Р
Е Ш Е
Н И Е № 103
гр. Пловдив, 01.06.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІII граждански състав, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
при секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно гражданско дело N 181 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.а.за п. – гр. С.,* – чрез юрисконсулт М.Т. с адрес: *** против
решение №606 от 03.12.2015г., постановено по гр.д. № 374/2014г. по описа на Окръжен
съд – П. в частта, с която е осъдена НАП да заплати на „З.“ ООД ***2 645.46
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на дружеството от нарушаване
правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 10.05.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 1779.30 лева – разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване но друго по съществото на спора, с което предявения срещу НАП иск
бъде отхвърлен като неоснователен – по съображения, развити подробно във
въззивната жалба.
По тази въззивна жалба не са постъпили отговори от
останалите страни в производството.
Постъпила е въззивна жалба от „З.“ ООД *** – чрез адв. К.Б.
с адрес: ***, ** против решение №606 от 03.12.2015г., постановено по гр.д. №
374/2014г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която са отхвърлени
предявените от „З.“ ООД, ЕИК ** против А.на М.с. – гр. С. и А.с. – гр. П.
обективно съединени искове за солидарното им осъждане заедно с НАП за заплащане
на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: сумата 42645.46
лева, представляваща сбор от имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г.
на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20
лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за
сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД
на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане, както и за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
13 474.38 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са
потвърдени наказателните постановления относно имуществените санкции до
предявяване на исковата молба, както и в частта с която е отхвърлен предявения от
„З.“ ООД, ЕИК ** против НАП – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева, представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила
на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните постановления
относно имуществените санкции до предявяване на исковата молба. В жалбата са
изложени подробни съображения относно незаконосъобразността и необосноваността
на съдебния акт в обжалваната му част. Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и по същество да постанови друго, уважаващо исковете в
пълен размер и против тримата ответници солидарно.
Въззиваемата страна НАП изразява становище за
неоснователност на жалбата на „З.“ ООД.
Въззиваемата страна А.с. - П. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на „З.“ ООД.
Въззиваемата страна А.н.М.с. *** изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на „З.“ ООД.
К.иращата страна П. на Р.Б. изразява становище за
неоснователност на жалбата на „З.“ ООД и за основателност на въззивната жалба
на НАП – гр. С..
От страна на А.с. – П. се възразява по допустимостта на
въззивната жалба на НАП, като се твърди, че с нея се атакува
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на „З.“ ООД
против А.с. – П., поради което в тази част тя е лишена от правен интерес. В
тази връзка в съдебно заседание на 11.05.2016г. пълномощникът на НАП изрично е
уточнил, че не обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска на „З.“ ООД
против А.с. – П. и е поискал изложените от него съображения да се разглеждат
само във връзка с обжалването на решението в осъдителната му част. С тези
уточнения съдът приема жалбата на НАП за допустима.
Иск с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за
Европейски съюз /преди чл.10 от Договора за създаване на Европейска общност/
във връзка с чл.7 от Конституцията на Р.Б., разгледан по реда на ЗОДОВ.
Ищецът „З.“ ООД *** твърди, че е осъществило три сделки
за износ на стоки от Б. за П. като във връзка с тях е издало три броя фактури:
№******. Твърди, че тъй като предмет на сделките е износ на стоки в трета
страна, която не е държава-членка на ЕС, дружеството – ищец не е начислило ДДС
върху доставките на основание чл.28 от ЗДДС и чл.21 ал.1 от ППЗДДС. Твърди, че
транспортът на стоки е осъществен за негова сметка до Р.У. и за сметка на
купувача – от Р.У. извън Европейския съюз като напускането на територията на ЕС
е удостоверено с три митнически декларации на изходното митническо учреждение в
У.. Твърди, че с Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. на „З.“ ООД
са определени задължения по ЗДДС в размер на 42 645.46 лева и лихва за
забава в размер на 1 128.08 лева за периода 01.11.2009г. – 31.01.2010г.
във връзка с доставките по трите фактури. С този акт по отношение на доставките
по цитираните фактури е констатирано, че стоките са пренесени извън границите
на Б. като мястото на разтоварването е З. – У.. В тази връзка е направен извод
за неприложимост на чл.28 от ЗДДС и за подлежаща на облагане доставка с данъчна
ставка от 20 %. Прието е също, че в издадената митническа декларация от
27.11.2009г. няма данни за К. на последното митническо учреждение, преди
стоките да напуснат митническата територия на Б. съгласно изискванията на
чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ. Прието е, че след като представената митническа
декларация е заверена в митница в У., а не в Б., то не са налице предпоставките
на чл.21 т.1 от ППЗДДС – заверка от изходно митническо учреждение на
митническата декларация, в която ищецът е вписан като износител на стоките.
Твърди, че въз основа на горните изводи и по трите фактури е определен ДДС за
внасяне. Твърди, че Ревизионен акт №**/15.06.2010г.
на ТД на НАП – П. на „З.“ ООД са определени задължения по ЗДДС в размер на
42 645.46 лева и лихва за забава в размер на 1 128.08 лева за периода
01.11.2009г. – 31.01.2010г. във връзка с доставките по трите фактури, е бил
обжалван от дружеството пред А.с. – П.. С Решение №488/23.03.2011г. по адм. д.
№1865/2010г. жалбата е отхвърлена. С Решение №1735/06.02.2012г. по адм.д.
№6373/2011г. на ВАС е отменено решението на А.с. – П. и делото е върнато за
ново разглеждане като са дадени указания във връзка с приложимото
законодателство – чл.793 пар.2 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г.
за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността като е констатирано противоречие
с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое учреждение следва да се
счита изходна митница за стоки – последната митница преди стоките да напуснат
територия на Общността /по Регламента/ или последната митница преди да напуснат
митническата територия на Б. /по ППЗМ/. С оглед на констатираното
несъответствие са дадени указания за директно приложение на правото на
Европейския съюз. Твърди, че съобразявайки тези указания с Решение №1040/09.05.2012г.
по адм.д. №448/2012г. на Адм.Съд – П. е отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г.
на ТД на НАП – П.. Твърди, че решението е влязло в сила на 04.06.2012г.
Твърди, че в хода на обжалването на Ревизионен акт №**/15.06.2010г.
на ТД на НАП – П. и въз основа на констатациите в него са издадени три
наказателни постановления: НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора
на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г.
на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, с
които на „З.“ ООД са наложени имуществени санкции на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС в общ размер 42 645.46 лева, представляваща стойността на дължимия
ДДС върху осъществените сделки. Твърди, че при обжалване на тези наказателни
постановления първоначално те са отменени от Районен съд – П. с три решения –
съответно по НАХД №2525/2010г., НАХД №2530/2010г. и НАХД №2533/2010г. Те са
обжалвани от ТД на НАП пред А.с. – П.. Твърди, че с Решение №169/11.04.2011г.
по КАНД №186/2011г. е отменено решение на РС по НАХД №2533/2010г. и е потвърдено
НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Твърди,
че с Решение №153/07.04.2011г. по КАНД №136/2011г. е отменено решение на РС по НАХД № 2528/2010г.
и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП –
гр. П.. Твърди, че с Решение №168/11.04.2011г. по КАНД №139/2011г. е отменено
решение на РС по НАХД №2530/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Твърди, че след влизане в сила
на Решение №1040/09.05.2012г. по адм.д. №448/2012г. на Адм.Съд – П., с което е
отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. Окръжна прокуратура –
П. е отправила предложение за възобновяване на производствата по КАНД
№136/2011г., КАНД №139/2011г. и КАНД №186/2011г. с мотив, че е налице ново
обстоятелство по смисъла на чл.70 б. „в“ от ЗАНН. С решение №82/07.02.2013г. по
КНАХД №22/2013г., Решение №96/15.02.2013г. по КНАХД №24/2013г. и Решение
№82/07.02.2013г. по КНАХД №23/2013г. А.с.
– П. оставя без уважение предложенията за възобновяване на производствата по
разглеждане законосъобразността на наложените имуществени санкции.
Твърди, че дружеството търпи имуществени вреди от
поведението на националните власти. Посочва, че НАП носи отговорност за тяхното
репариране, поради налагане на имуществени санкции на „З.“ ООД при липса на
извършено нарушение и без да бъдат приложени чл.146 от Директива 2006/112/ЕО и
чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 и принципа за данъчния неутралитет.
Претендира, че следва да бъде ангажирана и отговорността на А.с. – П., който
също не е приложил пряко приложимото европейско право при констатиране на
противоречието му с българския закон, както и поради обстоятелството, че не е
отправил преюдициално запитване до СЕС по спорните въпроси по делата – в случай
че за него е съществувало съмнение относно точното приложение на чл.146 от
Директива 2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 в контекста на
разглеждания спор между НАП и „З.“ ООД. Счита, че следва да бъде ангажирана и
отговорността на А.на М.с. – С., поради приемане на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ,
който противоречи на Регламент
/ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Твърди се, че по този начин е създадена правна
несигурност, неяснота при прилагане на правните норми.
С оглед на тези обстоятелства претендира солидарно
осъждане на ответниците за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени
вреди, както следва: сумата 42645.46 лева, представляваща сбор от имуществените
санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“
в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г.
на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2014г. до
окончателното изплащане, както и за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева, представляващо обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на решенията
на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните постановления относно
имуществените санкции до предявяване на исковата молба.
Ответникът А.н.М.с. оспорва исковата претенция. Твърди,
че ППЗМ е приет с Постановление на МС от 10.12.1998г., т.е. девет години преди
присъединяване на Р. Б. към Европейския съюз. Посочва, че съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в
сила за Р.Б. са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред
тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат. Тъй като след
присъединяване на Б. към ЕС за нашата държава са задължителни актовете, приети
от институциите преди присъединяването, счита че Регламент №2454/93 има пряко
приложение, а нормата на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ е отменена мълчаливо. Счита,
че не следва да носи отговорност, ако някой орган в страна е приложил една
мълчаливо отменена разпоредба. Счита, че не е налице действие или бездействие
на администрацията на МС, от които да са настъпили вреди за дружеството.
Ответникът А.с. – П. оспорва исковата претенция. Счита,
че съдът не е имал нито съмнение, нито колебание относно приложение на приложение
на чл.146 от Директива 2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 в
контекста на разглеждания спор между НАП и „З.“ ООД, но установените по делата
факти са мотивирали постановените решения.
Ответникът НАП също оспорва предявените искове. Счита, че
не е налице незаконосъобразен и отменен по съответния ред административен акт,
което – според него – се явявало
задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП. С оглед
потвърждаване на наказателните постановления от административния съд твърди да
е извършил събиране на наложените имуществени санкции. Счита, че няма пречка в
ревизионното производство да бъде формиран различен извод от този в
административно – наказателното и обратно. Счита и че административно –
наказателното производство не може да изчаква влизане в сила на ревизионния
акт, тъй като той може да бъде обжалван и да изтече срока за налагане на
административно наказание. Излага и съображения, че по настоящото дело е
недопустимо да се извършва инстанционен К. и преразглеждане на решенията на А.с.
– П. като касационна инстанция, с които са потвърдени наказателните
постановления, в изпълнение на които се твърди да са причинени вредите.
Представителят на П. на Р.Б., участваща като К.ираща
страна, изразява становище за неоснователност на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
По делото е изискана и събрана цялата административна
преписка, по която на дружеството – ищец са наложени имуществени санкции. С
Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. на „З.“ ООД са определени
задължения по ЗДДС в размер на 42 645.46 лева и лихва за забава в размер
на 1 128.08 лева за периода 01.11.2009г. – 31.01.2010г. във връзка с
доставки, осъществени от „З.“ ООД по три фактури: №******. С този акт по
отношение на доставките по цитираните фактури е констатирано, че независимо от
обстоятелството, че купувач е дружество от Република Панама, стоките са
пренесени извън границите на Б. като мястото на изпълнението на доставката е З.
– У.. В тази връзка е направен извод за неприложимост на чл.28 от ЗДДС.
Направен е извод за това, че доставките по трите фактури подлежат на облагане с
данъчна ставка от 20 % на основание чл.12 от ЗДДС. Прието е също, че в
издадената митническа декларация от 27.11.2009г. няма данни за К. на последното
митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Б.
съгласно изискванията на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ. Прието е, че след като
представената митническа декларация е заверена в митница в У., а не в Б., то не
са налице предпоставките на чл.21 т.1 от ППЗДДС – заверка от изходно митническо
учреждение на митническата декларация, в която ищецът е вписан като износител
на стоките. Видно от съдържанието на ревизионния акт в него се поддържат изцяло
констатациите, изложени в Ревизионен доклад № **/25.05.2010г., който се явява
неразделна част и е приложен към акта.
Обстоятелството, че Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД
на НАП – П. на „З.“ ООД, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на
42 645.46 лева и лихва за забава в размер на 1 128.08 лева за периода
01.11.2009г. – 31.01.2010г. във връзка с доставките по трите фактури, е бил
обжалван от дружеството пред А.с. – П. се установява от представените по делото
съдебни решения. С Решение №488/23.03.2011г. по адм. д. №1865/2010г. жалбата на
„З.“ ООД против цитирания ревизионен акт е отхвърлена. С Решение
№1735/06.02.2012г. по адм.д. №6373/2011г. на ВАС е отменено решението на А.с. –
П. и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания във връзка с
приложимото законодателство – чл.793 пар.2 от Регламент /ЕО/№2454/93 на
Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент
/ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността като е
констатирано противоречие с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое
учреждение следва да се счита изходна митница за стоки – последната митница преди
стоките да напуснат територия на Общността /по Регламента/ или последната
митница преди да напуснат митническата територия на Б. /по ППЗМ/. С оглед на
констатираното несъответствие са дадени указания за директно приложение на
правото на Европейския съюз. Така с Решение №1040/09.05.2012г. по адм.д.
№448/2012г. на Адм.Съд – П. е отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на
НАП – П.. Видно от писмото на А.с. – П. решението е влязло в сила на
04.06.2012г.
В хода на обжалването на Ревизионен акт №**/15.06.2010г.
на ТД на НАП – П. и въз основа на констатациите в него и издадения Ревизионен
доклад № **/25.05.2010г., явяващ се
неразделна част и приложение към него, са издадени три наказателни постановления:
НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за
сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора
на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, с които на „З.“
ООД са наложени имуществени санкции на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС в общ
размер 42 645.46 лева, представляваща стойността на дължимия ДДС върху
осъществените сделки.
Първоначално те са отменени от Районен съд – П. с три
решения – съответно по НАХД №2525/2010г., НАХД №2530/2010г. и НАХД №2533/2010г.
Решенията на Районния съд са обжалвани от ТД на НАП пред А.с. – П.. С Решение
№169/11.04.2011г. по КАНД №186/2011г. е отменено решение на РС по НАХД
№2533/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П.. С Решение №153/07.04.2011г. по КАНД №136/2011г. е отменено решение на РС по НАХД №
2528/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П.. С Решение №168/11.04.2011г. по КАНД №139/2011г. е отменено
решение на РС по НАХД №2530/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Към момента на постановяване
на тези решения все още тече производството по обжалване на ревизионния акт.
След влизане в сила на Решение №1040/09.05.2012г. по
адм.д. №448/2012г. на Адм.Съд – П., с което е отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г.
на ТД на НАП – П. пред А.с. – П. от страна на Окръжна прокуратура – П. е отправено
предложение за възобновяване на производствата по КАНД №136/2011г., КАНД
№139/2011г. и КАНД №186/2011г. с мотив, че е налице ново обстоятелство по
смисъла на чл.70 б. „в“ от ЗАНН. Видно от представените съдебни решения - решение №82/07.02.2013г. по КНАХД №22/2013г.,
Решение №96/15.02.2013г. по КНАХД №24/2013г. и Решение №82/07.02.2013г. по
КНАХД №23/2013г. А.с. – П. оставя без
уважение предложенията за възобновяване на производствата по разглеждане
законосъобразността на наложените имуществени санкции.
Видно от представените Акт за прихващане или
възстановяване №**/28.04.2011г., Акт за прихващане или възстановяване №**/16.06.2011г.
и Акт за прихващане или възстановяване №
**/01.08.2011г., както и от заключението на вещото лице Л.Г.Я.-Т. по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза имуществените санкции по трите
наказателни постановления са погасени чрез прихващане с подлежащия на
възстановяване ДДС за данъчните периоди 01.03.2011г. – 31.03.2011г.,
01.05.2011г.- 31.05.2011г. и 01.06.2011г. – 30.06.2011г. и възлизат общо на
42 645.46 лева. В този смисъл настоящата инстанция намира за неоснователно
твърдението на ответника А.н.М.с. изложено в писмения отговор, за недоказаност
на извършено плащане от страна на имуществените санкции, които са му били
наложени. Погасяването на имуществените санкции е извършено чрез прихващане –
един от допустимите способи. Предприетото изпълнение и погасяване на тези
имуществени санкции би представлявало имуществена вреда за дружеството – ищец
ако се установи, че същите са наложени при липса на извършено нарушение и без
да бъдат приложени чл.146 от Директива 2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент
2454/1993 и принципа за данъчния неутралитет. По отговорността на НАП:
Наказателните постановления са издадени на основание Ревизионен
доклад № **/25.05.2010г., явяващ се
неразделна част и от Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П..
Констатациите и при издаване на ревизионния акт и при наказателните
постановления, са едни и същи и почиват на мотивите на ревизионния доклад № **/25.05.2010г. В издадените актове НАП
приема, че в митническата декларация, представена от дружеството няма данни за К.
от последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата
територия на Б.. Приема се, че в клетка „К. от изходно митническо учреждение“
декларацията е заверена от митница в У.. Въз основа на това се прави извод, че
доставката е извършена до държава – членка на Общността и не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗДДС за облагаема доставка с нулева ставка.
Следователно при издаване на наказателните постановления НАП е приложил чл.606
ал.2 т.3 от ППЗМ, съгласно която разпоредба митническата декларация за износ се
представя пред пред изходното митническо учреждение, като за стоки, изнасяни по
друг начин или при други обстоятелства, невключени в т. 1 и 2 на чл.606 ал.2 – изходно митническо учреждение е последното
митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Р.Б..
Съгласно пар.2 на чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на
Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент
/ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността изходната митница е последната митница преди
стоките да напуснат територия на Общността. Очевидно е, че е налице
противоречие с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое учреждение
следва да се счита изходна митница за стоки. Съгласно чл.5 ал.4 от
конституцията на Р.Б. Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р.Б.,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат. Вместо да приложи чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на
Комисията от 02.07.1993г., НАП приема, че в митническата декларация,
представена от дружеството няма данни за К. от последното митническо
учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Р.Б. и въз
основа на това формира изводите си и причините за налагане на имуществена
санкция на дружеството ищец. Ето защо следва да се приеме, че действията на НАП
са в нарушение на правото на Европейския съюз. Вследствие на тези действия на
НАП на дружеството са наложени имуществени санкции, събрани чрез прихващане,
чийто размер формира имуществената вреда. Налице е пряка причинна връзка между
действията на НАП, изразяващи се в нарушение на Общностното право и настъпилата
вреда за дружеството – ищец. Според приложимата в
случая норма на чл.4, пар.
3 от ДЕС, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки
при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите,
произтичащи от Договорите, като държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията,
произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза и съдействат
на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки,
които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. От въведения
посредством нея принцип на лоялното сътрудничество, доразвит и в практиката на
Съда на Европейския съюз, на каквато конкретна се позовава и ищеца в отговора
на частната жалба, произтича отговорността на държавите-членки за вреди от
нарушение на Общностното право, независимо дали са причинени от държавен орган
на законодателната, съдебната или изпълнителната власт, срещу каквито в случая
са насочени исковете. Цитираната норма има директно приложение, тъй като ДЕС не
подлежи на транспониране, каквото е характерно за директивите. В този смисъл
всеки частноправен субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко на
нея за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от нарушение на
Общностното право. С принципа на лоялното сътрудничество се цели гарантиране
прилагането на Общностното право и ефективността на нормите му чрез института
на отговорността на държавата-членка за вреди, произтичащи от неизпълнението на
правото на Европейския съюз. В тази връзка
настоящата инстанция приема за неоснователно становището на ответника НАП за
липса на предпоставка за ангажиране на отговорността му, а именно - не е налице
незаконосъобразен и отменен по съответния ред административен акт. Горното
представлява изискване на чл.1 от ЗОДОВ, а настоящия иск няма своето правно
основание в тази норма. В случая ЗОДОВ определя само процесуалния ред, по който
да се разгледа спора, а правното основание на иска е чл.4 пар.3 от ДЕС. За
приложението на тази норма предварителното установяване на незаконосъобразност
и отмяната по съдебен ред на административния акт, не е задължителна
предпоставка. Същото се отнася и за обстоятелството дали административния акт е
бил обжалван и потвърден от националния съд на лицето, което се позовава на
нарушението. Нещо повече – ако причината за потвърждаване на административния
акт е също нарушение на Общностното право, следва да отговаря и органа от
съдебната власт, който го е приложил. Съдът разглеждащ въпроса за
отговорността на Държавата за вреди от нарушение на Общностното право, може директно да установи и да се позове на нарушението
на правото на ЕС – в какъвто смисъл са изложени мотиви по-горе.
По изложените съображения
настоящата инстанция приема за основателен предявения от „З.“ ООД против
НАП иск на основание чл.4, пар. 3 от ДЕС за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 42645.46 лева, представляваща сбор от
имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г. на Директора на
Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г.
на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП
№**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата
20442.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2014г.
до окончателното изплащане.
Основателна по отношение на НАП е и претенцията на
дружеството – ищец за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
погасяване на имуществените санкции до предявяване на исковата молба. От заключението
на вещото лице Л.Г.Я.-Т. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза се
установява, че размерът на лихвите за забава за периода съответно от конкретната
дата на прихващане с подлежащия на възстановяване ДДС до 10.05.2014г. /датата
на предявяване на иска/ възлизат общо на 12 760.82 лева. Същите са дължими
и следва да се присъдят на дружеството ищец като следва да бъде осъдена НАП да
ги заплати. В тази част решението на първоинстанционния съд като неправилно
следва да се отмени.
За периода от влизане в сила на решенията на А.с. – П., с
което са потвърдени наказателните постановления относно имуществените санкции
до погасяване на имуществените санкции чрез актовете за прихващане, претенцията
за заплащане на обезщетение за забава се явява неоснователна, доколкото до
погасяването все още в правната сфера на дружеството не е настъпила реално
имуществената вреда.
По отношение
отговорността н.А.н.М.с. Установено бе, че разпоредбата на чл.606 ал.2 т.3 от
Правилника за прилагане на Закона за митниците противоречи на пар.2 на чл. 793
от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби
за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване а Митнически
кодекс на Общността. ППЗМ е приет с Постановление на МС от 10.12.1998г. Към
момента на приемане на нормативния акт от МС Р.Б. все още не е присъединена към
Европейския съюз. Договорът за присъединяване на Р.Б. към ЕС е в сила от
01.01.2007г., ратифициран със Закон приет от НС /ДВ, бр.40/12.05.2005г. Съгласно
чл.5 ал.4 от Конституцията Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р.Б.,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат. Следователно - дори и да са налице несинхронизирани с
европейското законодателство правни норми, Регламент №2454/93 следва да намери
предимство пред нормата на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ, която му противоречи. Касае
се за въпрос по правоприлагане. Правна несигурност не би могло да има,
доколкото чл.5 ал.4 от Конституцията урежда въпроса с приложимото право.
Настъпилите за дружеството вреди не са пряка последица от приемане на МС на
нормата на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ, а са в резултат на неправилно
правоприложение. Не е налице действие или бездействие на администрацията на МС,
от които да са настъпили вреди за дружеството.
Ето защо решението в частта, с която е отхвърлен иска
против Администрация на МС се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение
отговорността на А.с. – П.:
С Решение
№169/11.04.2011г. по КАНД №186/2011г. е отменено решение на РС по НАХД
№2533/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П.. С Решение №153/07.04.2011г. по КАНД №136/2011г. е отменено решение на РС по НАХД №
2528/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в
ТД на НАП – гр. П.. С Решение №168/11.04.2011г. по КАНД №139/2011г. е отменено
решение на РС по НАХД №2530/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Видно от мотивите на тези
съдебни решения А.с. – П. не е имал съмнения относно приложимото
законодателство към спора и е намерил, че това е Регламент №2454/93. Причините
да бъдат потвърдени наказателните постановления са, че дружеството- ищец не е
представило по делото митническа декларация, заверена от изходно митническо
учреждение на държава – членка на общността. Не е било необходимо отправяне на
преюдициално запитване до СЕС относно точното приложение на чл.146 от Директива
2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 в контекста на разглеждания
спор между НАП и „З.“ ООД, защото за съда не е съществувало съмнение относно
приложимото законодателство и точното му прилагане. Именно Регламент №2454/93 е
приложен от съда, а причините за различния правен резултат /в с този в ревизионното производство/ се дължат на
процесуален пропуск в доказването, допуснат от дружеството – ищец.
До същия правен извод по отношение отговорността на А.с.
– П. е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в тази
част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
От страна на Администрация на МС и А.с. – П. пред
Апелативен съд – П. не са заявени претенции за разноски. С оглед частичното
уважаване на жалбата на „З.“ ООД по отношение на НАП, на дружеството следва да
се присъдят разноски пред въззивния съд в размер на 12.50 лева за държавна
такса. Останалите посочени в списъка по чл.80 от ГПК разноски са такива сторени
пред Окръжен съд, по които той вече се е произнесъл.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №606 от 03.12.2015г., постановено по
гр.д. № 374/2014г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която е осъдена НАП
да заплати на „З.“ ООД ***2 645.46 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди на дружеството от нарушаване правото на Европейския съюз, представляваща
сбор от имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева,
НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за
сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД
на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 10.05.2014г. до окончателното изплащане
на вземането, както и 1779.30 лева – разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение №606 от 03.12.2015г., постановено по
гр.д. № 374/2014г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която са отхвърлени
предявените от „З.“ ООД, ЕИК ** против А.на М.с. – гр. С. и А.с. – гр. П.
обективно съединени искове за солидарното им осъждане заедно с НАП за заплащане
на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: сумата 42645.46
лева, представляваща сбор от имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г.
на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20
лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за
сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД
на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева,
представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните
постановления относно имуществените санкции до предявяване на исковата молба,
както и в частта с която е отхвърлен предявения от „З.“ ООД, ЕИК ** против НАП
– гр. С. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер над 12 760.82 лева до пълния предявен размер 13 474.38 лева,
представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните
постановления относно имуществените санкции до погасяване на имуществените
санкции чрез актовете за прихващане.
ОТМЕНЯ решение №606 от 03.12.2015г., постановено по гр.д.
№ 374/2014г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен
предявения от „З.“ ООД, *** против НАП –
гр. С. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер до
12 760.82 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 42 645.46 лева за периода погасяване на имуществените
санкции чрез актовете за прихващане - Акт за прихващане или възстановяване №**/28.04.2011г.,Акт
за прихващане или възстановяване №**/16.06.2011г. и Акт за прихващане или възстановяване № **/01.08.2011г.
до предявяване на исковата молба – 10.05.2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.а.за п. – гр. С.,* да заплати на „З.“ ООД, *** сумата
12 760.82 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 46 645.46 лева за периода погасяване на
имуществените санкции чрез актовете за прихващане: Акт за прихващане или
възстановяване №**/28.04.2011г., Акт за прихващане или възстановяване №**/16.06.2011г.
и Акт за прихващане или възстановяване №
**/01.08.2011г. до предявяване на исковата молба – 10.05.2014г., както 12.50
лева – разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: