РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. В. , 08.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГР. СЪСТАВ - ОБЖАЛВАНЕ
ДСИ в закрито заседание на осми август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
В. Й. М.
като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на СВ. С. М. от с.В., обл. В. в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20201320403099. Жалбата е подадена
против действията на Държавен съдебен изпълнител/ДСИ/, изразяващи се в
запориране на парични средства на М., които са с произход от пенсия, като е
било изпратено запорно съобщение до банка ДСК.
Излагат се аргументи, че по тази сметка М. получава суми от пенсия,
която е в размер под минималната работна заплата. М. твърди, че тези суми са
несеквестируеми съобразно разпоредбата на чл. 446а от ГПК.
Правят се и следните доказателствени искания: да бъде възстановена
сумата от 26,18 лева, която според М. е неправомерно изтеглена от сметката
му в банка ДСК и е преведена по сметка на ДСИ; да се спре изпълнителното
производство, както и да се спре действието на запорното съобщение.
Иска се да бъде отменено обжалваното действие „налагане на запор
върху банкова сметка на длъжника“ в Б. ДСК.
1
Държавен съдебен изпълнител е депозирал пред Окръжен съд - В.
мотиви, в които изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
изтъкнатите във възражението аргументи, провери законосъобразността
на обжалваното действие, намери за установено следното от фактическа
страна:
Подадената жалба е допустима – подадена е в законовия срок от
процесуално легитимирано лице срещу обжалваем акт съобразно
разпоредбата на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.
Изпълнително дело № 20201320403099 е образувано по молба от Ж. Г.
С. от гр. В. по повод задължение с произход „неимуществени вреди“, които
М. е причинил на взискателя и за което има влязъл в сила съдебен акт.
На 24.09.2020 г. ДСИ е изпратил до Н. Р. в гр. В. /като трето
задължено лице/ запорно съобщение, с което уведомява Н., че налага запор
върху „личната пенсия на длъжника“.
Изпратени са били запорни съобщения и до П. и. б., И. А. б. и У.К. Б.
по същото изп. дело.
С писмо №17-10-016474/1/03.02.2021г. банка ДСК уведомява ДСИ, че
е наложен запор върху спестовната и върху разплащателната сметка на
длъжника /двете са с различни номера/.
В писмото на банка ДСК до ДСИ е посочено, че по блокираната
сметка постъпва „пенсия ПОД установения размер на минималната
работна заплата, по отношение на която запорното съобщение не
поражда действия“, както и че „средства с такъв произход ежемесечно ще
бъдат предоставяни на разпореждане на титуляра, длъжник по запора“.
По делото е постъпило писмо от банка Д. от 18.03.2021 г., с което
банка Д. съобщава на ДСИ, че „сума в размер на 26,18 лв. е преведена в
изпълнение на запора на 10.02.2021 г. и представлява натрупано салдо по
банковата сметка на длъжника от преводи с основание „пенсия“,
придобили характер на спестявания“.
Точно за този превод от 26,18 лв. е подадена жалбата на М. и за тази
сума е образувано настоящото дело.
2
Окръжният съд намира, че жалбата е основателна.
Според задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.
Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това. Доколкото в случая длъжникът се позовава
именно на несеквестируемостта на вещи/суми/, върху които е насочено
принудително изпълнение, жалбата е допустима и отмяна на несъвместимите
с несеквестируемостта действия е законна последица от извода за
несеквестируемост на вещта.
Разпоредбата на чл. 446а ГПК е категорична, че суми от пенсия с
размер под минималната работна заплата са несеквестируеми.
Суми с такъв произход не подлежат на принудително изпълнение.
Когато такива суми са придобили характер на спестявания /според
писмото на банка Д./ също няма правна възможност върху тях да се насочва
принудително изпълнение, защото произходът на тези суми е от пенсия,
чийто размер е под размера на минималната работна заплата за страната.
Действието на банковите служители не е съобразено със Закона, в
частност с посочената разпоредба от ГПК, тъй като тези 26,18 лева
представляват сума, чийто произход е от пенсия, която по размер е по-ниска
от минималната работна заплата.
Нито банките, нито дори Държавата имат право да секвестират
парични суми с такъв произход.
В това отношение Законът е категоричен – аргумент в разпоредбата на
чл.446а ал.2 от ГПК/доколкото задължението не е за издръжка/.
Поради това настоящата инстанция намира, че доколкото процесната сума е
несеквестируема вещ, действията на ДСИ, представляващи отнемане на
несеквестируеми суми от банковата сметка на длъжника са неправилни и
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
3
Водим от горното и на основание чл.437 ал.2 т.2 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на Държавен съдебен изпълнител при
районен съд - Видин, извършени по изп. д. № 20201320403099,
изразяващи се в отнемане на несеквестируеми суми от банковата сметка на
длъжника СВ. С. М. с ЕГН********** в банка Д. чрез запор върху
несеквестируема движима вещ, собственост на длъжника.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4