Решение по дело №1078/2016 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

разгледа докладваното от  съдия Юлиана Шулева гр. д. № 1 078 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“ АД да заплати следните суми:

1. на К.К.В.:

- 114 000,00 лева на основание чл. 238, ал. 1, връзка с чл. 230, ал. 1 от Кодекса на застраховането (отм.) застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 20.03.2014 г. плюс законната лихва от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане;

- 1 100,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Х.В. – 3 956,58 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. К.В. е с адрес ***, а З. „А.Б.Ж.“ АД е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 426,58 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] К.В. заявява в искова молба от 27.01.2016 г., че на 20.03.2014 г. е сключил застраховка „Злополука“ с ответника „А.Б.Ж.“ АД (А.). Застрахователната сума е била 150 000,00 лева, а срокът на покритието е бил за една година от 21.03.2014 г.

 

[5] На 16.05.2014 г. К.В. е участвал в ПТП. От него той е получил: мозъчно сътресение; контузия на главата и на гръбначния стълб на шийно и лумбално ниво. Впоследствие му е била поставена диагноза: двустранен цервикобрахиален радикулит; симптоматична епилепсия – генерализирани тонично-клонични пристъпи. На 21.01.2015 г. ТЕЛК му е определил 76% трайно намалена трудоспособност.

 

[6] В договора за застраховка е било уговорено, че в случай на злополука с ищеца, дължащото му се обезщетение е процентът на определената нетрудоспособност от застрахователната сума или в случая 76% от 150 000,00 лева – 114 000,00 лева. К.В. е поискал от А. да му заплати това обезщетение, но последният е отказал. Затова К.В. моли съда да осъди А. да му заплати 114 000,00 лева застрахователно обезщетение, както и 7 329,00 лева обезщетение за забава от 11.06.2015 г. до 27.01.2016 г. (исковата молба, л. 2-10).

        

2. На ответника

 

[7] Ответникът А. е оспорил предявените искове. Той твърди, че К.В. не е участвал в ПТП, а дори да е участвал, той не е претърпял твърдените увреждания. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 98-105).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] На 20.03.2014 г. К.В. е сключил застраховка «живот» с ответника А. (полицата, л. 15-16). Срокът на застраховката е бил от 21.03.2014 г. до 20.03.2015 г., застрахователната сума 150 000,00 лева, а премията 1 101,00 лева (пак там). К.В. е заплатил застрахователната премия (вносната бележка, л. 18)

 

[9] Не се спори, че застраховката е покривала и риска «злополука». Не се спори, че при настъпване на този риск и трайна загуба на трудоспособността от него, А. е дължал на К.В. обезщетение в процент от застрахователната сума, равен на процента на трайно намалената работоспособност, приет от застрахователна медицинска комисия, ТЕЛК или НЕЛК.

 

[10] На 16.05.2014 г. К.В. е участвал в ПТП, предизвикано от Божидар П. (констативния протокол, л. 30-31; заключението на вещото лице М., л. 290-293; показанията на свидетеля П., л. 332-гръб). Вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на гръбначния стълб и сътресение на мозъка, от което е развил симптоматична епилепсия с генерализирани тонично-клинични пристъпи с интервали от месец. Затова на 21.01.2015 г. ТЕЛК му е определил 76% трайно намалена трудоспособност. Решението на ТЕЛК е влязло в сила на 05.02.2015 г. (решението, л. 61).

 

 [11] На 10.03.2015 г. К.В. е връчил нотариална покана на А., с която го е поканил да му заплати 114 000,00 лева обезщетение по застраховката от 20.03.2014 г. (нотариалната покана, л. 63-66). На 11.06.2015 г. А. е отказал изплащането на обезщетение (писмото, л. 82). Не се спори, че А. не е изплащал обезщетение на ищеца.

 

[12] К.В. е бил освободен от заплащането на държавна такса (л. 90). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 11), а е заплатил 1 100,00 лева за вещи лица (л. 189-190 и л. 338) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 191). А. е заплатил 7 900,00 лева на адвокат (л. 297) и 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 187а и л. 206а).

 

2.             Спорни по делото обстоятелства

 

[13] Основното спорно по делото обстоятелство е дали вследствие на уврежданията от процесното ПТП К.В. е получил епилепсия и съответно 76% ли е трайно намалената му трудоспособност, ако въобще има такава. А. е оспорил решението на ТЕЛК от 21.01.2015 г., като е заявил, че то е нищожно и незаконосъобразно. Съдът е събрал две съдебно-медицински експертизи, чиито заключения се различават съществено от оспореното решение на ТЕЛК. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса допустимо ли е гражданският съд да се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на решението на ТЕЛК. Съдът приема, че гражданският съд може инцидентно да се произнася по валидността на решението на ТЕЛК, но не и по неговата законосъобразност.

 

[14] Съдът приема това поради следното: за да отговори на въпроса, съдът прилага две правни норми. Това са чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр). Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Решенията на органите на медицинската експертиза (каквото е и решението на ТЕЛК), които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната (чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр).

 

[15] Решенията на ТЕЛК са индивидиални административни актове (Решения на ВКС: 42-2012-IV Г. О. по гр. д. 267/2011 г.; 185—2010-III Г. О. по гр. д. 5 264/2008 г.; 273-2011-IV Г. О. по гр. д. 652/2010 г.; 157-2011-III Г. О. по гр. д. 1125/2010 г. Решенията са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища). След като решението на ТЕЛК е индивидуален административен акт, нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК би следвало да се прилага и към него.

 

[16] Между чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр обаче, е налице очевидно противоречие. От една страна чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр постановява, че влезлите в сила решения на ТЕЛК са задължителни за всички лица, органи и организации в страната – без да се изключват съдилищата. От друга страна чл. 17, ал. 2 от ГПК допуска инцидентно произнасяне на гражданския съд по валидността, а в някои случаи и по законосъобразността, на индивидуалните административни актове, каквито са и решенията на ТЕЛК, дори и след влизането им в сила. Това противоречие води до неяснота относно това дали гражданският съд може да се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на решенията на ТЕЛК, когато те се противопоставят на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването им.

 

[17] Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), ако нормативният акт е неясен, той се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Предвид установвеното противоречие между чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗДр е налице неяснота по приложението на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр. Затова съдът отстранява тази неяснота чрез тълкуване.

 

[18] Съдът първо следва да определи как чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр се съотнасят един към друг. Предмет на нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е инцидентната проверка на всички индивидуални административни актове. Предмет на нормата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗДр е задължителността на влезлите в сила решения на медицинските комисии – точно определен вид индивидуални административни актове. Нормите, уреждащи различна правна регламентация по отношение на определени действия от група действия са специални (Ташев, Росен. Теория на тълкуването. Стр. 156 (Сиби 2001). Следователно нормата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр е специална по отношение на нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно задължителността на решенията на медицинските комисии.

 

[19] Правилото е, че специалните норми изключват приложението на общите (Ташев. Теория на Тълкуването. Стр. 156). Ако съдът прилага правилото изцяло, би следвало да приеме, че влезлите в сила решения на ТЕЛК са задължителни за гражданския съд и не подлежат нито на инцидентна проверка за валидност, нито на проверка за законосъобразност, дори когато страната по делото, която търси проверката, не е била страна в производството по издаването на решенията на ТЕЛК. Това тълкуване би довело до абсурден резултат обаче, когато решението на ТЕЛК е невалидно, защото установено правило е, че невалидните индивидуални административни актове не произвеждат действие. Законодателят никога не цели абсурдни резултати. Затова съдът приема, че решенията на ТЕЛК подлежат на инцидентна проверка за валидност от гражданския съд, пред който страна по делото, която не е участвала в производството по издаването на решението на ТЕЛК, се позове на неговата невалидност и само ако тя не е била предмет на проверка по съдебен ред.

 

[20] Влезлите в сила решения на ТЕЛК обаче, не подлежат на инцидентна проверка за законосъобразност от граждански съд, дори когато страната по делото, която се позовава на незаконосъобразността, не е участвала в административното производство. Това е така, защото, ако се приеме обратното, би се оказало, че решението на ТЕЛК е задължително единствено за страните, участвали в производството. Тогава нормата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр би се оказала напълно излишна, защото тя не би постановила нищо различно от общото правило.

 

[21] Нещо повече, ВКС в решение 121-2010-II Т. О. по т. д. 1063/2009 г. е приел, че експертното решение на ТЕЛК е задължително за всички органи и лица в страната в частта му, с която е определен процентът на нетрудоспособност. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Приложението на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр е бил един от въпросите, на които съдът е следвало да отговори. Предметът на делото е бил идентичен на настоящия – ищецът е търсил застрахователно обезщетение. Единствената разлика от настоящото дело е, че в цитираното решение съдът не открива данни ответникът-застраховател да е оспорил законосъобразността на решението на ТЕЛК.

 

[22] ВКС в свое решение 275-2014-IV Г. О. по гр. д. 3 049/2013 г. е приел, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК следва, че то не подлежи на инцидентна преценка за правилност от гражданския съд.  Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съществената разлика с настоящия случай е, че делото е било трудово, като страна по делото е бил работодателят, който е заинтересована страна в производството по издаване на решенията на ТЕЛК (чл. 112, ал. 2 от ЗЗдр[1]). Дори да се приеме, че тези две решения не са задължителни за настоящия съд поради описаните различия между тях и настоящото дело - в твърденията на страните и установените факти - приетото в тези две решения не е без значение, защото ясно демонстрира каква е нагласата на ВКС при решаване на близки случаи.

 

[23] Действително, в настоящия случай застрахователят не е участвал в административното производство, а той се оказва обвързан от индивидуалния административен акт, издаден в него – решението на ТЕЛК. Подобни хипотези обаче, не са непознати на правото ни. Застрахователите не участват и в наказателните производства срещу причинители на ПТП, но въпреки това са обвързани от силата на пресъдено нещо на присъдите, постановени от наказателните съдилища. И в единия и другия случай производството не е едностранно. В наказателното производство участва прокурор, който следва да издирва обективната истина. В административното производство по издаването на решението на ТЕЛК заинтересовани страни са НОИ и НЗОК, които имат идентични интереси на застрахователя по застраховка „живот“. Така, че не би могло да се приеме, че интересът на застрахователя не е защитен. Доколко тази защита е удачна и достатъчна е въпрос не на правоприлагане, а на законодателство.

 

            [24] Възприетото от съда тълкуване на приложението на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр отговаря на целите на законодателя: 1. да осигури стабилност на решенията на ТЕЛК; 2. въпросите, разглеждани от ТЕЛК, да бъдат в компетентността на специализирани органи, притежаващи познания в съответната област, а общите граждански съдилища не са такива органи. Затова съдът приема, че е недопустимо инцидентно той да се произнася по законосъобразността на решението на ТЕЛК, въпреки че А. не е участвал в производството по издаването на това решение.

 

            [25] Съдът приема, че решението на ТЕЛК от 21.01.2015 г.  е валидно. Доводите на ответника за невалидност на решението са няколко. Първо, ТЕЛК не е била компетентна, тъй като в нея не е имало невролози (писмения отговор, л. 101; допълнителния писмен отговор, л. 197). Второ, решението е било издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото  административният орган не е разкрил обективната истина, като не е прровел необходимите изследвания. Трето, ТЕЛК не е определил правилно отправната точка, от която да се определи процентът на нетрудоспособност.   

 

[26] Нито ЗЗдр, нито в Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, нито в Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г. (отм., но приложима към настоящия случай) е предвидено в състава на ТЕЛК, който установява епилепсия, да има невролог. Следователно решението от 21.01.2015 г. не е издадено извън компетентността на ТЕЛК, която го е постановила. Останалите два довода са свързани със законосъобразността на процесното решение на ТЕЛК. Затова съдът не ги обсъжда. Ето защо съдът приема, че решението е валидно.

 

[27] След като решението на ТЕЛК от 21.01.2015 г. е валидно, то е задължително за настоящия съд. Затова съдът възприема установеното в него, че вследствие на ПТП ищецът е получил увреждания, довели до 76% трудоспособност. Съдът не обсъжда заключенията на вещите лица лекари, защото така би нарушил чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр.

 

[28] В писмените си бележки (л. 455-456) А. е заявил, че решението на ТЕЛК от 21.01.2015 г. е без правно значение, тъй като според застраховката процентът на нетрудоспособността е следвало да бъде установен от застрахователна медицинска комисия, което не е било направено. Ответникът е въвел това възражение едва в писмените си бележки, а е следвало да го направи с писмения си отговор. Срещу него ищецът не е имал възможност да се защити. Ето защо съдът не разглежда това възражение и приема, че страните не спорят, че процентът на нетрудоспособност е могъл да бъде установен и от НЕЛК и ТЕЛК, както е заявил ищецът, а ответникът не е оспорил това изявление.

 

[29] Съвкупна доказателствена стойност на останалите събрани доказателства не е достатъчна да убеди съда, че ищецът е инсценирал ПТП. Затова съдът приема, че ПТП е било предизвикано от свидетеля П.. Съдът не приема и, че оспорената епикриза не е била издадена, тъй като нерегистрирането ѝ не е достатъчно да убеди съда, че тя не е била издадена.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[30]  К.В. е предявил иск по чл. 238, ал. 1, връзка с чл. 230, ал. 1 от КЗ (отм) и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 238, ал. 1, връзка с чл. 230, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[31] Съгласно чл. 238, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума, определена в застрахователния договор. Договорът за застраховка "Злополука" се сключва срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. за здравето на К.В. да е била сключена застраховка „Злополука”, по която застраховател е бил А.; 2. да е настъпила злополуката, предмет на застрахователния договор, и К.В. да е бил увреден; 3. А. да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[32] Съдът установи, че за здравето на К.В. е била сключена застраховка «Злополука» с А., като покрит риск е бил и трайна загуба на работоспособност, настъпил вследствие на причинени от ПТП увреждания. Съдът установи, че е настъпило застрахователно събитие, от което ищецът е претърпял увреждания, за които му е била определена 76% трасйно намалена нетрудоспособност. А. не е изплати на К.В. обезщетение от 76% от застрахователната сума или 114 000,00 лева.

 

[33] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда А. да заплати на К.В. 114 000,00 лева застрахователно обезщетение.

 

2.             По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[34] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното плащане. Следователно, предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на парично задължение на ответника към ищеца; 2. ответникът да не е платил на падежа; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца обезщетение за забава.

 

[35] Съдът установи, че ищецът има вземане от ответника за 114 000,00 лева. На 11.06.2015 г. А. е отказал изплащането на обезщетение. Следователно най-късно тогава той е изпаднал в забава. Размерът на законната лихва върху 114 000,00 лева от 11.06.2015 г. до 27.01.2016 г. е 7 329,00 лева. А. не е изплатил такова обезщетение на ищеца.

 

[36] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда А. да заплати на К.В. 7 329,00 лева.

 

3. По разноските

 

[37]  Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 1 100,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло исковете на К.В.. Затова съдът осъжда А. да заплати на ищеца 1 100,00 лева разноски по делото и 3 956,58 лева на адвокат Х.В. адвокатско възнаграждение.

Съдия: