Разпореждане по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “С. Я.”, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Е.”, бл. 52, .5, А., представлявано от собственика С. С. Я., с ЕГН*, подадена чрез адв. Д.Д. от АК – гр. Б., срещу Решение №3006/28.04.2010г. по гр.д. №2797/2009 г. на РС - гр. Б., с което е признато уволнението за незаконно и отменена Заповед №9/23.09.2009 г. на Управителя на “С. Я.”, гр. Б., с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Д. П. Б., с ЕГН *, с адрес: гр. Х., област П., ул. “А. Б.” № 17, осъден е “С. Я.”, да заплати на ищеца Д. П. Б. следните суми: сумата от 2 760.32 лв., представляваща неизплатени на ищеца от ответника месечни трудови възнаграждения за периода от 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2009 г., до окончателното изплащане, сумата от 149.81 лв., представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху сумите по неизплатените трудови възнаграждения за периода от възникване на задължението за всяко от тях, да датата на подаване на исковата молба – 11.11.2009 г., като за разликата до предявения размер – 213.73 лева иска е отхвърлен като неоснователен и сумата от 293.55 лв., представляваща сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част от исковете, както и е осъдил “С. Я.”, да заплати по сметка на РС–гр. Б., следните суми: сумата от 116.41, представляваща държавна такса, изчислена върху уважените размери на исковете, сумата от 137.00 лв., представляваща разноски на бюджета за възнаграждението на вещото лице, изчислени съобразно уважената част от исковете и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се посочва, че решението на РС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като за това са изложени подробни съображения. Със същата се обжалва решението на РС- гр. Б., в частта, с която първоинстанционния съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца Д. П. Б. сумите, представляващи неизплатени месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, обезщетението за забава /мораторна лихва/ върху неизплатените трудови възнаграждения и сумите, представляващи сторени от ищеца разноски, както и в частта, с която РС е осъдил “С. Я.”, да заплати по сметка на РС–гр. Б. държавна такса, възнаграждение за вещото лице и такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство е събран доказателствен материал- писмени и гласни доказателства, сочещи по безспорен начин, че Д. Б. лично и срещу подпис в присъствието на свидели е получил следващите му се трудови възнаграждения. С оглед на това, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на РС в обжалваната част и реши делото по същество, като отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира и разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищец пред първоинстанционният съд - Д. П. Б., чрез процесуалния си представител Адв. В. Д. от АК-гр. П., съдебен адрес: гр. П., ул. “Р. Д.” №53, . 1, офис 17, е подал такъв, с който я оспорва като неоснователна, решението на РС намира за правилно и законосъобразно. В отговора са изложени съображения, че представените от ответника писмени доказателства не доказват плащане на дължимите трудови възнаграждения, като два от тях касаят различни периоди, а освен това представните РКО не са изготвени съобразно изискванията на ЗСч., като липсват съществени реквизити и са неясни основанията за плащане по тях, като това е констатирано и от назначеното вещото лице. Посочва още, че в преводното нареждане с основание «захранване на сметка» никъде не е посочено, че става въпрос за изплащане на трудово възнаграждение. На последно място се посочва, че събраните гласни доказателства не са компетентни да дават показания за извършените от работодателя плащания, тъй като не са на счетоводна длъжност, а и същите са служебно зависими от работодателя. От въззивния съд се иска да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди решението на РС, като правилно, както и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски. В съдебно заседание, процесуалния представител на въззиваемата страна поддържа така депозирания писмен отговор и представя списък за направените разноски през въззивната инстанция.

Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-гр. Б. е предявена е искова молба от Д. П. Б. срещу “С. Я.”, гр. Б., с която ищещът твърди, че на 20.10.2008 г. постъпил на работа при ответнка, като от самото начало на трудовото правоотношение не му било плащано трудово възнаграждение нито веднъж, поради което подал жалба до Главна инспекция по труда - гр. С., от където го уведомявали, че след извършена проверка не са констатирани нарушения на трудовото законодателство и че ответникът е представил заверени официални платежни документи /разходни ордери/ за получавани от ищеца трудови възнаграждения с положен подпис от същия. Ищецът твърди, че получените суми по тези разходни касови ордери не били за трудовото му възнаграждение, а за служебни плащания, като посочва, че никога не се е подписвал на ведомости за получено трудово възнаграждение. Твърди се в исковата молба, че след подаване на жалбата до ИТ, ищецът е получил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, по подадена от него молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Б. твърди, че никога не е подавал и подписвал такава молба. Иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да постанови неговата отмяна, както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2974.05 лева, от които: неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2760.32 лева и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху неизплатените месечни трудови възнаграждения в общ размер на 213.73 лева. Претендира и законната лихва върху горните суми, считано от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото, както и сторените по делото разноски. Ответникът оспорва така предявените искове по основание и размер.

С обжалваното решение е уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е прзнато уволнението за незаконно, като е отменена Заповед № 9/23.09.2009 г. на Управителя на “С. Я.”, гр. Б., с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Д. П. Б., в която част първоинстанционния съдебен акт не е обжалван и тъй като е влязъл в сила, се ползва със сила на пресъдено нещо.

Съгласно Трудов договор № 25/04.11.2008 г. /стр. 5/, страните са встъпили в трудово правоотношение, като ищеца е назначен да изпълнява длъжността „шофьор” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 260.00 лева.

Съгласно издадени на името на ищеца 2 бр. РКО /стр. 27 и стр. 28/ на 30.05.2009г. и 03.06.2009г. са изплатени 500 лв., като е посочено, че сумата е за работна заплата и служебен аванс и съответно 1144 евро за работна заплата, като на ордерите не е посочено от кого са издадени. Съгласно издаден на името на ищеца и друго лице- Ч. Б. РКО /стр. 29/ на 03.06.2009г. са изплатени две суми от по 150 евро, като за втората е посочена- за Чавдар Б., а като съставител на РКО е посочен Булстат: .

Съгласно преводно нареждане за кредитен превод на ПИБ – клон Б./стр. 30/, ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 1950.00 лева на 24.06.2009 г.

Свидетелят В. И. посочва, че познава ищеца и е пътувал с него до Б.. Присъствал лично на плащане на трудово възнаграждение, което било аванс и работна заплата. Получавал лично с РКО сумата за аванс и заплата, като аванс получавал различно, когато му потрябва. Всички така получавали възнаграждението си. По банков път също получавали пари, когато са в чужбина. Имало моменти, когато са се давали пари на ръка, но не може да си спомни, дали са давани пари на ръка на ищеца.

Свидетелят Р.Я., съпруг на собственика на ответника- С. Я., посочва, че е присъствал, когато ищеца е взимал пари и се е подписвал. Идвал в офиса, когато трябвало да тръгне на път. Разписвал оформени от управителя на фирмата разписки и тръгвал да пътува. Имало случаи, когато се е обаждал да му изпратят още пари. За пътните такси е имало сключен договор с немска фирма, с който посредством издадена карта се плаща горивото и пътните такси. Свидетеля посочва, че не знае дали на ищеца са давани пари на ръка за такси, но по банков път са му превеждали пари, когато се е обаждал, че му трябват спешно. Преди да тръгне на курс са му плащали, за да може да тръгне да пътува.

От заключенията на допусната и назначена ССЕ по основната и допълнителна задача, се установява, че размерът на начисленото в разчетно-платежните ведомости на ответния едноличен търговец за периода от 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г. брутно трудово възнаграждение на ищеца, е 3 640.33 лева, а размерът на неполучената по надлежния ред чиста сума е в размер на 2850.36 лева, мораторната лихва за неизплатените трудови възнаграждения за периода от момента на възникване – 01.01.2009 г., до датата на подаване на исковата молба – 11.11.2009 г., е в размер на 149.81 лева, представените от ответника пет броя разходни касови ордера не са изготвени съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като с тях са изплащани суми в лева и в евро за аванс /неясно какъв/, работна заплата, служебен аванс, суми за трети лица, ордерите са с множество добавки и непопълнени реквизити, същите на са не са заведени в касовата книга на търговеца и посочените в ордерите суми не отговарят по размер на начислените във ведомостите трудови възнаграждения на ищеца и на осигурителния му доход за процесния период. Направените служебни разходи във връзка със задграничните командировки на Б. в счетоводството на ответника са отразени наведнъж за целия процесен период и са в размер на 5 867.59 лева. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че не може да се плаща работна заплата и служебен аванс с един и същи касов ордер, както и на две лица да се изплащат суми с един и същи касов ордер, тъй като това противоречи на Закона за счетоводството.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

I. По иска с правно основание чл. 128 от КТ.

Разпоредбата на чл.128 КТ задължава работодателя да изплаща на работника в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищеца претендира заплащане на трудово възнаграждение в размер на 2760.32 лв. за периода 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника е да докаже, че е бил през исковия период в трудово правоотношение с работодателя и е изпълнявал задължението си през установеното работно време да изпълнява възложената му работа. От друга страна, с оглед разпределението на доказателствената тежест и доколкото неизплащането на възнаграждението е отрицателен факт, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че исковите суми са платени. По делото се установява по безспорен начин, че за исковия период от 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал длъжността “шофьор”. Не се спори, че през този период същия не е изпълнявал трудовите си задължения. Според заключението на вещото лице за периода от 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г. брутно трудово възнаграждение на ищеца, е 3 640.33 лева, а размерът на неполучената по надлежния ред чиста сума е в размер на 2850.36 лева.

От ангажираните по делото доказателства от ответната страна не се установява посочената от вещото лице, като неполучена сума за трудово възнаграждение да е била изплатена. От представените по делото РКО на стр. 27, 28, които са относими към процесния период не се доказва извършено от страна на работодателя плащане на работна заплата, с оглед липсата на данни от кого са издадени ордерите. Относно посочения номер Булстат на издадения РКО, находящ се на стр. 29, може да се приеме, че същия е издаден от работодателя, но с оглед на това, че същия е издаден на името на ищеца и друго физическо лице, както и с оглед на това, че като основание за получаване на посочените в него суми е отбелязано едноверемнно служебен аванс и работна заплата не се доказва, че с него е извършено изплащане на дължимо трудово възнаграждение на ищеца и още повече какъв е неговия размер. Представените РКО, находящи се на стр. 25 и 26 от делото са с дати 06.02.2008г. и 21.04.2007г., поради което съдът не следва да ги обсъжда, тъй като не касаят процесния период. С представеното преводно нареждане за кредитен превод на ПИБ – клон Б. /стр. 30/, с което ответникът е наредил по сметка на ищеца да бъде преведена сумата от 1950.00 лева на 24.06.2009 г., не е видно дали сметката на ищеца е била заверена с тази сума и същата да е действително постъпила. От разпитанеите по делото свидетели се установява, че работодателя е давал парични суми, за които ищеца се е разписвал, като за това е издавал РКО, като и двамата свидетели посочват, че ищеца е взимал парични срердства от работодателя, когато е трябвало да пътува. Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на ответника са отразени наведнъж за целия процесен период направените служебни разходи във връзка със задграничните командировки на Б., които са в размер на 5 867.59 лева. Експертът посочва също, че процесните РКО не са заведени в касовата книга на търговеца, както и че посочените в тях суми не отговарят по размер на начислените във ведомостите трудови възнаграждения на ищеца и на осигурителния му доход за процесния период.

По тези съображения, настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение. С оглед констатациите на вещото лице, работодателя дължи на ищеца неизплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 04.11.2008 г. до 29.09.2009 г. в размер на 2850.36 лева. Доколкото в хода на съдебното производство ищецът не е предприел процесулани действия по изменение на размера на иска в тази му част, съдът следва да уважи изцяло предявеният иск за сумата от 2760.32 лв., като се присъди и поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /11.11.2009г./ до окончателното изплащане на тази сума.

II.По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е частично основателен. Съгласно заключението на вещото лице мораторната лихва за неизплатените трудови възнаграждения за периода от момента на възникване – 01.01.2009 г., до датата на подаване на исковата молба – 11.11.2009 г., е в размер на 149.81 лева. С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 149.81 лева, като за разликата до предявения размер от 213.73 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски, ответника дължи разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по съответната сметка на Районен съд – Б., държавна такса по уважените искове – в размер на 116.41 лева, сумата от 137.00 лева за платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице /изчислено съобразно уважената част от исковете/ и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми. Ищецът е сторил разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът му дължи разноски в размер на 293.55 лв.

До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваната част на първоинстанционното решение. Решението на районния съд в тази му част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното във въззивната инстанция от процесуалните представител на Д. П. Б. искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “С. Я.”, гр. Б., следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “С. Я.”,с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Е.”, бл. 52, .5, А., представляван от С. С.Я., с ЕГН*, на правно основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Д. П. Б., с ЕГН *, с адрес: гр. Х., обл. П., ул. “А. Б.” № 17, със съдебен адрес: гр. П. ул. “Р.Д.” № 53, . 1, офис 17, разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение №3006/28.04.2010г. по гражданско дело №2797/2009 г. на РС - гр. Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.