Р Е Ш Е Н И
Е
№………./03.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Славея Янева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1784 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по 1/ въззивна жалба вх. № 57473/06.08.2019г. от
Н.Х.Ц., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Ю.Г. срещу решение № 3075 от
05.07.2019г., постановено по гр. дело № 2362/2019г. на Районен съд – Варна,
ХІ-ти състав, в частта, с което е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Прокуратурата на Р България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 1800 лв. до претендирания
размер от 5000 лв. и по 2/ въззивна жалба вх. № 54402/24.07.2019г. от
Прокуратурата на Р България, чрез прокурор Д Й срещу решение № 3075 от
05.07.2019г., постановено по гр. дело № 2362/2019г. на Районен съд – Варна,
ХІ-ти състав, в частта, с което
въззивникът е осъден да заплати на Н.Х.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 1800
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са последица от
неправомерното му привличане като обвиняем по Д.П. № 186/2015г. по описа на
Четвърто РУ на МВР-гр.Варна и като подсъдим с обвинение по чл.325 ал.1 от НК по
НОХД № 5461/15г. по описа на 36-ти състав на Районен съд-гр.Варна и по ВНОХД №
678/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
–24.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Във въззивна жалба вх. № 57473/06.08.2019г. е изразено несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че ищецът вече е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“, като противоречащ на събраните доказателства. Освен това не е отчетен
и факта, че няма период от предходно досъдебно производство, който да се засича
с процесния период, през който ищецът твърди да е претърпял претендираните
неимуществени вреди. Поради това намира, че не може да се приеме, че ищецът е
търпял негативни преживявания в по-нисък интензитет заради наличието на няколко
успоредно водени дела. Намира също, че съдът не е отчел в достатъчна степен и
данните за психическото заболяване на ищеца. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част и да се присъди обезщетение в размер на 5000 лв.,
както и да се измени решението в частта за присъдените разноски. Претендира и
сторените пред настоящата инстанция разноски.
Насрещната страна по
жалбата не е депозирала отговор в предоставения й срок.
Във въззивна жалба вх. № 54402/24.07.2019г.
е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
от първоинстанционният съд съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, както и необоснованост. Въззивникът счита, че липсват мотиви
досежно основателността, респ. неоснователността на предявената искова
претенция. Намира за неправилно приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на присъденото обезщетение. Счита, че липсата на достатъчен
анализ на събраните доказателства е довела до необоснован извод за настъпили
неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между същите и
неправомерните актове на Прокуратурата. Намира за неправилно определен и
времевия период на протеклото наказателно производство срещу ищеца. Отправеното
искане е да се отмени решението в осъдителната му част, включително и в частта
за разноските.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор по тази жалба от насрещната страна, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Н.Х.Ц. срещу
Прокуратура На Република България за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са
последица от неправомерното му привличане като обвиняем по ДП № 186/2015г. по
описа на Четвърто РУ на МВР-Варна и като подсъдим с обвинение по чл.325, ал.1
от НК по НОХД № 5461/15г. по описа на 36-ти състав на ВРС и по ВНОХД №
678/2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на привличането му като обвиняем от 28.10.2015г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски за внесени държавна и преводна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 08.10.2015г. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 186/2015г. по описа на 4-то РУ на
МВР гр.Варна и обвинен за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК за това,
че на 10.03.2015г. в гр.Варна, кв.“Аспарухово“ пред сградата на ДКЦ „Св.Иван
Рилски“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - псувал и отправял
нецензурни думи и обиди към служители на СОД-Варна- К.Т.Д.и Димитър Г.
Димитров, както и към дежурния лекар д-р Р. В. Б. В досъдебното производство е
проведена съдебно – психиатрична експертиза, по която вещото лице е установило,
че ищецът страда от биполярно афективно разстройство, в медикаментозна ремисия,
което, под въздействие на приживения стрес и алкохол, е допринесло за
поведението му. На 28.10.2015г. Районна прокуратура гр.Варна внася обвинителен
акт с ПД № 737/2015г. в ВРС, където е образувано НОХД № 5461/2015г. с обвинение
за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. ВРС е постановил присъда №
119/28.03.2016г., с която е признавал ищеца за невиновен да е осъществил
състава на престъпление по чл.325, ал. 1 от НК и го оправдава по това
обвинение. ВРП е подала протест срещу присъдата, въз основа на който във ВОС е
образувано ВНОХД № 678/2016г., по което с решение № 243/24.08.2016г. е потвърдена
обжалваната присъда.
Ищецът сочи, че от датата на
привличането му като обвиняем до решението на ВОС се е чувствал под непрестанен
стрес и напрежение, че може да бъде осъден, вкл. на лишаване от свобода. Не
могъл да преодолее тези чувства независимо от лечението, което провеждал. През
целия период, а и до предявяването на исковата молба в съда, се увеличили и
зачестили кризите, в които изпада. Това го карало да се чувства дискомфортно и
се отразило в отношенията със семейството му. Чувствал се безпомощен и
неспособен да се грижи пълноценно за семейството си и за двете си малолетни
деца. Това му състояние значително се отразило и в поведението му пред близки и
приятели. Притеснявал се, че ако бъде осъден, няма да може да продължи и
успешно да се лекува от заболяване му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявената
исковата претенция по основание и размер. Намира, че се претендират
неимуществени вреди, които не представляват пряка и непосредствена последица от
увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата и следователно не
попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Р
България, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ.
Сочи се, че по отношение на ищеца,
преди образуването на наказателното производство, по което е бил оправдан, са
били водени още пет наказателни производства за извършени от него престъпления,
включително и за такова по чл.325, ал.2 от НК. Три от тези производства са
завършили преди образуването на досъдебното производство за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК, от воденето на което се претендират вреди, а две от тях са
приключили след образуването му, като последното е тях е за деяние, извършено
от Ц. също след образуване на това наказателно производство. По две от водените
срещу Ц. наказателни дела, той е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а по останалите е бил осъден. В този
смисъл, твърденията му за интензитета на отрицателните му преживявания са силно
преувеличени, тъй като те не могат да се сравняват с тези на лице, което за
първи път е подложено на наказателно преследване. Освен това, в периода, в
който се е водило наказателното производство - предмет на настоящия иск, по
отношение на него са се водили още две други наказателни производства, поради
което по никакъв начин не би могло да се разграничи, осъществяването на
наказателно преследване срещу ищеца по кое от тях е предизвикало твърдените от
него емоционални преживявания. Счита се, че не може да се приеме, че посочените
от него негативни емоционални състояния са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство и поради факта, че същите се
явяват обичайни клинични признаци на заболяването, от което страда. Намира
размера на претендираното обезщетение за силно завишен и не съответстващ на
принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия
стандарт в България и на трайната съдебна практика. Излага се, че в хода на
наказателното производство спрямо Ц. е взета най - леката мярка за неотклонение
- „подписка", поради което правата и свободите му са били ограничени в
най-малката възможна степен. Обвинението, което му е било повдигнато не е за
тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и в случай, че Ц. е бил
порядъчен гражданин с чисто съдебно минало, не би бил грозен от носене на
наказателна отговорност във вид на наказание „лишаване от свобода", а
спрямо него биха се приложили задължително правилата за освобождаване от такава
с налагане на административно наказание „глоба". Намира, че наказателно
производство е протекло в разумни срокове, както и че следва да се отчете
процесуалното поведение на прокурора от ВОП, който не е поддържал протеста
срещу първоинстанционната присъда, подаден от прокурор от ВРП. Намира, че при
евентуална основателност на главния иск законната лихва върху присъдената
главница следва да се дължи от влизане в законна сила на оправдателната присъда
на ВРС, т.е. от 24.08.2016г.
С атакуваното решение предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Н.Х.Ц. срещу Прокуратурата на Р
България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата
от 1800 лв. и е отхвърлен за разликата над уважения до претендирания размер от
5000 лв.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са валидни и допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е
спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че с обвинителен
акт от 28.10.2015г. по преписка с вх.№ 5894/2015г. по описа на РП-Варна по ДП №
186/2015г. по описа на ІV РУ на ОД на МВР-Варна, Н.Х.Ц. е обвинен в това, че на
10.03.2015 г. в гр.Варна, кв. „Аспарухово“ пред сградата на ДКЦ „Св.Иван
Рилски" е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно, псувал и отправял
нецензурни думи и обиди към служители на СОД - Варна - К.Т.Д.и Д. Г. Д., и
дежурният лекар - доктор Р.В.Б.- престъпление по чл.325 ал.1 от НК, въз основа
на който е образувано НОХД № 5461/2015г. по описа на PC – Варна. С присъда №
119/28.03.2016г. подсъдимият Ц. е признат за невинен и е оправдан по
повдигнатото обвинение. С решение № 243/24.08.2016г., постановено по ВНОХД №
678 по описа на ОС - Варна изцяло е потвърдена постановената от
първоинстанционния съд присъда.
По делото е
представена справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че по време
на процесното наказателно производство спрямо Ц. е образувано и НОХД №
6512/2015г. по описа на ВРС. Същото е приключило със споразумение от
02.03.2016г., с което ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343
Б, ал.1 от НК.
От приетата по делото
медицинска документация се установява, че ищецът е освидетелстван със 75 %
неработоспособност, с поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“.
Горното се установява
и от заключението на вещото лице Румяна Бояджиева по проведената съдебно - психиатрична
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните. Психичното заболяване на ищеца датира от 2001 година, като дебютира с
депресивен епизод, а от 2009 година е бил в маниен. През следващите години са
регистрирани хипоманийни, манийни умерено тежки депресивни епизоди, което е обичаен
ход на заболяването. Заболяването е следвало естествения ход на редуване на
двете афективни фази. Липсват данни в периода от 10.03.2015г. до 24.08.2016г.
ищецът да е преживял стрес, който евентуално би могъл да доведе до нов епизод
на хроничното му психичното разстройство. Към настоящия момент той е в
хипоманиен епизод и функционира| задоволително. Спрямо ищеца са се водили и
други наказателни преди 2015г. и затова случилото се в периода 10.03.2015 год.
до 24.08.2016г. не е изиграло роля на остър стрес за него. Никъде в
медицинската документация не е интерпретирана психотравма от този род. Такива
сведения не са установени и по време на съдебнопсихиатричното освидетелстване.
Редуването на мания с депресия през целия живот е най-типичния симптом на
заболяването. Сегашното му психично състояние не е свързано в причинно - следствена
връзка с неоснователното обвинение, последвалия протест срещу присъдата и
водените дела на две съдебни инстанции.
По делото са събрани
гласни показания , посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел И.И..
Свидетелят е приятел на ищеца от около 15-20 години. През 2016г. Н. му споделил
за инцидент с негов приятел, който наложил да го закарат в Бърза помощ и за някакъв
скандал там. Н. изглеждал разстроен и споделил със свидетеля, че ще има дело.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата за действия на органите на следствието и
прокуратурата в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че
лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното
провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на
него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с
влязла в сила присъда, както и обстоятелството, че от действията на
длъжностните лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния
вид и размер. Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението
като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответните органи. Обвинението
представлява официално уведомление на лицето от компетентния орган за
извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради това на
наказателно производство срещу него и това е моментът, от който наказателното
производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което
отговорността е на държавата при проявление на елементите от фактическия й
състав.
В случая са налице всички предвидени
в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата – спрямо
ищеца, сега въззиваем, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление,
като впоследствие той е оправдан с влязла в сила присъда. Съдът приема, че
незаконно повдигнатото обвинение от длъжностните лица на ответника е
рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на
въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял
действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение,
по което е оправдан. Действително, по време на процесния период срещу
въззиваемия е имало образувано още едно наказателно производство, което е
приключило със споразумение с Прокуратурата на 02.03.2016г. Това обстоятелство
не би могло по никакъв начин да обуслови извод за липса на претърпени вреди от
неоснователно повдигнатото обвинение. От събраните свидетелски показания се
установява, че въззиваемият е бил разстроен от факта, че е обвинен в извършване
на престъпление затова, че се е опитал да осигури лекарска помощ на приятеля
си, както и че не желаел да говори за образуваното дело.
При определяне на размера на
неимуществените щети, причинени на въззиваемия, следва да се има предвид
конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало, тежестта на
обвинението, продължителността на разследването, отражението, което незаконното
обвинение е дало в последвалото протичане на живота му. В конкретния случай се
установява, че въззиваемият не е с чисто съдебно минало, тъй като има предходни
осъждания, както и сключено споразумение в хода на процесното. Конкретното
обвинение е за нетежко престъпление, а самото наказателно производство - от
предявяване на обвинението до влизане в сила на оправдателна присъда, е
приключило в рамките на десет месеца. Конкретни доказателства за особени трайни
негативни последствия върху здравето, психиката и живота на ищеца не са
ангажирани. Независимо от това обаче, извършените действия несъмнено засягат
човешкото достойнство, поради което съдът счита, че обезщетение в размер на 1800
лв. ще репарира справедливо претърпените от него неимуществени вреди. На ищеца
следва да се присъдят и лихви за забава, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 24.08.2016г.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода
на въззивното обжалване разноски не се присъждат.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 3075 от 05.07.2019г., постановено по гр. дело № 2362/2019г. на
Районен съд – Варна, ХІ-ти състав, с което Прокуратурата на Република България, със седалище гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на Н.Х.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
душевни страдания и дискомфорт, които са последица от неправомерното му
привличане като обвиняем по Д.П. № 186/2015г. по описа на Четвърто РУ на
МВР-гр.Варна и като подсъдим с обвинение по чл.325 ал.1 от НК по НОХД №
5461/15г. по описа на 36-ти състав на Районен съд-гр.Варна и по ВНОХД №
678/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 24.08.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 1800,00 лв. до
претендирания размер от 5000,00 лв., както и за присъждане на законната лихва
за периода, считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем
28.10.2015г. до 23.08.2016г. включително, като неоснователен.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.