№ 3780
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207238 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 11-01-795 от 15.12.2023г., издадено от СТ.А.Б., на
длъжност директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ),
гр. София, с което на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП за нарушение на чл. 2, ал.
2 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г. в сила от 15.04.2016 г. доп. ДВ, бр. 23
от 14.03.2020 г.) е наложено административно наказание „глоба“, в размер
на 10 000 (десет хиляди) лв.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата
излага твърдения за извършени процесуални нарушения при издаване на акта.
Счита, че не е извършила твърдяното нарушение, тъй като поставеното в
обявление изискване е за валидна застраховка „Професионална отговорност“
като за същото не са поставени допълнителни изисквания или ограничения,
така че да е съобразно българското законодателство. В допълнение посочва, че
в хода на процедурата няма постъпили искания за разяснения от участниците
в тази насока, както и че този аргумент не е използван като основание да бъде
отстранен някой от процедурата. Навеждат се твърдения, че при така
поставеното изискване, не се изключва приложението на чл. 171а от ЗОП.
Намира, че са налице основания за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено или алтернативно да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят се явява лично. Поддържа аргументите в подадената жалба
изцяло.
Въззиваемата страна - директор на АДФИ, се представлява в съдебното
заседание от юрк. Теменужка Янинска, която пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В писмените
бележки, които са депозирани, моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и обосновано. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното :
Организацията, дейността, структурата, функциите и числеността на
персонала на Министерство на младежта и спорта /ММС/ се определят с
Устройствен правилник (УП) на ММС, приет с ПМС № 142 от 08.07.2013 г.
(обн. ДВ, бр. 62 от 12.07.2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 19.05.2020 година).
Съгласно посочения УП, ММС е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище и адрес на управление: ХХХХХХ. В чл. 3, ал. 1 от УП е указано, че
министърът на младежта и спорта е централен едноличен, орган на
изпълнителната власт, в чиито задължения е да разработва, организира,
координира и контролира осъществяването на държавната политика в
областта на младежта и спорта, а в чл. 4, т. 35 от УП е вменено на министъра
да упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и в
изпълнение на международните договори и законите на страната, като има
качеството на възложител на обществени поръчки в рамките на своята
компетентност. Съгласно чл. 6, т. 4 от УП, министърът може да възложи на
главния секретар свои правомощия на възложител на обществени поръчки. В
тази връзка Министърът на младежта и спорта е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените
поръчки (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г в сила от 15.04.2016 г.). Министерство
на младежта и спорта е вписано в Регистъра на обществените поръчки (РОП) с
партиден номер: 01981.
В справка с изх. № 07-00-60/13 от 04.04.2023 г. за отговорните
длъжностни лица при Министерство на младежта и спорта, за периода от
04.05.2017 г. до 12.05.2021 г. се установява, че министър на младежта и спорта
е бил Красен Кирилов Кралев.
В чл. 7, ал. 1 от ЗОП, законодателят е дал възможност възложителят да
определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени
поръчки.
В Заповед №РД-09-334/26.05.2017г. министърът определя А.М. –
главен секретар на ММС, да организира и възлага ОП, провеждани в ММС,
чрез приложимите процедури по чл. 18, ал.1 от ЗОП и чрез събиране на
оферти с обява и покана до определение лица по реда на Глава 26 от ЗОП,
включително да организира предварителните действия по подготовката на
2
процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и
утвърждава доклади от работата им, да подписва решенията и обявленията и
др. документи, издавани в хода на процедурите и да сключва договорите за
възлагане на обществени поръчки. Със Заповед №ЧР-20-406/23.07.2020 г.
министърът на младежта и спорта наредил за срок от 10.08.2020г. до
14.08.2020г. Х. Г.- директор на Дирекция „Инвестиционна политика и
обществени поръчки“ да осъществява правомощията на възложител на
обществени поръчки съобразно заповед, с която е упълномощен отсъстващия
А.М..
С Решение с изх. № РД-16-53/14.08.2020 г., Х. И. Г. - директор на
дирекция ИПОП и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП открила
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Основно училище
„Петко Каравелов“, гр. Асеновград“ с прогнозна стойност 716 666,67 лв. без
ДДС.
Правното основание за откриване на процедурата е чл. 178, ал. 1 от
ЗОП, обектът на поръчката е „строителство“ по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а
видът на процедурата е „публично състезание“, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 от
ЗОП.
Възлагането на поръчката било осъществено с електронни средства
чрез използване на централизираната електронна платформа, в съответствие с
разпоредбата на чл. 39а от ЗОП (Нов- ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от
01.11.2019 г.) и бил осигурен неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до
документите, касаещи поръчката, в съответствие с изискванията на чл. 32, ал.
1 от ЗОП.
Обществената поръчка била вписана в Регистъра за обществени
поръчки (РОП) с УИН 01981-2020-0026.
Прогнозната стойност на обществената поръчка - 716 666,67 лв. без
ДДС попада в стойностния праг, определен в чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП,
съгласно който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12
(публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне) от ЗОП, когато
обществените поръчки са с прогнозна стойност при строителство от 270 000
лв. без ДДС до 10 000 000 лв. без ДДС.
На основание чл. 22, ал. 2 от ЗОП, с Решение с изх. № РД-16-
53/14.08.2020 г. са одобрени обявлението, с което се оповестява откриването
на процедурата и документацията за обществената поръчка.
Решение с изх. № РД-16-53/14.08.2020 г. и обявлението, с което се
оповестява откриването на процедурата, са изпратени за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки на 14.08.2020 г. чрез платформата по чл.
39а, ал. 1 от ЗОП и са публикувани в РОП на същата дата.
На основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗОП, в одобрената документация за
обществената поръчка се съдържа методика за оценка на офертите, като
3
икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на критерий за
възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 3 от
ЗОП.
В Раздел II „Предмет“, т. II. 1.4) „Кратко описание“ на обявлението за
оповестяване отриването на процедурата е описан предметът на обществената
поръчка, както следва:
Цел на поръчката е да се изгради физкултурен салон по типов проект
към Основно училище „Петко Каравелов“, гр. Асеновград, тъй като
училището не разполага със салон и същевременно разполага с подходящ
терен за изграждането му.
Разработен е инвестиционен проект в идейна фаза, включващ следните
части: Архитектура, Конструкции, Електроинсталации, Пожароизвестяване,
Водоснабдяване и канализация, ТОВК, Енергийна ефективност, Пожарна
безопасност и защита на металната конструкция.
Предмет на възлагането е:
Задача 1: Адаптиране на проекта към прилежащия към училището
терен, включващ изследване на геологията, ситуационен план и разработване
на част Пътна, Паркоустройство и Паркоустройство и Геодезия. Изпълнение
на авторски надзор върху разработената част от проекта.
Задача 2: Изпълнението на всички строително-монтажните работи,
включени в инвестиционния проект и необходими за въвеждане на обекта в
редовна експлоатация съгласно нормативните изисквания.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи по
отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се
отнасят до:
1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална
дейност;
2. икономическото и финансовото състояние;
3. техническите и професионалните способности.
Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, по отношение на икономическото и
финансовото състояние на кандидатите или участниците, възложителите
могат да поставят изискване да имат застраховка „Професионална
отговорност”, когато такова изискване произтича от нормативен акт.
Съгласно чл. 59, ал. 5 от ЗОП, възложителите посочват критериите за
подбор и документите, чрез които се доказва изпълнението им в обявлението,
с което се оповестява откриването на процедурата, или в поканата за
потвърждаване на интерес, а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 13
от ЗОП - в поканата за участие в преговори. С критериите за подбор се
определят минималните изисквания за допустимост.
В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация”, т. III. 1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на
обявлението, с което е оповестено откриването на процедурата е поставено
4
изискване всеки участник да има валидна застраховка „Професионална
отговорност“ по чл. 171 от Закон за устройство на територията ЗУТ/, като
лице, изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета
категория строежи.
Видно от посоченото изискване в Раздел III, т. III. 1.2) на обявлението
за поръчката, възложителят е изискал участниците да имат валидна
застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо строителна дейност, за първа
група, минимум пета категория строежи, като не е предвидена възможност за
участниците да имат еквивалентна застраховка за професионална отговорност
или гаранция в друга държава членка на Европейския съюз или в страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, по смисъла на
чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ.
В тази връзка проверяващи екип от АДФИ е изискал да се посочат
мотивите и основанията за поставяне на посоченото по- горе изискване. С
писмо с изх. № 07-00-60/41 от 18.05.2023 г., подписано от Таня Андреева - и. д.
главен секретар на Министерство на младежта и спорта, представено в
отговор на писмо с вх. № 07-00- 60/33 от 11.05.2023 г., се посочва, че в
документацията не се посочват основания и мотиви.
По отношение на критерия за подбор за икономическото и финансово
състояние на участниците, посочен в Раздел III, т. III. 1.2) на обявлението,
възложителят поставя изискване всеки участник да има валидна застраховка
„Професионална отговорност” по чл. 171 от ЗУТ, като лице, изпълняващо
строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи.
В обявлението към посочената ОП, изрично е посочена само
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която проектантът, лицето,
упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът,
строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат
професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия
или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.
В обявлението и документацията не се съдържа изрично позоваване на
разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица - чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно която изискването за застраховка за професионална отговорност на
лицата по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ не се прилага за лице от държава членка на
Европейския съюз или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, което се установява на територията
на Република България и е предоставило еквивалентна застраховка за
професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на
Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
Изложените обстоятелства били констатирани при извършена проверка
на Министерство на младежта и спорта, възложена със Заповед № ФК-10-
5
259/24.03.2023г. и изменена и допълнена със Заповеди № ФК-10-
358/09.05.2023г. и № ФК-10-450/08.06.2023г. на директора на АДФИ. В
извършилия проверката екип бил включен и свидетелят Г. К. Т.. След
констатиране на посочените по- горе обстоятелства, свидетеля Т. приел, че е
извършено нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, за което в присъствието на
жалбоподателя съставил АУАН № 11-01-795/04.07.2023 г., който бил връчен
лично в същия ден.
В законоустановения преклузивен срок по чл. 44 от ЗАНН Х. Г. подала
възражение срещу връчения АУАН.
На основание съставения АУАН, Стефан Белчев - директор на
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, издал
обжалваното Наказателно постановление (НП) № 11-01-795 от 15.12.2023г., с
което на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП, за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП
(обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г. в сила от 15.04.2016г. доп. ДВ, бр. 23 от
14.03.2020 г.) е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
10 000 (десет хиляди) лв.
Описаната фактическа обстановка, съдът намери за установена от
показанията на свидетеля Г. Т., справка Изх.№07-00-60/46 от 29.05.2023 г.;
писмените доказателства по касаещи процедурата, свързана с обществената
поръчка, приложените заповеди за компетентност на органа по установяване
на нарушението и АНО и останалите документи, приобщени по реда на чл.
283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., като логично и
последователно поднесени, като от същите се извеждат фактите относно
осъществената финансова инспекция и констатираните в хода
обстоятелства. Показанията на свидетеля кореспондират изцяло на
доказателствените материали, събрани и проверени по делото.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролните органи, извършили финансовата
инспекция.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
6
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им - Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на Министъра на
финансите, Заповед №ФК-10-259/24.03.2023г., изменена и допълнена със
Заповеди №ФК-10-358/09.05.2023г. и №ФК-10-450/08.06.2023г. на директор
на АДФИ. Спазени са сроковете за изготвянето им, съгласно чл. 34 ЗАНН.
Установява се редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
В двата основни акта за настоящото производство, е налице достатъчно
точно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени. Съдържат всички изискуеми реквизити по смисъла на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателя в тази насока.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то
съдът следва да разгледа спора по същество.
Съдът намира, че жалбата на жалбоподателя е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ законодателят е предвидил
проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част
"Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, да застраховат професионалната си отговорност за вреди,
причинени на други участници в строителството и/или на трети лица,
вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод
изпълнение на задълженията им.
Текстът на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че изискването за
застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се
прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, което се установява на територията на Република България и е
предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или
гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи по
отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се
отнасят до:
1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална
дейност;
2. икономическото и финансовото състояние;
3. техническите и професионалните способности.
7
Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, по отношение на икономическото и
финансовото състояние на кандидатите или участниците, възложителите
могат да поставят изискване да имат застраховка „Професионална
отговорност”, когато такова изискване произтича от нормативен акт.
В чл. 59, ал. 5 от ЗОП, възложителите посочват критериите за подбор и
документите, чрез които се доказва изпълнението им в обявлението, с което се
оповестява откриването на процедурата, или в поканата за потвърждаване на
интерес, а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 13 от ЗОП - в поканата
за участие в преговори. С критериите за подбор се определят минималните
изисквания за допустимост.
В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация”, т. III. 1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на
обявлението, с което е оповестено откриването на процедурата е поставено
изискване всеки участник да има валидна застраховка „Професионална
отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията ЗУТ), като
лице, изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета
категория строежи.
Видно от посоченото изискване в Раздел III, т. III. 1.2) на обявлението
за поръчката, вложителят е изискал участниците да имат валидна застраховка
„Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ като лице, изпълняващо
строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи, като не
е предвидена възможност за участниците да имат еквивалентна застраховка за
професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на
Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ.
По отношение на критерия за подбор за икономическото и финансово
състояние на участниците, посочен в Раздел III, т. III. 1.2) на обявлението, с
което се оповестява откриването на процедурата възложителят поставя
необосновано ограничение всеки участник да има валидна застраховка
„Професионална отговорност” по чл. 171 от ЗУТ, като лице, изпълняващо
строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи.
Видно от обявлението, изрично е посочена само разпоредбата на чл.
171, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която проектантът, лицето, упражняващо
технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът, строителят и
лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си
отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или
на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или
по повод изпълнение на задълженията им.
В обявлението и документацията не се съдържа изрично позоваване на
разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица - чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно която изискването за застраховка за професионална отговорност на
лицата по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ не се прилага за лице от държава членка на
Европейския съюз или от друга държава - страна по Споразумението за
8
Европейското икономическо пространство, което се установява на територията
на Република България и е предоставило еквивалентна застраховка за
професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на
Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
В процесната документация на ОП освен посочения текст на чл. 171 от
ЗУТ, възложителят не е включил текст, от който да се установява, че не
пренебрегва изискването на чл. 171а от ЗУТ, което води до заключението, че
по този начин категорично се ограничава участието на лица от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, които се
установяват на територията на Република България и които не разполагат със
застраховка „Професионална отговорност” по чл. 171 от ЗУТ, но разполагат и
биха могли да предоставят еквивалентна застраховка за професионална
отговорност или гаранция в друга държава членка на Европейския съюз, или в
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съдът намира, а и съдебната практика подкрепя, че включвайки това
изискване възложителят е ограничил конкуренцията, като е дал необосновано
предимство и необосновано е ограничено участието на посочените по- горе
стопански субекти в обществената поръчка.
В текста на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е предвидено при възлагането на
обществени поръчки възложителите да нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на
стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с
предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка.
Свободната конкуренция, която е заложената като принцип в ЗОП се
реализира чрез изискването процедурата за обществена поръчка да се
провежда по начин, който да позволява в максимална степен най-широко
участие на заинтересовани лица. С това се гарантира високи стандарти за
възложителите и ефективно разходване на публичните средства.
Настоящия състав на съда счита за неоснователно твърдението в
жалбата, че поставянето на изискването на чл. 171 от ЗУТ било задължително
и не нарушавало изискванията на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съдът
намира, с оглед неограничаване на конкуренцията, че както изискването за
застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ е задължителна,
така и тази, касаеща чуждестранните лица по чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ също е
задължителна. В конкретния случай възложителят е използва формулировка,
която поставя към всеки участник задължително изискване на посочената
„професионална застраховка“ и ограничава конкуренцията.
Съдът намира за неоснователно посоченото в жалбата, че разпоредбата
на чл. 171а от ЗУТ е пряко приложима като действащ закон. Изискванията на
9
ЗОП са строго формални и участниците в процедура по възлагане на
обществена поръчка, включително чуждестранните лица следва да
съобразяват своето участие с посоченото от възложителя в обявлението и
документацията за поръчката. В тази връзка изричното позоваване само на чл.
171 от ЗУТ представлява нарушение, ограничаващо конкуренцията.
За неоснователни съда счита и изводите на жалбоподателя, че в случая
следва приложение да намери разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗОП, съгласно
която, когато по основателна причина кандидат или участник не е в състояние
да представи поисканите от възложителя документи, той може да докаже
своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг
документ, който възложителят приеме за подходящ. Текстът на чл. 62, ал. 2
ЗОП е приложим при определени предпоставки, което отново прави
поставеното изискване ограничително и обосноваващо нарушение на чл. 2, ал.
2 ЗОП.
Наведените в жалбата твърдения, че в хода на обществената поръчка не
са постъпили искания за разяснения, съответно предложение за изменение на
условията на процедурата по смисъла на чл. 33 от ЗОП, както и че срещу
решението за откриване на процедурата или за определяне на изпълнител не
са подавани жалби съдът намира за ирелевантни на предмета на настоящото
производство.
Посочената доказателствена съвкупност еднозначно и категорично
установява, че са неоснователни твърденията в жалбата, че Х. Г. не е субект на
административнонаказателна отговорност. Цитираните по- горе заповеди №
РД-09-334/ 26.05.2017 г. на Красен Кралев - министър на младежта и спорта и
заповед № ЧР-20-406 от 23.07.2020 г. на Красен Кралев, са еднозначни и
определят Х. Г. именно като лице по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП. Съгласно
чл. 17, ал. 2, т. 1 от УП ММС, главният секретар, който към процесния момент
е бил А.М., подпомага министъра при осъществяването на правомощията му, а
съгласно чл. 6, т. 4 от Устройствения правилник, министърът може да възложи
на главния секретар свои правомощия на възложител на обществени поръчки.
С посочените по- горе две заповеди на министъра на младежта и спорта се
установява, че поради отсъствието на А.М., функциите му, включително
правомощията на възложител на обществени поръчки, изрично е определено
да се изпълняват от Х. Г. - директор на дирекция „Инвестиционна политика и
обществен поръчки и длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Видно от
посочените разпоредби, санкционната такава и за определеното лице по чл. 7,
ал. 1 от ЗОП е разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП. В този смисъл Х. Г. е
субект на административнонаказателна отговорност за извършени от него
административни нарушения на разпоредбите на ЗОП, което обстоятелство не
се променя и с измененията на чл. 259 от ЗОП в ред. ДВ, бр. 88 от 2023 г„ в
сила от 22.12.2023 г., доколкото вече бе установено, че на Х. Г. са делегирани
правомощията на възложител на обществени поръчки.
Съгласно разпоредбата на чл. 259 от ЗОП, в редакция, действаща към
10
дата на извършване на нарушението, в случаите по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП,
наказанията по чл. 247 - 256 от ЗОП се налагат на определеното длъжностно
лице, което в процесния случай е именно жалбоподателя Х. Г..
По изложените съображения съдът се солидаризира с извода на
наказващия орган, че е извършено нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Нарушението е извършено и от субективна страна от жалбоподателя,
тъй като тя съзнателно е формулирала единствено изискване, базирано на чл.
171 от ЗОП, без да посочи и възможността за определена категория субекти,
предвидена в чл. 171а от ЗОП.
В случая наказанието е правилно индивидуализирано и определено чл.
247, ал. 1 от ЗОП, което за извършено нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗОП
предвижда наказание глоба в размер 2 на 100 от стойността на сключения
договор с включен ДДС, но не повече от 10000 лв. В случая стойността на
договора с ДДС е 858 439, 88, следователно 2 процента от тази стойност се
равняват на 17 168, 79 лв., поради което правилно глобата е определена в
размер на максимално допустимия от 10000 лв.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в случая не се констатират
множество смекчаващи обстоятелства, които да правят случая такъв с по-
малка степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, следователно не е налице маловажен случай. В светлината на чл.
28 от ЗАНН се установява, че извършеното административно нарушение не е
с ниска степен на обществена опасност, тъй като са засегнати особено важни
обществени отношения, касаещи императивни изисквания във връзка с
възлагането на обществените поръчки по Закона за обществените поръчки.
Процесното деяние следва да бъде отнесено към т. нар. формални нарушения
/на просто извършване/ и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици. С този вид деяние се засягат съществено
обществени отношения, свързани с изразходването на публични средства (в
случая в значителен размер - 858 439,88 лева с ДДС), поради което се налага
да бъде прилагана особена закрила, поради което не се разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Единственото смекчаващо обстоятелство е липсата на
данни за предходни нарушения от същия вид, но само по себе си то не
обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с тази на други нарушения от същия вид. Воден от горното съдът
намира, че така определените наказания ще постигнат заложените в чл.12
ЗАНН цели.
Поради изложените съображение наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на АДФИ следва да се присъди
11
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 11-01-795 от
15.12.2023 г., издадено от СТ.А.Б., на длъжност директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, с което на основание чл.
247, ал.1 от ЗОП, за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016г. доп. ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.) на Х. И. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
10 000 (десет хиляди) лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Х. И. Г., ЕГН
********** да заплати в полза на АДФИ сумата в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12