каквото се явява настоящото.
Тълкуването на правните норми - чл. 64, ал. 1 и ЗОС води до извода, че е налице само един
способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска
собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации
накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване
на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска
собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си
отмяна на този акт. В този смисъл е определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. №
335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС и в което е посочено, че след постановяване на положително за
ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде отписан
8
от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за
общинската собственост.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищците ще следва
да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3790,00 лева,
представляващи заплатена държавна такса от 290,00 лева, възнаграждение за вещо лице от
500,00 и адвокатско възнаграждение от 3000,00 лева, съгласно приложените доказателствата
за реалното им извършване и направеното искане.
Установява се в случая, че ищците са направили разноски от общо 3500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност от ответника на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определил при
съобразяване на цената на иска, в случая възлизаща на 28 306,50 лв., както и на
фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Димитър Георгиев
процесуални действия.
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Според настоящия съдебен състав, макар делото да се отличава с правна сложност
предвид характера на предявения иск, то липсва фактическа сложност. Цената на предявения
иск е относително висока, като в производството по защита на интересите на двамата ищци
от страна на процесуалния им представител са осъществени едни и същи процесуални
действия, доколкото правата им почиват на едно и също основание. По тези съображения,
следва да се определи адвокатско възнаграждение от общо 3000 лева, до който размер
заплатеното адвокатско възнаграждение от 3500,00 лева следва да се редуцира. Така
определения размер на адвокатското възнаграждение в случая е дори малко над минимума,
определен по правилата на чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, изчислен по посочените правила от НВАР на
2914,52 лева.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община
Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл. „Общински“ № 1, представлявана от
кмета Станислав Насков Дечев, че Н. В. Н., ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Димитър Георгиев от АК -
Хасково, са собственици в режим на СИО, въз основа на давностно владение на поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор № *************** по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „К.“, с площ от
1542 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ****,
при съседи: ***************; ***************; ***************, ***************77,
***************74 и ***************73.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл.
„Общински“ №1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, на основание чл. 78 ал.1
ГПК, да заплати на Н. В. Н., ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Димитър Георгиев от АК - Хасково,
сумата от 3790,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
10