№ 936
гр. София , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260030/2.11.2020г, постановено по гр.д.№ 13/2020г по описа на
Врачански окръжен съд, е осъдено „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК *********, да заплати на Г. А.
А. с ЕГН ********** сумата от 70 000лв. за обезщетение за причиняване на неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на
неговия баща А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от
противоправното виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг.
№ ***, който автомобил е бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан. Осъдено е „ЗАД Армеец” АД да заплати на Х. Т. А. с ЕГН **********,
сумата от 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причиняване на
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани
със загубата на нейния брат А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено
от противоправното виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с
peг. № ***, който автомобил е бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен и недоказан. Осъдено е „ЗАД Армеец” АД да заплати на адв.П.П. от САК,
адвокатско възнаграждение от 3210.00лв. за осъществена правна помощ по отношение на
ищците Г.А. и Х.А.. Осъдени са Г. А. А. и Х. Т. А. да заплатят на „ЗАД Армеец” АД сумата
от 603,75лева, представляваща направени деловодни разноски, както и сумата от 150.00лева
- юрисконсултско възнаграждение. Осъдено е „ЗАД Армеец” АД да заплати по сметка на
Окръжен съд-Враца сумата от 3000,00 лв. за държавна такса върху уважения размер на
1
предявените искове.
Решението е обжалвано от „ЗАД Армеец” АД, чрез юрисконсулт Д.З., в частта му, с
която е осъдено дружеството да заплати на Г. А. А. сумата от 70 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на баща му А. А., ведно със законната лихва, считано от
3.08.2018г до окончателното плащане, а в полза на Х. Т. А. –Б. сумата от 5 000лв.,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на брат й А. А., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски, с доводи, че е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи, че неправилно съдът е приел, че ищцата Х. Б. има право да получи обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния брат-А. А., тъй като не
е установено наличие на изключително близки отношения между тях, нито търпени болки и
страдания, надхвърлящи по времетраене и интензитет нормално присъщите такива при
загуба на близък. Поддържа, че са живели в отделни домакинства, в различни населени
места, като А. впоследствие е живеел с майка си, отделно от сина си Г.. Описаните от
свидетеля отношения са нормални, характерни, обичайни за родствената връзка между брат
и сестра. Позовава се на ТР № 1/21.06.2018г на ОСНГТК на ВКС и счита, че не е установено
съществуването на дълбока, емоционална и здрава връзка между ищцата и брат й.
Сочи още, че неправилно съдът е приел, че са налице основания и предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Г.А.. Възразява, че са
доказани твърдените вреди, а евентуално, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е силно завишен.
Възразява срещу присъдената законна лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди, като сочи, че застрахователят не дължи такава за периода до изтичане на
предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне по претенциите. Счита, че лихва не се
дължи за периода 13.03.2020г до 15.07.2020г. Претендира да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, е при
евентуалност да се намалят определените обезщетения и се присъдят направените по делото
разноски.
Ответниците по жалбата- Г. А. А. и Х.Т. Б., чрез адв.И. Ж. от САК, са оспорили
въззивната жалба. Сочат, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответното дружество.
Решението е обжалвано и от Г. А. А. и Х.Т. Б., чрез адв.И. Ж. от САК, в частта му, с
която са отхвърлени предявените искови претенции от Г. А. А. и Х.Т. Б. срещу
застрахователното дружество. Сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52
ЗЗД и е занижил определените обезщетения. Поддържа, че правилно съдът е приел, че
между ищците и починалия не е съществувала формална роднинска връзка, а отношения на
привързаност, взаимопомощ и уважение. Претендира да се отмени решението в
обжалваните му части и да се присъдят обезщетения в претендираните размери и да се
присъдят разноски.
Ответната страна по жалбата-„ЗАД Армеец” АД, представлявана от юрисконсулт
Л.М., е оспорила същата. Сочи, че определените обезщетения за неимуществени вреди са
завишени по размер, че пострадалият е имал множество заболявания и смъртта му е
настъпила на фона на тежко увреденото му здравословно състояние.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
2
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Ищците по делото Г. А. А. и Х.Т. Б. са посочили в исковата молба, че на 9.04.2018г,
около 11.40часа, с посока на движение от гр.Враца към гр.Монтана, по път I-1 А. В. Б. е
управлявал л.а. „Форд Галакси”, с рег.№ ***. На същия път с посока на движение от
гр.Монтана към гр.Враца, в лентата за насрещно движение Ц. П. П. е управлявала л.а.
„Ситроен Ц3”, с рег. № ***. При извършване на маневра „изпреварване” на попътно
движещия се автобус „Сетра”, поради неопитност и движение с несъобразена скорост с
пътните условия и релефа на местността, Ц. П. е навлязла в лентата за насрещно движение,
в резултат на което възникнал сблъсък между управлявания от нея лек автомобил „Ситроен
Ц3” и л.а. „Форд Галакси”. От настъпилия удар е пострадал пътникът в л.а. „Форд Галакси”
А. Т. А., който получил несъвместими с живота травматични увреждания и по-късно
починал в МБАЛ ”Христо Ботев”-гр.Враца. С влязла в сила присъда на 24.01.2020г. по
НОХД № 385/2019г по описа на ОС-Враца Ц. П. П. е била призната за виновна. Лекият
автомобил „Ситроен Ц3” е бил застрахован в ответното дружество. Загиналиятв ПТП-то е
баща на Г.А. и брат на Х. Б.. Загубата е донесла болки и страдания на ищците. Подали са
заявления до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, като са им
били поискани документи за образуваното досъдебно производство № 459/2018г по описа на
РУ-Враца, които все още не са били налични и е било невъзможно да се представят. Не е
бил определен размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е отказано
изплащане на обезщетение поради непредставяне на документите по претенцията на Г.А., а
по претенцията на Х. Б., че липсва основание за изплащане на обезщетението.
Претендирали са да бъде осъдено ответното дружество да заплати на Г. А. А. сумата в
размер на 200 000лв.-главница, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на А. Т. А. при ПТП от 9.04.2018г,
ведно с лихвата за забава, считано от 3.08.2018г-датата на постановения отказ за плащане, до
окончателното изплащане на присъдената сума, на Х.Т. Б. 100 000лв.-главница,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания
от смъртта на А. Т. А. при ПТП от 9.04.2018г, ведно с лихвата за забава, считано от
30.07.2018г-датата на постановения отказ за плащане до окончателното изплащане на
присъдената сума.
Ответникът по делото-„ЗАД Армеец” АД, представляван от юрисконсулт Л., е оспорил
исковите претенции. Заявил е, че на Х.Т. Б. не дължи застрахователно обезщетение за
смъртта на нейния брат, тъй като не се установява да е претърпяла болки и страдания извън
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Оспорил е наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка на ищците с починалия, претърпените болки и страдания.
Изложил е доводи, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между реализираното с
участието на водача Ц. П. ПТП и настъпилата смърт на А. Т. А., тъй като леталният изход е
настъпил на фона на множество налични хронични заболявания, при силно влошено
здравословно състояние. При условията на евентуалност е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без поставен колан
или с неправилно поставен такъв. Оспорил е исковите претенции по размер като завишени.
Заявил е, че не дължи лихва за забава, тъй като ищците не са представили изискани
документи от значение за установяване основанието и размерите на претенциите, а при
евентуалност началният момент, от който се дължат.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции,
като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество,
че ищците са претърпели болки и страдания от смъртта на А. А., като за ищцата е
установена изключителност на отношенията с починалия извън обичайните между брат и
сестра, а относно обезщетението на ищеца, че следва да се съобрази, че пострадалият е
3
починал на фона на множеството му заболявания, при които организмът не е могъл да се
пребори с причинените му травми от настъпилото ПТП.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционният съд и е
следната:
Безспорно между страните по делото е, че по отношение на л.а. "Ситроен С З" с peг.
№ ***, към 09.04.2018г., е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.,
сключена при ЗАД "Армеец" АД гр.София.
Не се спори, а и от представената влязла в сила на 24.01.2020 г.
присъда №1/08.01.2020г. по НОХД № 485/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, е, че
водачът на лек автомобил л.а. "Ситроен С З" с peг. № ***, Ц. П. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал.3, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като присъдата на осн. чл.300 ГПК е задължителна за настоящия съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването му, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Спори се между страните относно материалноправната легитимация на ищцата Х.А., за
размерите на застрахователните обезщетения, и от кога се дължи лихвата за забава върху
обезщетенията.
Безспорен е въпросът за механизма на настъпване на ПТП, че на 09.04.2018 г. около
11.40 ч. на път Е-79 в района на км 132+300, община Враца, с посока на движение от гр.
Монтана за гр. Враца, при управление на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С 3" с peг.
№ *** Ц. П. е нарушила правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по
пътищата, вследствие на което, без да се е убедила, че има видимост, свободен път,
разстояние, достатъчно за изпреварване, предприела маневра за изпреварване на автобус
марка "Сетра С 315 ХД", с рег. № ***, със скорост от около 128 км/ч, за да може да извърши
изпреварването за кратко време, като с рязко навиване на волана надясно за навлизане в
полагащата й се лента, е загубила контрол върху автомобила, върнала се е в насрещната
пътна лента и е блъснала челно правомерно движещият се лек автомобил "Форд Галакси",
собственост на "ЙОЕЛ" ЕООД гр. Монтана, при което ПТП е била причинена смъртта на
пътник в лекия автомобил А. Т. А..
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза от заключението на която се установява,
че л. а. "Форд Галакси" се е движил в полагащата му се дясна лента за движение в посока от
гр. Враца за гр. Монтана със скорост към момента на удара от около 60.7 км/ч и при
достигане до мястото на удара е бил ударен челно косо от насрещно движещият се в
неговата лента л. а. "Ситроен С 3", който се е движил по път Е 79 в посока гр. Монтана - гр.
Враца, изпреварвайки автобус "Сетра С 315 ХД". Поради движение със скорост от около
127.9 км/ч, с рязко навиване на волана на дясно за влизане в полагащата му се лента, водачът
на л.а. "Ситроен С 3" е загубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на
което се е върнал в насрещната лента, при което последвал сблъсък между двата леки
автомобила. Тялото на пострадалия, който се е намирал на задната лява седалка (зад
шофьора) на автомобила, в момента на удара, в резултат на получените ударни импулси се е
движило напред (в посоката на движение на автомобила) и в дясно към предната седалка,
при установяването автомобила на десния банкет, тялото се е движило назад и в ляво към
облегалката на задната седалка и лявата врата. От техническа гледна точка и с оглед мястото
на което се е намирал А. Т. А., същият е бил без поставен предпазен колан. Дори и с
поставен предпазен колан, не е можело да се предотвратят последиците, тъй като скоростта
4
на движение на двата автомобила е била значителна.
От приложената медицинска документация от НЗОК починалият А. Т. А. е страдал от
инсулинозависим захарен диабет със съдови разстройства; хипертонична болест на сърцето
и стенокардия, като през годините е боледувал от инфекция на дихателните пътища,
инфекция на храносмилателната система и инфекции на сърдечно съдовата система. При
извършената аутопсия и хистологичния анализ на вътрешните органи е установено, че
същия е страдал от дифузен хроничен пиелонефрит при амилоидоза; хипертрофия на
миокарда с миокардиосклероза с хроничен застой в белите дробове и черния дроб и
атеросклероза; ХОББ; наличен изкуствен водач на сърдечния ритъм - пейсмейкър.
Експертът е посочил, че А. А. е починал от белодробна мастна емболия, възникнала като
усложнение на счупвания на кости довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
В обобщение е извел извод, че процентът на смъртност не може да бъде определен както по
отделно, така и в съвкупност, имайки предвид възрастта на пострадалия, тъй като всичко
зависи от индивидуалната реактивност на организма, а и пострадалият не е страдал от
заболявания, които водят до смърт в кратки срокове.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката М. Ф.
И., която е дала показания, че А. А. е живеел в село ***, в една къща с майка си, тя на
първия, а той на втория етаж. Синът му Г. и сестрата на починалия са живеели в ***, но са
ходели в селото всяка събота и неделя. Били са задружно семейство и взаимно са си
помагали. Отношенията между баща и син са били много добри. Г. е посещавал често баща
си и винаги е помагал както с пари за лекарства, така и с работа в двора и къщата. След
смъртта на баща си посещавал всяка седмица селото. За погребението са се отзовали веднага
и двамата ищци. Приели много тежко смъртта на близкия си, били сринати душевно.
Ищцата е видяла как си отива брат й. Предпоследните му думи са били в грижа за неговия
син.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС
№ 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
5
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания не се установява, че ищцата е имала
отношения с брат си, които са надхвърляли нормалните такива за връзката брат-сестра.
Двамата не са живели в общо домакинство, сестрата е ходила често при брат си, но това
обосновава, че между тях са съществували нормални роднински отношения. Не се
установява привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на родственика на ищцата
да е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Поради изложените съображения,
следва да се отхвърли исковата претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявена от
Х.А. срещу застрахователното дружество.
По отношение на исковата претенция на ищеца Г. А. А. следва да се съобрази т.ІІ на
ППВС №4/1968г., съгласно която от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
От ангажираните гласни доказателства се установява, че отношенията между баща и
син са били близки. Починалият е живеел в отделно домакинство и в друг град, бил е на 27
години, а починалият на 54 години. Синът ще е лишен от морална подкрепа и духовна опора
за в бъдеще. При отчитане на тези обстоятелства, лимита на застрахователните обезщетения,
следва да се определи обезщетение в размер на 110 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата. Обстоятелството, че пострадалият е страдал от множество заболявания е
ирелевантно, доколкото същите не са били причина за настъпване на смъртта, а такава е
настъпила в резултат от ПТП.
Относно дължимостта на лихвата за забава и началната дата, от която се дължи
същата, съдът съобрази, че съгл. чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Определеният тримесечен срок е даден като краен
за произнасяне по претенцията, иначе в чл.497, ал.1 КЗ е определено от кога застрахователят
изпада в забава. Ищците са претендирали лихва за забава от постановените откази по
заявленията им до застрахователя, които като време са след 15-дневния срок, посочен в
точка 1, която е релевантна с оглед обстоятелството, че са изискани документи, които
ищците не са били в състояние да представят пред застрахователя, поради това, че не са
били съставени. Поради това направеното възражение за дължимост и начална дата на
начисляване на законната лихва е неоснователно.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му, с която е осъдено е „ЗАД
Армеец” АД да заплати на Х. Т. А. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща
6
дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат А. Т. А.,
починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от противоправното виновно
поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил е
бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция
по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата за разликата от 70 000лв. до 110 000лв., ведно със
законната лихва върху нея, като се постанови, че се осъжда „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК
*********, да заплати на Г. А. А. с ЕГН ********** допълнително сумата от
40 000лв./разликата от 70 000лв. до 110 000лв./ , за обезщетение за причиняване на
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани
със загубата на неговия баща А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г.,
причинено от противоправното виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от
нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил е бил застрахован в ответното дружество
по застраховка ГО, ведно със законната лихва върху сумата от 3.08.2018г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде осъдено
ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. П.П. от САК, сумата от 1106.60лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъдат осъдени Г. А. А. и Х.Т. Б. да заплатят на ЗАД „Армеец“ сумата от
150лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
САС сумата от 1400лв. за допълнителна държавна такса върху размера на уважената искова
претенция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която осъдено „ЗАД Армеец” АД да
заплати на адв.П.П. от САК, адвокатско възнаграждение за разликата от 2710.80лв. до
3210.00лв. за осъществена правна помощ по отношение на ищците Г.А. и Х.А. пред първата
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260030/2.11.2020г, постановено по гр.д.№ 13/2020г по описа на
Врачански окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432,
ал.1 КЗ за заплащане на сумата за разликата от 70 000лв. до 110 000лв., ведно със законната
лихва върху нея от 3.08.2018г. до окончателното изплащане, В ЧАСТТА му, с която е
осъдено „ЗАД Армеец” АД да заплати на Х. Т. А. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата А. Т. А.,
починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от противоправното виновно
поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил е
бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА му, с която
осъдено „ЗАД Армеец” АД да заплати на адв.П.П. от САК, адвокатско възнаграждение за
разликата от 2710.80лв. до 3210.00лв. за осъществена правна помощ по отношение на
ищците Г.А. и Х.А. пред първата инстанция. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК *********, да заплати на Г. А. А. с ЕГН
********** допълнително сумата от 40 000лв./разликата от 70 000лв. до 110 000лв./, за
обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и
търпени болки и страдания, свързани със загубата на неговия баща А. Т. А., починал в
резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от противоправното виновно поведение на Ц.
П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил е бил застрахован
в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната лихва върху сумата от
30.07.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за
разликата от 110 000лв. до 200 000лв. и в която е уважена за сумата от 70 000лв. за ищеца Г.
А. А. и в частта й, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 5 000лв. до
50 000лв. за Х.Т. Б..
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.П. от САК, сумата от 1106.60лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Г. А. А. с ЕГН ********** и Х. Т. А. Б. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********* сумата от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на САС сумата
от 1400лв. за допълнителна държавна такса върху размера на уважената искова претенция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8