№ 347
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 43/09.01.2023 г., постановено по т.д. № 655/2022 г., Софийски
градски съд, ТО, VI-1 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на „Ауто-ДД“ ЕООД на
основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ сумата в общ размер на 48 209.49 лева, частична
претенция от общо заявена от 56 000 лева, в което се включва сумата 33 444.69 лева,
частична претенция от 35 360 лева по отношение на влекача Мерцедес с ДК № ********,
сумата 12 124.80 лева, частична претенция от 18 000 лева за полуремарке Шмитц с ДК №
******** и сумата 2 640 лева, представляваща разноски за репатриране на превозните
средства, дължима по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпило на
04.11.2021 г. ПТП около 14:40 часа в гр. София в посока гр. Велико Търново на път ПП – I –
4, км 122+900 между специален автомобил цистерна „МАН“ с ДК № ********, собственост
на „Данекс – петролиум“ ЕООД, управляван от П. В. В. и влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК
№ ********, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********, собственост на „Ауто-
ДД“ ЕООД, управляван от М. Т. В., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 08.04.2022 г. до изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК
„Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Ауто-ДД“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, сумата 4 834.68 лева, представляващи направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, което моли
то да бъде отменено като незаконосъобразно. Поддържа, че е навел твърдения за наличие на
съвина у водача на автомобил „Мерцедес Акрос“, който бил нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което е поставил себе си в
1
невъзможност да спре и да пропусне другият участник в ПТП. В хода на съдебното дирене
не били установени със сигурност механизма на ПТП, вината на водачите, причините за
неговото настъпване. В съставения протокол за ПТП било отбелязано, че причините за ПТП
са в процес на изясняване. Изслушаната експертиза дала заключение на основата на
предположения. Не ставало ясно защо вещото лице е решило, че водачът на цистерна
„МАН“ е навлязъл в лентата на насрещно движение. Въззивникът поддържа, че вина за ПТП
имат и двамата водачи на участващите автомобили, поради което следва да бъде определен
процент съпричиняване. Ответникът оспорил заключението на съдебно-авто-техническата
експертиза, но съдът отказал да назначи повторна. Във връзка с това моли въззивния съд да
допусне повторна съдебно-авто-техническа експертиза със задачи, поставени във въззивната
жалба.
Въззиваемият „Ауто-ДД“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли въззивният
съд да потвърди обжалваното решение. Поддържа, че същото е постановено с оглед
събрания доказателствен материал, от който се установявал механизмът на ПТП и вината на
водача, застрахован при въззивника. Оспорва направеното доказателствено искане.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Ауто-ДД“
ЕООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ и чл.
497 КЗ. Ищецът твърди, че на 04.11.2021 г. около 14:40 часа в гр. София в посока гр.
Велико Търново на път ПП – I – 4, км 122+900 се бил движил специален автомобил
цистерна „МАН“ с ДК № ********, собственост на „Данекс – петролиум“ ЕООД,
управляван от П. В. В.. В землището на с. Леденик автомобилът навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил движещия се в обратната посока влекач „Мерцедес Актрос“ с
ДК № ********, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********, собственост на
„Ауто-ДД“ ЕООД, управляван от М. Т. В.. В следствие на удара последвал взрив на
наличното в цистерната тежко гориво за отопление и двата товарни автомобила и
полуремаркето изгорили напълно. На мястото починал водачът на специалния автомобил
„МАН“ В., а водачът на влекач „Мерцедес Актрос“ В. получил множество фрактури и
изгаряния по тялото. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при „ПП“ ОД
МВР – В. Търново, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Било
образувано досъдебно производство. Ищецът поддържа, че причина за ПТП са
неправомерните действия на водача на цистерна „МАН“ с ДК № ********, който не
съобразил поведението си с правилата, обективирани в ЗДвП и конкретно чл. 16, ал. 1, т. 1 и
чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2. В резултат на удара влекач „Мерцедес Актрос“ и прикачено
полуремарке „Шмитц“ били напълно унищожени и същите били репатрирани от мястото на
произшествието. Ищецът предявил застрахователна претенция на 16.11.2021 г. към
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, при когото били заведени щета за влекача и щета за
полуремаркето; бил извършен оглед и опис на увредените детайли. По отношение на
специален автомобил – цистерна „МАН“ била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, действаща към датата на събитието. С писмо от
08.03.2022 г. ЗК „Лев Инс“ АД уведомило „Ауто-ДД“ ЕООД, че липсва законно основание
за изплащане на застрахователно обезщетение. Във връзка с репатрирането на увредените
товарни автомобили от мястото на произшествието ищецът направил разходи на обща
стойност 2 640 лева. „Ауто-ДД“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да се осъди
ответника да му заплати сумата 26 000 лева, частична претенция от 56 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди и
необходима сума за репатрирането им и лихва върху главницата от 17.02.2022 г. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 12.12.2022 г. във връзка с подадени от „Ауто-
2
ДД“ ЕООД молба от 17.05.2022 г. и молба от 25.05.2022 г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 ГПК увеличение в размера на предявените искове - за сумата 33 444.69 лева,
частична претенция по отношение на влекач Мерцедес Актрос с ДК № ******** от 35 360
лева и сумата 12 124.80 лева, частична претенция по отношение на полуремарке „Шмитц“ с
ДК № ********* от 18 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД с отговора на исковата молба оспорва
твърденията в исковата молба относно механизма, вината и причините за настъпването на
ПТП, като счита, че тези обстоятелства не могат да бъдат еднозначно установени от
приложените документи. Оспорва обстоятелството, че настъпването на ПТП се дължи
изцяло и единствено на действията на водача на специален автомобил цистерна „МАН“ с
ДК № ********, собственост на „Данекс – петролиум“ ЕООД. При условията на
евентуалност навежда довод за принос от страна на водача на влекача с прикаченото
полуремарке и счита, че ПТП е причинено при условията на съизвършителство. Твърди, че
водачът на влекача не се съобразил нормата на чл. 20, ал.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва
вида, характера и степента на урежданията, както и твърдението, че същите са възникнали
като резултат от процесното произшествие.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
412/4.11.2021 г., съставен от дежурен ПТП при сектор „ПП“, ОД МВР В.Търново, от който
се установява, че на 04.11.2021 г. е настъпило ПТП с участници автомобил цистерна „МАН“
с ДК № ********, собственост на „Данекс – петролиум“ ЕООД, управляван от П. В. В., с
посочена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД и влекач „Мерцедес
Актрос“ с ДК № ********, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********,
собственост на „Ауто – ДД“ ЕООД. В графата „Видими щети по ППС“ е посочено, че
превозните средства, участвали в произшествието са напълно изгорели. Отбелязано е, че е
образувано ДП № 901/04.11.2021 г. по описа на РУ – Велико Търново. В графата
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че са в процес на изясняване.
Видно от представените свидетелства за регистрация част I и приложени
фактури, влекач Мерцедес Актрос с ДК № ******** и полуремарке „Шмитц“ с ДК №
********* са собственост на „Ауто-ДД“ ЕООД.
Със застрахователна претенция от 16.11.2021 г. „Ауто-ДД“ ЕООД е предявило
към ЗК „Лев Инс“ АД искането си за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка
с процесното ПТП.
Представени са опис заключенията по образуваните във връзка с ПТП
застрахователни щети по отношение на влекач Мерцедес Актрос с ДК № ******** и
полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********* /щета № 0000-5000-21-000967 по отношение на
полуремаркето и опис-заключение по щета № 0000-500-21-000966 по отношение на
влекача/.
С писма от 08.03.2022 г. и съответно от 09.03.2022 г. застрахователят е
уведомил „Ауто-ДД“ ЕООД, че не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение по отношение на полуремаркето и на влекача, тъй като не може да направи
категоричен извод относно това чие е виновно поведение е довело до настъпване на
произшествието.
Представена е фактура № 00000017878/10.11.2021 г., ведно с преводно
нареждане към нея, от които е видно, че „Ауто-ДД“ ЕООД е заплатило по сметка на ЕТ „Н.
– Н. Х.“ сумата 2 640 лева за репатриране на товарен автомобил Мерцедес с рег. № ********
и полуремарке с рег. № ********.
По делото са приложени изисканите документи от досъдебно производство №
ЗМ 901/2021 г., от които се установява, че същото е образувано на 04.11.2021 г. и е висящо
3
към настоящия момент, без данни за привличане на обвиняем.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице С. Д.. От даденото заключение се установява, че от техническа гледна точка
най-вероятен е следния механизъм на ПТП: на 04.11.2021 г. около 14:40 часа в посока от гр.
София към гр. Велико Търново на път ПП – I – 4, км 122+900 се движил специален
автомобил цистерна „МАН“ с ДК № ********. Скоростта му е била от порядъка на 76 км./ч.
В съощото време в обратната посока към гр.София се е движил товарен автомобил влекач
Мерцедес Актрос с ДК № ******** с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********. В
района на около 600 метра след отбивката за с.Леденик, намираща се в дясно спрямо
посоката на движение към гр.В.Търново водачът на автомобил цистерна „МАН“ е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Настъпил е приплъзващ удар между предна лява част на
влекач „Мерцедес Актрос“ в областта на лява колона и лява врата и предна лява част на
товарен автомобил „МАН“. След удара товарният автомобил Мерцедес се е отклонил напред
и вдясно спрямо посоката на движение и е преустановил движението си на мястото,
описано в протокола за оглед. Товарният автомобил МАН след удара е започнал да ротира
около масивния си център по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре и
едновременно с това е продължил движението си напред и вляво спрямо посоката си на
движение. Вследствие на удара е възникнал пожар, при който напълно е изгорял товарен
автомобил Мерцедес и полуремарке Шмиц. Ударът е настъпил в лентата, предназначена за
движение към гр. София, в която се е движил товарен автомобил „Мерцедес“. Скоростта на
движение на товарен автомобил „Мерцедес“, в момента на удара е била около 78.98 км/ч, а
скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“, в момента на удара е била около 75,96
км/ч. Стойността на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ към датата на събитие възлиза
на 33 444.69 лева, а на полуремарке „Шмитц“ на 12 124.80 лева. От приложените по делото
протокол за оглед и фотоалбум, товарен автомобил Мерцедес и полуремарке са изгорели
напълно. При гореното са настъпили промени в кристалната решетка на метала, поради
което кабината на автомобила, рамата, двигателя и скоростната кутия, ходова част, както и
рамата и ходовата част на полуремаркето са неизползваеми и не е възможно
възстановяването им. Налице е тотална щета, при която няма наличие на запазени части.
Вещото лице посочва, че в района на ПТП на първокласен път I-4 не са били налични пътни
знаци, видно от протокола за оглед, които да ограничават скоростта. Разрешената скорост за
движение на товарен автомобил Мерцедес в състав с ремарке Шмитц е 70 км/ч. Разрешената
скорост за движение на товарен автомобил МАН в района на ПТП е 80 км/ч. От
съпоставянето на разстоянието се налага изводът, че в конкретната ситуация водачът на
товарния автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
спиране дори при движение с разрешената скорост от 70 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.496, ал.2, т.1
от КЗ. Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380. С разпоредбата на чл.496, ал.2, т.1 от КЗ е закрепено задължение на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да определи и
изплати размера на обезщетението
Преди всичко съдът следва да се обоснове защо счита, че следва да разгледа
делото при направено в първоинстанционното производство възражение, че същото следва
да се спре поради наличие на досъдебно производство относно процесното ПТП. С оглед
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2017 гр.София, 09.07.2019 г. въззивно
решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, би
4
било недопустимо. За да направи извода за липса на основание за спиране, настоящият
състав изхожда от трайната практика на ВКС, /определение № 170 от 13.03.2023 г. по ч.т.д.
№ 47/2023 г. на II т.о.,определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I т. о.,
определение № 150 от 29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на I т. о., определение № 342 от
28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. на II т. о. и др./, според която, пречка за надлежното
упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в
съдебната му фаза или в досъдебната такава само тогава, когато деецът и извършеното от
него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото
производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде
установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая
досъдебното производство е срещу неизвестен извършител, поради което не може да се
приеме, че е налице идентичност.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователнотото покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на
страните.
Легалната дефиниция на застраховането срещу гражданска отговорност се
съдържа в чл.429, който го определя като вид застраховане, при което застрахователят се
задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума
обезщетението, което застраховният дължи на третото лице по силата на своята гражданска
отговорност, която в хипотезата на чл.429, ал.1, т.2 от КЗ произтича от неизпълнение на
договорно задължение - за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Застрахователният риск, който е покрит е опасността застрахованият да отговаря
пред своя контрагент за вредите вследствие неизпълнение на договорно задължение.
Разпоредбата на чл. 477 от КЗ установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които
извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка "гражданска отговорност",
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на
делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл.
380 от КЗ. В процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че
последният в качеството си на увредено лице на 16.11.2021 г. е заявил писмено претенцията
си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
за което са образувани щета № 0000-5000-21-000967 по отношение на полуремаркето и
опис-заключение по щета № 0000-500-21-000966 по отношение на влекача. Поради това
предявената искова претенция е допустима.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при
застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на
ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застрахованият е
5
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при наличието на
посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на
застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на
което са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването
водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка
"гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили
имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в
застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования.
При преценка на събрания доказателствен материал по делото, съдът намира
за установени всички релевантни обстоятелства от сложния фактически състав.
Видно от представените по делото два броя свидетелства за регистрация част I
ищецът е собс влекач Мерцедес Актрос с ДК № ******** и полуремарке „Шмитц“ с ДК №
*********.
По делото е представен и препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, той е съставен
от длъжностно лице в кръга на службата му и поради това се ползва с формална
доказателствена сила съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съдът кредитира констатациите в
протокола като верни. От Протокола се установява, че на 04.11.2021 г. е настъпило ПТП с
участници автомобил цистерна „МАН“ с ДК № ********, собственост на „Данекс –
петролиум“ ЕООД, управляван от П. В. В., с посочена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД и влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № ********, с
прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ********, собственост на „Ауто – ДД“ ЕООД. В
графата „Видими щети по ППС“ е посочено, че превозните средства, участвали в
произшествието са напълно изгорели. Отбелязано е, че е образувано ДП № 901/04.11.2021 г.
по описа на РУ – Велико Търново. В графата обстоятелства и причини за ПТП е посочено,
че са в процес на изясняване. В акта липсва описание на механизма на ПТП.
По отношение на механизма на ПТП съдът се съобразява с документите,
събрани по образуваното ДП № 901/04.11.2021 г. по описа на РУ – Велико Търново и
изготвената въз основа на тях съдебно-авто-техническа експертиза. Въззивният съд приема
за установено, че, че произшествието е настъпило в района на около 600 метра след
отбивката за с. Леденик, намираща се в дясно спрямо посоката на движение към гр. Велико
Търново. Водачът на товарен автомобил „МАН“ е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Настъпил е приплъзващ удар между предна лява част на товарен автомобил
„Мерцедес“ в областта на лява колона и лява врата и предна лява част на товарен автомобил
„МАН“. След удара товарен автомобил „Мерцедес“ се отклонил напред и вдясно спрямо
посоката на движение и е преустановил движението си на мястото описано в протокола за
оглед. Товарен автомобил „МАН“ след удара е започнал да ротира около масовия си център
по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре, като едновременно с това е
продължил движението си напред и вляво спрямо посоката си на движение. В следствие на
удара е възникнал пожар, при който напълно е изгорял товарен автомобил „Мерцедес“ и
6
полуремарке „Шмитц“.
При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че водачът на
автомобил цистерна „МАН“ е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.44, ал.1 от ЗДвП и в този смисъл действията и
поведението му са противоправни. Въззивният съд напълно споделя извода на
първоинстанционния съд, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарен
автомобил „МАН“, който неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която
се е движил товарен автомобил „Мерцедес“, като с това си действие е причинил
последвалия удар.
Въззивникът е направил възражение за съпричинаване на ПТП от другият
участник в него, което въззивният съд намира неоснователно.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако увреденият е допринесъл
за причинените вреди, обезщетението може да се намали.
По въпроса относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна
за съдилищата в Република България практика на Върховния съд и на Върховния
касационен съд, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1/2014 г. на
ОСТК, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК
съдебни актове, вкл. и в тези, посочени от касатора. В мотивите към т. 7 на ТР № 1/2014 г.,
имащи също задължителен характер, са разграничени хипотезите на допринасяне на
пострадалия за възникване на произшествието и приноса му за настъпване на вредата. В
този акт на нормативно тълкуване, както и в част от цитираната в определението по чл. 288
ГПК практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, е изтъкнато, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Необходимо е приносът на пострадалото лице да е конкретен и
установен по делото при условие на пълно и главно доказване от позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва
поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
което означава, че пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Заключението
на съдебно-авто-техническата експертиза действително определя скоростта на движение на
товарен автомобил „Мерцедес“ в момента на удара около 78,98 км/ч, при разрешена скорост
за този участък от пътя 70 км/ч, а скоростта на товарен автомобил „МАН“ около 75,96 км/ч.
От друга страна вещото лице, изготвило заключението категорично сочи, че в конкретната
ситуация водачът на товарния автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране и при движение с разрешената скорост от 70 км/ч. При тези
данни, въззивният съд намира, че липсва пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, и независимо, че е налице нарушаване на
правилата за движение по пътищата от негова страна, това противоправно поведение не е
довело и способствало за настъпване на вредоносния резултат, както и не го е обусловило в
никаква степен. В случая липсва конкретен и установен по делото принос на пострадалото
лице като за това е било необходимо този принос да бъде установен при условията на пълно
и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, каквото в
случая не е проведено.
С оглед изложеното възражението на ответника – въззивник е неоснователно.
На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати обезщетение за доказаните имуществени
вреди на увреденото лице. Разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ ограничава размера на
7
обезщетението до действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди
на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504 КЗ от Комисията за финансов надзор. Заключението на вещото лице е
за наличие на тотална щета при липса на запазени части на пострадалите влекач и
полуремарке. Стойността на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ към датата на събитието
е определена на 33 444.69 лева, а на полуремарке „Шмитц“ на 12 124.80 лева. При липсата
на запазени части от увредените превозни средства, тяхната стойност не следва да се
приспада. Исковете, предмет на делото са основателни в предявените размери. Основателно
е и искането за присъждане на сумата 2 640 лева, представляваща разноски за репатриране
на превозните средства, доколкото е свързано с процесното ПТП и подлежи на
обезщетяване. Върху сумата в общ размер на 48 209.49 лева, частична претенция от 56 000
лева, е дължима и поисканата от ищеца законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Предвид изложените мотиви въззивният съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото отговорността за направените във въззивното
производство разноски следва да се възложи на въззивника, който дължи и тези, направени
от въззиваемия – 2500 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/09.01.2023 г., постановено по т.д. № 655/2022
г., Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, да заплати на „Ауто-ДД“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, сумата 2500 лева, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването за изготвянето му на страните при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8