ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 385 28.02.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и осми февруари две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 134 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Чавдар
Трифонов, за Етажната собственост с адрес гр.Бургас, у.“Алеко Богориди“ 13,
подадена чрез пълномощник адв.Т., против
решение № 2166/02.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 492/2018 г. по описа на
РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е уважен предявения от „Домино“ ООД, ЕИК
********* насрещен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС и са отменени решенията, приети на проведеното на 23.06.2017 г. Общо събрание на собствениците на ЕС
на сграда с адрес гр.Бургас, ул.“Алеко Богориди“ № 13, като незаконосъобразни.
Със същото решение е отхвърлен иска на „Домконсулт 6“
ООД, ЕИК ********* за приемане за установено спрямо „Домино“ ООД, ЕИК *********, съществуването на парично вземане в полза на ищеца, в качеството му на
управител на етажната собственост на сграда с адрес в гр.Бургас, ул.“Алеко
Богориди“ № 13, съобразно Договор за предоставяне на услуга „Професионален
домоуправител“ от 23.06.2017 г., в размер на 239.54 лв., представляваща сбор от
дължимите такси за управление и поддръжка на общите части на сградата, находяща
се на адрес в гр.Бургас, ул.“Алеко Богориди“ № 13: хигиенист, домоуправител,
абонамент за асансьорно поддържане, ел.енергия за стълбище и асансьор, както и
вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща поддръжка“ за периода от м.май до
м.октомври 2017 г., ведно със законната лихва от 29.11.2017 г. до окончателното
й плащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 5348/30.11.2017 г., постановена по ч.гр.д.№ 9013/2017
г. по описа на РС-Бургас.
С решението е
осъдено „Домконсулт
6“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Домино“ ООД, ЕИК *********, сумата от 350 лв. за
направените по делото разноски.
С
въззивната жалба на „Домконсулт 6“ ООД
постановеното решение се обжалва в неговата цялост, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при явно несъответствие със събрания по делото
доказателствен материал. Изложени са съображения, че насрещният иск на
ответното дружество е предявен след изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС и е
преклудирана възможността му да оспорва законосъобразността на взетите от ОС на
ЕС решения, поради което насрещният иск следва да бъде отхвърлен като
недопустим и неоснователен. Оспорват се като неправилни изводите на районния
съд за отхвърляне на иска на ищеца, като се сочи, че в първоинстанционното
производство е проведено пълно и главно доказване на ищцовите претенции, както
и оспорване на насрещния иск, посредством събраните и допуснати писмени и
гласни доказателства. В тази връзка се сочи, че от писмените доказателства е
установено, че процедурата по ЗУЕС е спазена и взетите на ОС на ЕС решения са
законосъобразни, а от гласните доказателства е установено, че през процесния
период ответното дружество е обитавало и ползвало двата апартамента, на които е
собственик, поради което дължи предентираните суми. По тази причина въззивникът
счита, че районният съд неправилно и необосновано е отхвърлил исковите му претенции,
поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и да отхвърли насрещния иск
на ответника. Претендират се направените по делото разноски. Не са направени
нови доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от решението е връчен на въззивника на 12.11.2018
г., като въззивната жалба е подадена на 26.11.2018 г., поради което същата е
допустима, тъй като е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването.
При извършената проверка
за редовност на въззивната жалба на съдът констатира, че при администриране на
жалбата първата инстанция не е събрала необходимата държавна такса за
обжалването в пълния й размер. В случая са предявени два иска – първоначален по
чл.422 ГПК с обжалваем интерес в размер на 239.54 лв. и насрещен иск по чл.40 ЗУЕС, който е неоценяем. Тъй като първоинстанционното решение се обжалва в
неговата цялост, дължимата държавна такса за въззивното обжалване е в общ
размер от 50 лв. (25 лв. по установителния иск и 25 лв. по конститутивния иск).
Въззивникът е внесъл само 15 лв., поради което на същия следва да се укаже да
довнесе по сметка на БОС още 35 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Домино“ ООД, подаден чрез адв.Х., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като са развити са подробни доводи за основателността на
предявения от въззивяемия-ответник насрещен иск, респ. за неоснователност на
иска на ищцовото дружество. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и
да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В отговора въззиваемият е направил
доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, за установяване на обстоятелството, че през процесния период
ответното дружество не е обитавало процесните два апартамента и не ги е
отдавало под наем. Посочва се, че поисканият с отговора на исковата молба
свидетел не е бил допуснат от районния съд, поради което се моли това
доказателствено искане да бъде уважено при условията на чл.266, ал.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговорите, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане на въззиваемия „Домино“ ООД за ангажиране на гласни доказателства не
следва да бъде уважавано. В случая, с искането за свидетел касае за
установяване на твърдени от ответника отрицателни факти, които не подлежат на
доказване от него, а за опровергаването им тежестта на доказване е на
насрещната страна, която се ползва от положителното установяване на тези факти.
С оглед на това, като не е уважил искането на насрещния ищец за разпит на
свидетел за установяване на горните обстоятелства, районният съд не е допуснал
процесуално нарушение и доводите на въззиваемия в този смисъл за неоснователни.
Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на БРС по смисъла на чл.266,
ал.3 ГПК, искането за гласни доказателства пред въззивната инстанция следва да се
остави без уважение.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 134/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Домконсулт 6“ ООД,
както и постъпилия писмен отговор от ответника „Домино“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия
„Домино“ ООД за ангажиране на гласни доказателства през въззивната инстанция
чрез разпит на един свидетел.
УКАЗВА на въззивника
„Домконсулт 6“ ООД в срок най-късно
до датата на съдебното заседание да
представи по делото квитанция за доплатена по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 35 лв. (тридесет и пет лева).
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
За дадените от съда указания
въззивникът да се уведоми чрез процесуалния му представител адв.М.Т. по
телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.