и за да се произнесе,взе предвид следното: С присъда № 28/03.05.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 318/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Исмаил Салим Хаджъ от с.Малка чинка, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 20.12.2006 год., около 11.45 часа в гр. Кърджали, по пътя Месокомбината в посока международна автогара, в близост до ж.п. прелеза, при управление на МПС - собствения си лек автомобил марка „Пежо-306", с ДК № К 1364 АР, като навлязъл в бул. „Беломорски не спазил пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и нарушил правилата за движение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП -„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", както и нарушил правилата за движение по чл. 47 от ЗДвП- „Водач на пътно моторно превозно средство приближаващо към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство", като отнел предимството на правилно движещия се по бул. „Беломорски" в посока кв."Веселчане"-Автогара лек автомобил марка „Шкода-Фелиция" с ДК № К 9351 АН, собственост на ЕТ "Данс-Николай Савчев" - гр. Кърджали, управляван от Марек Димов Кирчев, с ЕГН 76052324528 от гр. Кърджали, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Марек Димов Кирчев от гр. Кърджали, изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче, довело до трайно затрудняване движението на левия крак за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителен процес - престъпление по чл. 343 ал. 1 б"б", във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 800 / осемстотин/ лв. С присъдата, на основание чл. 343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия Исмаил Салим Хаджъ от с. Малка чинка,обл. Кърджали , и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от осем месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление. Осъдил е подс.Хаджъ да заплати на гражданският ищец Марек Димов Кирчев от гр. Кърджали сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 20.12.2006 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 / петнадесет хил./ лв. , като неоснователен и недоказан. Осъдил е подс.Хаджъ да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лв., както и направените по делото разноски Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Исмаил Салим Хаджъ от с.Малка Чинка, общ.Крумовград, обл.Кърджали, който я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо, а присъденото обезщетение – завишено. Излага съображения, че правилно съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното деяние и правилно е приложил разпоредбите на чл.78а от НК, но неправилно били определени размерите на наложените наказания, които били необосновано завишени. Счита, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните характеристични данни, критичното му отношение към извършеното деяние, незначителното нарушаване на правилата по ЗДвП и значителното съпричиняване от страна на пострадалия водач, размера на глобата следвало да бъде определен към минималния размер, а лишаването от правоуправление на МПС – за по-малко време. Неправилно бил определен и размера на присъденото обезщетение, като същото било необосновано завишено, тъй като сумата от 3 000 лв. Не съотвестввувала на понесените болки и страдания от пострадалия; както и не бил отчетен съществения принос на пострадалия за настъпилото ПТП, тъй като карал с превишена скорост и имал непрофесионално поведение. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намален размера на наложените му наказания, както и размера на присъденото обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият Хаджъ лично поддържа жалбата си, както е предявена, като моли за справедливо наказание. Изразява становище, че не отрича вината си, но счита, че и гражданския ищец има вина. Не сочи нови доказателства. Присъдата е обжалвана и от гражданския ищец Марек Димов Кирчев от гр.Кърджали, Ô частта й, с която е отхвърлен предявеният от него против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 лв. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдяните от него претърпени неимуществени вреди, като представя нови доказателства – 6 бр. Амбулаторни листове, експертно решение, Протокол от медицинска комисия и епикриза. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си така, както е предявена. Оспорва жалбата на подсъдимия, като счита същата за неоснователна. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, като излага съображения, че на същия са наложени наказания към минималния предвиден в закона размер, при приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК, поради което предлага присъдата в наказателно-осъдителната част да бъде потвърдена. Счита, че жалбата на гражданския ищец е основателна, като следва да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение, по справедливост. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата на подс.Исмаил Хаджъ. Жалбата на подсъдимия Исмаил Хаджъ е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, като в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства, представени от гражданският ищец Марек Димов Кирчев, относими към претендираното от него обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди – 6 бр. амбулаторни листове, Протокол от медицинска комисия и епикриза. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 20.12.2006 год., около 11.45 часа подс.Исмаил Хаджъ управлявал собствения си лек автомобил марка "Пежо - 306" с ДК № К 1364 АР, в посока от "Месокомбинат" ООД - Кърджали към Международна автогара - Кърджали. Същият достигнал до ж.п. прелеза в непосредствена близост до кръстовището с бул. "Беломорски". Подсъдимият не спрял на пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство", в резултат на което отнел предимството на правилно движещият се по бул. "Беломорски" в посока от кв. "Веселчане" към Автогара "21 век" лек автомобил марка "Шкода Фелиция", с ДК № К 9351 АН, собственост на ЕТ "Данс - Николай Савчев" гр. Кърджали, управляван от св. Марек Кирчев. Вследствие на отнемането на предимството на лекия автомобил марка „Шкода Фелиция” от подсъдимия, настъпило ПТП между посочените два автомобила, като при удара между тях лекия автомобил "Шкода Фелиция" се завъртял, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно движещият се посока към кв. "Веселчане" лек автомобил марка "Фолксваген - Голф" с ДК № К 0776 АН, собственост на Сейфетин Махмуд и управляван от св. Нихат Исмаил. След удара лекия автомобил марка "Фолксваген - Голф" се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял в платното за движение в посока гр. Момчилград, а лекия автомобил "Шкода - Фелиция" продължил да се движи в насрещната лента на движение и ударил челно в лявата страна идващият насреща лек автомобил марка "Мицубиши Лансер" с ДК № К 1143 АМ, собственост и управляван от св. Бончо Георгиев, като последният удар е станал в дясната лента на движение в посока гр. Момчилград. От настъпилото ПТП пострадал св. Марек Кирчев, който бил откаран в ЦСМП - Кърджали. Четиримата водачи на леките автомобили, между които е възникнало ПТП - то, а именно подсъдимият, св. Марек Кирчев, св. Нихат Исмаил и св. Бончо Георгиев, били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер" № 0061, който и за четиримата отчел нулеви резултати, като за подсъдимият и св. Марек Кирчев били издадени талони за медицинско изследване и им била взета кръв за проба. На поде. Исмаил Хаджъ бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5854/20.12.2006 год. От заключението на вещото лице по назначената съдебно- медицинска експертиза № 144/2006 год. е видно, че на св. Марек Кирчев е било причинено счупване на лявото колянно капаче, наложило болнично лечение и наблюдение, като описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при пътно - транспортно произшествие, за което има данни в случая. Вещото лице е дало заключение, че счупването на лявото колянно капаче е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. По делото са били изготвени и протоколи от извършени химически експертизи, като от заключенията е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. Хаджъ и св. Кирчев, не се доказва присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол. Съдът е посочил в мотивите към обжалваната присъда, че фактическата обстановка е приета след събиране по реда на чл. 283, във вр. с чл. 373 ал.1 от НПК на наличните гласни и писмени доказателства, както и от обясненията на самият подсъдим, като съдът е намерил, че всички те са еднопосочни, непротиворечиви и изцяло подкрепят установената фактическа обстановка. При така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият Хаджъ е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, като по непредпазливост е причинил на св.Марек Димов Кирчев средна телесна повреда. Намерил е, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК, поради което е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, и след преценка на смекчаващите и отекчаващи отговорността му обстоятелства, му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 8 месеца; както и е осъдил подс.Хаджъ да заплати на гражданският ищец обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението, в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 20.12.2006 год., до окончателното й изплащане, отхвърляйки гражданският иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан. Настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, с подадена в проведен¯то на 03.05.2007 год. открито съдебно заседание по делото писмена молба подс.Хаджъ е поискал да бъде проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е посочил в молбата, че на основание чл. 371 т.1 от НПК дава съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като е изразил съгласие да се ползува съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство при постановяване на присъдата; на основание чл. 371 т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти; както и е поискал на основание чл. 372 ал.3 и 4 от НПК съдът да одобри изразеното от него съгласие и при постановяване на присъдата да ползува самопризнанието му. В същото съдебно заседание защитникът на подсъдимия е заявил, че се отказват от т.2 на молбата /т.е. от направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/, но поддържат становището си по т.1 и 3 от молбата, като отново е изразил съгласие освен да не провежда разпит на свидетелите и вещите лица и да се ползува съдържанието на съответните протоколи за разпит на същите на досъдебното производство, съдът да се ползува от самопризнанието на подсъдимия, дадено в хода на досъдебното производство. Съгласие за провеждане на процедура по съкратено съдебно следствие пред първата инстанция са дали и прокурора и гражданският ищец, като прокурора изрично е заявил, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, съгласно чл. 371 т.1 от НПК. С протоколно определение съдът е одобрил съгласието на страните за прилагане на процедурата на съкратеното съдебно следствие, непосредствено след което подсъдимия е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителният акт и е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, както и се е признал за виновен по така повдигнатото против него обвинение. След заявлението на подс.Хаджъ съдът му е разяснил правата по чл.371 от НПК, като е пристъпил към предварително изслушване на страните, при което същите са заявили, че няма да сочат други доказателства. На основание чл. 283 от НПК съдът е прочел и приел доказателствата по справката на обвинителния акт /в т.ч. и обясненията на подсъдимия Хаджъ, дадени на досъдебното производство/, приключил е съдебното следствие и е дал ход за изслушване на съдебните прения, след което е постановил обжалваната присъда. При така проведеното разглеждане на делото, първоинстанционният съд недопустимо е смесил двете отделни /макар и уредени в една глава на НПК – Глава XXVII/ диференцирани процедури при провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция – процедурата по чл. 371 т.1 от НПК, при която със съгласието на страните не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и се ползува непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; и процедурата по чл.371 т.2, при която подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Всъщност, смесване на двете процедури има още в представената по делото писмена молба от подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, респ. в становището на защитника му, изразено в съдебното заседание, при което въпреки, че подсъдимия се е отказал от процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, защитника му отново е заявил, че са съгласни да се ползува самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство, без да уточни как точно същото да бъде ползувано от съда. Протоколното определение, с което е одобрено изразеното съгласие на страните за прилагане на процедурата на съкратеното съдебно следствие, съдът е мотивирал с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които е намерил, че се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства /т.е. по същество съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 371 т.2 от НПК/, въпреки направеният преди това отказ на подсъдимия и защитника му за прилагане на тази процедура. С така постановеното определение, използувайки израза „Одобрява изразеното съгласие на страните за прилагане на процедурата по съкратено съдебно следствие” съдът отново не е конкретизирал коя от посочените по-горе две различни диференцирани процедури провежда, което е необходимо, имайки предвид, че ако провежда процедурата по чл. 371 т.1 от НПК, съдът е длъжен с определение да одобри изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и да се ползува съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, съгласно чл. 372 ал.3 от НПК; докато при процедурата по чл. 371 т.2 от НПК съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползува самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно чл.372 ал.4 от НПК, като нито едното от двете задължения не е изпълнено от първоинстанционния съд. Всъщност, едва след приключване по същество на т.нар. процедура по съкратено съдебно следствие, първоинстанционният съд е отбелязал в протокола, че е разяснил на подсъдимия правата, които има по чл. 371 от НПК и е посочил, че пристъпва към предварително изслушване на страните, при което същите са заявили само, че няма да сочат нови доказателства. Следва да се посочи още, че ако се приеме, че е проведено от съда съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.1 от НПК, то в същото може при постановяване на присъдата да се ползува непосредственото съдържание на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения на вещите лица от досъдебното производство, но не и обясненията на подсъдимия на същото производство, като в този случай съдът е длъжен да даде възможност на подсъдимия да даде непосредствени обяснения пред съдебния състав, в които да изрази отношението си към предявеното му обвинение, което в случая не е сторено от първоинстанционния съд, а същият при постановяване на присъдата си е ползувал обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, видно от мотивите към обжалваната присъда. Или, като не е конкретизирал коя точно от двете диференцирани процедури на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция прилага при разглеждане на делото, респ. като не е изпълнил изцяло задълженията си по НПК по която и да е тях /имайки предвид и че отделните диференцирани процедури се свързват с различни правни последици/ - не е разяснил правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК в началото на провеждането на съкратено съдебно следствие; не е одобрил с определение съгласието на страните да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и да се ползува непосредствено съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключение от досъдебното производство, вкл. и не е дал възможност на подсъдимия да даде непосредствени обяснения пред съдебния състав, разглеждащ делото /ако се приеме, че е проведена процедура по съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.1 от НПК/; не е обявил с нарочно определение, че при постановяване на присъдата ще ползува самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт /ако се приеме, че е проведена процедура по съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК/, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е постановил присъдата си въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред, предвиден в НПК. Тези нарушения са съществени, тъй като ограничават и нарушават както правото на защита на подсъдимия, който има право да знае въз основа на кои точно доказателства е осъден, и то такива, събрани по предвидения в закона ред; така и нарушава процесуалните права на прокурора и гражданският ищец, които трябва да имат възможност да съобразят процесуалното си поведение за най-ефективна защита на своите права и законни интереси именно с присъдата, ведно с мотивите към нея, от които да е ясно какво точно престъпление е извършил подсъдимия, какво наказание му се налага и въз основа на кои доказателства /като следва последните да са събрани по надлежния процесуален ред/, обосноваване на размера на присъденото обезщетение за причинените на пострадалия вреди от престъплението, т.е. необходимо е да е постановен съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на подсъдимия и останалите страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. С оглед изложеното, и тъй като при разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо от първоинстанционния съд, то следва присъдата на районния съд да бъде изцяло отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество от настоящата инстанция обосноваността и законосъобразността на присъдата, във връзка с оплакванията на подсъдимия, изложени във въззивната жалба.
По жалбата на гр.ищец Марек Димов Кирчев. С оглед изложеното по-горе в мотивите и наложителната отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, следва настоящата инстанция да не обсъжда и да не се произнася по същество по отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата, във връзка с оплакванията на гражданския ищец във въззивната му жалба. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 28/03.05.2007 год. по Н.о.х.дело № 318/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – Кърджали за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |