Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 01. 11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 215 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Ф.Г.А. и И.Г.А.,
действащи чрез пълномощник против Решение № 123/12. 04. 2019 г. по гр.д. № 329/
2018 г. по описа на РС Исперих в частта, с която са осъдени солидарно да
заплатят на Д.А.О. сумата
1400 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при
нанесен побой на 27. 05. 2016 г. , ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно и жалбоподателите
молят да бъде отменено, като иска бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
излагат алтернативно искане обезщетението да бъде намалено, като съдът приеме,
че е налице съпричиняване от пострадалия 90% или че обезщетението е прекомерно завишено.
Въззиваемият
Д.А.О. чрез пълномощник е
подала писмен отговор на жалбата,
като я оспорва като неоснователна. В писмения отговор е инкорпорирана насрещна
въззивна жалба с твърдение, че присъденото обезщетение от 1400 лв. е занижено,
както е занижен и определения размер от 70 % на съпричиняване за
жалбоподателите. Моли, ако се приеме, че е налице съпричиняване, да се определи
по-малък негов принос и да се уважи изцяло предявения иск до размера на
3 000 лв.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
С влязла
в сила Присъда № 5/ 09. 02. 2018 г. по
нчхд№ 171/ 2016 г. на ИРС, изменена с Решение № 26/ 21. 05. 2018 г. по внчхд №
121/ 18 г. по описа на РОС, ищецът е признат за виновен, че на 27. 05. 2016
г. в с. Хърсово е причинил на И.Г.А. –
ответник по настоящото дело, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалия –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
С влязла в сила Присъда № 6/
09. 02. 18 г. по нчхд № 172/ 2016 г. на ИРС ищецът е признат за виновен, че на
27. 05. 2016 г. в с. Хърсово е причинил на Ф.Г.А. – ответник по настоящото дело, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето на пострадалата – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК.
Присъдите са задължителни
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК,
относно престъпното поведение на ищеца. Установените общи правопораждащи факти
на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо.
Според
заключението на назначената СМЕ, на ищеца са причинени: разкъсно-контузна рана
високо в теменната област на главата с оток и кръвонасядане в съседство;
хематом по гръбната повърхност на лява поясна област с две двойки просветлявания между успоредни контури;
насиняване на меките тъкани в най-горната част на дясно бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането; охлузване в дясна челна
област. Тези травматични увреждания по
своята медико-биологична характеристика, обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмите могат да бъдат причинени
от удар с дървена пръчка по главата и тялото, падане на терена. Характерният
вид на хематома по гръбната страна на лява поясна област сочи на действие на
твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. На това място ударите са два.
Според показанията на разпитаните свидетели Р.Д.-Б., С.Ц.,
С.П., С.П., нараняванията на ищеца Д. са причинени от ответниците Ф. и И.,
които го съборили на земята. Д. бил паднал на колене, Ф. го удряла с дървен
кол, а И. го налагал с юмруци. Племенникът на Ф. се намесил и ги разтървал,
дошла полиция. Инцидентът бил провокиран от ищеца, според установените факти и
постановените присъди в наказателните производства, водени срещу него. На
27.05.2016 г. през деня животни на Ф. навлезли в дворното място на Д., за което
съжителницата му – св. С.Н.П. подала сигнал на спешен телефон 112. По случая
била извършена полицейска проверка и съставен акт на Ф.А.. Последната, отишла
до дома на Д., където започнала да се разправя с
доведената му дъщеря – св. С.П., за това, че майка й подала оплакване. Св. П.
споделила за случилото се на Д.О., когато се прибрал от работа, след което той
тръгнал да се разправя с Ф.А.. Към
21, 30 ч. Ф.А., след като издоила кравите си, решила да посети възрастната си и
болна на легло майка, за която се грижил
брат й – ответникът И.А.. Д.О., като излязъл от
дома си видял, че Ф.А. е пред дома на майка си и тръгнал към нея, за да поиска
обяснения за станалото през деня. А. и О. си разменили обидни думи, започнала
разправия и подсъдимият нанесъл удари на Ф. със сопа. Ф. А. викала името на брат си „А., А.“, за да й
се притече на помощ. Виковете били чути от племенника й –Д. И. Г., който
излязъл от дома си и видял кавгата между леля му Ф. А. и Д.О., които си разменяли обиди. След
като излязъл Д. Г., Д.О. избягал от мястото с автомобила си. След това и И.А. излязъл навън, отзовавайки
се на виковете на сестра си. Ф.А. и брат
й И.Г.А. видели, че Д.О. се прибира с
колата към дома си. След като паркирал пред къщата си, И. и сестра му тръгнали
към него. И. подирил сметка какво иска от сестра му и не може ли по човешки да
се разберат без да й нанася побой. Започнала отново разправия между тях и Д.О.
извадил сопа от колата си и ударил с нея И. по лицето, над веждата. Виждайки,
че посяга към брат й, Ф. взела сопата от ръцете на Д.. Тогава И. и Ф. го съборили на земята и му нанесли
побоя.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че нанасяйки побой на
ищеца, ответниците не са действали в условията на неизбежна отбрана. Действията
на двамата ответници са противоправни. Установява се безспорно, че ответницата Ф. е
отнела сопата от ръцете на ищеца Д., а брат й И. го ударил с юмрук и го повалил
на земята. В този момент нападението на Д. е било прекратено. При неизбежна
отбрана деецът действа, докато
нападението не е приключило и цели отблъскването му. В
случая, когато Д. вече бил повален на земята, на колене, ответницата Ф. му е нанесла ударите със
сопата по гърба и по главата, а И. започнал да му нанася удари с юмруци, което
се потвърждава от заключението на СМЕ.
Относно размера на съпричиняването на вредоносноия
резултат следва да се вземе предвид, че
действията на ищеца са провокирали нанесения му от ответниците побой. От
друга страна следва да се отчете, че причина за възникналия спор между страните
на 27. 05. 16 г. е противоправното поведение на ответницата Ф., която пуснала
животните си в дворното място на Д. и последвалата саморазправа със св. С.П., както и че нанесените на ищеца от ответниците
увреждания надхвърлят по интензитет
получените от тях увреждания. При тези факти, отговорността за причинените
вреди на ищеца следва да бъде разпределена, като 70 % от приноса следва да се
поеме от ответниците.
Оздравителния период за установените видими травматични
увреждания на ищеца е около 2 седмици, според заключението на СМЕ и е бил съпроводен
с болки и страдания. От гласните доказателства се установява, че ищецът
изпитвал срам и унижение, неудобство от близките и познатите си, заради
нанесения му побой от ответниците. Достатъчен
размер на обезщетението е сумата от 2 000 лв. , което е съответно и на степента на доказване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца. При приетото съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 30 % от него, ответниците следва да заплатят
обезщетение в размер на 1400 лв.
По изложените съображения и
насрещната въззивна жалба е неоснователна.
Районният
съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 123/12. 04. 2019 г. по гр.д. № 329/
2018 г. по описа на РС Исперих.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.