гр. Варна, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на
тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№15166 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 69204/25.09.2019 г. от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Г.Б. срещу Б.Г.Б., ЕГН **********, с която е предявено
искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 108 от ЗС да признаете за установено
спрямо ответника Б.Г.Б., ЕГН **********, че „Е.Б." ЕООД е собственик на ЗЕМЯ с площ от
3 434 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор 12406.50.19 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-939/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. В., община А., област В., стар №050019, при
граници, имоти с идентификатори: 12406.50.26, 12406.50.1
и 12406.50.20, на Община Аксаково, на
основание договор № РД51-4272 от 17.11.2006 год. за покупко-продажба на
недвижим поземлен имот частна Държавна собственост земя - по чл. 27, ал. 6 от
ЗСПЗЗ и да осъди ответника Т. Г.Б. да предаде владението върху гореописания
имот на „Е.Б.“ ЕООД.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът излага, че с нот.
акт №
61, том
VII, peг. № 8632, дело №
1235 от 2004 год. за
покупко-продажба на недвижим
имот „Е.Б." ЕООД закупило следния недвижим имот, а именно:
овцеферма, находяща се в землището
на с. В., ЕКАТТЕ №
12406 /едно, две, четири, нула,
шест/, общ. А., обл. В., с
площ от 252.76 /двеста петдесет
и две
цяло и седемдесет и шест стотни/,
кв.м. по скица, изградена върху
поземлен имот с идентификатор 12406.50.19 /едно, две, четири, нула,
шест, точка, пет, нула, точка, едно,
девет/ в землището на с. В.,
общ. А., обл. В. с площ
3433 кв.м. /три хиляди четиристотин
тридесет и три стотни квадратни метра/ земеделска земя с
начин на трайно ползване: за
животновъдна ферма: категория при
неполивни условия: 0 /нула/, Съседи:
12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20.
С договор № РД51-4272
от 17.11.2006
год. за покупко-продажба на недвижим имот Държавна земя-частна Държавна собственост по чл.
27, ал.
6 от ЗСПЗЗ дружеството закупило и
ЗЕМЯ частна Държавна собственост с площ от 3 434
кв.м., съгласно АДС № 5758/17.06.2005
год., представляваща имот №
050019 по КВС на с. В.,
ЕКАТТЕ 12406, община А., област В., идентичен
с парцел
XIX по
плана за парцелиране на Стопански Двор
на землището
на с.
В., прилежаща площ към Овцеферма,
при граници
№ Ф00897,
№ 050020-овцеферма
на ДПФ-МЗГ; № 050001-стопански двор на
ДПФ-МЗГ; № 050026-полски път на Община
Аксаково.
Тъй като дружеството имало задължения към НАП-Варна и
Дирекция „Местни данъци” на Община Варна част от
имота бил изкаран на публична
продан.
С постановление
за възлагане
ответникът Б.Г.Б. закупил част от
имота от ЧСИ Людмил Станев
с рег.
№ 895,
а именно:
ОВЦЕФЕРМА,
находяща се в землището на с. В.,
ЕКАТТЕ № 12406 /едно, две, четири,
нула, шест/, община А., област В.,
с площ от
252.76 /двеста петдесет и две
цяло и седемдесет и шест
стотни/, кв.м. по скица, изградена върху
поземлен имот с идентификатор 12406.50.19 /едно, две,
четири, нула, шест, точка, пет,
нула, точка, едно, девет/ в
землището на с. В., община А., област В.
с площ
3433 кв.м. /три хиляди четиристотин тридесет и три стотни
квадратни метра/ земеделска земя с
начин на трайно ползван:
за животновъдна
ферма: категория при неполивни
условия: 0/нула/, Съседи: 12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20.
Твърди, че от възлагането на имота ответникът
е завзел
изцяло имота и не допуска никои до него, като
е сменил
ключалките на входната врата към
двора и реално ищецът
няма достъп до собствения си имот. Въпреки многобройните покани, отправени до ответника
да осигури
спокойно е безпрепятствено ползване на
имота на ищеца и другите постройки
същият категорично отказва да осигури
достъп до имота.
Ответникът, в депозирания
в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорва предявения иск като
неоснователен, като излага следното:
Процесната земеделска земя не е владял никога и не владее в момента.
Офцефермата била закупена от ответника на
публична продан, а земята като прилежаща площ към сградата никога не е
обработвана от ищеца и той не проявява интерес към ползването й.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
05.06.2019 г. ЧСИ му възложил имот - овцеферма,
след като заплатил определената цена. Постановлението е влязло в законна
сила на 19.06.2019 г. Въпреки това сградата била заключена от ищеца, който
държал ключа за нея и към дадата на извършване на
разпределението 11.07.2019 г., както и през целия месец ключовете за сградата не бу били предадени от ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът още излага, че сградата на тази
овцеферма е изградена върху процесната земеделска земя с площ от 3434 кв.м.
Имотът е с площ, фиксирана от страна на ищеца и е частично ограден, но само от
лицето към с. В., като от задната страна оградата е разрушена и допуска
спокойно влизане на физически лица, животни и техника. От там ищецът сочи, че
осъществява с камион и зареждане на овцефермата с фураж, изнасяне на отпадни
продукти и пр., включително и обслужване и поддържане на сградата и
комуникациите към нея, от тази страна липсва ограничаваща влизането през входа
бариера или друго съоръжение, достъпът до имота е свободен и същият може да се
ползва от собственика му по всяко време, което е известно на ищеца. Ответникът
твърди, че никога не е пречил на това ползване.
Ответникът излага, че синът му Т. Б. Б. е регистриран като земеделски
производител и овцефермата след 30.08.2019 г. се ползва от него и ответника за
отглеждане на около 300 овце. Тези животни се придвижват от и до овцефермата,
преминавайки през малка част от земеделската земя на ищеца, но това не
означавало, че владее земеделска земя от 3434 кв. м., в която площ се включва и
площта на сградата. Ограден е пътят за движение на животните към и от обора с
лека дървена ограда, но това е само в нормативно допустимата площ за
преминаване, а не върху целият имот.
Едва през м. юли влязъл във владение само на овцефермата, но без да
може да я ползва. Пред служители на МВР - гр. Аксаково, при призоваването му на
24.07.2019 г. показал документа за собственост, издаден от ЧСИ на ищеца, като
заявил, че желае да освободи сградата от своите вещи и че след смяна на
партидата на тока ще настани животните си там. Възражение от негова страна
нямало, въпреки, че му било известно, че животните следва да преминат през
неговата земя, тъй като до сградата няма обслужваща я асфалтирана улица, вкл. и
такава която да отстои на повече от 3 метра от нея.
На 25.07.2019 г. подал жалба с вх. № 445000-1470 до началника на
РПУ-гр. Аксаково, в която пояснявал, че не може да настани животните си в
овцефермата, защото същата не е освободена от вещи на ищеца и поискал
съдействие чрез неговото предупреждаване. Реално влязъл във владение на
овцефермата на 30.08.2019 г. и настанил животните си там. На същата дата сменил
партидните номера за ел. снабдяването на овцефермата, за да може същата да бъде
захранена с ток и да функционира по предназначение.
С покана, изпратена с обратна разписка чрез „ЕКОНТ" на 30.07.2019 г. и получена
лично от ищеца на 03.08.2019 г. го уведомил, че следва да освободи от вещи,
складирани в три стаи, намиращи се на първият етаж от овцефермата – две от
които стаи с площ от по 35 /тридесет и пет/ кв. м., а третата с площ от 38
/тридесет и осем/ кв. метра и са заети от различни стари мебели, повредени ел.
уреди, пластмасови изделия, стари врати и различни други вещи. До момента трите
стаи все още не са освободени от вещите на ищеца, което създава реални
затруднения за ползването на цялата сграда, докато ответникът всъщност,
ползвайки сградата по предназначението й и съобразявайки необходимата земя за
ползване на сградата, не преча на ползването на земеделската земя от ищеца.
Заявява, че не владее и не ползва земеделската земя по предназначението
й, а само минималната част от нея, необходима за вкарване и изкарване на
животните, която е нормативно определената прилежаща площ за обслужване на
недвижим имот /овцеферма/ с № 050019 по КСВ на с.
В.
ЕКАТТЕ12406, съгласно Наредба
№ 3 от 1996 г. /отм./ за размера на необходимата земя при
изграждане на строителни обекти /в случая селскостопански сгради /.
Позовава се на чл.22 ал.7 от ЗУТ /ползването на чужд имот в обема на
необходимото за ползването на сградата пространство/ и на Наредба №7/2003 г. за
правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като пояснява, че в тази Наредба няма въведен норматив за
необходима земя /прилежаща площ за промишлени и селскостопански сгради, като
същата следва да бъде определяна, съобразно показателите за застрояване като
„предимно
производствена зона". Позовава се на разпоредбата на чл.64
от ЗС за
ползването на част от земята, само дотолкова, доколкото е необходимо за
ползване на постройката според нейното предназначение и за обслужването й.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че ищецът е собственик на ЗЕМЯ с площ от 3 434 кв.м., представляваща ПИ с
идентификатор 12406.50.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-939/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
В., община А., област В., стар №050019, при граници, имоти с идентификатори:
12406.50.26, 12406.50.1 и 12406.50.20,
на Община А., на основание договор № РД51-4272 от 17.11.2006 год. за
покупко-продажба на недвижим поземлен имот частна Държавна собственост земя -
по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ,
- че върху тази земя е изградена овцеферма, находяща се в
землището на с. В., ЕКАТТЕ № 12406 /едно, две, четири, нула, шест/, община А.,
област В., с площ от 252.76 /двеста петдесет и две цяло и седемдесет и шест
стотни/, кв.м. по скица, изградена върху поземлен имот с идентификатор
12406.50.19 /едно, две, четири, нула, шест, точка, пет, нула, точка, едно,
девет/ в землището на с. В., община А., област В. с площ 3433 кв.м. /три хиляди
четиристотин тридесет и три стотни квадратни метра/ земеделска земя с начин на
трайно ползване: за животновъдна ферма: категория при неполивни условия: 0
/нула/, Съседи: 12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20;
- че така описаната овцеферма е собственост на ответника по
силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2019 г. на ЧСИ
Людмил Станев и се ползва към момента от него по предназначение, като във
връзка с обичайното ползване използва и прилежащата към овцефермата част от
недвижимия имот, собственост на ищеца, върху който е изградена овцефермата;
В тази връзка по делото
са представени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №61, том
VІІ, рег. №8632, дело №1235 от 09.09.2004 г., по
силата на който земеделска кооперация „ВЪГЛЕН“ продава на „Е.Б.“ ЕООД
овцеферма, находяща се в землището на с. В., ЕКАТТЕ №
12406 /едно, две, четири, нула, шест/, община А., област В., с площ от 252.76
/двеста петдесет и две цяло и седемдесет и шест стотни/, кв.м. по скица,
изградена върху поземлен имот с идентификатор 12406.50.19 /едно, две, четири,
нула, шест, точка, пет, нула, точка, едно, девет/ в землището на с. В., община
А., област В. с площ 3433 кв.м. /три хиляди четиристотин тридесет и три стотни
квадратни метра/ земеделска земя с начин на трайно ползване: за животновъдна
ферма: категория при неполивни условия: 0 /нула/, Съседи: 12406.50.26,
12406.50.1, 12406.50.20 (л.5);
Договор №РД51-4272 за покупко-продажба на недвижим
имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ, по
силата на който „Е.Б.“ ЕООД закупува ЗЕМЯ – частна държавна собственост, с площ
от 3434 кв.м, съгласно АДС №5758/17.06.2015 г., представляваща имот №050019 по
КВС на с. В., ЕКАТТЕ 12406, община А., обл. В.,
идентичен с парцел ХІХ по плана на парцелиране на стопански двор на землище с.
В., прилежаща площ към „Овцеферма“ при граници и съседи по приложената скица
№Ф00897: №05002 – овцеферма на ДПФ-МЗГ, №050001- стопански двор на ДПФ – МЗГ; №050026 – полски
път на община А. (л.6) и
Постановление за възлагане на недвижим имот от
05.06.2019 г., издадено по изп.д.№20188950402334, по описа ЧСИ Людмил Станев,
рег. №895, с район на действие района на Окръжен съд Варна, с което на
ответника Б.Г.Б. е възложен следния недвижим имот: ОВЦЕФЕРМА, находяща се в
землището на с. В., ЕКАТТЕ № 12406 /едно, две, четири, нула, шест/, община А.,
област В., с площ от 252.76 /двеста петдесет и две цяло и седемдесет и шест
стотни/, кв.м. по скица, изградена върху поземлен имот с идентификатор
12406.50.19 /едно, две, четири, нула, шест, точка, пет, нула, точка, едно,
девет/ в землището на с. В., община А., област В. с площ 3433 кв.м. /три хиляди
четиристотин тридесет и три стотни квадратни метра/ земеделска земя с начин на
трайно ползване: за животновъдна ферма: категория при неполивни условия: 0
/нула/, Съседи: 12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20 (л.62).
С покана от 30.07.2019 г. (л.57) до Т. Г.Б., Б.Г.Б. го кани до 06.08.2019 г. да освободи закупения от
него недвижим имот: „овцеферма, находяща се в с. В., В. област с площ от 3433 кв.м земеделска земя, която до
този момент е била собственост на Вашата фирмата „Елекро
Банч“ ЕООД.
В жалба от 25.07.2019 г. до Началника на РУ – А. Б.Б. заявява, че по силата на постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.06.2019 г. на ЧСИ Людмил Станев е закупил и му бил възложен
като собственик следния недвижим имот, а именно: Овцеферма, находяща се в
землището на с. В., ЕКАТТЕ №12406, община А., област В., с площ от 252,76 кв.м,
изградена върху ПИ с идентификатор 12406.50.19, в землището на с. В., община
А., област В., целият с площ от 3433 кв.м, земеделска земя. По-долу в жалбата Б.Б. излага, че „Аз лично няколко пъти съвсем културно
помолих попитах брат ми кога ще освободи имат, поради причина, че в едно от
помещенията той държи стока като ел. материали от магазин, който стопанисваше
преди време и други негови вещи“.
Видно от представено на л. 80 от делото
удостоверение за търпим строеж №183/09.12.2019 г., издадено от Община А. като
търпими строежи са определени построените в процесния имот с идентификатор
12406.50.19 по КККР на с. В., общ. А.: Работилница със ЗП=РЗП=99 кв.м, битовка със ЗП=95,00 кв.м и РЗП=190,00 кв.м. Навес със
ЗП=РЗП=229,00 кв.м (л.80). Представени са и скици на тези недвижими имоти, от
които е видно, че битовката е с идентификатор 12406.50.19.3, работилницата е с идентификатор 12406.50.19.4
и навесът е с идентификатор 12406.50.19.2 (л.81-83).
Към доказателствения материал по делото е приобщена
и Преписка ЗМ/ВХ.№365000-4628/2020 по описа на РУ – А.. В находящото се в нея
сведение от Б.Г.Б. същият излага: „След като съм го закупил, ЧСИ не ме е
въвеждал във въвод, каза ми, че мога да влизам във
владение. Изпратени са 4 бр.покани на брат ми да си вземе имуществото си и
освободи имота. Той не взема никакви мерки. Реших да вляза във владение, тъй
като нямаше къде са си гледам животните и съм закупил и сградата. Изчистих,
изхвърлих доста неща. Лекият автомобил и туристическото ремарке съм ги изкарал
на вънка. Неговите неща стоят още вътре не съм пипал
нищо.“
По делото е разпитан свидетелят Д. В. П., без дала и родство със
страните, от показанията на който се установява, че дворът е бил заграден, но
към момента не е заграден, тъй като на места оградата е съборена, според него
от около 3-4 години. През разрушената част може да се стигне до постройките. Б.Б. ползва незастроената част от парцела, колкото да премине
до застроената. В по-голямата част - задната, са струпани някакви работи,
доколкото знам са на Т. Б.. Последно, когато ходил около 13.06.2020 г. не е
видял паркирани автомобили и хора. Закарал му едно ремарке с бали за животните.
Разтоварил балите вътре в двора. Влезли от долната страна през една порта,
вързана с една връв. За ползването не е чувал да имат проблеми, не е чувал да
не го е пускал.
Изслушани са и показанията на свидетелката И. Т. Г. – дъщеря на управителя на ищцовото дружество Т. Б., от които се установява, че след
като била закупена овцефермата достъпът им бил абсолютно отказан. Новият
собственик не им позволявал да влязат, били сменени ключалките. Целият имот е
ограден с бетонна ограда и няма достъп отдругаде,
освен от вратите. Получили едно писмо покана от ответника, в което твърди, че е
собственик и на 3 433- те квадрата и че в седемдневен срок трябва да
освободят имота. Посетили имота август миналата година с баща ѝ и
установили. Обадили се на тел. 112 и когато дошла полиция, ответникът отключил
вратите със собствен ключ. Освен че ответникът сменил всички ключалки и година
и половина нямат достъп до този имот, използва още и останалите три постройки,
собственост на ищцовото дружество. Има настанени животни, в две постройки на
втория етаж има сено. В сградата, която е в задната част на имота, която
представлява навес, има огромно количество сено, там също има прасета, крави,
отделно в двора ходят пуйки, кокошки. От момента, в който ответникът станал
собственик на тази сграда, ищецът няма достъп до всички налични вещи в имота. При
едно от влизанията видяли, че абсолютно всички
постройки са разрушени, купове с боклуци, всичко унищожено - както за лични
вещи, така и за останали и ел. материали, със стойност, която няма кой да
заплати. Година и половина ищецът не може нито да влезе, нито да си вземе
вещите, тъй като ответникът от момента на покупката се настанил в целия имот,
завладял всички сгради и всички постройки и се разпореждал с всичко, което е
вътре. В двора имало автомобил на дружеството „Електро Банч“,
който ответникът изнесъл на своя глава извън имота, като този автомобил бил
оставен на една гола поляна, а в земята, която е собственост на „Електро Банч“ е разположил земеделска техника. Има една огромна
врата, от която може да влезе трактор. В задната част има една единствена
огромна врата, може три метра и повече, но това е вход, през който може да влезе
трактор и точно там е разрушена бетонната ограда. Друга врата е вързана с
въженцето. Тази врата е заключена изцяло още от самото закупуване. Месец август
свидетелката установила разрушаването, на предходното идване на полицията,
преди една година, оградата не била разрушена. Пред самата постройка, която е
закупил ответникът направил тип заграждения, в които се разхождат овце и други
животни.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля С. Х. С., без дела и родство със
страните, от които се установява, че е влизал от входната врата, която е голяма
6-7 метра. Вратата си седи на място, но бетоните блокчета до нея са паднали. Около новата
сграда, която купил Б.Б. е пълно с боклуци, те се
намират вътре в двора на самата стопанска база. Възприел боклуците миналата
година (2019), като взех два петела от тях, видях купища боклуци. Б. гледа
петлите пуснати в двора, който е около четири-пет декара. В двора има къща,
която всеки момент може да падне и някакви сайванти. Няма сено или овце в тези
постройки. Когато е ходил влизал през входната врата. Има две големи портални
врати. Тракторите стоят пред старата овцеферма, която Б. има по-отдавна и която
е на 20 метра от новата, в друг стопански двор. В новата база нямало вътре нищо
– само петли и кокошки.
По делото е допусната и приобщена към
доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза на вещото инж.
В.И.А., от която се установява, че съществуващата на място сграда - овцеферма е
с площ 252.76 кв.м., така както е отразена в действащата кадастрална карта под
№ 1 в ПИ 12406.50.19. Площта на земята, собственост на ищеца е в размер на 3434
кв.м. Прилежащата част към овцефермата е 533.56
кв.м. - 252.76 кв.м. сграда и 280.80 кв.м. двор.
Към експертизата са приложение скици на три
варианта за определяне на нормативно призната прилежаща площ. Като подходът към
фермата минава през средата на имота, като го разделя на две части, а пътя в
първият вариант е широк 2,50 м, във втория 3,00 м и в третия 3,50 м. От вещото
лице е изготвена и допълнителна скица, по допусната и приета допълнителна
експертиза, която определя подхода към овцефермата по източната граница на
имота, минаваща под навес на сграда, собственост на
ищеца и по негово искане. Подходът е с размер 3 м.
Изслушана и приобщена към доказателствения материал
по делото е и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
арх. В.Л.В., като от нея се установява
следното: Площта на овцефермата е 262.2 кв.м. При замерване на място площта на
имота на ищеца е 3089кв.м измерено по съществуващата ограда. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че това се дължи на неправилно поставената
оградата. По отношение на нормативно прилежащата площ за обслужване на
овцефермата вещото възприема заключението на вещото лице инж. Вл. А.. Сграда №3 е със застроена площ от 85 кв.м.
Овчарникът реално започва на 14.10м. от южната ограда. Свободното дворно място
е разделено на две части от овчарника и сграда № 3. Западната част е заета от
няколко купчини от отпадъци - битови и строителни. Останалата част от двора е
покрита с тревна растителност - иглика, здравец, коприва и др. В по-голямата си
част това са двугодишни и многогодишни тревисти растения израснали там по
естествен начин. В тази част на имота е разположена и септична яма с размери
10.17кв.м. в непосредствена близост до овчарниците. Източната част на двора
реално е заета с площите прилежащи към овцефермата за отглеждане на овцете и
други домашни животни, както и свободна дворна площ за селскостопанска техника.
Оградата на целия имот е изградена от кухи бетонови блокчета за зидане с
размери 20/40/20см. с вароциментов разтвор. Основата
на оградата, в по- голямата си част, е бетонов фундамент от с височина от 40 до
100см. приблизително. Върху тази основа е иззидана основната оградна конструкция от бетонови блокчета. Те са разделени
вертикално от стоманобетонни колонки 25/25см. на разстояние от 4 до 5м. като
тези колонки стъпват на бетоновия фундамент. Видимо, цялата ограда е изпълнена
по едно и също време с един и същ материал. В южната си част оградата не е изградена
по регулационната линия, а е отдръпната около 3,00 м навътре. Така външната
стена на сграда 4 се явява част от оградата. Бетоновите фундаменти, колони и
блокчета не са измазани, облицовани или обработени по какъвто и да е начин за
защита от атмосферни влияния. В резултат на това голяма част от повърхността на
бетона е обрушена и компрометирана, което обаче не
пречи към момента да изпълнява функциите си. Бетоновите блокчета не са засегнати
от атмосферни влияния защото са предвидена за употреба на открито без
допълнителна обработка. Има участъци където и стената и фундамента са пропукани
вертикално. Най- вероятно поради слягане на почвата. Въпреки това тези участъци
са цели и здрави. На няколко места по южната, западна и северна ограда
зидарията е съборена частично. Както е показано в приложение 1. Оградата по
източната граница на имота е част от сградите, изградени в тази зона и се явява
тяхна външна стена. В тази зона, където е овчарникът оградата е измазана отвън.
В оградата има няколко подхода към имота оформени с
метални врати с различна големина (Съгласно графично приложение 1) . Една
метална врата от изток към имот ЕКАТТЕ 12406.50.01 две врати на юг към улицата.
Едната с ширина 5,50м. а другата с ширина 3,50м. Няма достъп до имота откъм
пътя от запад. През тези врати може да преминава средно габаритна
селскостопанска техника за обслужване на овцефермата.
С оглед на осъществяване на по-нататъшен достъп за
селскостопанска техника обслужваща овчарника, смята за най- удачен вариант №4
за определяне на нормативно прилежащите площи на сграда овцеферма в ПИ
12406.50.19 от Съдебно техническата експертиза изготвена от вещото лице инж. В.
А.. В това решение се предвижда достъп за техниката от най- източната част на
оградата откъм южната улица. Този вариант осигурява най- пряк и къс директен
достъп, като при това не разделя двора на части, а в същото време може да бъде
ограден с ограда. Ширината на този подхода може да е до 4,20см. Каквото е
разстоянието от оградата до сграда №4 Така, тя няма да бъде засегната. Тази
ширина е достатъчна за преминаване на селскостопанска техника за обслужване на
овчарника. В това число трактор и камион с ремарке.
Съгласно Норми за проектиране на генерални планове
за животновъдни и птицевъдни комплекси (чл. 23.Т.1) - Вътрешнофермските
пътища трябва да осигуряват оптимална транспортно-технологическа връзка между
сградите и съоръженията и се проектират с ширина при еднопосочно движение - 3,5
м;
От
така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
От ищеца е предявен е иск с правно основание чл.108
от ЗС. Срещу иска е направено възражение с правно основание чл. 22, ал.7 от ЗУТ,
Наредба №7 от 2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, както и чл.64 от ЗС.
По делото не е спорно, че ищцовото дружество е собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор 12406.50.19 /едно, две, четири, нула, шест,
точка, пет, нула, точка, едно, девет/ в землището на с. В., община А., област
В. с площ 3433 кв.м. /три хиляди четиристотин тридесет и три стотни квадратни
метра/ земеделска земя с начин на трайно ползване: за животновъдна ферма:
категория при неполивни условия: 0 /нула/, Съседи: 12406.50.26, 12406.50.1,
12406.50.20, както и на построените върху него сгради с идентификатори
12406.50.19.2, 12406.50.19.3 и 12406.50.19.4, както и че ответникът е
собственик на сграда с идентификатор 12406.50.19.1 - овцеферма, находяща се в
процесния имот, която е придобил по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.06.2019 г., издадено по изп.д.№20188950402334, по описа ЧСИ
Людмил Станев, рег. №895, с район на действие района на Окръжен съд Варна.
Спорен е въпросът дали ответникът е упражнявал
владение върху целия имот, собственост на ищеца, като е възпрепятствал
последния да упражнява в пълен обем правото му собственост или е владял само
нормативно прилежащата част към овцефермата, както и какви са размерът и
границите на прилежащата към овцефермата част.
Събраните в тази връзка свидетелски показания са противоречиви и
непълни. При анализ на същите с оглед на останалите събрани доказателства съдът
намира следното: След закупуването на овцефермата ответникът не е въведен във
владение на същата. Владението не му е било предадено изрично от ищеца, но
същият не се противопоставил ответникът да влезе във владение на закупената от
него овцеферма, което ответникът е направил. Овцефермата се намира в собствен
на ищеца недвижим имот с площ от 3434 кв.м, като се намира в дъното на парцела.
До парцела има достъп с автомобил само по пътя, който се намира по западната
граница на парцела, или срещу овцефермата. Т.е. за да се стигне до овцефермата
от пътя следва да се премине по ширина през имота на ищеца. Парцелът е ограден
с бетонни блокчета, поставени върху бетонова основа. След влизането си във
владение на овцефермата ответникът е заключил вратите, осигуряващи достъп до
парцела, като само той е имал ключ от тях. Преместил е извън парцела и
автомобил и туристическо ремарке, собственост на ответника, които факти се
установяват от свидетелката И. Г. и даденото сведение от самия ответник в
досъдебното производство. Направени са ограждения за
животните в парцела, за параметрите на които не се събраха доказателства в
настоящото производство. Отделно се сочи, че петли и пуйки свободно се
разхождат из двора (св. С. С. и св. И. Г.).
Според съдебно-техническата експертиза на арх. В. към момента оградата е
разрушена на места, като обаче не е нарушена основата, върху която е поставена,
а само надграждащата я конструкция от блокчета. Според
свидетеля Д. П. обаче от там може да мине голям камион. Според показанията на
свидетелката И. Г. тази ограда е разрушена чак към август 2020 г. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в тази част, защото намира за нелогично
да се поставят ключалки на вратите, при положение, че може да се мине свободно през
оградата с камион.
По делото има наведени твърдения, но няма
представени доказателства ищецът да е канил ответника да му предаде владението
на имота, респ. ключ от дворната врата. Същият обаче видно от приобщената
преписка по досъдебното производство е подавал жалби за лишаването му от достъп
до имота, като го е посещавал с полиция. Жалбите са сведени до знанието на
ответника видно от приобщените по същата преписка сведения от него във връзка с
тях. Към август месец едната дворна врата е отключена и завързана само с въже,
като всеки може да го развърже и влезе. Отделно оградата е с нарушена цялост.
Въз основа на изложеното до тук съдът намира, че
ответникът неправомерно е лишил ищецът от владение на притежавания от него
процесен имот заключвайки същия, изнасяйки вещи на ищеца от него, пускайки свободно животни в него, правейки
преустройства, за които не се установи да са в рамките на прилежащата площ. В
случая съдът намира за ирелевантен факта, че в имота
има натрупани отпадъци, които го правят неизползваем. Факт е, че ищцовото
дружество не е имало достъп до собствените си отпадъци, като така то нито е
можело да ги изхвърли на определените за това места, нито да ги предаде за
вторични суровини, нито да ги вложи като суровини в своя продукция, респ.
всичко друго, което да намери за добре да прави със собствените си вещи.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който ме отстъпено правото, е постановено друго. Доколкото не се
установи в акта да е постановено друго до ответникът разполага с правото по чл.
64, ал.1 от ЗС. Обема на това право беше непротиворечиво определено от вещите
лица в количествено измерение, а по отношение на местоположението на достъпа да
сградата съдът кредитира заключението на вещото лице в неговия четвърти
вариант, находящо се на л. 162 от делото. Съгласно същото достъпът през имота е
осъществен по неговата крайна граница източна граница с лице към пътя от 3,00
м., тъй като по този начин в минимален обем се ограничава правото на
собственост на ищеца.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът на
ищеца следва да бъде уважен като той бъде признат за собственик на процесния
имот с идентификатор 12406.50.19, а ответникът следва да бъде осъден да му
предаде владението над процесната реална част от имота, оставаща извън обхвата
на правото на ползване на прилежащата към овцефермата площ, съгласно
приложената скица на л. 162 от делото към заключението на вещото лице.
Към предмета на спора съдът намира за неприложима
разпоредбата на чл. 22 от ЗУТ, на която се позовава ответникът, тъй като тя
касае имоти в регулационните граници на населените места.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат
заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат съобразно уважената част от иска, като съответното право се поражда и
за ответника съобразно с отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
От ищеца са направени разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1100,00 лв., както следва: 800,00 лв. – адвокатско
възнаграждение; 174,00 лв. – държавна такса и 144,00 лв. – за съдебна
експертиза, от които съобразно с уважената част от иска следва да му бъдат
присъдени 1012,00 лв.
От ответника са представени доказателства за
направени разноски в размер на 1764,00 лв., от които 756,00 лв. за съдебни
експертизи с преводна такса, 8,00 лв. за съдебно удостоверение с преводна такса
и 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, от която сума съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят 141,12 лв.
Съдът намира за неоснователни направените от
страните възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, тъй като
искът по чл. 108 от ЗС съдържа в себе си две искания да бъде признат ищецът за
собственик и да бъде осъден ответникът да му предаде владението, минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. на
ВАдвС е в размер на по 300,00 лв. на иск, или 600,00
лв. Отделно се дължат по 100,00 лв. за всяко съдебно заседание след второто, на
осн. чл. 7, ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС.
По делото са проведени общо 6 съдебни заседания, или 400,00 лв. Или минималният
адвокатски хонорар в случая се равнява на 1000,00 лв. Тъй като нито едно от
претендираните възнаграждения не надвишава тази сума, то и не следва да бъде
намалявано, съобразно чл. 78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т. Г.Б. и Б.Г.Б., ЕГН **********,***, че „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Т. Г.Б. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 12406.50.19
/едно, две, четири, нула, шест, точка, пет, нула, точка, едно, девет/ в
землището на с. В., община А., област В. с площ 3433 кв.м. /три хиляди
четиристотин тридесет и три стотни квадратни метра/ земеделска земя с начин на
трайно ползване: за животновъдна ферма: категория при неполивни условия: 0
/нула/, Съседи: 12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20 КАТО ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********
ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Г.Б. върху 2900,44
кв.м от гореописания имот, представляващи неповдигнатата в цвят част от имота,
съгласно скица към заключението на вещото лице инж. Вл.
А., находяща се на лист 162 от делото и представляваща неразделна част от
настоящото решение, на основание чл. 108 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над 2900,44 кв.м (две хиляди и деветстотин и четиридесет и четири
стотни квадратни метра) до предявените 3433 кв.м. (три хиляди четиристотин
тридесет и три стотни квадратни метра), представляваща нормативно определената
прилежаща площ от 533.56 кв.м към собствения на ответника недвижим имот - овцеферма
с идентификатор 12406.50.19.1 и представляваща повдигната в зелен цвят площ,
съгласно скица към заключението на вещото лице инж. Вл.
А., находяща се лист 162 от делото и представляваща неразделна част от
настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС.
осъжда Б.Г.Б., ЕГН ********** да заплатИ на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Т. Г.Б. , сумата от 1012,00
(хиляда и дванадесет) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
осъжда „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Т. Г.Б. да заплатИ на Б.Г.Б., ЕГН **********, сумата от 141,12 лв. (сто
четиридесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: