Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,10.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 12195 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 2630/03.08.2018 г. на
длъжника по изпълнението "М.Ф.М. “АД, ЕИК ********срещу
акта за разноски инкорпуриран в Покана за доброволно изпълнение изх.№
2118/30.07.2018 г. по изп.дело № 20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с район
на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в
общ размер 350.00 лв. Жалбоподателят поддържа, че размерът не е определен в
рамките на закона, като счита сумата от 200 лв. за напълно съответна на вида,
тежестта и обема на адвокатската услуга, тъй като е платил в срока за доброволно
изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител
и да намали възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
В срока за
отговор взискателят Г.М.Т., чрез
пълномощника си адв.М.П., оспорва жалбата, поддържа нейната неоснователност по
съображения развити в писмено възражение (отговор) от 13.09.2018 г., като
по-конкретно твърди, че възнаграждението за един адвокат по изпълнителното дело
е в предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждение минимален размер.
Частният съдебен изпълнител, чието
действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
настоящия състав за последното са следните:
Изпълнително дело №
20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с район на действие е образувано по изпълнителен лист от 11.05.2018 г., издаден по гр.д.№ 50243/2018
г. по описа на СРС, с който длъжникът "М.Ф.М.“
АД, ЕИК ********е осъден да заплати на взискателя Г.М.Т. сумата от 25.00 лв., представляваща
държавна такса.
Длъжникът "М.Ф.М.“
АД, ЕИК ********е узнал за размера на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на
взискател в размер на 350.00 лв. с
получаване на поканата за доброволно изпълнение изх.№
2318/30.07.2018 г. на 02.08.2018 г.
Установява
и от приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен
превод от 03.08.2018 г., че в срока за доброволно изпълнение - на
03.08.2018 г., длъжникът е изплатил изцяло задължението по изпълнителния лист
по сметка на ЧСИ.
В поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ се съдържа покана към длъжника да
заплати по сметка на ЧСИ 25.00 лв.- главница, 48.00 лв., разноски по изп.дело,
както и дължимата в размер на 45.00 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ в полза на
съдебния изпълнител и 350.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу обжалваното
разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна.
Въпросът за разноските
се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част
първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на
длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските
по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип
за отговорност за разноски, т.е.
за възмездяване на неоснователно
причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато
правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и
разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния
изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/.
По
общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно
производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ.
взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл.78, ал.1 ГПК. В
случая от страна на длъжника „М.Ф.М.“
АД,
заплатил целия дълг по приложения изпълнителен лист непосредствено след
образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение,
е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по преценка на
настоящия съд е основателно.
Изпълнителното
дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата
за принудително изпълнение, към датата на издаване на атакуваното разпореждане за
разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради
което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на
осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК като основателно следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 350.00 лева
следва да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. размер, а именно до размер на сумата
200 лв.
Обжалвания акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78,
ал.5 ГПК размер от 350.00 лв., следва да бъде отменено като неправилно в
частта за горницата над сумата 200 лв.-
дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение,
защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е спорно, че в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е погасил изцяло задълженията по
изпълнителното дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е
депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна
предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други
действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на
взискателя не са предприемани.
При тези съображения
обжалваното от длъжника разпореждане на ЧСИ по определянето разноски по
изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за платено
от взискателя адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на "М.Ф.М. “АД, ЕИК ********– длъжник по
изпълнението, акта за разноски инкорпуриран в Покана за доброволно изпълнение
изх.№ 2118/30.07.2018 г. по изп.дело № 20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с
район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в
общ размер 350.00 лв., в частта му относно възложените на длъжника "М.Ф.М. “АД разноски по изпълнението за дължимо
на взискателя Г.М.Т. адвокатско
възнаграждение над сумата 200 лв.
/двеста лева/ до признатите от ЧСИ разноски от 350.00 лв., при зачитане на
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване
- съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.